Завръщане на Острова на изгубените

17. Ужасната двойка

Адското имение бе построено в елегантен викториански стил. Разбира се, тъй като беше преместено на Острова на изгубените, вече бе се превърнало в гниеща черупка. Двамата с Карлос влязоха през един страничен вход. Всичко изглеждаше така, както той го помнеше. Хищната наглед спортна кола на Круела стоеше в гаража покрита със зебло. Кухнята все така бе облицована с бели и черни плочки, а хладилникът бе почти празен. Той надникна в дневната и видя, че и там нищо не се е променило: разнебитените мебели, покрити с прашасали бели чаршафи, рицарската броня в коридора, също прашна, избелелите тапети и дупките в мазилката.

- Мамо? - прошепна Карлос. Иви го сръчка.

- Така няма да те чуе. Викай по-силно.

Карлос опита отново.

- Мамо? - изхъхри.

- КРУЕЛА? ТУК ЛИ СИ? - викна Иви.

Карлос почти се строполи на пода от страх.

- НИКОГА не го прави отново! Или поне ме предупреждавай!

Кухнята беше разхвърляна, мивката - пълна с мръсни чинии, плотовете -покрити със засъхнали следи от храна. Карлос започна да чисти почти автоматично. Негова работа бе да поддържа къщата, докато живееше тук. Круела си запълваше времето с ядене на шоколадови бонбони с изтекъл срок на годност и гледане на Подземен Телешопинг.

- Май и тук отдавна не е стъпвал никой - рече Иви и подсмръкна. - Мисля, че съм алергична към острова - каза тя с неудобство.

- Има само един начин да разберем. Чакай тук - заяви Карлос. Изопна рамене и влезе в тайния тунел, който водеше в килера с кожените палта на Круела.

Нямаше начин майка му да тръгне нанякъде без скъпоценните си палта. Те бяха единственото, което я вълнуваше в този живот. Той отвори вратата и дъхът му спря. Всичките си бяха тук - норката и оцелотът, бобърът и лисицата, зайците и енотите, зибелините и скунксовете. Уви, далматинско палто нямаше и това бе най-голямото разочарование на Круела. Но Карлос забеляза, че ролките й за коса ги няма в кутията в будоара и че пътническата чанта, която майка му често ползваше, когато ходеше на спа в Тролския град (изглежда, троловете бяха много добри масажисти заради големите ръце), също липсва.

Той закрачи обратно към кухнята, където Иви седеше на една табуретка и си духаше носа.

- Няма ли я? - попита тя.

- Така изглежда - отвърна той и започна да отваря шкафовете, търсейки каквото и да е, което би могло да им подскаже къде е отишла.

- Срокът на млякото в хладилника е изтекъл преди три месеца - Карлос взе кутията и я разклати. Съдържанието й изпльока тежко. - Вкиснало се е.

- Но млякото винаги е вкиснато, когато стигне дотук.

- А, вярно, бях забравил - сети се Карлос.

Много му се пиеше чаша прясно мляко, ако можеше - веднага. С крайчеца на окото си зърна някаква сянка да преминава през прозореца на кухнята и скочи.

- Кой е там! - извика той.

Отговор не последва.

- Стори ми се, че видях нещо - измърмори и не за първи път му се прииска да са на сигурно място у дома, в Аурадон. Това тук вече не беше техният дом, а и най-вероятно никога не е било, не и истински дом.

- Оставила ли е някакви следи? - попита Иви.

- Не, само кожите - отвърна Карлос.

- Интересно. Круела не беше ли обсебена от кожите си? - попита Иви, която веднъж остана заключена в същия този килер, докато Карлос дойде да я спаси от мечите капани, заложени по пода.

- Обсебена е доста мека дума - рече той.

- Злата кралица е оставила гримовете си, а Круела де Вил - кожите си -отбеляза Иви. - Но определено и двете ги няма. Може би са мислели, че ще се приберат бързо. Така де, нали довечера трябва да са на срещата? Иначе защо ще оставят най-ценните си неща?

Карлос не спомена колко безумно е това, че най-ценните неща за майките им са гримът и кожите. Беше свикнал да е винаги на второ място в сърцето на Круела... по-скоро трето, след колата. Може би дори четвърто, след перуките, ако трябваше да бъде съвсем честен.

Отвън изпращя счупено клонче. Този път и Иви го чу.

- Кой е там? - извика Карлос отново и отвори вратата. - Покажи се! - рече той, въпреки че краката му трепереха в ботушите. Искаше му се Мал да беше с тях. Всички се страхуваха от Мал.

Сега чу кикот откъм храстите и шепот:

- Той е, наистина е той. И тя. Мисля, че е тя. Хубавата.

Иззад храстите се появиха две фигури и пристъпиха към светлината. Едната беше висока и кльощава, а другата - ниска и закръглена.

- Хари! Джейс! - възкликна Карлос.

- Приятели ли са ти? - попита Иви.

- Не точно - отвърна той.

Хари и Джейс бяха синове на най-верните слуги на Круела - Джаспър и Хорас.

Тримата с Карлос прекарваха доста време заедно, защото техните бащи се страхуваха от Круела и бяха принудили синовете си да се сприятелят с Карлос. Бяха му помогнали да украси къщата за купона, който неотдавна бе организирал за Мал в Адското имение.

- Ти се върна! - рече Хари.

- Какво правиш тук? - попита Джейс.

- Не може ли човек да дойде на гости на майка си? - отвърна Карлос с въпрос. -А вие какво правите?

- Нищо особено. Гледахме те по телевизията - рече Хари.

Звучаха точно като бащите си, чак до кокни акцента.

- На коронацията ли? - попита Карлос.

- Ъхъ - каза Джейс. - Когато куполът се счупи и Злодеида изхвърча оттук с пълна скорост на драконовите си крила, всички се зарадвахме.

- Решихме, че най-сетне е дошло нашето време и тя ще завземе Аурадон за нас! - поясни Хари.

- Злото побеждава! - викна Джейс и вдигна юмрук във въздуха.

- Но естествено, вие не се удържахте да й се изпречите на пътя, а? - Хари поклати глава. - А Мал да вземе да превърне майка си в гущер!

- Мал е новият баш злодей, ще знаеш - рече Джейс. - Теб превръщала ли те е в гущер?

- Не - каза Карлос.

- Страх ли те е от нея? - поиска да знае Хари.

- От Мал? Не - повтори Карлос. - Едно време ме беше страх, но вече не. Мал е... различна.

- Жив да не бях! Да не би и тя да е станала гущер? - попита Хари.

- Не. Мал не е гущер - отвърна той и завъртя очи, а Иви се опита да сдържи смеха си. Карлос си спомни защо не му липсваше компанията на Хари и Джейс. Разговорът с тях най-често се въртеше в безкраен кръг. - Ей, момчета, да знаете случайно къде е майка ми?

- Кой? - попита Джейс и се престори, че не е разбрал.

- Круела де Вил! - извика Карлос.

Хари и Джейс размениха лукави погледи.

- Не я мисли майка ти, нали ние сме тук? - рече Хари.

- Баш си е така, шефе, добре дошъл вкъщи! - каза Джейс със заплашителен блясък в очите.

- Шшшт - спря го Хари. - Да не развалиш работата.

- Какво да развали? - попита Карлос.

Ала двамата младши слуги не казаха нищо, само избухнаха в гръмък смях. Нещо очевидно се мътеше и причиняваше стомашни болки на Карлос. Хари и Джейс не ги биваше много да пазят тайни за чуждите кроежи, и сега прозвучаха както винаги, когато издаваха нечия злонамерена тайна.