Завръщане на Острова на изгубените

25. Още една приказка

Някога до Небивалата земя се стигаше само с летене. Точно както в случая с Острова на изгубените, нямаше надежден мост, който да свързва малкото парче земя с континента, затова членовете на кралския двор на феите оставяха бутилки с вълшебен прашец на пристанището. Посетителите се посипваха с него, започваха да мислят за хубави неща, издигаха се и се понасяха към Небивалата земя. Когато Бен беше дете, много обичаше да пътува с вълшебен прашец, но когато крал Звяр и Феята кръстница решиха, че дори тази магия е против аурадонската политика, построиха нормален мост. Въпреки това Бен малко се разочарова при мисълта, че този ден няма да лети. Той остави Чад в училище и стигна до Небивалата земя в ранния следобед, минавайки по моста и после по виещите се пътища на хълмистото островче. Мислеше, че следва точно картата, но явно някъде беше завил в погрешната посока, защото, вместо да пристигне в централата на феите, се озова до селце от шатри.

Бен слезе от колата, за да попита за пътя. Наоколо нямаше много хора -първият човек, когото зърна, беше Тигров божур, дъщерята на Тигровата лилия.

- Здрасти, Бен - поздрави тя, щом го видя. - Дойде да злорадстваш, а?

- Моля? - обърка се той, преди да се сети, че тя говори за мача, който отборът на Небивалата земя бе изгубил предишния ден. - А, да, съжалявам, че паднахте. Изгубените момчета играха много силно.

- Всички се скапаха - каза тя. - Майка ми се закле да обучи нов отбор. Какво правиш тук?

- Тръгнал съм към Долината на феите - каза Бен. - Обаче се загубих. Ще ме упътиш ли?

- Естествено - каза тя. - Заради дракона ли си тук?

Бен спря.

- Как разбра?

- Всички знаят. Злодеида е, нали?

- Всъщност още не знаем със сигурност - каза той. - Затова съм тук.

Тигров божур, изглежда, прие това за разумен отговор и спря да разпитва. Посочи надолу към гората.

- Свий наляво до водопада вместо надясно и ще стигнеш до Великия дъб в долината. Ще те чакат.

Феите живееха в хилядолетен дъб, който отвътре беше толкова просторен, колкото всеки друг дворец в кралството. Самите феи се стрелкаха из въздуха, крилете им жужаха, те развълнувано поздравяваха Бен и се смееха с гласове, които звучаха като камбанки. Фейлин Звън, миниатюрна фея със златни коси и прозрачни криле, посрещна Бен с усмивка.

- Какво можем да направим за теб, Бен? - попита тя.

- Пратиха ме трите добри феи. Казаха, че можете да ми помогнете с проблема, който ни тревожи - обясни той и седна пред широка дъбова маса, изрязана направо в дървото.

- Чухме за дракона в Камелот - каза тя със сериозен глас. - Създанието още ли е на свобода?

Бен кимна.

- Ако съм прав, тази сутрин е било в Чаровния.

Той извади кърпичката си и показа на феите лилавата люспа, намерена в курника.

- Можете ли да ми кажете от какво животно е това? - той й подаде люспата възможно най-внимателно.

Фейлин я взе и я показа на другите феи.

- Прилича на някакъв вид змия - каза тя.

Той я погледна настоятелно.

- Искам да знам дали е от Злодеида.

Тя обмисли молбата му.

- Можем да проверим в архива. Ние, феите, имаме каталози с всички създания, които живеят в кралствата на Аурадон, така че, ако люспата е от Злодеида, ще ти кажем със сигурност - обясни тя и сложи люспата в кърпичката. Даде знак на най-близката фея. - Занеси това на Лекси Роуз и я накарай да направи няколко изследвания, за да види дали съвпада с образците в базата данни.

- Благодаря - каза Бен.

- Радвам се, че си тук - каза Фейлин, - защото тъкмо си говорехме дали да дойдем при теб и да ти кажем какво сме открили.

- Какво е то?

- Бен, не знам дали трите добри феи или Мерлин са ти казали, но тук, в Небивалата земя, ние, феите, сме много чувствителни към промените в атмосферата и заобикалящия ни свят. Чух, че в Аурадон сте преживели поредица от земетресения, вярно ли е?

- Да, също и вторични трусове.

- При нас времето е ужасно - извънсезонни бури по крайбрежието и огромни вълни, които се разбиват в бреговете ни.

- Да, навсякъде из Аурадон времето е необичайно. В Северен Вей е валял сняг, а в Гудли Пойнт е имало градушка - разказа той. - Учените се надяват, че всичко това означава само едно - зимата ще подрани.

- Още не знаем каква е причината, но съм разпратила писма до най-светлите умове в Аурадон, в които споделям загрижеността ни. Според фейските ни изчисления, каквато и да е тази причина, всичко е започнало от Острова на изгубените - каза Фейлин.

- Вече пратих екип да разследва - каза Бен, мислейки за Мал, Иви, Джей и Карлос. - Сигурен съм, че ще успеят да разкрият какво става там.

- Радвам се да го чуя - каза Фейлин. - Защо не почакаш тук? Едва ли ще отнеме много време да се разбере откъде идва люспата, която си намерил. Ще ти донесем нещо за ядене и пиене. Сигурно си изморен от карането нагоре-надолу цял ден.

- Благодаря, Фей.

Той се изправи и тя му се поклони. После полетя нанякъде и викна през рамо:

- Между другото, моля те, предай на Чад Чаровния принц, когато се прибереш, че се надяваме да се радва на мечата си постелка - тя намигна. - И ако отново ни изиграе подобен номер, ще взема капитан Хук от Острова на изгубените да му даде урок.

- Непременно - обеща Бен.