Завръщане на Острова на изгубените

4. Никога не чети коментарите

Като принцеса с всички заложби да бъде най-красива на света, Иви нямаше нужда да се рекламира с бродирането на НАЙ-КРАСИВА по всичките си блузи, но пък не пречеше. Този следобед седеше пред бюрото си в стаята, която делеше с Мал, пред еднаквите им легла и розовите завеси с къдрички, които Мал толкова ненавиждаше. Облицованите с дърво стени бяха украсени с усмихнати потрети на принцеси от историята на Аурадон, сякаш да напомнят на Иви каква е целта на живота й. Тя реса тъмносините си коси, докато изсветлените кичури заблестяха, и нацупи устни срещу огледалото в телефона си. Изпробва няколко нови физиономии за ИнстаКрал - последния писък в онлайн социалния живот в Аурадон. Там си показваха най-новите тенденции в модата на стъклените пантофки (напоследък чехлите със затворено бомбе, украсени с пищни панделки, бяха най-актуални) и обзавеждането на каляски (дебелите сатенени възглавнички, ушити от усърдните мишки на Пепеляшка, бяха най-популярната новост). Макар да бе си направила профил едва преди няколко седмици, Иви вече разполагаше с много „поданици" и с радост броеше „поклоните" им.

Иви определено предпочиташе ИнстаКрал пред ЗапЧат - по-долнопробната мрежа, в която се споделяха кадри от не толкова идеалните страни на живота в Аурадон - снимки на играчи от турнирния отбор, които се наливат с тиквен сок например, или срамни кадри на принцеси, целуващи жабоци, при това жабоци, които не се превръщаха в принцове като принц Навийн. Сега тъкмо преглеждаше кралската си стена с новини, когато телефонът се затресе в ръката й, щом поредният трус разлюля земята. Тя случайно кликна върху една снимка. Беше я пуснал Дъг от репетиция с групата и под нея бе написал Почувствай Глупи!

Тя му написа: Ей, усети ли го? Пак друсна... За разлика от Мал, тя бе свикнала с трусовете.

После се върна към профила си и зачете коментарите под своите снимки, за да види дали има нови. В Аурадон комплиментите винаги бяха изобилни и любезни. Ооо, ето, имаше нов коментар под снимка на тях четиримата, застанали пред Злодеида по време на нападението на коронацията. Моментът, в който бяха надвили злата фея със силата на доброто.

Снимката излезе в Аурадон Таймс и беше една от любимите на Иви, затова бе я пуснала в профила си. Имаше нещо вдъхновяващо във вида им - застанали храбро пред огромната муцуна на дракона Злодеида. Гледка, която напомни на Иви, че макар да идваха от Острова на изгубените, бяха точно толкова смели и добри, колкото принцовете и принцесите, с които ходеха на училище, и че в най-мрачния за Аурадон час именно те, четирите злодейски деца, бяха спасили живота на всички.

Тя намери новия коментар и започна да чете нетърпеливо. За нейна изненада той съвсем не беше любезен и беше пуснат от потребител, когото тя не познаваше.

Това пишеше.

Ох. Грубо. И странно. Каква беше тази работа с луната?

Все още се взираше в екрана, когато на прага се появи Дъг.

- Какво става? Ще идем ли да хапнем? - попита той.

Изглеждаше очарователно с папийонка и тиранти. Направи същата смешна гримаса като на снимката, която бе пуснал в ИнстаКрал. Дъг не беше принц по произход, но бе принцът на нейното сърце. Беше най-сладкото, мило гадже, за което би могло да си мечтае едно момиче, и танцуваше невероятно.

- Разбира се! - весело каза Иви и прибра телефона си.

Беше притеснена от грубия коментар, но трябваше и да се яде. Иви знаеше, че с пълен стомах ще се почувства много по-добре, а коментара щеше да покаже на Мал по-късно. Тя щеше да знае какво да правят, винаги знаеше как да постъпи.

Като стана дума за Мал, ето че влезе в стаята тъкмо когато Иви и Дъг се готвеха да излязат.

- Иви! Добре, че те хванах. Трябва да ти покажа нещо!

- О, Мал, и аз имам да ти показвам нещо, но тъкмо щяхме да излизаме да вечеряме - каза Иви извинително.

- Не, спешно е - каза Мал и се промуши между нея и Дъг. - По-късно ще ядете.

Зелените й очи проблясваха заплашително - беше ясно, че е много ядосана. Иви

не беше виждала Мал да се държи така, откакто бяха пристигнали в Аурадон, когато тя се въсеше на всичко и всички. Макар че бързаше, Мал потръпна от светлината, нахлуваща през отворения прозорец, и събра плътно розовите завеси, както бе направила и първия ден.

Някои неща не се променяха.

Иви погледна нервно Дъг, който бе вдигнал вежди.

- Ти тръгвай, аз ще дойда по-късно - каза му тя. Някак си беше загубила апетит.

- Какъвто и да е проблемът, мога ли да помогна? - попита той, защото беше точно такъв тип момче.

Мал завъртя очи и сложи ръце на кръста си.

- Извинявай, Дъг, но се налага да говоря с Иви насаме. Не става дума за скъпоценни камъни.

- Както искате. До скоро, Иви - сбогува се Дъг и си тръгна с песен на уста.

- Е, какво става? - попита Иви Мал и седна пред шевната си машина.

Винаги се успокояваше в стресови ситуации, като вършеше нещо с ръцете си. Мал не отговори веднага. Гледаше как Иви внимателно поставя плата под иглата.

- Това роклята за Бала на випускниците ли е? - попита тя. - Хубав цвят.

- Да. Наистина ли ти харесва? - попита Иви, временно разсеяна от комплимента.

Прокара ръка по гладката материя и приглади шевовете. Роклята бе в кралскосиньо, любимия й цвят, с корсаж в тъмночервено - цвета на отровна ябълка.

- Много - каза Мал.

- Твоята е готова, сложих я в гардероба ти. Този път няма толкова къдрички, както пожела. Е, за какво искаше да говорим? - попита Иви.

Мал извади телефона си и обърна към нея екрана, на който бе показала странното съобщение.

- За това - каза тя. - Виж.

Иви прочете съобщението и за миг пребледня като сняг.

- Някой ми е написал същото в инстакралския ми профил.

Тя подаде на Мал своя телефон с грубия коментар. Мал го прочете и се намръщи.

- Кой, мислиш, го е написал? - попита Иви и почувства как настръхва. Това трябваше да спре. Настръхналата кожа беше толкова отблъскваща. - Проверих моя, но потребителят е анонимен, а профилът е скрит.

- Нямам представа - каза Мал и прехапа устни.

- А, между другото, защо говори за луната? - попита Иви.

- Не знам. Първо си помислих, че целта на съобщенията е да ни обидят. Но щом луната се споменава и в моето, и в твоето, започвам да се чудя да не би да има нещо повече. Може би някой наистина иска да се върнем преди определен ден?

Иви отново прочете съобщението в телефона на Мал.

- На твоето пише, че е от М.

- Да, видях - рече Мал. - А майка ми броеше дните според лунните фази, не според датите. Злодейски навик.

Иви скръсти ръце. В техния свят имаше само едно М, което бе от значение.

- Не може да е от нея. Имам предвид, че в момента е гущер. Гущерите не могат да пишат! Как е възможно тя да е М?

- Не знам. Може да не е тя - каза с надежда Мал.

- Ами ако е тя? - прошепна Иви.

- Пък и кой друг би настоявал толкова да се върнем на Острова на изгубените? -попита Мал. - Трябва да е от...

- Родителите ни? - изписка Иви. - Наистина ли мислиш така?

- Има само един начин да разберем. Вълшебното огледало още е в теб, нали? Хайде да го накараме да ни покаже къде са родителите ни. Ако майка ми е намерила начин да излиза от затвора си и да си връща човешкия вид, може да я хванем, докато го прави.

Иви извади парчето от Вълшебното огледало, което майка й й беше дала преди заминаването за Аурадон.

- Покажи ми Злодеида! - нареди тя.

Сивите облаци, изпълнили повърхността на огледалото, се разсеяха и показаха гущер, дремещ под стъклен похлупак. Мал и Иви въздъхнаха дълбоко от облекчение.

- Ами твоята майка? - предложи Мал. - За всеки случай?

Иви кимна.

- Покажи ми Злата кралица!

Само че вместо да покаже Злата кралица, доволно оформяща веждите си или полагаща коректор върху брадавицата на бузата си, огледалото остана покрито с облаци. Иви пробва отново.

- Вълшебно огледалце в ръката ми, покажи ми майка ми, заповядвам ти!

Облаците, носещи се по повърхността на огледалото, не помръднаха. Иви го разклати и дори се тупна с него по гърдите за всеки случай.

- Това не ми харесва - каза тя. - Скапало се е. Това никога не се е случвало досега.

Когато пробваха отново, огледалото отказа да им покаже и Круела де Вил, и Джафар. Остана си все така сиво и забулено в облаци.

- Ами ако поискаме да ни покаже замъка на Злата кралица, Адското имение и вехтошарския магазин? - предложи Мал. - Може това да подейства.

Иви го направи и този път огледалото им съдейства, но в нито една от къщите не видяха и следа от злодеите. Замъкът беше празен, Адското имение бе пусто, а в магазина не се виждаше жива душа.

- Това е странно - каза Иви. - Те не обичат да пътуват.

В гърдите й започна да се надига неприятно предчувствие.

Мал обаче не беше готова да се откаже.

- Питай го пак - настоя тя.

Иви се опита, но каквото и да правеше, огледалото оставаше мътно.

- Да не би да е счупено? - почуди се с надежда.

- Не, нали преди малко си работеше - отбеляза Мал. - Нещо друго става, нещо, което може да е свързано със съобщенията, които получихме.

Иви се втренчи в Мал.

- За едно и също нещо ли мислим?

- Че Круела, Джафар и Злата кралица пак правят старите си номера на Острова на изгубените и че Злодеида също е намесена? Определено - каза Мал.

Иви откри, че за момент не може да диша. Радваше се, че не е яла нищо, иначе щеше да повърне.

- Не знаем кой ни е изпратил съобщенията, но ето какво знаем - започна Мал и изпъна рамене.

Вече не изглеждаше изплашена и Иви се успокои от смелостта на приятелката си - тя успя да върне и част от нейната смелост.

- Злодеите няма да се успокоят, преди да си отмъстят на Аурадон... - рече Мал.

- И е възможно да се крият, за да задействат плана си - довърши Иви.

- Иви, трябва да действаме бързо - рече Мал.

- Готова съм.

- Да вървим да открием Карлос и Джей.