Кулата на зората

35

Фалкан се строполи на колене, разпилявайки килима от борови иглички. Измежду бронзовите му пръсти се процеждаше кръв.

Несрин понечи да се спусне към него, но Сартак заприщи пътя й с ръка.

— Недей — предупреди я той.

Тя отблъсна ръката му и се стрелна към ранения мъж, коленичил пред него.

— Проследил си ни дотук.

Фалкан вдигна глава. Очите му блестяха от болка.

— Снощи ви подслушвах. При огнището.

— Несъмнено в облика на плъх или някоя пълзяща твар — изръмжа Сартак.

Нещо като срам превзе лицето на Фалкан.

— Долетях дотук като сокол и ви видях да влизате в кулата. Сетне съзрях и онова чудовище да се прокрадва след вас.

Той изтръпна, поглеждайки към площадката, където Кадара бе разкъсала паяка на парчета. Рукът го наблюдаваше от върха на кулата, сякаш той беше следващата й плячка.

Несрин махна на птицата да долети при тях с дисагите им. Кадара съвсем показно я игнорира.

— Необходима му е помощ — изсъска тя на Сартак. — Трябва да го превържа.

— Еж знае ли? — попита го вместо това принцът.

Фалкан опита да махне окървавената си ръка от раната, но мигом я върна, дишайки тежко през зъби.

— Да — съумя да отвърне. — Разказах й всичко.

— Кой двор те нае?

— Сартак! — Несрин за пръв път го чуваше да говори толкова гневно. Сграбчи го за ръката. — Той спаси живота ни. Сега трябва да му върнем услугата. — Тя посочи рука. — Дисагите.

Той извърна яростния си поглед към нея.

— Расата му се състои само от асасини и шпиони — озъби й се. — По-добре да умре.

— Не съм нито едното, нито другото — рече пресекливо Фалкан. — Такъв съм, за какъвто ви се представих: търговец. В Адарлан, в детството ми, дори не знаех, че имам подобна дарба. Предава се в семейството ни, но когато магията изчезна, реших, че така или иначе не съм я наследил. И се радвах. Ала явно просто не бях съзрял достатъчно дотогава, защото, идвайки по тези земи като мъж, като това… — Той махна към тялото си, загубило двайсет години от младостта си. Движението го накара да изтръпне от болка. — Знаех, че мога да използвам дарбата си. Смогвах да променям облика си. Неумело и рядко, но ако се съсредоточах, се получаваше. — Той се обърна към принца. — Това наследство не значи нищо за мен. Уж единствено брат ми и баща ми притежаваха дарбата; аз самият никога не съм я искал. И до ден-днешен не я искам.

— Но ето че се превръщаш в птица, после във вълк и накрая обратно в човек, все едно цял живот си се упражнявал.

— Повярвай ми, за пръв път съумявам да…

Фалкан простена и се олюля на краката си.

Несрин го хвана, преди да се е стоварил на земята, и процеди на Сартак:

— Ако не му осигуриш материали за превръзка веднага, ще ти причиня същата рана.

Принцът примигна насреща й и устата му зейна.

След това изсвири рязко през зъби и закрачи отривисто към Кадара.

Рукът скочи от наблюдателницата и кацна върху една от статуите на бухали от двете страни на арката. Древният камък се пропука под тежестта му.

— Не съм асасин — настоя Фалкан, все още разтреперан. — Срещал съм доста, но не съм един от тях.

— Вярвам ти — отговори му искрено Несрин. Сартак вече ровеше из дисагите на Кадара. — Вляво! — Изрева му тя.

Принцът я удостои с поредния ядовит поглед през рамо, ала се подчини.

— Исках да я убия лично — додаде задъхано Фалкан. Очите му започваха да се премрежват, вероятно от кръвозагуба. — Да проверя дали… така няма да си върна годините. Въпреки че… че не тя ми взе младостта, се надявах да са някак… свързани, пък било то и през океана. С нещо като паяжина на всичко отнето. — Горчив, немощен смях. — Май ми отнеха и фаталния удар.

— Струва ми се, че всички можем да простим на Кадара за намесата — каза Несрин, забелязвайки черната кръв по клюна и перата на рука.

Още един болезнен пристъп на смях.

— Теб не те е… страх от мен.

Сартак тръгна към тях с превръзките и мехлема. Носеше и буркан с нещо, приличащо на мед, с което навярно щеше да запечата раната, докато се доберяха до лечител. Правилно.

— Имам приятелка хамелеон — сподели му Несрин, секунда преди Фалкан да загуби свяст в ръцете й.

Излетяха броени минути, след като Несрин почисти раната през ребрата на Фалкан и Сартак наистина я запуши със сместа от някакви листа и мед, която щеше да го пази от инфекции и да предотврати по-нататъшна кръвозагуба, докато се върнеха в лагера.

Двамата с принца почти не си говореха, но нямаше и как в присъствието на Фалкан, закрепен зад тях. Полетът бе опасен и отпуснатото тяло на Фалкан често се килваше на една или друга страна, затова Сартак трябваше да го придържа на седлото, което имаше само два чифта каиши, а той обяви, че нямало да рискува живота на някого от тях двамата заради хамелеон, колкото и да му бе задължен.

Все пак успяха да се приберат по залез, когато трите върха на Доргос се озаряваха от безбройни огньове, като че по планинските склонове бяха накацали рой светулки.

Щом наближиха планинската палата Алтун, Кадара нададе пронизителен крясък. Явно някакъв сигнал, защото Борте, Хоулун и мнозина други ги посрещнаха още с кацането, въоръжени с всякакви провизии.

Никой не попита какво се е случило с Фалкан. Никой не се зачуди как е стигнал до тях. Или по заповед на Хоулун да не ги тормозят, или просто покрай суматохата по свалянето му от рука и предаването му на грижите на една лечителка. Никой… освен Борте.

Сартак още бе толкова бесен, че завлече клановата майка в единия ъгъл на пещерата, за да я разпита за хамелеона. Поне така изглеждаше по стиснатите му челюсти и скръстени ръце.

Хоулун се възправи срещу гнева му с гордо вдигната глава, здраво стъпили на земята нозе и челюсти, също толкова стегнати, колкото неговите.

Озовала се насаме с Кадара, Несрин се зае да разкопчава дисагите, докато Борте я наблюдаваше от няколко метра разстояние.

— Фактът, че е набрал смелост да чете конско именно на нея, ми подсказва, че нещо е отишло по дяволите. А това, че тя му го позволява пък, ми подсказва, че съвестта я гложди поне мъничко.

Вместо да отвърне, Несрин просто свали с пъшкане една тежка торба от гърба на Кадара.

Борте заобиколи птицата, вглеждайки се в нея изпитателно. Твърде изпитателно.

— Черна кръв по ноктите, клюна и гърдите й. Литри черна кръв.

Несрин захвърли торбата до близката стена.

— По твоя гръб пък има червена кръв.

Защото Фалкан се бе отпуснал на нея по пътя насам.

— Освен това виждам нов меч. Елфически — възхити се Борте, пристъпвайки да разгледа отблизо голото острие, окачено на колана й.

Несрин стори крачка назад.

Борте стисна устни.

— Искам да знам каквото знаеш ти.

— Нямам право да ти разкрия.

И двете надникнаха към Сартак, който още кипеше. Хоулун просто го оставяше да излее яда си.

Борте започна да отброява на пръсти:

— Еж вдига гълъбите сама и я няма цели дни. След това пък вие изчезвате и се връщате с мъж, който не тръгна с вас, нито пък е взел рук. А клетата Кадара се прибира окъпана в тази… гадост.

Тя изсумтя към черната кръв, а рукът изтрака с клюн сякаш в отговор.

— Това е кал — излъга Несрин.

Борте се изсмя.

— Аз пък съм елфическа принцеса. Не ме принуждавай да разпитвам насам-натам.

Несрин я завлече до стената с торбите.

— Ако ти кажа, не бива да продумваш и дума пред никого. Или да правиш каквото и да било по въпроса.

Борте постави ръка на сърцето си.

— Кълна се.

Несрин въздъхна към далечния скален таван, а Кадара я изгледа така, като че я предупреждаваше да размисли. Несрин обаче сподели всичко на Борте.

Трябваше да послуша Кадара. Борте удържа на думата си и не издаде нищо на никого. Освен на Сартак, който най-сетне заряза Хоулун и дойде при тях, получавайки мъмрене и юмрук в рамото, задето не беше уведомил клановата си сестра къде отива. И още по-лошо — задето не я беше поканил с тях.

Като осъзна кой е информирал Борте, Сартак стрелна кръвнишки Несрин, но тя бе прекалено уморена, за да я е грижа. Затова просто тръгна към стаята си, заобикаляйки колоните. Разбра, че Сартак я следва, когато Борте изкрещя подире му:

— Следващия път да ме вземеш, инатливо магаре такова!

Точно преди Несрин да достигне вратата на стаята си, зад която я чакаше мечтаното меко легло, принцът я сграбчи за лакътя.

— Трябва да поговорим, ако обичаш.

Тя изтръгна ръката си от хватката му и влезе в стаята, а Сартак я последва, затвори вратата и се облегна на нея. Двамата скръстиха ръце едновременно.

— Борте заплаши да разпита целия лагер, ако не й кажа.

— Не ме интересува.

Несрин примигна насреща му.

— Тогава какво…

— У кого са Ключовете на Уирда?

Въпросът отекна в пространството помежду им.

Тя преглътна сухо.

— Какви ключове?

Сартак се отблъсна от вратата.

— Лъжкиня — процеди. — Докато нас ни е нямало, моята еж си е спомнила някои от другите истории, измъкнала ги е от колективната памет, която притежава като Пазител на приказките. Истории за Порта на Уирда, през която минавали Валгите и кралете им и която можели да отварят, ако съберели въпросните три ключа. Спомнила си, че тези ключове изчезнали, след като самата Майев ги откраднала и ги използвала, за да изпрати Валгите обратно в техния свят. Сега били скрити из целия свят.

Несрин вирна вежда.

— И какво?

Той изсумтя студено.

— Именно така Ераван е смогнал да свика толкова бързо цяла армия, затова дори Елин Дивия огън не може да го надвие без помощ. Очевидно държи поне единия от трите ключа. Не всичките, защото в такъв случай вече щяхме да го наричаме свой господар. Но поне един, ако не и два. Ето защо те питам: къде е третият?

Несрин наистина нямаше представа. Ако Елин и другите знаеха, не й бяха казали. Казваха й само, че основната цел на всички им е да вземат ключовете от Ераван, макар и чрез войни и смърт. Ала дори да му разкриеше това…

— Може би вече разбираш — подхвана със студен глас като неговия — защо толкова отчаяно се нуждаем от подкрепата на баща ти.

— За да измрат и неговите войски?

— Когато Ераван изтреби нас, ще почука и на вашата врата.

Сартак изруга.

— Онова, което видяхме днес, онова нещо… — Той потри лицето си с разтреперани ръце. — Някога Валгите използвали тези паяци за свои пехотинци. Цели легиони от тях. — Принцът свали ръце от лицето си. — Хоулун е научила за три други полуразрушени наблюдателници. На юг. Отлитаме към първата веднага щом се възстанови хамелеонът.

— Ще водим Фалкан?

Сартак отвори вратата с такъв замах, че Несрин очакваше да се откачи от пантите.

— Колкото и да твърди, че е калпав хамелеон, мъж, способен да се превръща в гигантски вълк, е прекалено силно оръжие, за да не го вземем на опасна мисия като тази. — Той я погледна косо. — Ще лети с мен на Кадара.

— Ами аз?

Сартак я възнагради с безрадостната си усмивка, излизайки в коридора.

— Ти ще летиш с Борте.