Чисти

Ел Капитан Над земята

ЕЛ КАПИТАН СТОИ С РЪЦЕ НА ТИЛА, също като Брадуел, който се намира малко по-надолу от него. Нареждат на Хелмут също да вдигне ръце, но Ел Капитан им обяснява, че си губят времето, защото е слабоумен.

- В побърканата му глава не се свърта нито една мисъл.

- Нито една мисъл - повтаря Хелмут.

Войниците би трябвало да са наясно с този факт. Нали ги бяха наблюдавали двамата с брат му в гората, където тези същества изглеждаха толкова грациозни, силни и спокойни. Ел Капитан забелязва онзи от тях, който навярно му беше оставил оскубаната кокошка и яйцата. Сигурен е, че това е войникът, който държеше момичето в бяло - изглежда, наскоро е напуснало Купола, тъй като дрехите му бяха по-бели от всичко, което е виждал от Детонациите насам. Струва му се, че от време на време същият този войник го поглежда с неочаквано човешки израз в очите. Преди хранеше доверие към тях, но явно е грешал. Защото най-вероятно ще ги убият, него и Хелмут, в този горски пущинак. Ще убият всички тях. И това ще бъде краят.

Прибрали бяха всичките им оръжия. Седят събрани накуп като подпалки за огън. Момичето е напълно притихнало. Но Ел Капитан се пита дали не е изпаднала в шок. Красива е, дори прекалено. Дали Специалните сили имат сексуални потребности? Момичето има ли причина за безпокойство? Или са кастрирани като кучета?

Войникът, който беше държал момичето, напуска поста си до нея и пристъпва към Ел Капитан. Намира ребрата на Ел Капитан, малко над бедрото на Хелмут, и навира в тях дулото на пушката си. После се обръща към спътниците си и казва:

- На този му нямам доверие.

Ел Капитан се пита дали това не означава, че смята да го застреля. Той се стяга целият, ала войникът просто държи пушката опряна в ребрата му.

- Шум в нашия периметър - казва войникът. - Разузнайте набързо. Аз ще поддържам реда тук.

Очевидно този е водачът.

Останалите войници незабавно се подчиняват на заповедта и безшумно потеглят в различни посоки.

Войникът, чието високотехнологично оръжие хвърля отблясъци по ръцете му, прошепва на Ел Капитан:

- Когато се върнат, пази момичето. Намерете прикритие.

Момичето също чува това.

Ел Капитан се пита какво става. Дали войникът не е на тяхна страна?

- Ще го направиш ли?

Дали ще се изправи срещу останалите войници? Ами той, трябва ли да се опита да отмъкне нечие оръжие?

- Да, сър - отвръща Ел Капитан.

- Да, сър - обажда се Хелмут. Понякога, когато брат му повтаря след него, има чувството, че ехото идва от някое кътче на собствения му мозък. Хелмут е не само негов брат. Двамата представляват едно цяло. Ел Капитан поглежда към момичето и съзира нещо диво в очите й, което доскоро го нямаше. Ако това е единственият им шанс, тя изглежда готова да се бори до смърт.

А Брадуел, който стои с преплетени на тила си пръсти, излъчва силно нажежена енергия. Яростта му изобщо не е стихвала. Личи си, че е готов на всичко. Ел Капитан повдига вежди, опитвайки се да привлече вниманието му, за да го посвети в плана си, но Брадуел само го поглежда и оформя устни в ням въпрос: „Какво?“.

По същия безшумен начин войниците от отряда се завръщат на не повече от няколко секунди един след друг. Нямат какво да докладват. Не са забелязали хора на ОСР. Нито несретници. Нито пък други зверове. Всичко е мирно и спокойно.

- Проверете скенерите си - казва лидерът. - Никакави грешки и пропуски.

Щом войниците поглеждат към приспособленията на ръцете си, лидерът

запраща момичето в ръцете на Ел Капитан. Ел Капитан повдига момичето през кръста, прави три-четири крачки на бегом и се хвърля на земята. Седж открива стрелба срещу другите войници. Брадуел скача в една пролука в скалите и се скрива. Гръдният кош на най-близкия войник експлодира. Той се завърта като обезумял и изпразва амунициите си в близките храсти.

Лидерът се прицелва хладнокръвно с двете оръжия, слели се ведно с предмишниците му. След това стреля. Тогава от раменете му се разгъват визьори и последователно от всяко оръжие избухват пушечни залпове, които отмятат раменете му назад, първо едното, а после и другото, сякаш се олюлява.

Друг войник стреля към Ел Капитан. Залповете отекват почти едновременно и един от войниците, попаднал в кръстосания огън, бива улучен в главата.

„Двама по-малко“, мисли си Ел Капитан. Той понечва да пропълзи до пушката си, намираща се сред купчината оръжия на земята, но Лайда го сграбчва, принуждавайки го да се върне обратно.

- Почакай - казва тя.

Брадуел, добрал се вече до оръжията, взима пушката и пачката патрони на Ел Капитан. След това се обръща и започва да стреля по останалите трима войници. Единият е улучен във врата и пада странично зад някакви скали. А лидерът уцелва друг в корема с два или три изстрела.

Докато се свлича в прахоляка, този войник, изглежда, проумява, че трябва да стреля по лидера си, че нещо не е наред. Сякаш осъзнава, че трябва да превъзмогне начина, по който е програмиран. Той зарежда оръжието си и стреля, уцелвайки лидера в бедрото. Лидерът се олюлява несигурно, но не пада. А простреляният в корема войник се скрива зад едно дърво.

Ел Капитан забелязва, че простреляният от Брадуел войник презарежда оръжието си под прикритието на един чворест пън. Той също е неутрализирал програмирането си и държи лидера си на мушка. От сигурността на убежището си Ел Капитан вижда, че войникът е тежко ранен, но въпреки това няма намерение да умре тихо и кротко. А последният от отряда, останал невредим, е избягал, но Ел Капитан подозира, че той не е дезертьор. И не се съмнява, че ще се върне.

- Донеси ми един нож - казва му Лайда.

Ел Капитан пропълзява до купчината с оръжията. Той взима един нож и го хвърля към Лайда, която го улавя за дръжката.

Тогава вижда, че Брадуел се хвърля напред, за да довърши ранения от него мъж, преди той да е открил огън по лидера. Брадуел го прострелва в ръката, като куршумът пронизва бицепса му, а шурналата лъщяща кръв потича в униформата му. Дали ще продължи да се бие?

В мига, в който се пресяга да вземе втори нож и една месарска кука, Ел Капитан получава ритник в стомаха от ранения в корема войник. Ударът се оказва толкова силен, че го повдига от земята. Освен това изкарва въздуха от дробовете на Хелмут, който започва да диша тежко.

Брадуел се нахвърля върху войника, който упорито отказва да умре. Мъжът го отблъсква с ръце, поваляйки го на земята. После го сграбчва за ризата, ала тя е толкова одрипавяла, че част от нея остава в ръцете му. Проснат в примесения с чакъл прахоляк и останал с голи гърди, Брадуел го рита в коляното, ала войникът почти не помръдва. Най-хладнокръвно той повдига срасналия се с ръката му пистолет, презарежда и се прицелва в Брадуел, който се свива на една страна. Птиците на гърба му застиват.

Ел Капитан чува гърмеж и решава, че Брадуел е мъртъв, ала този, който пада на земята, е войникът. Тогава Ел Капитан забелязва, че лидерът е успял да заеме подходяща за стрелба позиция. Атаката на Брадуел му беше спечелила време да се придвижи, въпреки ранения си крак. Остава един-единствен враг, който придържа с ръка простреляния си стомах. Той се нахвърля върху невъоръжения Ел Капитан, който започва да отстъпва лазешком.

Тогава лидерът стреля и разкъсва ръцете на войника, парализирайки оръжията му. Войникът надава силен вой. А когато се обръща, за да потърси с поглед лидера, оръжията на раменете му се задействат. Изсвистяват няколко куршума. Единият бръсва раненото рамо на Брадуел, избивайки оръжието от ръцете му. Брадуел, който притиска раната с ръка, изглежда замаян от кръвта и шума. Той се скрива с олюляваща се походка зад една скала и примижава от болка.

Лидерът стреля отново, въпреки че лежи на земята, неспособен да се изправи на крака, а кръвта се събира на локва около него. Куршумите му правят на решето гърдите на войника и оръжията на раменете му. Войникът се опитва да произведе изстрел, ала всичките му оръжия са станали на пух и прах. Олюлява се в кръг с напускащи го сили. Напълно обезумял, той приковава Лайда с поглед и се спуска към нея. Тогава обаче Ел Капитан се хвърля на гърба му и войникът се строполява на колене, изгубил равновесие. Опитва се да даде време на Лайда да избяга, ала иначе е напълно безсилен. Войникът е толкова як, че успява да се изправи на крака. Но Ел Капитан не го пуска, опитвайки се да го удуши.

Тогава пред очите му изникват кльощавите ръце на Хелмут. В тях той държи парче жилав канап, който изглежда изплетен от вълна и човешка коса. Той премята канапа през главата на войника и го увива около врата му. Ел Капитан също сграбчва канапа и двамата с Хелмут опъват рязко надолу с общи усилия. Жилавата връв се впива в гърлото му. Войникът отстъпва назад, драскайки по врата си с чуканчетата на ръцете си.

В този миг се появява Лайда. Тя забива ножа в долната част на стомаха му, натискайки дръжката с все сили.

Войникът се олюлява. Тогава тя изважда ножа и го изтрива в бялата тъкан на гащеризона си, готова отново да го намушка. Но това се оказва излишно. Войникът се строполява напред заедно с Ел Капитан и Хелмут на гърба си.

Ел Капитан дръпва с една ръка канапа - окървавена връв с полепнали по нея късчета плът. Спомня си колко пъти беше казвал на Хелмут да престане с нервното шаване на ръцете си, с онова непрестанно движение зад гърба му.

- Хелмут - казва той, - да не си го изплел, за да ме убиеш с него?

Този път Хелмут не повтаря последните думи на брат си. А мълчанието му е знак на съгласие. За първи път, откакто се помни, Ел Капитан се гордее с брат си.

- По дяволите, Хелмут! Мамка му! Та ти си планирал да ме убиеш!

Тогава се чува някакъв шум. Всички застиват в напрегнато очакване. Може би е избягалият войник, решил да се промъкне обратно. Оказва се обаче, че звукът идва от полукръглия прозорец на земята. Появяват се две ръце, които се залавят за рамката, и тогава Партридж се изтласква нагоре, сякаш излиза от гроб.