Завръщане на Острова на изгубените

7. Приятели на кръглата маса

Крепостта Камелот Хайтс беше разположена в северната част на кралството, а градът Камелот се намираше в центъра й, граничещ с гората Шъруд от едната страна и с Едем от другата. Бен бе спазил обещанието си и бе пътувал цял ден с Мерлин и Арти в кралската каляска, с цяла свита слуги и лакеи, които ги следваха в обикновен файтон. Бен беше решил да не тръгват с обичайния кралски автомобилен кортеж, тъй като пътищата в Камелот бяха неподходящи - повечето жители на кралството пътуваха с превозни средства, задвижвани от конска тяга.

Още щом потеглиха, старият вълшебник захърка на седалката, но Арти остана буден и ужасно напрегнат - опитваше всичко, което можеше да се опита в каляската, и си играеше с подвижния капак на покрива, като го отваряше и затваряше.

- Татко не дава да осъвременим нашата каляска - обясни той и си сложи шумозаглушителни слушалки (пътуването с каляска бе много шумно заради тракането на колелата).

Нетърпеливо запрескача по каналите на телевизионния екран, вграден над задната седалка. Бен се намести по-удобно и с удоволствие остави Арти да се забавлява.

Пътуването от Аурадон до Камелот бе дълго - минаваше се през Летните земи, после покрай замъка на Снежанка, където щяха да спрат за през нощта, преди да продължат през Омагьосаната гора, после през реката и няколко акра гори, докато стигнат в Камелот. Бен се опита да се отпусне и изпрати няколко есемеса на Мал, за да й каже, че мисли за нея. За лош късмет тя не му отговори. Той затвори очи и се опита да си почине.

Няколко часа, след като тръгнаха от замъка на Снежанка на следващата сутрин, замъкът на крал Артур се показа на хълма, възправен гордо, с пламнали от слънцето червени кули.

- Стигнахме - развълнувано каза Арти. - Май са разбрали, че идваме.

На островърхите покриви на кулите се вееше флагът на рода Пендрагон, както и флагът на Бен с образа на зверска глава.

- Изпратих Архимед напред, за да им съобщи, че пристигаме, и да се подготвят - обясни Мерлин.

Говореше за домашния си бухал. Сложи посмачканата си магьосническа шапка на главата и почеса брадата си.

- Какво, в името на Аурадон, става тук? - учуди се, когато крепостните врати се отвориха пред кралския кортеж.

Бен се прозя и се загледа през прозореца. Целият двор беше пълен с палатки и небрежно сковани навеси.

- Тук винаги ли е толкова пълно с хора? - попита, когато каляската спря.

- Не - каза Мерлин, раздразнен, слезе от каляската и от бързане се препъна в робата си. - Изглежда, нещо се е случило.

Арти скочи на земята и Бен го последва - нямаше търпение да се разтъпче след дългото пътуване. Посрещна ги странна гледка... и миризма. Ароматът на печащо се месо и дим насищаше въздуха. Около набързо изкопани огнища се бяха скупчили хора. Народът на Камелот предпочиташе да живее така, както бе живял винаги, и отхвърляше много от съвременните удобства. Нищо лошо, мислеше си Бен, само че малко дезодорант никому нямаше да навреди. Тук миришеше на Средновековие.

- Изглежда, селяните са дошли тук от домовете си да търсят сигурност зад стените на крепостта - каза Мерлин и се намръщи. - Явно създанието отново е нападнало - измърмори той под нос.

- Направете път на краля, направете път - нареждаха кралските стражи и започнаха да разчистват пътека сред тълпата към входа на замъка.

- Крал Бен! - зарадваха се хората, мъжете се покланяха, а жените правеха реверанси.

„Кралят на Аурадон е дошъл - чу той да си шепнат. - Най-сетне дойде надеждата!"

Той махаше весело на народа и се опитваше да не обръща внимание на нервността, която трептеше под уверената му усмивка. Поданиците му зависеха от него и сега той разбра защо баща му винаги излъчваше сила и самоувереност. Това май не беше толкова лесно, колкото изглеждаше.

- Оттук - посочи Мерлин, когато влязоха в замъка, в чието преддверие също бе пълно с хора, налягали по сламеници и постелки.

Управителят на замъка изтича да ги посрещне. Поклони се на Бен и взе да шепне в ухото на Мерлин.

- Приготвили са ви стаи в източното крило - съобщи Мерлин. - Артур поднася извиненията си, че не е тук да ви посрещне, но все още е в провинцията и насърчава хората да дойдат на сигурно място в Камелот. Смята, че ще се забави. Надява се, че вместо него вие ще се срещнете с рицарите му, които са известени за последните новини около създалото се положение.

- Благодаря - каза Бен. - Моля, предайте на Артур, че извинения не са необходими и че с удоволствие ще разговарям с рицарите му.

- Сир, да разопаковам ли багажа? - попита Люмиер, който пътуваше с Бен като личен прислужник.

Старият французин хвърляше подозрителни погледи на некъпаните тълпи и сигурно си мечтаеше да е в родния замък с всичките му удобства.

- Да, моля - рече Бен, а Мерлин и Арти си тръгнаха.

- Да приготвя ли кралската броня, сир? - попита Люмиер. Имаше предвид старомодната метална броня, която някога бе носил баща му. - Извадихме я от склада, лъснахме я и я смазахме.

- Мисля, че няма нужда - отвърна Бен, едва сдържайки гримасата при мисълта да облече старата консерва. - Може и да съм в Камелот, но съм крал от този век, не от дванайсети.

- Много добре, сир - каза Люмиер с усмивка, ярка като свещ в мрака.

Бен реши да облече същия костюм в кралскосиньо, с който бе на коронацията си, със златни еполети и герба на Аурадон на ръкавите. Люмиер бе лъснал короната му за пътуване, така че Бен изглеждаше и се чувстваше съвсем като крал на Аурадон, когато го приветстваха от кръглата маса, около която бяха се събрали рицарите на Камелот. Стаята беше оскъдно обзаведена, с голи каменни стени и полутъмна, но Бен се развълнува, когато си придърпа тежък дървен стол до една от най-прочутите маси в историята.

Рицарите бяха дружелюбно настроени, приятни хора и Бен се почувства у дома си сред тях, когато се разприказваха за резултатите от последните мачове по турнир. Разговорът придоби по-сериозен тон, когато Мерлин призова за ред и страстите се нажежиха, докато присъстващите обсъждаха кой е най-добрият начин да се справят със създанието, тормозещо народа.

- Вчера това нещо подпали гората и пожарът почти стигна до Шъруд! - каза възмутен един млад рицар. - Трябва да го унищожим, преди да е унищожило още нещо.

- Твърде много хора загубиха фермите и домовете си заради нападенията на това създание - рече друг. - Добре че Мерлин се върна - ще успее да го хване с магията си.

- Кхъ - прокашля се Мерлин, чистейки стъклата на очилата си с края на единия си ръкав. - За жалост, не получихме разрешение от краля да използваме магия. Крал Бен, имам предвид.

Бен се огледа, видя разтревожените им лица и прочисти гърло.

- Както знаете, вярваме, че употребата на магия в такъв мащаб носи опасности, затова дойдох да преценя положението с очите си, преди да вземем решение да променим политиката, която осигурява безопасността и мира в Аурадон толкова отдавна.

- Знаеш ли кое носи опасности? Това чудовище! То е опасно! - извика един рицар. - Промъква се в нощта, краде животни и опожарява всичко, а после изчезва в облак дим!

- Мерлин ми каза, че никой в Камелот всъщност не е зървал създанието - рече

Бен. - Така ли е?

Рицарите се размърдаха на столовете си и си размениха притеснени погледи.

- Ами... горе-долу - каза рицарят, който седеше вдясно от Бен.

- Тъмно е... - бе едно от оправданията.

- Бързо е... - бе друго.

- Но ако не знаем с какво се борим, как ще се подготвим за битката? - попита Бен. - Не можем да преследваме сенки и дим. Трябва да знаем точно какво напада земите ви. Дълбоко ви съчувствам и съм готов да предложа каквато помощ ви е необходима, но преди да позволя на Мерлин да използва магия, трябва да знам точно срещу какво сме изправени.

Рицарите около масата закимаха, когато започнаха да осмислят думите на Бен. Архимед, който бе кацнал на рамото на Мерлин, а лъскавите му очи не слизаха от лицето на Бен, шепнеше нещо в ухото на вълшебника.

- Кралят има основание - каза Мерлин най-сетне. - Трябва да видим създанието с очите си, преди да решим как да го спрем.

Арти, който досега бе слушал разговора мълчаливо от мястото си в ъгъла, каза:

- Татко спомена, че е видял доста следи в гората край реката близо до Едем. Може би трябва да пренощуваме там и да видим дали ще успеем да го зърнем.

- Отлична идея - каза Бен, който се възхити на смелостта на момчето. - Ще направим лагер и ще пренощуваме там.

Кралската свита, придружаваща Бен, Мерлин, Арти и неколцина рицари, построи временен лагер на една полянка до брега на реката. По цяла нощ чакаха да зърнат знак за присъствието на съществото, но вече бяха минали два дни и никой не бе видял дим или огън, да не говорим за самото тайнствено създание.

На третата вечер Бен се разхождаше покрай брега на реката и се надяваше, че създанието най-сетне ще се появи. Все още не беше сигурен дали трябва да разреши на Мерлин да използва магия, и знаеше, че старият вълшебник вече губи търпение. Крал Артур бе все още в провинцията, за да предупреди хората си да търсят убежище, макар че едва ли се радваше да види замъка си претъпкан с поданиците на кралството.

На всичкото отгоре чудовището на Камелот не беше единственият проблем на Бен. В събота беше Балът на випускниците на гимназия „Аурадон" и той много искаше да участва в мача, а после да заведе Мал на танците; затова бе разочарован, че както по всичко личеше, няма да успее. Но това бяха мислите на момчето Бен. Мястото на краля бе тук, в Камелот, в края на гората, за да чака тайнственото създание да се появи от сенките.

В малките часове на нощта Бен спеше в палатката си, когато го събуди писъкът на момче.

- Тук е! Тук е! - викаше Арти. - Дракон е!

Бен изскочи от палатката и вдигна глава към небето, където наистина летеше огромен лилав дракон, бълваше огнени топки към лагера и подпалваше близките

дървета.

Той усети как сърцето му спря да бие, защото най-големите му страхове се бяха превърнали в реалност. Беше виждал такъв дракон и друг път...