Чисти

Лайда Навън

ЩОМ ИЗЛИЗА ОТ КАБИНЕТА НА УИЛЪКС, Лайда открива, че надзирателките вече ги няма. Мястото им е заето от двама охранители -мъже. Те я отвеждат до единствения вагон на влакчето и я предават на трети охранител, който е тежко въоръжен, едър на ръст и с малък белег на брадичката.

Охранителят пътува заедно с нея през тъмните тунели. Тя седи на една от седалките с бледосинята кутия в скута си и наблюдава прелитащите край прозорците тъмни стени на тунела. Охранителят стои прав, здраво стъпил на пода с широко разкрачени крака. Той премества тежестта на тялото си, щом влакът сменя коловозите.

Охранителят сигурно знае, че я извеждат навън, но дали знае защо, пита се Лайда.

- Ще ми дадат ли защитен костюм? - обръща се тя към него.

- Не - отговаря той.

- Ами маска?

- И да скрият зад нея това хубаво лице?

- Досега извеждал ли си някой друг от Купола? - пита го тя.

- Момиче ли? За първи път ми е.

Значи ли това, че е извеждал момчета? Не е сигурна дали може да му вярва. Доколкото знае, никой не е напускал Купола преди Партридж. И защо да изпращат момчетата навън? Досега не е чувала подобно нещо.

- Ами момчетата? - пита тя. - Кои са те?

- Тези, за които вече не чуваш нищо - отвръща охранителят.

- Ами синът на Уилъкс? - пита тя.

- Кой по точно?

- Партридж, разбира се - отвръща тя леко нетърпеливо. - Той не е излязъл по този път, нали?

- Той не беше готов за света навън - засмива се охранителят. - Не ми се вярва да е още жив. - Казва го така, сякаш се надява да не е жив, сякаш това би доказало нещо.

Влакът намалява и спира. Вратите се отварят в дъното на един дълъг, бял коридор, покрит с плочки. На стената във всеки отделен отсек е закачен интерком. Охранителят я превежда през първите три отсека. Щом стигнат до някоя врата, той изрича думите „отвори се“, след което вратата се отваря, те преминават от другата страна и тя се затваря подире им.

- Остават още три отсека. Щом вратата се отвори, преминаваш от другата страна. Последната врата ще те изведе право навън. Товарният док е затворен.

- Товарен док ли?

- Не сме толкова изолирани, колкото си мислиш - отвръща охранителят.

- Но какво товарим?

- Всъщност разтоварваме - казва той. - Един ден тя ще бъде отново наша.

Има предвид земята и за един момент Лайда се опасява, че мъжът ще

подхване някоя дълга реч, за това, че именно те са законните наследници на райските земи, макар и временно прокудени от тях. Но той само казва:

- Ние сме благословени.

- Да, благословени - отвръща тя по-скоро по навик.

- Отвън ще те чака някой - казва й той. - От Специалните сили.

- Изпращат хора от Специалните сили извън Купола?

- Те не са хора, а машини. Не се изненадвай от външния им вид.

Преди време беше видяла Специалните сили в техните ослепително бели униформи - един малоброен елитен корпус, но те не бяха машини. А половин дузина силни, млади мъже.

- И как изглежда този индивид?

Охранителят не отговаря. Как да се подготви, когато не й казва какво трябва да очаква? Той хвърля поглед към интеркома и към камерата, монтирана високо на тавана. Изглежда, не може да й каже, не му е разрешено.

- Налага се да те претърся. Стандартна процедура. Просто, за да сме сигурни, че взимаш със себе си само каквото трябва.

- Добре - отвръща тя, въпреки че вътрешно негодува. - Наредиха ми да взема кутията с мен и да я предам.

- Знам - охранителят претърсва краката, хълбоците и кръста й. - Вдигни си ръцете - казва той.

Движенията му са отсечени и професионални, за което му е благодарна. Лайда се учудва, когато мъжът хваща челюстта й с две ръце и й казва да отвори устата си. Той надниква вътре с помощта на малко джобно фенерче.

- Ушите - изрича той и завърта главата й настрани. Отново си служи с фенерчето. След като преглежда първо едното, а после и другото й ухо, той й прошепва приятелски:

- Кажи на лебеда, че ние сме готови.

Лайда не е сигурна дали е чула правилно. Лебеда ли каза той?

- Готово! - отсича той. - Чиста си.

Иска й се да го попита: „Готови за какво? И кои са хората, които са готови? Кой стои зад това ние?“.

Ала от резкия му тон става ясно, че не бива да задава въпроси.

- Остават още три врати. Последната ще те изведе навън - тогава той я поглежда в очите и казва: - Успех.

- Благодаря - отвръща тя.

Мъжът се обръща с лице към вратата, през която току-що са преминали.

- Отвори се - казва той и вратата се отваря. Тогава мъжът прекрачва от другата страна, оставяйки я сама. А вратата се затваря подире му.

Тя е сама. Лайда се обръща с лице към вратата пред нея и изрича:

- Отвори се - командата е изпълнена. Тя преминава от другата страна и врата се затваря бързо след нея. Извършва тази процедура още веднъж, след което се озовава пред последната врата. Няма никаква представа какво да очаква. Тя поставя бледосинята кутия на пода, след което смъква шала от главата си, покрива с него носа и устата си и го връзва отзад на тила си.

После вдига кутията, стискайки я с две ръце, и изрича:

- Отвори се.

А навън я посреща силен порив на вятъра, прахоляк и небе - и нещо, което се стрелва в небето. Истинска птица.