Кулата на зората

50

Сартак се отпусна, чувайки гласа на Фалкан от противната уста на каранкуи.

Несрин изхлузи ръце от паяжината и едва преглътна стона си, когато нишките се впиха в кожата й. Устата и езикът на хамелеона сигурно бяха в рани…

Тя надникна към паяка, който стоеше над Сартак и срязваше внимателно с нокти като щипци копринените жилки около принца. Наистина кървяха.

— По-бързо — пошушна хамелеонът. — Оръжията ви са в онзи ъгъл.

Несрин съзря бледото отражение на звездната светлина по извивката на лъка си, по голото сребро на астерионския си меч.

Фалкан преряза пашкула на Сартак и принцът се изтръгна от разхлабените нишки. Изправи се и залитна, подпирайки ръка в скалата. Целият беше облян в кръв…

Въпреки това се спусна към нея и заразкъсва с ръце паяжината по краката й.

— Ранена ли си?

— По-бързо — настоя Фалкан, вперил взор във входа зад тях. — Скоро ще разбере, че никой не идва.

Сартак освободи краката на Несрин и й помогна да се изправи.

— Чу ли какво каза за Майев…

— О, да, чух — процеди той, когато скочиха към оръжията си. Подаде й лъка с колчана и елфическия меч. Сетне грабна астерионските си кинжали и приглушено попита Фалкан: — Накъде?

Хамелеонът защъка напред покрай релефа на Майев.

— Насам. Скалният склон е по-полегат. Намираме се от другата страна на прохода. Ако се изкачим достатъчно нависоко…

— Виждал ли си скоро Кадара?

— Не — отвърна Фалкан. — Но…

Дори не го изслушаха — изнизаха се тихо през свода и се озоваха в прохода, облян в звездна светлина. И наистина — рид от рехави скали се издигаше от земята като пътека към звездите.

Изкачили бяха едва половината от хлъзгавия склон, следвани от тъмната сянка на Фалкан, когато откъм планината ги застигна пронизителен писък. Небето обаче беше празно, нямаше и следа от Кадара…

— Огън — пророни Несрин, докато пъплеха към върха на рида. — Паякът каза, че всички Валги се плашели от огън. Следователно и тях ги е страх от огън. — Защото каранкуи, похитителите на животи, на души… бяха не по-малко Валги от Ераван. Произлизаха от същата пъклена дупка. — Извади кремъка от джоба си. — Нареди тя на принца.

— И какво да запаля с него? — Погледът му се плъзна към стрелите на гърба й и тримата спряха на тесния, извит като рог връх на рида. — Тук сме в капан. — Той впери очи в небето. — Може да не постигнем нищо.

Несрин извади една стрела, преметна лъка си през рамо и откъсна ивица плат от ризата под кожения си жакет. Раздели парчето на две и омота едната част около пръчката на стрелата.

— Нужни са ни подпалки — заяви, когато Сартак измъкна кремъка от предния джоб на жакета си.

Проблесна нож и след миг частица от плитката на принца се озова в разтворената му длан.

Тя не се поколеба. Просто усука косата около плата и му поднесе стрелата, а той зачука кремъка отново и отново. Литнаха искри…

И едва успя да подпали плитката. Тъкмо когато мрачно петно се разля в прохода под тях. Талазът от паяци се устреми нагоре по хълма. Бяха поне двайсетина.

Несрин зареди стрелата, натегна тетивата и се прицели нагоре.

Не директно към тях, а към небето, за да прониже огънят замръзналото му було.

Паяците спряха, загледани как стрелата достига зенита си и се насочва надолу, надолу…

— Още една — настоя Несрин и омота второто парче плат около острието на следващата стрела.

В колчана й оставаха едва три. Сартак отряза поредна част от плитката си, усуквайки я около върха. Удари кремъка, хвръкнаха искри и докато първата стрела се носеше стремглаво към паяците, докато черните твари се разпръсваха, за да й избягат, Несрин изстреля втората.

Паяците бяха толкова съсредоточени в небето, че не поглеждаха напред.

Най-големият, онзи, който й бе разказал историята на Майев, също се взираше в заплахата отгоре.

И горящата стрела на Несрин се заби право в корема му. Писъкът на главатарката разтърси камъните под краката им.

— Още една — промълви Несрин и се пресегна за трета стрела, а Сартак се зае да разкъсва собствената си риза. — Побързай!

Нямаше къде да избягат, нито къде да се отбраняват.

— Преобрази се — нареди тя на Фалкан, който наблюдаваше втрещено паниката под тях. Главатарката вече пищеше на поданиците си да угасят огъня върху корема й. — Ако можеш да се преобразиш в нещо, стори го сега!

Хамелеонът извърна отвратителното си паяшко лице към тях. Сартак отряза още едно парче от плитката си и го намота около острието на третата й стрела.

— Ще ги задържа — обяви Фалкан.

Пръснаха се искри, лумна пламък.

— Ще те помоля за една услуга, капитане — каза й хамелеонът.

Време. Нямаха време…

— Когато бях на седем, по-големият ми брат се сдоби с незаконородена дъщеря от една бедна жена от Рифтхолд. Заряза ги и двете. Оттогава минаха двайсет години и щом пораснах достатъчно, че да замина за града, където търгувах, започнах да я търся. След няколко години открих майката. Беше на смъртния си одър. Едва смогна да ми обясни, че изритала момичето на улицата. И вече не знаела къде е племенницата ми. Не я интересуваше. Умря, преди да ми каже името й.

Несрин се прицели с разтреперани ръце към паяка, който опитваше да заобиколи горящата си посестрима.

— Побързай — предупреди я Сартак.

Фалкан додаде:

— Ако е жива, ако е станала голям човек, може и тя да носи в себе си хамелеонската дарба. Не че има значение. Важното е… Тя е цялото ми семейство. Друго нямам. Търся я от дълго време.

Несрин изстреля третата стрела. Един паяк изпищя. Околните се отдръпнаха.

— Намери я — довърши Фалкан, пристъпвайки към страшилищата, извиращи като черен катран под краката им. — Наследството ми е изцяло нейно. Предадох я приживе. Но няма да я предам в смъртта си.

Несрин отвори недоумяващо уста и думите почти изригнаха от нея…

Но Фалкан вече препускаше надолу по склона. Право към редицата горящи паяци.

Сартак я хвана за лакътя, сочейки към стръмния склон от другата страна на малкия връх.

— Това…

В първия момент стоеше права, а в следващия той я блъсна назад и мечът му изсвистя във въздуха.

Тя залитна и разпери ръце да запази равновесие, светкавично осъзнала какво се катереше по другия склон на рида. Паякът изсъска насреща им. От гигантските му зъби капеше отрова по скалата.

Чудовището атакува Сартак с предните си два крака.

Той се изплъзна на единия и замахна с меча си.

Плисна черна кръв и паякът изпищя, но успя да забие нокътя на втория си крак в бедрото на принца.

Четвъртата стрела на Несрин се прикова в едното око на паяка. Миг по-късно полетя и петата, последната, насочена към отворената в крясък уста на паяка.

Той я хвана с челюсти и я пречупи на две.

Несрин пусна лъка и извади елфическия си меч.

Паякът изсъска насреща му.

Несрин застана между него и Сартак. Далеч под тях каранкуи надаваха панически вой. Тя не посмя да надникне към онова, което им причиняваше Фалкан. Не провери и дали още се биеше.

Острието на меча й блестеше като лъч лунна светлина между нея и паяка.

Съществото стори крачка напред. Несрин предприе една назад. Сартак още се мъчеше да се изправи до нея.

— Ще ви накарам да се молите за смърт! — изсъска яростно паякът, пристъпвайки към тях.

Приклекна, готов за атака.

Това може да е последният ти удар, замахни добре…

Паякът скочи.

И полетя от скалата, когато един тъмен рук го блъсна с обезумял рев.

Не бе Кадара. А Аркас.

Борте.