Завръщане на Острова на изгубените

34. Подводно прозрение

Пфу, сега кожата ще се свие - оплака се Мал, докато изстискваше якето си и се опитваше да изсуши косата си. Беше повърнала няколко литра вода и все още трепереше от уплахата, че почти бе се удавила, да не говорим че едва не стана вечеря на крокодилите. Но Мал си беше Мал, разбира се, и нямаше намерение да показва колко е разтърсена от преживяното, та затова предпочете да се оплаква от похабеното си яке.

- Ама и ние сме едни пристанищни плъхове - засмя се тя.

Карлос бе също мокър до кости, Иви беше боса, а якето й бе разкъсано. Прическата й а ла птиче гнездо можеше да съперничи и на най-страховитите перуки на Круела.

- Говорете за себе си - каза Джей, който беше сух и без драскотина.

- Не се притеснявай за якето, ще ти ушия ново - рече Иви, докато се решеше с четка и се опитваше да си докара по-приличен вид.

- Не трябваше да тръгвам сама - каза Мал. - Съжалявам. Мислех, че Мади ми е приятелка.

Иви я потупа по рамото. Ръката й издаде жвакащ звук и тя припряно я дръпна.

- О, ъъ, няма нищо, всички правим грешки.

- Не очаквах, че ще ме предаде - каза Мал. - Наистина мислех, че е от антигероите.

Карлос седеше на земята. Беше свалил обувките и чорапите си, за да се опита да ги подсуши. Извади парче водорасло от косата си.

- Какво, според теб, имаше предвид Мади, когато каза, че цял Аурадон ще гори също като Камелот?

Иви сви рамене.

- Нали това правят злодеите? Заплашват.

- Стори ми се доста конкретно, как мислиш? - настоя Карлос. - Откъде знае за пожарите в Камелот?

- Я чакай, казала е нещо за Камелот? - попита Мал.

- Да. Ти нали спомена, че там е вилнял лилавият дракон? - рече Карлос.

Мал кимна.

- Да.

- Може би Бен е съобщил в новините - предположи Иви.

- Може би - съгласи се Мал, изтръска якето си и стана. - Слушайте, трябва да ви кажа нещо, но първо да се изсушим, защото не мога да мисля толкова мокра -тя разтърси глава и пръсна капки вода. - Магазинът на Джафар е наблизо, така че Джей и Карлос могат да се преоблекат там. Ние с Иви ще отидем в Изгодния замък. Елате, когато сте готови.

Четиримата поеха към града. Мал жвакаше на всяка крачка, Иви вървеше по чорапи, Карлос беше бос, с мокрите маратонки в ръка, а Джей безгрижно подскачаше. Момчетата пресякоха към Алеята на Съжалението, която водеше до магазина на Джафар, а Мал отключи вратата на Изгодния замък.

Тя се обърна и се усмихна тъжно на Иви.

- Между другото, благодаря, че тръгна след мен.

- Няма за какво. Затова са приятелите - каза Иви.

Мал кимна.

- Благодаря ти, че си ми приятелка. Истинска приятелка.

По-късно дойдоха момчетата - Карлос в лилаво-жълт пуловер и къси панталони, които му бяха широки. Иви бе облякла една от тениските на Мал и бе обула стари нейни ботуши и джинси на дупки. Четиримата се настаниха в креслата и по килима в стаята на Мал. Карлос дори успя да запали огън в камината. Не бяха спали цяла нощ, а вече се зазоряваше.

- Мал, какво щеше да ни кажеш? - попита Карлос, който ръчкаше огъня с пръчка. Беше си сложил маратонките пред решетката и се надяваше, че скоро ще изсъхнат.

- За крокодилите в залива - рече Мал. - Те не стоят ли край Протока на Хук? Защо изведнъж всичките се озоваха в Залива на обречените?

- Малко смяна на средата - изсумтя Джей.

- Не, стори ми се, че пазят нещо. Нещо важно - каза тя, протегнала ръце към огъня, за да ги стопли. - И мисля, че знам какво е то.

- Входът към Катакомбите - каза Карлос.

- Да, как разбра? - попита Мал малко кисело, защото й развали изненадата.

- Налучках - усмихна се Карлос. - Сериозно, какво друго би могло да бъде?

- Както и да е, докато бях под водата, ми се стори, че видях пещера. Крокодилите излизаха от нея. Сякаш вътре им беше леговището.

- Хмм - проточи Джей. - Ако крокодилите са излизали от нея, трябва да има и друг вход откъм сушата. Крокодилите правят леговищата си на сушата, не във водата. Освен това, ако Джафар, Злата кралица и Круела наистина са слезли в Катакомбите, едва ли са го направили с плуване. Никой от тях не може да плува.

- Идеално - каза Карлос. - Защото не мога да кажа, че очаквам с нетърпение пак да се намокря. Маратонките ми тъкмо изсъхнаха.

- Трябва да съобщим на антигероите, за да ни помогнат да намерим този вход -каза Иви. - Ин Сид предупреди всички да се приберат в подземието до изгрев, така че ще отидем да им кажем.

- Добра идея - рече Джей.

- Смешна работа - обади се Мал. - Ако сме прави и крокодилската пещера е входът към Катакомбите, Мади, която си мислеше, че ще се отърве от мен, всъщност ни направи услуга.

- Помогна ни, вместо да ни попречи - заяви Карлос и обу вече изсъхналите си чорапи.

- Вярно е това, дето Феята кръстница все го повтаря - каза Иви и прегърна една лилава възглавница.

- „Не позволявай доведените ти сестри да те потискат"? - попита Мал.

- „Добротата върви по тайнствени пътища. Дори в най-гъстия мрак можеш да откриеш светлина, която да ти покаже пътя."