Чисти

Партридж 3 минути и 42 секунди

ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СЛЕД УЧИЛИЩНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА ГЛАСИНГС до Архива за лични загуби, Партридж не успява да открие начин как да си осигури достъп до системата за филтриране на въздуха. Но тогава си спомня, че един от пунктовете за достъп до системата се намира в центъра за кодиране, където всички ученици от неговото ниво се отбиват веднъж седмично за обичайното кодиране в калъпите за мумии.

Значи, вече разполага с отправна точка за плана си за бягство.

Щом чува сутрешния сигнал, той се строява при другите с чанта на гърба. Съдържанието й се състои от вещите на майка му, една кутия таблетки от соя, няколко бутилки с вода и откраднатия от изложбената зала нож. Носи яке с качулка и шал, въпреки че е малко топло.

Както обикновено, момчетата са натоварени на еднорелсовото влакче. Той стои настрана от тълпата. Никога не е имал много приятели в академията. Хейстингс прави изключение, което само потвърждава правилото. Заради баща му и големия му брат името му бе придобило твърде голяма популярност още с пристигането му тук. Но тогава Седж се самоуби, което придаде нов оттенък на тази популярност. Вместо обичайните остри реплики започна да получава високомерно съжаление или нещо твърде близо до това.

Той си пробива път сред тълпата и сяда между Хейстингс, който обикновено проспива цялото пътуване, и Арвин Уийд, винаги четящ въздълги научни статии на мобилното си устройство - материал, който учителят по наука още не е преподавал в клас, а може би изобщо няма да преподава, като нанотехнология, биомедицина, неврология. Успееш ли да го заговориш, почва да каканиже нещо за самовъзпроизвеждащи се клетки, синаптична активност и мозъчна плака. Тъй като Арвин прекарва по-голямата част от времето си в научната лаборатория на академията - „все работи върху нещо, има голям напредък“, както се бе изразил Гласингс, „умно хлапе, което ще стигне далеч“ - изглежда почти невидим, дори когато стои точно пред теб. Докато Арвин кликва ту върху един, ту върху друг документ, Хейстингс вече е свил якето си на топка вместо възглавница.

Партридж обаче не е останал незабележим. Вик Уелингзли, който е част от стадото, се провиква от другия край на вагона:

- Ей, Партридж, говори се, че днес щели да те приспят. Да не ти сложат една от онези минибомби?

Партридж се обръща към Хейстингс, който го поглежда ококорено. После присвива очи към Уелингзли.

- Какво? - пита невинно Уелингзли. - Не биваше да го казвам ли? Това не е ли обществена тайна?

- Извинявай - Хейстингс измърморва на Партридж и отмята косата от очите си. Хейстингс иска да се впише в стадото. Така че няма нищо чудно в това, че е изтъргувал тази информация в замяна на малко признание. И все пак Партридж му се ядосва.

- Е? - настоява Уелингзли. - Тик-так, тик-так?

Партридж поклаща глава.

- Само рутинните процедури - отвръща той. - Нищо особено.

- Представете си Партридж с бомба в главата - подхвърля единият от близнаците Елмсфорд. - Накрая ще натиснат копчето, за да го избавят от мизерното му съществуване. Убийство по милост!

Сред стадото избухва смях.

Арвин вдига поглед от книгата си, сякаш за миг се колебае дали да не се намеси в защита на Партридж, но после се навежда отново и продължава да чете. А Хейстингс затваря очи, преструвайки се на заспал.

Тогава се обажда и другият близнак:

- Главата му ще експлодира като пъпеш!

- Върху роклята на Лайда Мерц - додава Вик. - Съжалявам, Лайда. Изглежда, вълнението не му понесе.

- Не намесвай Лайда в това! - отвръща Партридж по-ядосано, отколкото е възнамерявал.

- Или какво? - пита Вик. - Нали знаеш, че с удоволствие ще те спукам от бой.

- Наистина ли? - казва Партридж и всички се досещат какво има предвид. -„Ще набиеш сина на Уилъкс? На това умна постъпка ли му викаш?“

Партридж не може да си прости, че го казва. Просто му се изплъзва. Ненавижда това, че е син на Уилъкс. От една страна, този факт работи в негова защита, но от друга, го превръща в мишена.

Вик не казва нищо. Вагонът се движи безшумно. Партридж си задава въпроса дали ще си спомнят за този момент, когато научат, че е изчезнал или умрял - в зависимост от развоя на нещата. Ще се наложи да се промуши между огромните остри перки на вентилаторите. Могат да го накълцат до смърт, като накълцан пъпеш. Какво ли ще си помислят за него тогава? Че е страхливец, умрял по време на опит за бягство? Или че е бил ненормален, също като Седж?

Поглежда навън през прозореца. Пейзажът се мени бързо - игрищата, каменните стени на академията, високите, скупчени една до друга жилищни постройки, шопинг центрове, сградите с офиси и автоматичните вършачки в далечината, които работят на полето - след което се скриват в тъмния тунел. Представя си болните нещастници, опитващи се да го разкъсат с нокти, земята и водата, които са отровени, и разрухата. Няма да намери смъртта си там, нали? Това е риск, който трябва да поеме по собствена воля. Не би могъл да остане тук, след като вече знае, че вероятно майка му е някъде там, жива, и след като знае, че остане ли, ще бъде променен до такава степен, че да изгуби дори спомените си.

Преди да запремигват автоматичните лампи, вагонът потъва в мрак, сякаш някой е изгасил осветлението. Влакчето ги отвежда в самото сърце на центъра за кодиране. Спирачките изсвистяват. Отначало момчетата изглеждат леко оживени, после се успокояват и накрая се изправят.

По коридорите пазят тишина. Някои вяло си подхвърлят: „До скоро!“.

Преди да поеме в друга посока, Партридж сграбчва Хейстингс и казва:

- Хей, не бива да го правиш.

- Съжалявам - отвръща Хейстингс. - Не трябваше да му казвам. Той е голямо плямпало.

- Не - възразява Партридж. - Не става дума за мен. А за теб. Един ден ще се наложи да се изправиш срещу тях.

- Може би - отвръща Хейстингс.

- Този момент ще дойде и ти ще се справиш. Сигурен съм в това.

Партридж се чувства виновен за това, че изоставя Хейстингс. Без него съквартирантът му ще бъде леко безпомощен. Не иска той да попадне случайно в редиците на стадото, където ще се превърне в обект на подигравки.

- Довечера ще уча и може да пропусна вечерята - продължава той. - Но ти върви с Арвин Уийд. И седни на неговата маса, разбра ли?

- Вече ми избираш социалните контакти?

- Просто ме послушай. Разбра ли? Запомни добре какво ти казвам.

- Държиш се странно - отбелязва Хейстингс.

- Не е вярно.

Към тях се приближават двама охранители и ги повеждат в различни посоки.

- До после, чудако - подхвърля Хейстингс.

- Чао - отговаря Партридж.

Отвеждат го в малка бяла стая без прозорци. Калъпът за мумии е поставен върху масата за прегледи. Представлява идеално гладка отливка с панти на гърба, така че Партридж успява да се настани вътре. Отгоре и отстрани е наредена наскоро излъскана, блестяща апаратура от хром - роботизирани ръце, клещи, вакуумни тръби. А в единия ъгъл се вижда бюро с компютър и стол на колелца. На бюрото има ваза с клюмнало на една страна изкуствено цвете. „Спомен за дома или за природата“, пита се Партридж. Куполът обикновено не насърчава подобни опити за разведряване на обстановката.

И тогава в мислите му настъпва внезапен обрат. Изобщо не се налага да преминава през всичко това. Никой няма да разбере. Би могъл да вечеря с Хейстингс и да помоли Лайда да му помогне да върне ножа. Спомня си чувството, когато прокара ръце по тънкото кръстче и по гърба й по копринения плат на роклята, докато се целуваха. Мечтае отново да вдъхне медения аромат на косата й.

Вероятно някой вече е забелязал липсата на ножа - учител или пазач. Може би точно в този момент Лайда се намира в кабинета на директора, където е подложена на разпит. Разкрият ли го, баща му ще бъде бесен. Може да го изключат от академията. Може да го изпратят в центъра по рехабилитация, където да говори с някого като майката на Лайда, госпожа Мерц. Ами Лайда? Ако я заловят, тя също ще загази. Ще трябва да им разкаже по какъв начин е проникнал в изложбената зала.

Би могъл да се довери на Гласингс. Но какво може да направи той? Ще го отведе сред библиотечните рафтове, където ще проведат кротък разговор с помощта на малки квадратни листчета за бележки и миниатюрни моливчета. Както обикновено, Гласингс ще започне да се поти с малки капчици пот по челото, които бръсва назад към оттеглящата се линия на косата му. Несъмнено ще го посъветва да си мълчи. Общо взето, ще прояви разбиране.

Калъпът за мумии, съвършена отливка на тялото му, лежи разтворен в очакване Партридж да се вмъкне в него. Размерите му го изненадват. Само допреди няколко години беше най-дребният в класа, а също и леко шишкав. Но отливката изглежда толкова дълга и тясна, сякаш принадлежи на някой друг, който е по-голям и прилича повече на Седж. Ако Седж беше жив, дали Партридж нямаше да е по-висок от него? Никога няма да разбере.

Иска му се да се откаже, ала вече е твърде късно. Разполага с не повече от няколко минути, преди да се появи техникът. През отдушника в помещението прониква хладен въздух. Той издърпва въртящия се стол изпод бюрото и го оставя под отвърстието на тръбата. Покатерва се на стола с надеждата, че е достатъчно устойчив. Развива винтовете на решетката, намираща се точно над главата му, и я избутва навътре. Протяга се бързо нагоре, увивайки ръце около металната рамка, и се изтегля в тъмната тръба, като изритва стола обратно при бюрото. Застанал на ръце и колене, отново покрива отвора с решетката. Това няма да ги заблуди задълго, но поне може да му спечели няколко минути.

В тръбопровода се оказва по-тъмно, отколкото е очаквал, и по-шумно. Системата работи, създавайки неистови вибрации. Започва да пълзи с цялата бързина, на която е способен. Трябва да стигне до първата група филтри, преди системата да е спряла. От този момент нататък ще разполага само с три минути и четирийсет и две секунди, за да премине през първия филтър и серията вентилатори, а после и през втората група филтри. За да си пробие път навън, ще трябва да сече право напред. И това е всичко, в случай че успее да се справи навреме и острите перки на вентилаторите не го насекат на парчета.

Указанията на схемите се оказват верни и той успява да изпълзи от тръбопровода право в масивния тунел за пречистване на въдуха. Изправя се в цял ръст, като главата му докосва едва-едва тавана. Металните листове са идеално закръглени и в съзнанието му изниква думата ..тимпан"¹⁰. Макар че не е сигурен какво означава. Какво общо може да има между един чайник и един барабан?

Право напред се вижда първата група розови филтри, препречващи пътя му и опнати безупречно като плътно разпъната завеса. Партридж се учудва, че цветът на филтрите е розов като език и че наоколо струи такава ярка светлина. Пита се защо. Може би заради поддръжката на съоръжението?

Партридж изважда кухненския нож и се сеща за Лайда, чува как гласът й отброява бавно до двайсет в слабо осветеното помещение, след което той прокарва пръст по острието. Започва да изрязва пролука във филтрите. Тъканта се оказва здрава, съставена от жилави телени нишки, като изопната от мускули плът. Нишките започват да се разхлабват. Власинките се завъртат и се издигат нагоре, напомняйки му за нещо от детството, но не може да се сети за какво точно - нещо като сняг.

Партридж е чувал, че власинките имат заострени краища и могат да заседнат в белите дробове, предизвиквайки инфекция. Но няма представа дали това е вярно. Вече е свикнал да поставя под съмнение всяко твърдение, представено като факт. Въпреки това няма желание да поема ненужни рискове. Така че изважда шала и го връзва на устата си.

След като пробива достатъчно голяма пролука във филтрите, той се промушва през тях с рамото напред. Качулката и якето му порозовяват от прахта и той вижда пред себе си серията внушително големи вентилатори с техните остри и неподвижни перки.

Притичва до първата група остриета и без да ги докосва, открива ниско долу триъгълна пролука и хлътва от другата страна. Ботушите му се подхлъзват на гладката повърхност и той пада с глух тътен на една страна, непохватност, която се дължи на кодирането. Изправя се бързо на крака и един по един преодолява следващите няколко вентилатора, налучквайки необходимия ритъм. Дали техникът не е открил, че отливката му е празна? Подаден ли е вече сигнал за тревога? Повикани ли са Специалните сили? Щом се разнесе мълвата, дава си сметка Партридж, че синът на Уилъкс -неговият единствен жив син - е изчезнал, тогава издирвателната операция няма да има край.

Преминава все по-бързо от вентилатор на вентилатор, промушвайки се между острите перки, сякаш се движи по трасе с препятствия. В съзнанието му изниква споменът за един заден двор, може би неговия собствен от детството му, а може би нечий чужд. Имаше зелена морава с остри стръкове трева, които можеш да изтръгнеш направо от земята, и дървета, чиято кора не беше нито гладка, нито полирана. Имаше дори куче. Големият му брат заедно с още някого, едно високо момиче, бяха подготвили трасе от въжета, които трябваше да прескачат, примки, през които да се мятат, и една топка, която да вкарат в кофата на самия финал. Имаше сок в кутии с мънички сламки. Шийките на сламките бяха нагънати като миниатюрни акордеони, които се извиваха за по-удобно отпиване.

Изведнъж усеща главата си натежала, тялото му полита напред. За да запази равновесие, сграбчва една от перките. Ръбът й е толкова остър, че порязва ръката му. Кръвта му покапва по пода. Само няколко пъти е виждал да му тече кръв, например в зъболекарския кабинет, когато машината работеше с все сили и пенливата му слюнка се оцвети в розово. Полезрението му се сви до една съвсем малка точица бяла светлина, след което се възстанови с шеметна скорост.

Хвърля поглед към часовника си. Остават трийсет и две секунди и още единайсет вентилатора. Сепва го мисълта, че може да не успее. Би могъл да умре тук, насечен на парчета, и тъй като сега се намира от другата страна на филтрите, тялото му ще бъде изхвърлено навън. Силната въздушна струя ще отнесе кръвта му заедно с миниатюрните власинки. И те ще се оцветят в червено. Операторите ще трябва да затворят системата. Ще се наложи част от хората да бъдат преместени във временни жилища. Ще тръгнат слухове. Истината ще бъде потулена. Няма да обелят нито дума за проблем със системата за филтриране на въздуха, защото хората ще решат, че несретниците са се вдигнали на бунт и са започнали биологична война. Може дори да си помислят, че ОСР, този паянтов военен режим, е извършил нападение. Ще настане масова паника. Тогава ще скалъпят някакво приемливо обяснение, а що се отнася до Партридж, ще съчинят някаква друга история - дано да е нещо героично, мисли си той. Бедният Уилъкс, баща му ще бъде затрупан със съболезнователни картички. Няма да има истинско погребение. Също като последния път, когато се прощаваха с брат му. Никой не иска да вижда мъртви тела, тук понятието „чудно варварство“ не съществува. Бедният стар Уилъкс, жена му и двамата му синове ще бъдат мъртви, което означава цели три кутии в Архива за лични загуби.

Партридж продължава да се олюлява напред, като се плъзга по гладката повърхност и се хвърля в пролуките между перките. На бузата му се появява още една прорезна рана. До слуха му достига далечно тракане. Моторът. Преодолява със скок предпоследния вентилатор и се понася в спринт. В края на тунела пред него се вижда последната група розови филтри. Копнее да излезе навън. Да почувства всичко отново, вятъра и слънцето. Копнее да открие старата си улица, дома си - нищо, че от него най-вероятно не е останала нито следа. В поведенческия му код има резистентност. Но защо? Какво общо има това с майка му? Когато откри вещите й в кутията, в този миг всичко се промени. Пликът с нещата и медальонът-лебед на златна верижка, картичката за рождения ден, металната музикална кутийка и снимката - е прибран в една пластмасова торбичка. Усеща присъствието на всички тези неща в чантата на гърба си.

Перките на последния вентилатор помръдват с един-единствен инч, Партридж се хвърля напред в пролуката помежду им, в следващия миг вентилаторът започва да бучи зад гърба му и вятърът нахлува като безкрайно дълбока глътка въздух от другата страна на последната група филтри.

Течението го повлича назад. По същия начин усеща и спомените си, като продължително вдишване, което го тегли назад. Той пада на земята, но запъва пети в пода и педя след педя започва да се отдалечава от острите перки. Силовото кодиране най-сетне се задейства. Партридж усеща прилива на енергия. Щом изпълзява достатъчно наблизо, той протяга ръка и разпаря филтрите с кухненския нож, след което започва да се придвижва напред срещу вятъра. Розовите власинки се освобождават, политат покрай него право към вентилаторите и той се сеща за думата „конфети“.