Чисти

Преша Кръв

ЩОМ СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ПАРТРИДЖ, Преша се спуска към тялото на майка си. Челюстта й е отнесена. Цялото й лице е покрито с кръв, с изключение на едното око. Окото примигва. Още е жива. Преша полага ръце върху окървавените гърди на майка си. Три от малките квадратчета все още пулсират. Не трябва ли да й направи сърдечен масаж?

- Тя е жива! - надава вик Преша. - Жива е!

Брадуел се отпуска на колене до нея и казва:

- Преша, тя умира. Това е краят. Няма шанс да оцелее.

Партридж е избягал в гората, дълбоко в гората. Тя чува сподавените му ридания.

Майка й се вртенчва в нея.

Тогава Преша долавя гласа на Ел Капитан:

- Тя страда. Това може да продължи дълго.

Майка й се опитва да си поеме въздух. Окото й примигва яростно.

Преша се изправя. Брадуел последва примера й. Тя се обръща към Ел Капитан.

- Ще можеш ли да й предложиш милосърдие? Можеш ли да го направиш? -пита я той.

Преша го поглежда, след което извива очи към майка си, която започва да гасне. Окърваената й глава потреперва лекичко, удряйки се в камъка.

- Дай ми пушката си.

Ел Капитан й подава оръжието. Тя вдига пушката, прицелва се в майка си, поема дълбоко въздух, издиша наполовината и накрая затваря очи. Усеща как изстрелът разтърсва цялото й тяло.

Преша е вцепенена. Взира се с празен поглед надолу. Лицето на майка й го няма. Трите малки пулсиращи квадратчета потрепват, след което спират.

- Тя почива в мир - казва Ел Капитан.

Преша му подава обратно пушката. Повече не поглежда надолу. Не иска да я запомни така. Тя се отправя надолу по хълма.

- Да вървим! - надава вик Брадуел. - В гората има още един войник!

Листа. Лозови храсти. И ронлива пръст, поддаваща под краката им.

„Тук съм - мисли си Преша. - Ще бъда тук в следващия момент и в последващия.“ Но коя е тя всъщност? Преша Белз? Или Еми Иманака? Дали е нечия внучка, или дъщеря? Дали е сираче, или копеле, момиче с глава на кукла на мястото на ръката си, или просто един войник?

Тя се спуска надолу по хълма заедно с останалите. Лицето на майка й отново изниква в съзнанието й, то експлодира, покрито с натрошена кост, а главите им - на майка й и на Седж, са целите потънали в кръв. Тя е навсякъде. Копривата, тревата, трънакът - всичко е покрито с тънък слой кръв.

Спускат се надолу по хълма. Страхът ги кара да бързат.

Щеше й се да погребат телата.

Само че не може.

Един от войниците все още се спотайва някъде наоколо. Със сигурност ще тръгне по петите им.

Дядо й беше погребален агент. Той би могъл да ги докара в съвсем приличен вид. Би могъл да нагласи главата така, че да скрие пукнатината в черепа. Би могъл да възстанови носа от едно-единствено парче кост. Да опъне кожата. Да изработи клепачи и да ги зашие така, че да стоят затворени. Навремето е имало ковчези с копринена подплата. Но сега той е мъртъв и него също го няма.

Вече са в подножието на хълма. И погребение няма да има. Телата ще бъдат изядени от дивите зверове. Телата ще бъдат погребани под савана на собствената им кръв.

Колата е още там, покрита с трева и клони, които Ел Капитан разчиства и хвърля на земята. А Партридж, Лайда и Брадуел стоят до нея, останали без дъх. Брадуел си беше стъкмил превръзка, откъсвайки парче плат от крачола на панталона си. Сега рамото му е бинтовано с него. Засъхналата кръв е тъмна на цвят. Ризата му я няма. Гърдите му са открити. Партридж беше предложил да му даде якето си, ала Брадуел беше отвърнал, че целият гори. Птиците на гърба му пърхат с криле, забили клюнове дълбоко в плътта му, а очите се стрелкат насам-натам. Искала беше да ги види и ето че сега може да ги разгледа - сивите пера на крилата им, по-бледите на цвят гърди, искрящите оченца и тънките яркочервени крачета. Ще й се да знае какъв е видът им. Представя си Брадуел като малко момче, подгонило ято птици. Те се вдигат от земята и тогава лумва ослепителна светлина. И птиците остават с него завинаги. Той й подава ръката си.

- Не - отказва тя. Ще върви сама.

Тя обхваща с ръка камбанката от бръснарницата, скрита в джоба на якето й. Никога няма да може да я даде на майка си като символ на стария живот. Няма да може да й разкаже историите, които беше пазила за нея. Не беше останало време за това. Не успя дори да й каже, че я обича. Белият гащеризон на момичето е осеян с червени петна. Лайда. Партридж не се отделя от нея. Въпреки че тя стиска ръката му по-силно, отколкото той нейната. Чува, че Партридж й казва:

- Но те я искаха жива. Искаха да я разпитат. Не виждам никакъв смисъл -той стиска здраво шишенцето с хапчетата в свития си юмрук.

Преша все още служи като очи и уши на Купола. Хората там виждат и чуват всичко, което и тя. Но тя още не може да проумее смисъла на случилото се. Ами те? Това ли беше целта им в крайна сметка?

Тогава Ел Капитан, изчистил вече колата от скриващите я клони, казва:

- Хайде, тръгваме.

- Тръгваме - повтаря Хелмут.

Всички се качват вътре. Партридж и Лайда сядат отзад. А Преша и Брадуел - отпред заедно с Ел Капитан зад волана.

Хелмут се взира навън с празен поглед. Главата му се тресе.

Ел Капитан подкарва колата на заден ход и пита:

- Накъде?

- Преша трябва да се отърве от бръмбарите - казва Брадуел. - Този, който ги е поставил, сега трябва да ги извади.

Навлизат отново в Мъртвите земи, но този път се отправят на юг, заобикаляйки хълмовете.

- Фермерската къща - казва Преша. - Трябва да отидем от другата страна на този хълм.

- Как е възможно тук да има фермерска къща? - пита Партридж. Гласът му звучи уморено.

Тогава Преша се замисля за жената на Ингършип, която й беше казала, че няма да й навреди.

- Там имат стриди, яйца и лимонада. И едни такива автоматично затварящи се гумени уплътнения заради прахоляка навън, прекрасен полилей в гостната и културни насаждения, пръскани от полски работници -изрежда тя, опитвайки се да им обясни, ала в същото време се пита дали не е полудяла. Отново вижда лицето на майка си и целувката, с която поздравява по-големия си син. Спомня си как натиска спусъка, а после майка й е мъртва. Всичко това се случва отново и отново в съзнанието й, сякаш на забавен каданс. Преша се свива напред. Отваря и затваря очи. Всеки път, щом ги отваря, вижда главата на куклата, втренчила поглед в нея. Ето как я беше разпознала майка й. По тези тракащи клепачи и пластамсови мигли, по малките ноздри и дупчицата между устните.

Около тях се надигат Пясъчни създания, които стават все по-малко, когато пустинната земя започва да отстъпва пред тревистата растителност. При все това Пясъчните създания излизат напред и ги обграждат. Но Ел Капитан прегазва едно и останалите се разпръскват.

Тогава Брадуел крещи, че вижда нещо:

- Не е Пясъчно създание. Това е войникът от Специалните сили.

Колата свива покрай хълма. Тогава войникът скача от една издадена напред скала и се приземява тежко на покрива на автомобила. Преша вдига поглед нагоре и вижда двете вдлъбнатини, оставени от ботушите му.

Брадуел грабва пушката в краката на Ел Капитан, зарежда я, после се прицелва нагоре и стреля, пробивайки дупка в металния покрив. Куршумът уцелва крака на войника. Той се строполява на покрива, но все пак успява да се задържи върху колата.

Ел Капитан се опитва да се отърве от него с рязко завъртане на волана първо наляво, а после надясно, но и това не помага. Войникът се надвесва над един от страничните прозорци и засилва към него здравия си крак, разбивайки стъклото. После се пресяга вътре и сграбчва Партридж за гърлото, но Партридж е въоръжен с месарска кука и със собствената си необичайна бързина. Той извива ръка зад широкия гръб на войника и забива куката по средата между двете плешки.

Войникът надава дрезгав стон и отпуска хватката си, при което Партридж се тръшва обратно на седалката. Въпреки всичко войникът продължава да се държи за колата. Той извива свободната си ръка зад гърба си, опитвайки се да достигне куката. Тогава Брадуел смъква стъклото на прозореца си, показва се навън до половината и зарежда, ала преди да успее да стреля, войникът го забелязва и се хвърля към него, изтегляйки го от колата. Двамата се приземяват тежко на земята, претъркулват се и накрая спират.

Преша иска да изкрещи - не и Брадуел. Няма да понесе да изгуби още някого. Няма да го допусне. Стига толкова смърт. Тя посяга към дръжката на вратата. Оказва се заключена.

- Отключи! - кресва тя.

- Не! - отвръща Ел Капитан. - Не можеш да му помогнеш! Прекалено опасно е!

Тя започва да блъска по вратата с главата на куклата.

- Пусни ме навън!

Партридж се пресяга през облегалката, улавя ръцете й и я притегля назад.

- Преша, недей!

Тогава Лайда й казва:

- Използвай пушката. Прицели се.

Преша грабва пушката и се подава през прозореца.

Ел Капитан свива леко, за да й осигури по-добра позиция за стрелба.

- Бъди готова, когато се разделят. Може да имаш само един шанс.

Войникът се опитва да се изправи, ала мускулът на крака му е разкъсан. Освен това продължава да се гърчи от болка заради забитата в гърба му кука. Стиснал е Брадуел за гърлото, само че момчето го изритва в раната, забива лакът в корема му и накрая се изправя на крака. Привлечено от кръвта на войника, едно Пясъчно създание обикаля в кръг около тях, също като лешояд, само че отдолу. Вдигат се облаци пепел, които им пречат да виждат. Брадуел изритва войника в стомаха. Тогава обаче войникът го сграбчва и го хвърля назад. Брадуел се строполява тежко на земята, оказвайки се лице в лице с Пясъчното създание. Той започва да отстъпва бавно назад. Войникът спира и очевидно оглежда раната на крака си.

Брадуел сграбчва дръжката на месарската кука и я изтръгва от гърба на войника. Веднага след това се хвърля назад, падайки тежко на земята.

Преша поема дъх, освобождава го до половината и стреля.

Войникът се завърта и се строполява на земята.

Брадуел скача на крака, а птиците на гърба му пляскат с крила като обезумели. С едно бързо движение на ръката разсича Пясъчното създание с месарската кука. „Красив е, мисли си Преша - с тези превързани рамене, сякаш е получил бойно кръщение, със силната челюст и искрящи очи.“

Ел Капитан спира до Брадуел и освобождава заключващия механизъм, но Преша вече е успяла да изскочи навън през прозореца. Тя прихваща с ръце Брадуел и му помага да стигне до колата. После отваря вратата и двамата влизат вътре. След това я затръшва подире си и впива очи в Брадуел. Тя вдига ръка и докосва една рана на долната му устна.

- Не умирай - казва му тя. - Обещай ми, че няма да умреш.

Ел Капитан включва на скорост и форсира двигателя.

- Обещавам да опитам - отвръща Брадуел.

Тя поглежда през задния прозорец. Още няколко Пясъчни създания се събират около тялото на войника. Едното се надвесва над него, извивайки гръб като кобра. Войникът бива погълнат от земята и от него не остава нито следа.

Брадуел вдига ръка и погалва косите й. Тя го обгръща с ръце и се заслушва в биенето на сърцето му, затворила плътно очи. Представя си как остава така завинаги, загърбвайки целия свят.

Скоро след това Брадуел казва:

- Пристигнахме.

Тя вдига глава в мига, в който свиват зад един ъгъл, и пред тях се откриват редици с културни насаждения, а после и дългата алея, извеждаща до самите стълби на предната веранда и жълтата фермерска къща. За миг Преша си представя, че пътуват към дома.

Но щом се приближава, забелязва, че през един от прозорците се развява нещо малко, приличащо на знаменце, но всъщност се оказва кърпа за ръце с кървавочервена ивица, минаваща точно през средата. Преша мушва ръка в джоба си и изважда оттам картичката, която жената на Ингършип й беше дала като символ на нещо. Но какво означава този символ? „Трябва да ме спасиш.“ Не бяха ли това точните думи на жената?