Завръщане на Острова на изгубените

41. Драконово гнездо

Когато мина през вратата, Мал не влезе в Къщата на ужасите. Дори не беше в град. В далечината пред нея се издигаше тъмна, заплашителна планина. В небето проблясваха светкавици и кръжаха лешояди.

- Злодеидина планина - каза тя, когато и другите дойдоха. - Насам.

Според картата Гибелният зъбер бе на върха на планината и на него имаше драконово гнездо.

- Опа, мирише ми на катерене - каза Джей.

- Знаете как е. Само аз трябва да се кача - напомни му Мал. - Не се притеснявайте.

- Не - възрази Карлос. - Всички ще се качим. Помниш ли какво каза професорът? Не е нужно да правиш това сама.

- Но това е моят талисман - възрази Мал. - Всички вие трябваше да вземете своите сами.

- Идваме с теб - каза Иви. - Поне докато талисманът ни спре. Няма да спорим.

- Няма да се отървеш от нас - рече Джей. - Така действат приятелите, не помниш ли?

- Добре - предаде се Мал. - Да вървим.

Закрачиха по мъртвата земя. Въздухът бе натежал от дим. През пукнатини в земята клокочеше зелена слуз и четиримата си помагаха да прескачат отровните локви. Мал не спираше, докато Иви стенеше и се оплакваше, че главата още я боли от отровата, а Джей мълчеше, сигурно замислен за съкровищата, от които бе се отказал. Карлос определено изглеждаше все още разтърсен от срещата с майка си - истинска или не, тази жена всяваше ужас.

Бяха се обединили в мълчанието си. Яйцето на дракона бе най-мощният сред талисманите и господарката му щеше да е способна да командва силите на Ада.

- Знаете ли какво, окото на дракона в скиптъра всъщност не е истинско око. Просто прилича на око. Иначе е драконово яйце - каза Мал.

- Тогава защо се казва „Окото на дракона"? - попита Карлос.

- Ама си и ти! „Окото на дракона" звучи по-яко - обясни Джей.

- Да, сигурно - съгласи се Карлос.

- Е, тук има ли дракон? - попита Иви и се огледа, обзета от страх.

- Да се надяваме, че не - отвърна Карлос.

- Вие може да изчакате тук - каза Мал. - Планината няма да ви пусне по-близо. Тя се закатери по скалите, като първо намираше място за стъпване и после се издърпваше нагоре.

Само че когато Джей сложи ръка на камъка, планината не го отблъсна, нито пък Иви и Карлос. Мал погледна надолу и малко се разочарова, че останалите се катерят след нея.

Дали е, защото талисманът ме смята за слаба?, питаше се тя.

С тази неприятна мисъл в главата Мал продължи да се катери, следвана от приятелите си.