Завръщане на Острова на изгубените

23. В заешката дупка

Джей се криеше в храстите, които растяха край пътя към замъка на Злата кралица, когато чу приятелите си да шепнат - или май се караха? - в мрака.

- Ей! - каза той и излезе иззад храстите. - Време беше да се появите.

Часът беше 11:54, оставаха пет минути до срещата.

- Счупих си токчето - обясни Иви, която накуцваше. - Съжалявам. Още съм с обувките за танци вместо с ботуши за планински преходи. Забравих колко ходене ни чака на острова. Но съм добре.

- За какво се карахте? - попита той.

- Иви няма доверие на Мади - отвърна Мал и му разказа какво бяха научили за краткото време от пристигането си досега - общо взето, нищо хубаво. Злата кралица, Круела де Вил и Джафар все още бяха в неизвестност.

- Лудата Мади ли? И аз не бих й имал доверие, доста е потайна - каза Джей. -Това тук е Островът на изгубените, забрави ли? Островът на изгубените, Домът на лъжите.

- Ти откри ли нещо в магазина?

- Нищичко - отвърна Джей и им разказа колко подозрително странно се е държал Големия Мърф и как Антъни Тримейн ги е нарекъл фурнаджийски лопати.

- Всички ни мразят - каза Иви, сякаш фактът я натъжаваше.

- О, да, направо не могат да ни гледат - съгласи се Карлос.

- Не ни мразят всички. Някои, изглежда, се страхуват от мен - заяви Мал.

- Всички винаги са се страхували от теб, Мал. Това не се е променило, хайде стига - възрази Карлос.

- Добре де, добре - призна Мал. - Но сега се страхуват още повече!

Тя им разказа как стаята й е останала непокътната, а останалата част от замъка е била разграбена. - Май си мислят, че ще ги превърна в гущери.

Джей прихна.

- Трябва да превърнеш Острова на изгубените в Остров на гущерите!

- Не е смешно - рече Мал, макар че устните й потрепнаха. - Пък и трябва да открием какво замисля клуб „Антигерой".

- Сигурно отмъщението си срещу нас - каза Карлос.

- Трябва ли да ходим на срещата? - попита Иви.

- Хайде де, няма точно сега да даваме заден. Може пък да се окаже, че просто не обичат сандвичи. Юнашки сандвичи? Сандвичи за герои? Схващате ли? -пошегува се Джей.

Останалите изстенаха. Мал не обърна внимание на шегата му.

- Е, от поведението на Мади останах с впечатлението, че Джафар, Круела и Злата кралица определено участват в плана.

- На мен ми се стори, че и Мади участва - рече Иви.

- О, със сигурност - подкрепи я Карлос.

- Шшшт! - рече Джей. - Някой идва.

Четиримата се отдръпнаха в сенките и надзърнаха иззад храстите. По пътя премина процесия от забулени фигури, които се насочиха към вратата на подземието.

- Видяхте ли някой познат? - прошепна Иви.

- Не - каза Джей, който имаше най-остро зрение. - Прекалено са далече и е прекалено тъмно.

- Сега какво ще правим? - попита Карлос и се опита да бутне клонките на храста настрани, за да не го гъделичкат по носа.

- Ще вървим след тях, не е ли очевидно? - попита Мал, използвайки тона, с който той им бе говорил малко преди това.

- Без караници! - предупреди Иви. - И тихо, за да не ни чуят.

Появиха се още няколко силуета, които минаха край тях и изчезнаха надолу по стъпалата към мазето. След известно време тълпата оредя до неколцина закъснели членове на клуба.

- Добре, да вървим - каза Джей. - Ще се вмъкнем с тия симпатяги.

Той огледа района.

- Мисля, че са последните.

Четиримата се запромъкваха след закъснелите и когато облаците се отдръпнаха от луната, видяха, че следват Хари и Джейс. Карлос сви рамене, когато приятелите му го погледнаха въпросително. Джей си помисли, че щом синовете на най-верните слуги на Круела са членове на клуба, то самата тя трябва да е сред водачите.

Хари и Джейс изчезнаха зад вратата, която бе оставена отворена. Четиримата изчакаха малко и ги последваха. Подземието на замъка бе студено и влажно и докато навлизаха все по-дълбоко в мрака по виещите се коридори, които миришеха на мухъл, ставаше все по-студено и по-тъмно.

Джей водеше и когато изведнъж спря, останалите се сблъскаха зад гърба му. „Уф! Ох! Внимавай!"

- Къде отидоха? - прошепна Карлос. - Защо спря?

- Мисля, че ни чуха - прошепна Джей. - Тихо, всички!

Той наостри уши и присви очи в тъмнината. След няколко секунди дочу Хари, който стъпваше по-тежко.

- Чух ги, хайде - прошепна той и подкани с жест приятелите си да го последват.

- Къде отиват? - попита Мал Иви. - Това е твоят замък, нали? Какво има тук?

- Нямам представа - отвърна Иви. - До днес дори не знаех, че имаме подземие. Започна сякаш да просветлява и те отново зърнаха Хари и Джейс, които влязоха в някаква стая от лявата страна на коридора. Джей кимна и четиримата се вмъкнаха след тях. Както коридорите, и тази стая тънеше в мрак, но на Джей му се стори, че усеща присъствието на хора наоколо. Какво ставаше? Заподозря, че тайното им влизане не е останало незабелязано.

- Назад, назад, имам лошо предчувствие - каза той и се опита да ги поведе навън.

Твърде късно!

Вратата се затвори с трясък зад тях.

- Далматинци - изруга Карлос. - Това е капан!

Стана точно това, от което се страхуваха - сбъднаха се най-лошите им кошмари. От мрака долетя заплашителен глас:

- Операция „Добре дошли у дома" постигна успех.