Чисти

Ел Капитан Хладилната камера

ЕЛ КАПИТАН СЕ СПУСКА ПО РАМПАТА от бокса за зашеметяване покрай котлите, рафтовете и релсите на тавана. Пресяга се нагоре и грабва една кука.

- Боже, това място е перфектно - казва на Хелмут.

- Перфектно - повтаря Хелмут.

- Хелмут, тук щяхме да оцелеем съвсем сами. Разбираш ли?

- Разбираш ли?

- Този Брадуел е проклет късметлия - измърморва Ел Капитан.

- Дяволски късметлия - повтаря Хелмут.

Добраха се дотук по-бързо, отколкото беше очаквал Ел Капитан. Улиците бяха спокойни. Малкото хора, които срещна по пътя насам, избягаха веднага от него, хлътвайки в мрачни входове или хуквайки през глава по някоя странична уличка. Дори да не разпознаваха Хелмут или пък него самия, хората забелязваха униформата, което беше напълно достатъчно.

Движи се възможно най-бързо. Признава си, че е луд по онази проклета кола. Една от причините да пребие шофьора беше желанието му да даде газ на двигателя по пътя през Мъртвите полета. Ето защо няма търпение да се върне при автомобила, където, надява се той, Преша се намира в безопасност. Не е сигурен дали ще може да го понесе, ако се върне там и открие, че я няма или че са останали само части от нея. Има нещо специално в това момиче. Тя е с добро сърце. Отдавна не е срещал човек като нея - или може би просто е спрял да се оглежда.

Странно е да има някой, който да го чака. Разказват се истории, нещо като легенди, за влюбени, които загинали по време на Детонациите. Хора, които подобно на Ел Капитан са предвиждали какво ще се случи. Разполагали са с план за бягство, предварително подготвени провизии и уговорено място на срещата. Но влюбените така и не успели да се срещнат. Единият чакал другия да се появи. Според замисления план може би е трябвало да чакат точно определено време - половин час, четирийсет минути, след което да се придвижат на друго по-безопасно място. Но влюбените винаги чакали прекалено дълго. Чакали до безкрай. Докато накрая небето не се превърнало в червена пепел. Веднъж чу някой да пее песен за едни такива влюбени и оттогава повече не я забрави. Беше много странно. Човекът просто стоеше на улицата и пееше:

Стоя и чакам на перона,

но нищо вече тук не идва.

Кълбят се облаците пара и стелят се над коловоза.

Но ето моята любима слиза, часовника поглежда тя и се усмихва.

Защото със сърцето си разбира, че цял живот съм чакал нея.

Но тогава силен вятър се извива и отнася я далеч оттук.

Оставам сам, обвеян с пепел, в която сълзите попиват.

Вода и пепел, от вода и пепел става камъкът най-здрав.

Вовеки тук ще чакам, докат сам превърна се на камък.

Ел Капитан чу тази песен преди години, докато патрулираше из улиците на града. Един от другите войници каза: „Господи, застреляй го веднага“. Но Ел Капитан отвърна: „Не. Остави го да пее“. След това никога не забрави песента.

Той влиза в хладилната камера и вижда една клетка със затворено вътре зверче, подобно на плъх, точно както го описа Преша. Хрумва му да го прибере. Животинчето изглежда охранено. А наоколо се носи силна миризма на пушено месо. Тогава чува, че Хелмут цъка зад гърба му, сякаш се опитва да подмами животинчето.

- Мммм - издава стон Хелмут.

- Точно така. Мммм. Но сега не е време за това.

Проблемът е, че Ел Капитан не знае какво точно търси. Нещо необичайно? Но това не е никак лесно, когато не знаеш какво е обичайно за едно място. Той плъзва поглед по двете изтърбушени кресла, сандъка, металните стени, релсите на тавана и куките. Вниманието му е привлечено от метална кофа, пълна с изгорели дрипи. Той вдига кофата и изравя отвътре чифт почернели панталони и една риза, овъглените останки от раница и една малка метална кутийка. Взима кутийката и я отваря. От нея се разнася странен звънтящ звук, който бързо замлъква. Пъха я в джоба си, в случай че се окаже важна. Навежда се под една кука. Под нея се намира сандъкът.

Хелмут започва да цъка отново, обаждайки се на малкото затворено в клетка животинче.

- Млъкни, Хелмут! - скарва му се Ел Капитан.

Хелмут започва да се противи, опитвайки се да се добере до животинчето, при което Ел Капитан изгубва равновесие и пада на едно коляно.

- По дяволите, Хелмут. Какво ти става?

Но тогава усеща, че някакъв остър камък се забива в коляното му. Изправя се.

А на пода в краката си зърва някакво бижу. Оказва се строшена птица с око от син скъпоценен камък, закачена на златна верижка. Дали ще означава нещо за Преша? Надява се да е така.

Той взима огърлицата и я пуска в джоба си. После се спуска към тайника, който Преша беше отбелязала на картата. Но вътре открива много по-малко оръжия, отколкото беше казала тя. Може би това означава, че Брадуел и Партридж са тежко въоръжени. Той пъха ръка в дупката и напипва наточеното острие на нож. Намира също и един електрошоков пистолет. Накрая взима двете оръжия и ги прибира в якето си. За последен път поема дълбоко дъх, вдишвайки аромата на печено месо, и си тръгва.