Завръщане на Острова на изгубените

29. Двойни проблеми

Когато Мади си тръгна от срещата, първата мисъл на Мал бе, че приятелката й иска да тръгне преди всички към Тролския град, където бе разпределена нейната група. Мал пък искаше да подиша малко чист въздух, преди четиримата да се отправят още по-дълбоко в земните недра. Момичето със синьо-зелена коса бързо изкачи каменните стълби и Мал тъкмо се готвеше да я повика, когато тя погледна часовника си, ускори крачка и изчезна в плетеницата от улици.

Мал освен това забеляза, че Мади често поглежда през рамо нервно, докато върви по тъмните улици. Когато свърна надясно, през градината на Адското имение, вместо да продължи наляво към Тролския град, стана ясно, че не отива там, където бе й поръчано. Мал я видя как се скри зад ъгъла, и дочу откъслечен шепот между нея и някакъв невидим събеседник. Долови „Катакомби" и „Залива на обречените".

Какво ставаше тук? Защо Мади не се движеше с групата си? И с кого говореше? Любопитството на Мал се събуди и тя реши да продължи да върви след Мади. Останалите от групичката можеха да начертаят плана за действие с Ин Сид, но тя искаше да разбере какви ги върши старата й приятелка.

Тя последва Мади през лабиринта от улици, по Алеята на болката и покрай Кея на гоблините, който бе запустял и изоставен, вместо да гъмжи от обичайните тълпи гоблини. На Мал й се прииска да прати есемес на приятелите си, за да им каже къде е. Надяваше се, че няма да се разтревожат - щеше да се върне веднага щом откриеше какво замисля Мади.

Мади излезе отново на главната улица и на Мал й се наложи да изостане още, за да не я забележи. Подминаха Изгодния замък, Мади продължи напред по булевард „Горчивина" и накрая стигна до Разклатения мост край брега.

Мади стъпи на моста и се завъртя рязко.

- Мал, покажи се. Знам, че ме следиш.

- Хвана ме - каза Мал и пристъпи напред в светлината към Мади. Знаеше кога играта е свършила. - Защо си тръгна толкова бързо? Станало ли е нещо?

Мади се огледа в мрака. Доколкото Мал можеше да види, наоколо нямаше никой. Водите под моста бяха черни, а на самия мост бяха само двете. Чуваше се само шумът от вълните и ги огряваше светлината от Срутения фар.

- Да - отвърна Мади колебливо, сякаш не бе сигурна дали може да се довери на Мал.

- Какво? - попита Мал.

- Преди срещата получих анонимно писмо, в което пишеше, че Злата кралица, Круела и Джафар ще излязат от Катакомбите след полунощ. При Залива на обречените.

- Защо не каза нищо на срещата? Защо тръгна сама? - попита Мал, която не бе сигурна дали вярва на Мади. С Лудата Мади винаги бе забавно, но Иви беше права, имаше нещо нередно в нея. Защо не бе го забелязала по-рано? Може би защото й беше твърде забавно да си припомня старите лоши навици?

Зелените очи на Мади заблестяха.

- Не виждаш ли? Антигероите са единствените, които знаят за Катакомбите на обречените! Ин Сид ни предупреди, че в клуба може да има двойни агенти. Не можех да поема риска да научат онова, което знам.

- Но кой би могъл да е двоен агент? Всички изглеждаха толкова искрени - каза Мал, чудейки се кой ги е предал.

- Може да е всеки. Това са злодеи, Мал, стига де. Наистина ли вярваш, че всички те ще се откажат от злодействата просто ей така? Професорът мисли, че подлежат на превъзпитание, но това не може да е вярно - изсумтя Мади. -Разбира се, че има гнили ябълки в кошницата. Винаги ги надушвам.

- И кой мислиш, че е? - попита Мал.

- Залагам на Хари или Джейс - бащите им все още са верни слуги на Круела.

Мал обмисли думите й. Трудно беше да повярваш, че който и да е от присъстващите на срещата би могъл да е толкова двуличен, а и Хари и Джейс изглеждаха по-скоро непохватни, отколкото лукави.

- Вероятно още някой на острова знае, че Круела, Джафар и Злата кралица са слезли в Катакомбите да търсят талисманите. Не е задължително да е от нашата група. Ако те тримата са знаели за тях, може да са споделили с някого, преди да тръгнат.

- Възможно е - каза Мади. - Но се съмнявам.

- С кого говореше преди малко? - попита Мал.

- О, с един гоблин. Поръчала съм им да ми кажат, ако видят някъде Джафар, Круела де Вил или Злата кралица.

- Покажи ми съобщението - каза Мал.

Мади й подаде бележка, изписана със зелено мастило:

- Ето това там е Заливът на обречените - каза Мади и посочи тъмния пясъчен бряг под моста.

- А кои са войските? - почуди се Мал. - Мислиш ли, че имат предвид армия от гоблини?

На острова нямаше достатъчно злодеи, за да се организират в цяла войска, а пък „войски" в бележката подсказваше, че който и да е изпращачът, се подготвя

за мащабна военна операция.

- Разбира се, че имат предвид армия от гоблини, как иначе ще успеят да завладеят Аурадон? - каза Мади.

- Сигурна ли си, че не си казала на никого за това? - попита Мал, замислена за разговора, който бе подслушала преди малко.

- Уф, нали ти казах - разбира се, че не съм. Никой не бива да разбере! - отвърна Мади.

- Трябва да извикаме помощ. Ще се върна да извикам другите - заяви Мал и се обърна.

Мади очевидно лъжеше, че не е казала на никого, и тя реши, че ще е най-сигурно да намери подкрепления.

- Не! Трябва да стоим тук, ако наистина се появят. Ами ако ги изпуснем и се измъкнат? - попита Мади. - Трябва да ги проследим и по-късно да отидем за помощ, за да не ги изгубим. Не ми ли вярваш?

Мал разбираше, че Мади я изпитва; усещаше, че трябва да си тръгне, но си даде сметка колко е опасно да я остави сама в този момент. Налагаше се да разбере какво замисля момичето.