Завръщане на Острова на изгубените

20. Изгодна сделка

Ако можеше да се каже, че Островът на изгубените има перла в короната си, то тази перла със сигурност беше предишният дом на Злодеида -Изгодният замък. Напоследък обаче мястото никак не изглеждаше добре с изронената мазилка, заключените врати и спуснатите завеси. Мал не знаеше какво ще намери вътре, но след като с помощта на пръчка вдигна резетата, които залостваха вратата, и видя, че домът й е ограбен, се изненада. Докато Злодеида управляваше острова с глиганоподобните си помощници и гоблините, готови да изпълнят всяка нейна заповед, никой не би и сънувал да почука на вратата извън нормален час. Но сега...

Мал си проправи път през хаоса. Лигавото съдържание на хладилника бе изсипано на пода, а бившият трон на майка й изглеждаше така, сякаш някой е искал да свали тапицерията му - от огромни дупки в нея, като че късани с нокти, се подаваха парчета декораторска пяна и пера.

Кралицата беше мъртва (е, беше гущер). Но нямаше нова кралица. На острова цареше хаос и разруха. Макар жителите му да се бяха страхували от Злодеида, тя беше установила някакво подобие на ред в нелекия им живот, а сега, когато я нямаше, анархията бе пълна.

Мал се запъти към стаята си, като се чудеше там пък какво ли ще открие, леко притеснена за малкото, но истински съкровища, които бе крила там. Когато майка й я изпрати в Аурадон, никой не очакваше, че тя ще остане там постоянно, така че Мал бе оставила повечето си вещи у дома. Сега отвори вратата, очаквайки да види вътре същия безпорядък и следи от грабителство.

Само че стаята й изглеждаше точно така, както в деня на заминаването й. Виолетови кадифени завеси, бюро, по което бяха пръснати лъскавите й дрънкулки, скицници и платна с рисунки, подредени спретнато по рафтовете.

- Ха - каза си тя.

Защо не бяха пипнали вещите й?

Мал извади една раница от гардероба и започна да я тъпче с нещата, които искаше да си вземе в Аурадон - дневниците, скицниците и една огърлица с талисман във формата на драконов нокът, която майка й бе й подарила за шестнайсетия рожден ден (всъщност това бе първият и единствен подарък, получаван от Злодеида, който Мал бе пожелала да запази). Когато стана на осем години, майка й беше й поднесла огризка от ябълка. За десетия си рожден ден бе получила изрязани нокти. Злодеида беше обяснила, че са съставки за заклинания, но тъй като на острова нямаше магия, Злодеида използваше въпросните неща като извинение да подарява на дъщеря си боклуци.

- Ехо? - чу се глас от главната зала, последван от звука от стъпки, които се приближаваха. - Има ли някой?

- Кой е? - попита Мал и предпазливо пристъпи в коридора.

- Мал! Наистина си се върнала!

Момичето, застанало насред всекидневната, беше високо и стройно, облечено в черно от глава до пети, с тясно яке и кожени панталони.

- Лудата Мади? - каза Мал, развълнувана от срещата със стара приятелка. Когато бяха малки, двете с Лудата Мади бяха като близначки заради еднаквия цвят на косите. Като пораснаха обаче, Мади започна да се боядисва в различен цвят всяка седмица. В момента косата й беше ярко синьо-зелена, в тон с очите.

- Сега съм само Мади - каза тя с вещерски кикот. - Но съм си все така луда. Видях, че вратата е отворена, и реших, че може да си ти. Всички разправят, че сте се върнали - новините се разпространяват бързо на острова.

- Не се и съмнявам - рече Мал. - Знаеш ли кой е направил това? - попита и посочи опустошената стая.

Мади се огледа.

- Най-вече гоблините, но почти всички се струпаха тук след коронацията. Видях Джини Готел, облечена с една от пелерините на майка ти онзи ден.

- Пфу! - възкликна Мал. Джини беше по-непочтена, отколкото я помнеше. - Е, поне никой не е пипнал моята стая. Странно, а?

Мади седна на счупения диван, който изглеждаше така, сякаш е бил ползван за трамплин от стадо гоблини, и качи краката си в черни ботуши на изкъртената масичка.

- Разбира се, защо да го правят?

- Какво искаш да кажеш?

Старата й приятелка хвана кичур коса в ръка и го усука около пръста си.

- Все пак всички видяхме какво направи.

- Какво съм направила?

- На майка си. Превърна я в гущер. Ти победи Злодеида - обясни Мади, сякаш думите й звучаха напълно логично.

- Така ли си мислят всички тук? Че съм искала това да се случи? - попита Мал.

Тя бе искала само Злодеида да спре да заплашва приятелите й, да остави добрите хора от Аурадон на мира, и не беше и предполагала, че с действията си ще причини смаляването на майка й както на големина, така и на сила.

- А не си ли? - попита Мади и затършува из боклука, за да провери дали не е останало нещо, което си струва да се вземе. - Нали това стана? Всичко видяхме.

Ето защо стаята й не беше претършувана. Островитяните вече не се страхуваха от Злодеида. Сега се кланяха на друг водач. Страхуваха се от Мал.

- Не е каквото си мислиш - каза Мал.

- Няма значение - сви рамене Мади. - Това си мислят всички.

- Е, не са прави - Мал срита един преобърнат стол.

Мади се стресна.

- Чакай, какво? Наистина ли? Не си го направила ти?

- Не, имам предвид, че бях аз, но вината беше нейна, нямаше място за любов в сърцето й и затова се превърна в гущер - обясни Мал и се изчерви, задето спомена думата любов в присъствието на Мади. Двете бяха израснали, мислейки, че любовта е за глупаци, идиоти и кретени.

- Хм - рече Мади и изгледа Мал внимателно.

- Какво? - попита Мал.

- Нищо - каза Мади. - Хайде да си намерим нещо за ядене.