Чисти

Партридж Бомба

СЪКВАРТИРАНТЪТ НА ПАРТРИДЖ, САИЛЪС ХЕИСТИНГС, пристъпва към огледалото, закачено от вътрешната страна на вратата на дрешника, и натрива страните си с афтършейв.

- Поне този път не се преструвай, че имаш да учиш. Та това са танци, дявол го взел.

Хейстингс има спретнат външен вид. Той е кокалест и доста висок, целият ръце и крака, поради което винаги изглежда странно ръбат. Партридж определено го харесва. Хейстингс е добър съквартирант, достатъчно подреден и внимателен. Единственият му недостатък е, че приема нещата прекалено лично. И че понякога може да бъде истински досадник.

Напоследък напрежението помежду им расте, защото Партридж е започнал да отбягва съквартиранта си под претекст, че трябва да учи, или заради напрежението, на което го подлага баща му. Но истината е, че той предпочита да остане сам, докато Хейстингс играе баскетбол или мързелува в дневната - неща, които преди вършеха заедно, и да изучава схемите от снимката, направена в кабинета на баща му, която Партридж беше получил в пощенската си кутия тук, в академията. Понякога той навива музикалната кутийка и я оставя да свири. Това е мелодийката към една песен за жената-лебед, която майка му обичаше да пее и на която го научи по време на онова пътуване до морето. Може ли това да е съвпадение? Партридж усеща, че тук има нещо повече. И очаква с нетърпение тръгването на Хейстингс, за да може да изслуша песента и да разгледа схемите, докато всички останали момчета са на танците.

Партридж продължава да се размотава. Тялото му е увито в хавлиена кърпа, а косата - мокра от душа. Дрехите лежат приготвени до него. Той е увеличил предварително снимката, на която е заедно с баща си, за да се виждат всички детайли от схемата. Открил е системата за филтриране на въздуха заедно с вентилаторите, вградени в широки тръби на разстояние двайсет стъпки един от друг. Обикновено след сигнала за гасене на лампите той осветява схемите с помощта на малкото мъждиво фенерче, намиращо се на върха на химикалката, която получи като подарък за рождения ден от баща си. Все пак се оказа полезна.

Другата причина, поради която Партридж иска да отпрати Хейстингс, е, че баща му беше изпълнил заплахата си. Подложиха го на много тестове, купища тестове, както се беше заканил баща му. Наистина го превърнаха в игленик. Сега вече знае значението на тази дума, тъй като се чувства целият надупчен. Нали му взимаха кръв, клетки, ДНК. А следващият тест, планиран от баща му, е толкова инвазивен, че Партридж ще бъде поставен под упойка. В ръката му ще забият поредната игла, ще я залепят с лейкопласт и ще я свържат със система, завършваща с прозрачна торбичка, пълна с нещо, което ще го накара да изгуби съзнание.

- Ще дойда по-късно - обещава Партридж. - Ти върви.

- Поглеждал ли си навън? - пита Хейстингс, надзъртайки през прозореца с изглед към моравата, разделяща пансионите на момчетата и момичетата. -Уийд изпраща съобщения на някакво момиче с помощта на лазерната си писалка. Представи си как този смотаняк кани някоя смотанячка на среща чрез съобщения, изпратени с лазерна писалка.

Партридж поглежда навън към моравата. Вижда как червената точица описва отсечени зигзагообразни движения по тревата. После вдига поглед към осветените прозорци на пансиона отсреща. Там има някой, който знае как да разчете това съобщение. Невероятно е колко изобретателни се налага да бъдат понякога само за да могат да разменят няколко думи с момичетата.

- Предполагам, че всеки си има някакъв подход - подхвърля Партридж. Затова Хейстингс, който не притежава никакъв подход към момичетата, няма право да съди Уийд и това му е известно.

- Знаеш ли - подхваща Хейстингс, - сърцето ми се къса, че не искаш даже да се появиш на танците заедно с мен, твоя другар. Накрая просто ще ме довършиш.

- За какво говориш? - пита Партридж, правейки се на глупак.

- Защо не си признаеш, а?

- Какво да си призная?

- Постоянно гледаш да се отървеш от мен, защото ме мразиш. Кажи си го направо. Няма да го приема лично.

Хейстингс е популярен с навика си да твърди, че не приема личните обиди лично, макар че винаги го прави.

За да го накара да се успокои, Партридж решава да му каже част от истината, една съвсем мъничка част.

- Слушай, напоследък изобщо не ми е лесно. Баща ми иска да премина допълнителен експериментален курс в калъпа за мумии. С всичките му процедури, от начало до край.

Хейстингс се подпира на облегалката на стола. Лицето му е леко пребледняло.

- Хейстингс - започва Партридж, - става дума за мен. Не за теб. Не го приемай толкова навътре.

- Не, не - той отмята косата от очите си, което се е превърнало в нервен тик. - Не е това. Просто съм чувал всякакви слухове за тези експериментални курсове. Някои от момчетата казват, че по този начин имплантирали микрофоните.

- Да, знам - отвръща Партридж. - Поставят ти лещи в очите и записващи чипове в ушите, превръщайки те в подвижно подслушвателно устройство, с или без твоето знание.

- Това не са ти обикновени проследяващи устройства, с които някои прекалено нервозни родители могат да контролират децата си по всяко време. Става дума за високи технологии. А нещата, които виждаш и чуваш, се излъчват на цветни екрани с висока дефиниция.

- Хейстингс, това е невъзможно. Никой няма да посмее да превърне в шпионин сина на Уилъкс.

- Ами, ако се окаже нещо още по-лошо? - пита Хейстингс. - Ако ти поставят минивзривно устройство.

Минивзривното устройство е бомба, която може да бъде имплантирана в главата на всекиго от тях. Задейства се с помощта на дистанционно управление. Достатъчно е да натиснат едно копче, ако изведнъж се окажеш по-скоро опасен, отколкото полезен. Но Партридж не вярва в съществуването на тези минивзривни устройства.

- Хейстингс, това е чиста измишльотина. Такова нещо не съществува.

- Какво ще правят с теб тогава?

- Единственото, което искат, е биологична информация.

- За такава информация няма нужда да влизаш в калъпа за мумии. ДНК, кръв, урина. Какво повече може да искат от теб?

Партридж няма представа какво точно искат от него. Искат да променят неговия поведенчески код, но по някаква причина се оказват безпомощни. И това има нещо общо с майка му. Вече бе казал на Хейстингс повече, отколкото възнамеряваше. Но на никого не би могъл да довери, че планира да избяга от Купола. И че знае как да го направи. Направил е необходимите проучвания и изчисления. Ще избяга през системата за филтриране на въздуха. Остава да си набави едно-единствено нещо - нож - и тази вечер ще го има.

- Не изпадай в паника, Хейстингс. Ще се оправя. Както обикновено.

- Не и с това, приятел. Не и с едно от онези минивзривни устройства.

- Слушай, Хейстингс, и бездруго вече си облечен. Не бери грижа за тези неща. Върви и се забавлявай. Както сам каза: „Та това са танци, дявол го взел!“.

- Добре, добре - отвръща Хейстингс и дългите му крака го понасят към вратата. - Но да не ме оставиш дълго сам, чуваш ли?

- Ако спреш да ми досаждаш, ще стане по-бързо.

Хейстингс отдава чест и затръшва вратата подире си.

Партридж се отпуска тежко на матрака. Хейстингс, какъв идиот само, мисли си Партридж, ала от това не му става по-леко. Съквартирантът му бе успял здравата да го стресне с всички тези приказки за минивзривни устройства. Защо им е на ръководителите да взривяват собствените си войници? Можеше да предупреди Хейстингс, че няма да е зле да бъде нащрек за самия себе си. Вероятно вече са внесени леки промени в поведенческия код на Хейстингс. Може би това е една от причините да не иска да закъснява за танците. В Купола точността се смята за добродетел.

Партридж не може да си представи какво би било, ако започне да се държи различно, дори и за най-незначителните неща. „Това означава да пораснеш. Да станеш зрял.“ Именно по този начин гледат родителите на поведенческото кодиране - или поне що се отнася до момчетата. Момичетата не преминават през програмата за кодиране, което има някаква връзка с техните деликатни репродуктивни органи, освен ако не са обявени за неподходящи за репродуциране. Но ако няма да се репродуцират, тогава експериментите за усъвършенстване на мозъка могат да започнат. Партридж няма никакво желание да се променя. Държи да е сигурен, че сам определя постъпките си - дори да са погрешни. Но при всички положения трябва да се махне оттук, преди да са намерили начин да се намесят в неговия поведенчески код, защото в противен случай едва ли ще го направи. Сам ще се спре. Би могъл дори да изгуби желанието си да избяга оттук. Но какво има всъщност извън Купола? Знае само, че това е една земя, пълна с несретници, повечето от които твърде глупави или упорити, за да се присъединят към Купола. Или просто умопобъркани, душевноболни престъпници и преносители на опасни вируси, въдворени в различни лечебни заведения. В онези времена положението беше повече от лошо, обществото беше болно. Но светът никога вече няма да е същият. И сега голяма част от оцелелите несретници представляват звероподобни създания, деформирани до пълна неузнаваемост, извращения на своята предишна форма на живот. В училище им бяха показвали най-различни снимки - стоп-кадри от замъглена с пепел видеолента. Ще може ли да оцелее в такава смъртоносна среда, заобиколен от всички онези озверели несретници? Освен това - напусне ли Купола, може никой повече да не го потърси. Никой няма право да напуска Купола по каквато и да е причина - дори с разузнавателна цел. Тази негова мисия не е ли равносилна на самоубийство?

Но вече е късно. Решението е взето. В момента Партридж не може да си позволи дори най-малкото разколебаване - било то заради Хейстингс, или заради самия себе си. В този миг чува, че вентилационната система се включва, и поглежда часовника си. Изправя се и се изкатерва по късата стълбичка до леглото си. Изважда малка тетрадка, напъхана между матрака и таблата на леглото. Тогава разгръща тетрадката, отбелязва часа, затваря я и я връща обратно на мястото й.

Където и да се намира, без значение дали лежи в калъпа за мумии, подложен на облъчване, дали чака да вземат от него поредната проба, дали е в класната стая, или в спалнята си в пансиона нощно време, той изучава неизменно методичното бръмчене на вентилаторите - приглушеното бучене, чиито вибрации се разнасят из целия Купол на равни интервали от време. Партридж си води записки в една тетрадка, в която би трябвало да отбелязва задачите си и кодиращите сеанси. Преди не обръщаше почти никакво внимание на този шум. Но откакто започна, има моменти, в които е в състояние да долови тихото щракване, миг преди моторите да заработят. И сега вече знае, че системата за филтриране на въздуха извежда извън Купола и че перките на вентилаторите спират в точно определен момент в продължение на три минути и четирийсет и две секунди.

Възнамерява да избяга, защото знае, че майка му вероятно е жива. „Майка ти постоянно създава проблеми.“ Това бяха точните думи на баща му, а откакто Партридж беше откраднал вещите на майка си от Архива за лични загуби, тя му се струва още по-истинска. И ако съществува дори най-малкият шанс тя да е някъде там, тогава той ще я намери.

Партридж се приготвя набързо, като облича панталоните и ризата си, а после нахлузва и стяга вратовръзката. Косата му е толкова къса, че не се нуждае от ресане. А сега трябва да съсредоточи цялото си внимание върху едно-единствено нещо: Лайда Мерц.