Завръщане на Острова на изгубените

21. Приятелки и врагове

Все още имаше много време до срещата и щом Карлос спомена, че е гладен, Иви му предложи да се върнат в града и да идат в Помийната яма, за да си вземат нещо за ядене. Хари и Джейс, след като отказаха да им кажат каквото и да било за местонахождението на Круела, хукнаха, кикотейки се по някаква неведома причина, а Иви бе радостна да види гърбовете им.

- Мислиш ли, че ни казаха истината? Че не знаят къде е майка ми? - попита Карлос.

- Кой знае - като става дума за тези двамата, бих се изненадала, ако помнят собствените си имена - отвърна Иви и отново се наруга, че е забравила да се преобуе с нещо по-удобно.

- Е, къде смяташ, че са отишли? - попита Карлос, който си играеше с ципа на якето си. - Родителите ни, имам предвид.

- Според мен ще дойдат на срещата - каза Иви. - Как мислиш?

- Чудя се какво ще правим, когато ни разкажат за пъкления си план - рече той. - Не съм сигурен, че мога да се опълча на Круела, както Мал се опълчи на Злодеида, нали разбираш?

- Ще измислим какво да правим, когато се стигне до това - каза Иви. - Не се притеснявай, и аз не държа да се срещна отново с майка си. Знам, че прическата ми няма да й хареса.

Когато стигнаха до закусвалнята на гоблините, зърнаха Мал през прозореца да се смее с момиче, което Иви не познаваше. Двете разглеждаха нещо на телефона на момичето и се кискаха, докато похапваха един от специалитетите на Помийната яма - пудинг от стар хляб с прокиснал бананов сироп - много популярен десерт на Острова на изгубените, където екстрактите от гнили плодове бяха единственият източник на захар.

- Кое е това момиче? - попита Иви.

- А, това е Лудата Мади - рече Карлос. - Двете с Мал бяха много гъсти едно време.

- Не я помня от „Дракон Хол" - отбеляза Иви.

- Да, тя се премести в училище за вещици на другия край на острова в девети клас - обясни Карлос. - Вещици. Макар че никой не може да прави магии, все още си мислят, че трябва да научат децата си да ги правят.

Той тръгна към тезгяха и поръча закуски. Гоблинът изгрухтя и им бутна две картонени чинии с току-що извадени от фурната кексчета.

- А - рече Карлос и изкриви лице, когато захапа твърдия, кисел десерт. - Точно като в спомените ми. - Той изплю хапката. - Мисля, че ще пропусна закуската. Май вече не мога да ям такива неща.

Иви кимна и върна своето кексче в чинията, без да го опита.

- Ей, здравейте, елате при нас - повика ги Мал от масата.

Иви се настани до нея, а Карлос си дръпна стол до Мади. Мал хапваше пудинг.

- Искате ли?

Карлос кимна. Намери чиста лъжица и гребна от десерта.

- Забравих колко обичах такъв пудинг - каза той и си взе още една препълнена лъжица.

- Така ли? - Иви пребледня.

- Ти не обичаш ли? - попита я Мади със сардонична усмивка. - Нима пудингът не е бил неделима част от детството ти?

Иви върна на момичето проучващия поглед.

- Не - хладно каза тя. - С майка ми почти не идвахме в града. Всъщност изобщо не идвахме в града.

- Извинявайте, не се ли познавате? - попита Мал, за да запълни неловкото мълчание, което последва. - Мади, това е приятелката ми Иви. Иви, това е Мади. Израснахме заедно.

- Да, Карлос ми каза - рече Иви.

- Омагьосвахме куклите си заедно - каза Мади. После се усмихна сладко на Карлос. - Ей, Мал, помниш ли онзи път, когато напълнихме Адското имение с изкуствени паяци? - попита тя. - Или бяха истински?

- Истински бяха, и то съвсем наистина умрели - засмя се Мал на спомена. -Цяла вечност ги събирахме!

Карлос се размърда на стола.

- Да, голяма забава, чудо направо - измърмори той.

- Карлос се разпищя толкова силно, когато ги видя, че се уплаших да не събуди Круела - изкиска се Мади и вдигна ръка за поздрав.

Мал я плесна енергично. Двете продължиха да се смеят на предишните си изпълнения, което раздразни Иви. Не бяха се върнали на острова, за да клюкарстват със стари другари по бели. Освен това не трябваше да се подиграват на Карлос. Иви осъзна, че това тук не е аурадонската Мал, а Мал от „Дракон Хол" - злобно усмихнатото, страховито момиче, което тъпчеше всички по пътя си с крива усмивка и кутия спрей в ръка. Иви се прокашля, за да привлече вниманието им.

- Е, Мади, някой тук има ли представа къде е майка ми? Или майката на Карлос? Ей сега минахме през нашата и тяхната къща и не ги открихме.

Мади смачка салфетката си и отмести купата с пудинг точно когато се появи гоблинът съдържател, за да им напомни, че не може да останат, ако не консумират нищо.

- Наистина ли не знаете? - с престорена колебливост попита Мади.

- Не, наистина не знаем - каза Иви, на която бе й дошло до гуша от двусмислиците и намеците на това момиче. Мади се държеше, все едно знае някаква грандиозна тайна и не иска да им я разкрие.

- А ти знаеш ли нещо? - попита я Мал.

Мади сви рамене.

- Никой не знае нищо за нищо.

После продължи да си яде пудинга с лукава усмивка.

Иви не я хареса, но дори да я харесваше, щеше да разбере, че лъже. Тя със сигурност знаеше нещо за заминаването на Злата кралица, Джафар и Круела де Вил. Дали не участваше в заговора им с този клуб „Антигерой"? Иви не би се изненадала.

Почти беше дошъл моментът да тръгнат към срещата на антигероите и Иви я обля студена пот при мисълта какво ли ги очаква там. Пъклени кроежи беше само предмет, който се преподаваше в „Дракон Хол", но Круела де Вил, Злата кралица и Джафар бяха в състояние да сътворят пъклен кроеж, от сън да ги бутнат. Те живееха само с мисълта за злодейства и отмъщение. Кой знае каква ужасяваща изненада бяха подготвили родителите на четирите завърнали се злодейски деца?