Завръщане на Острова на изгубените

19. Мъглите на Аурадон

Макар да му бе трудно да се сбогува с Мал и да остави четирите злодейски деца да се върнат на Острова на изгубените, Бен знаеше, че ако изобщо някой е способен да разкрие истината за онова, което се случва там, то това е Мал. Радваше се, че приятелите й са с нея. Нямаше смисъл да губи време в нервно хапене на пръстите и взиране в часовника. Не беше осъзнал, че е изказал мислите си на глас, когато го сепна гласът на Когсуърт.

- Часовник ли казахте, сир? - попита верният му прислужник. Макар Когсуърт вече да не беше в образа на часовник, все още бе чувствителен към всичко, свързано с отмерването на времето. - Наближава полунощ, в случай че се интересувате.

Преданият англичанин надзираваше лакеите, които подреждаха куфарите на Бен в кралската спалня.

- Благодаря. Не съм усетил кога е станало толкова късно. Оставете багажа за утре - каза Бен и ги освободи.

Беше невероятно изморен и матракът с допълнителен плюш в четворното легло с кована решетка му се струваше толкова притегателен, особено след леглото на буци, на което бе спал в Камелот. Радваше се, че е в собствената си стая, с познатите флагчета на Аурадон и уредите за фитнес, и с огромният модел на яхта върху бюрото, който сам бе направил.

- Ако ми позволите... - започна Когсуърт, спрял на прага. Изчака Бен да кимне, преди да продължи. - Люмиер спомена, че сте срещнали видимо лилав дракон в гората. Предвид факта, че старият ми приятел не е лишен от известна склонност към фантазиране, реших да ви попитам лично. Вярно ли е, сир?

- Боя се, че да - каза Бен. - Може ли да те помоля ти и останалите от дворцовия персонал да запазите тази информация за себе си? В подходящия момент ще уведомя населението за опасността.

- Разбира се, сир - каза Когсуърт с посивяло лице. - Мислите ли, че е... тя? -попита той, разтреперан от мисълта.

- За съжаление, не мога да се сетя кой друг би могъл да бъде освен Злодеида -призна Бен. - Но не се тревожи, приятелю, ще опазя Аурадон.

Когсуърт се поклони и когато излезе от стаята, Бен забеляза, че целият багаж е разопакован и подреден безупречно по местата си, макар да му каза да го остави за утре. Бен се усмихна. Ех, този Когсуърт - непоколебимата му ефикасност беше като часовников механизъм.

Въпреки че бе изтощен, Бен не можа да заспи заради събитията от изминалата нощ. Като реши, че е безполезно да се върти в леглото, той стана да свърши малко работа. Когато включи компютъра си, откри, че Карлос, както беше обещал, бе пратил линк към Тъмната мрежа. Бен започна да прехвърля страници и накрая откри снимките, за които бе му разказала Мал в дискусията за клуб „Антигерой". С изумление откри и една своя снимка, също с червен хикс на лицето. Цъкна с език и продължи да чете, вътрешно подготвен за още хули и обиди.

Форумът на антигероите беше пълен с потребители, които споделяха вълнението си от предстоящата среща. После един нов пост привлече вниманието на Бен. Пишеше:

Момент.

Четирима бивши боклуци?

Това можеше да са само четиримата му приятели, нали? Бен погледна в колко часа е пуснато съобщението. Беше пуснато преди час, горе-долу по времето, когато Мал и бандата сигурно са пристигнали на острова. Той трябваше да ги предупреди, че присъствието им е забелязано от враговете. Бен написа няколко есемеса и се опита да им се обади, но се сети, че островът е отрязан от главните сървъри. Ако нещо се случеше с Мал, той нямаше да разбере, преди да е станало твърде късно. Можеше да изпрати кралската армия веднага, но тъй като още нищо не беше се случило, знаеше, че Мал ще се обиди от подобен ход. Бен затвори с трясък лаптопа, ядосан от безсилието си.

Налагаше се да приеме, че тя, Иви, Джей и Карлос ще успеят да се справят, дори и положението да излезе от контрол. Опита да спре да се тревожи и да се съсредоточи върху собствения си проблем - лилавия дракон в Камелот. По-рано беше изпратил спешни имейли на членовете на кралския съвет, за да ги уведоми за опасността, която бе разкрил. Сърдитко и останалите джуджета веднага заявиха, че са в пълна бойна готовност, с наточени брадви, макар да смятаха, че е най-добре да унищожат Злодеида, докато е в образа на малък гущер под стъкления похлупак. Другите обаче бяха по-предпазливи.

Беше дошъл имейл от трите добри феи. Лъчезария, най-младата и най-добре запознатата със съвременните технологии, бе му изпратила отговора им.

Той се зарадва, задето и те като него смятат, че Злодеида не трябва да бъде наранявана; знаеше, че никога не би могъл да погледне Мал в очите, ако след като се върнеше в понеделник, разбереше, че майка u е била убита без справедлив процес или дори без доказателство, че именно тя сее разруха из Камелот.

Кралските техници бяха включили няколко камери около затвора на Злодеида и сега Бен провери какво показват. На всички се виждаше малък гущер под стъклен похлупак и в момента нямаше никакъв знак, че създанието е нещо различно от гущер. Той въздъхна и затвори прозорците с изображенията от камерите.

Докато пишеше благодарствен отговор до трите феи, на вратата се почука.

- Влез! - извика той.

- Простете, сир, но Архимед току-що донесе това. От бухането му се досетих, че е спешно - каза сънливият Люмиер и му подаде писмо със следи от човка по ъглите.

Бен отвори писмото с бясно биещо сърце, като се чудеше какви новини му праща Мерлин от Камелот. Дали драконът бе изпепелил замъка? Дали беше сравнил със земята цялото кралство?

Новината не беше особено добра - драконът очевидно навлизаше и в други територии на Аурадон, но не беше и най-лошата.

Люмиер стоеше мирно и очакваше заповеди.

- Май отново ще трябва да пътуваме - каза Бен. - Но този път аз ще карам.

- Много добре, сир - каза Люмиер.

- А, и открий Чад Чаровния. Кажи му да е готов да тръгне с мен сутринта.

Щеше да е най-добре с него да пътува някой, който познава района. Макар приятелството му с Чад да беше се поизчерпало, откакто злодейските деца бяха дошли да учат в гимназия „Аурадон".

Бен се обърна пак към компютъра си и отново прочете думите на трите добри феи. Ако лилавият дракон беше в Чаровния, той щеше да се постарае да занесе парченце от него в Небивалата земя, за да могат тамошните феи веднъж завинаги да установят самоличността на тайнственото създание.