Завръщане на Острова на изгубените

6. Приятели на кръглата маса

След като групичката остави Карлос да проучва Тъмната мрежа, за да види дали ще успее да открие някаква информация за плановете на злодеите и местонахождението им, Мал реши да посети майка си. Мисълта, че тайнственият М от съобщението й може да е Злодеида, я притесняваше и тя искаше да се увери с очите си, че майка й е все още гущер. Беше станало късно, когато стигна в библиотеката, след малко щяха да заключат. Кралската стража, обучена на бойни тактики от Мулан, стоеше пред заключените с двойна ключалка врати и й препречваше пътя.

- Сериозно? Нали знаете коя съм - каза Мал. - Отваряйте. Посещенията от членове на семейството са позволени според кралския декрет - напомни им тя, както правеше всеки път, когато с неудоволствие идваше тук.

Стражът отляво се ухили.

- О, да, сега забелязвам приликата - раздвоения език - пошегува се той, както винаги.

- Ха-ха - каза Мал и влезе.

Стражът отдясно изсумтя.

- Имаш пет минути.

- Знам - рече и двамата заключиха вратата зад нея, а тя тръгна към пиедестала в средата на стаята, върху който стоеше стъклен похлупак.

Когато беше малка, Мал много се страхуваше от майка си. В края на краищата Злодеида не беше от майките, които помагат с писането на домашните и пекат сладки. Беше по-скоро от онези страховити господарки, които пращат децата си на безнадеждни мисии, като онази за намирането и връщането на скиптъра „Драконово око", и не приемат „не" за отговор.

Въпреки това напоследък на Мал й беше трудно да повярва, че някога се е страхувала от Злодеида. Трудно беше да се страхуваш от нещо толкова мъничко.

Анонимното съобщение, подписано с М обаче, я беше изплашило. Мал се взря в майка си, която изглеждаше заспала. Под стъкления купол тя приличаше на най-обикновен гущер - безвреден, дори симпатичен. Но Мал не беше лековерна. Колкото и невинно да изглеждаше влечугото, то си оставаше Господарката на мрака.

Нима Злодеида имаше някаква скрита способност, за която никой не знаеше? Дали можеше да се превърне пак в човек, след като веднъж бе се смалила до големината на собственото си сърце? Гущерът там наистина ли беше Злодеида? Ами ако Злодеида беше избягала?

Мал се вторачи напрегнато в мъничкото лилаво създание. Имаше зелените очи на майка й. Дремещото влечуго изглеждаше точно така, както бе изглеждало при последното й посещение.

- Здрасти, мамо, може ли малко да поговорим? - попита тя, като се постара да не чукне по похлупака. Беше чувала, че гущерите не обичат да им чукат.

Влечугото не помръдна, дори не показа езика си.

При редките досегашни посещения на Мал тук бе ставало все същото. Гущерът никога на нищо не реагираше. На Мал всеки път й бе трудно да повярва, че в това създание е затворена душата на най-могъщия злодей на света.

- Ти ли ми изпрати това? - попита тя, вдигнала телефона си с тайнствения есемес на екрана. - Ти ли си М?

Никакъв отговор.

- Тук сме сами, мамо. Можеш да ми кажеш дали си способна да се превръщаш отново в човек. Всъщност дори ще ми бъде приятно да те видя в негущеров облик - каза тя. Все още послъгваше благородно сегиз-тогиз.

Не последва никакъв знак, че създанието е разбрало и дума от това, което му каза.

Мал въздъхна.

- Предполагам, че дори и да замисляше нещо, нямаше да го споделиш с мен, нали? Предвид факта, че аз съм причината да се озовеш тук - тя разтърка очи. -Но един ден ще открия начин да те извадя оттам. Просто ще трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се опитваш да унищожиш всичко.

Мал млъкна за миг.

- Добре де, добре, може да покриеш замъка на Спящата красавица с трънливи храсти. Да се позабавляваш.

Гущерът остана неподвижен като камъка, върху който лежеше. Прозвуча звънецът, сигнализиращ че предстои угасяне на лампите. Мал се изправи колебливо.

- Хубаво, не ми казвай нищо. Знаех си, че идеята е глупава. Ти дори не можеш да говориш.

Точно тогава подът под краката й се разтърси от поредния трус. Мал се олюля и размаха ръце, за да запази равновесие, а сърцето й подскочи в гърлото. Когато трусът премина, тя се вгледа подозрително в гущера.

- Не знам как го правиш, но защо имам чувството, че ти стоиш зад земетресенията?

Някой се спотайваше пред вратата, когато Мал излезе; моментално се напрегна, готова за засада. Само че не последва изненадващо нападение, а спотайващият се имаше познато лице.

- Здрасти, Фреди - поздрави тя, успокоена че вижда старата си приятелка от острова и леко засрамена от реакцията си.

- Здрасти, Мал, какво става? - отвърна Фреди, която беше така любезна да се престори, че не е забелязала как Мал бе се стреснала.

- Нищо особено - отвърна Мал и й хрумна нещо. - Ей, Фреди, да си получавала някакви странни съобщения или есемеси днес?

- В какъв смисъл странни?

- Анонимно странни - поясни Мал. - Например от някого от Острова на изгубените?

Фреди поклати глава.

- Не. Дори мисля, че никой там не знае, че съм в Аурадон. Старата ни банда от острова със сигурност не знае. Сигурно си мислят, че пак бягам от училище.

- Ясно - отвърна Мал.

Тя не бе прекарала кой знае колко време в Аурадон, но вече почти беше забравила колко свободни бяха правилата в „Дракон Хол". Онова, което каза Фреди обаче, беше интересно. За разлика от тях четиримата, тя не бе получила съобщение с призив да се върне на острова, а това означаваше, че който и да бе пратил въпросното съобщение, искаше само четирите злодейски деца да се върнат. Но защо?

- Да не си получила анонимна бележка? - попита Фреди.

Мал реши, че може да й има доверие.

- Аха. Пишеше, че трябва да се върна на Острова на изгубените заедно с Джей, Карлос и Иви. Странно, а?

- Абсолютно. И какво ще правите?

- Не знам още - призна Мал. - Тепърва ще решаваме.

- Ами може би трябва... да се върнете на острова. Да видите какво става там. Така де, няма да ви заболи, нали?

- Мислиш ли? - попита Мал.

Фреди сви рамене.

- Знам, че ако аз бях получила такова съобщение, щях да искам да разбера кой ми го е пратил.

После тя смени темата и посочи тежките заключени врати и въоръжените стражи пред тях.

- Тук ли държат...

- Да, там е скалата на гущера - рече Мал. - Единственият и неповторим дом на Злодеида тези дни.

- Пфу, ако нещо подобно се случи някога с баща ми, бъди сигурна, че няма да се мотая наоколо и да чакам да възвърне човешкия си облик и да ми се разкрещи - Фреди поклати глава и плитките й се размятаха във въздуха. - И ти по-добре не се мотай наоколо. Знаеш, че ако тя се измъкне оттам, първо след теб ще тръгне.

Мал прехапа устни.

- Нищо ново не ми казваш.

Фреди изведнъж светна.

- Но пък тя никога няма да се измъкне оттам, така че нямаш проблеми. Между другото, ако ще се връщаш на острова, предай поздрави на баща ми.

Тя тупна Мал по гърба и си тръгна, хвърляйки дълга сянка по стените.