Съботното утро изгря ясно и Мал се събуди заедно със слънцето. Не можа да заспи предишната нощ, потънала в мисли за днешния ден. Тази вечер щяха да се върнат на Острова на изгубените, за да се изправят пред зловещата организация на антигероите, която най-вероятно оглавяваха най-силните злодеи на света. Можем да се справим, налага се, мислеше си тя, но една малка част от нея си оставаше разтревожена.
- И аз съм ужасена - каза Иви, когато видя изражението на Мал, докато се приготвяха за предстоящия ден. - Но както каза ти, ще се справим.
- Мисля, че Джей го каза.
- Да, но всички знаем, че ти си тази, която ще ни осигури успеха - заяви Иви категорично. - А ако не го направиш, е, поне гланцът ти за устни няма да се изтрие.
Тя подаде на Мал бурканче, пълно с нещо лилаво.
- Нали знаеш какво все повтаря майка ми: красотата си е красота.
Мал се усмихна на Иви и Иви се усмихна на Мал. Беше чудесно да имаш приятели, които те подкрепят, особено ако ги биваше и в козметиката. Мал внимателно намаза устните си с гланца и одобри как се връзва с якето й в цветовете на училището. Каза на Иви, че ще се срещнат за мача, и тръгна към библиотеката, за да види Злодеида за последен път, преди да отпътуват.
Майка й бе се увила около един камък. Изглеждаше толкова миниатюрна и безпомощна, че на Мал й беше трудно да си представи как би могла да има нещо общо с кроежите, които се плетяха на острова.
- Ако имаш нещо да споделиш с мен, ако можеш да връщаш човешкия си облик, трябва да ми кажеш, мамо - рече тя на гущера.
Само че Злодеида просто продължи да спи край топлия камък.
- Хубаво - предаде се Мал. - Ще се видим, като се върна.
Тя излезе от библиотеката и пое към трапезарията за закуска. Цялото училище бе украсено с балони и флагове, а въздухът бе наситен с празнично настроение. Учениците се разхождаха насам-натам с родителите си. Тя видя Одри с майка й Аврора да разглеждат снимки на предишни класове, закачени по стените в коридора. Дъг водеше едно джуджешко семейство на опознавателна обиколка.
- Тук репетира хорът. Сигурен съм, че децата ви с удоволствие ще пеят в него - чу го Мал да казва с гордост.
За един кратък миг й се прииска да бъде едно от тези деца, които показват училището на родителите си, но Злодеида дори не бе стъпвала на злодейско-родителска среща в „Дракон Хол" и беше безнадеждно да мисли, че би се възхитила на каквото и да е в „Аурадон".
Само че сега нямаше време да се притеснява, че се чувства аутсайдер в деня на Бала на випускниците. Около нея се скупчиха дружелюбно настроени съученици, които нямаха търпение да я запознаят с родителите си.
- Ела да те запозная с нашите! - рече Лони и я представи на Мулан и Ли Шан.
- Мамо, това е Мал! Разказвала съм ти за нея! - Али подръпваше Алиса, която се възхищаваше на произведенията на ученическото изкуство по стената.
Мал се здрависа с толкова много хора и се усмихна толкова много пъти, че трапчинките я заболяха. Хората в Аурадон бяха толкова мили, че на моменти се изморяваше. Искаше й се Бен да се върне. Все още бе извън града и й беше казал, че съжалява, но няма да успее да се появи за турнира или за танците след това. Мал с изненада откри, че това я разочарова истински, но пък с Иви въпреки всичко щяха да се позабавляват. Мал никога не би го признала на глас, но танците с приятели бяха почти толкова хубави, колкото среща с краля на Аурадон.
- Мал, насам! - повика я Иви от другия край на фоайето.
Мал отиде при нея и двете се запътиха към стадиона. Училищният оркестър вече свиреше бойната песен на отбора, докато момичетата вървяха към местата си.
Иви подаде на Мал парче бяла коприна.
- За какво ми е това? - попита Мал, забелязала, че всички наоколо държат такива парчета плат. Трибуните с феновете на аурадонските рицари бяха пълни с хора, които радостно размахваха парчета бяла коприна.
- За да подкрепяме обора, глупи - отвърна Иви и размаха своето.
Мал огледа плата внимателно.
- Кърпички?
- Ако искаш да знаеш, с това дамите махали на рицарите си във времената на истинските турнири, с коне. Наричали го „да развееш цветовете". Не помниш ли? Учихме го.
Кралска история на Аурадон, спомни си Мал. Размаха бялата си кърпичка, макар че според нея тази традиция трябваше да си остане в Средновековието. Тълпата нададе радостни възгласи, когато аурадонските рицари излязоха на терена. Мал и Иви се развикаха с пълно гърло, щом обявиха имената на Джей и Карлос.
Карлос им помаха с усмивка иззад шлема, а Джей вдигна палци. Чад не беше избран за стартовия състав и се цупеше на резервната скамейка.
Играта беше напрегната. Без Бен, който иначе помагаше на Джей в атаките, изгубените момчета почти успяха да победят рицарите на техен терен, но накрая Джей подаде на Карлос за решаващия гол и трибуните гръмнаха от радостни викове и аплодисменти.
- Радвам се, че решихме да останем за мача - каза Мал на Иви. - Джей беше прав, длъжни бяхме да дойдем.
Момичетата се върнаха в стаята си, за да се преоблекат за танците.
- И не забравяй, стоим малко, после отиваме да се преоблечем с роклите на Лони и Одри и се срещаме с момчетата на паркинга - напомни Мал, докато разбухваше люляковите поли на роклята си пред огледалото.
Тоалетът имаше достатъчно обем, без да изглежда като торта, а тъмнолилавите кожени ръкави, които едва покриваха рамото, бяха инкрустирани с черни кристалчета, които блещукаха на светлината, но не й придаваха вид на принцеса.
- Ясно - рече Иви със съмнение.
- Иви! - възкликна Мал. - Какво има? Такъв е планът.
- Да, но хайде да не си тръгваме толкова бързо, става ли? Не може ли поне малко да се позабавляваме? - нареждаше тя, докато Мал най-сетне се предаде. -Обещах на Дъг, че ще танцуваме джуджешки рок.
- Той знае ли за плана? - попита Мал. Не беше забранявала на останалите да разказват на други хора, но бе приела, че няма да го направят.
- Не. Не съм му казвала. Не искам да лъже заради мен. - Иви нагласи тиарата си и пое дълбоко въздух. - Освен това не искам да се тревожи. Той ще чуе, че трябва да напусна танците заради болки в стомаха и че после ще стоя в стаята си болна от грип до понеделник, както се разбрахме.
- Съжалявам, че трябва да тръгнем толкова рано - каза Мал. - Знам колко обичаш танците. Наистина изглеждаш като...
- Най-красива на света? - попита Иви с дръзка усмивка.
- Да кажем, че никоя принцеса на този бал няма нужда да се притеснява от враждебно настроени ловци - заяви Мал.
- Добре, да действаме - рече Иви. Те се хванаха под ръка и излязоха от стаята.
Балната зала бе украсена с толкова много балони, че таванът почти не се виждаше. Навсякъде висяха златни флагчета и сини панделки.
- Прекрасно е - въздъхна Иви.
- Адски много балони - отбеляза Мал.
- Мислиш ли? Чудех се дали ще бъдат достатъчно - каза Иви. - Затова удвоих първоначалната поръчка.
Те помахаха на Лони, която работеше зад диджейския пулт. Отборът по турнир нахлу в залата, всичките изтупани с официални облекла; Джей и Карлос, възторжени и ухилени, бързо откриха момичетата. Те бяха звездите на вечерта, обградени веднага от тълпа възхитени приятели и съотборници, а Чад висеше до масата с пунша. Иви отиде да танцува с Дъг, а Джей и Карлос се насочиха към бюфета. Мал ровичкаше из чинията си и все гледаше часовника си. Нямаше търпение да тръгнат и се зарадва, когато най-сетне дойде моментът да събере групата.
Сръга с лакът Джей и той с нежелание остави чинията със сладкиши, която държеше.
- Да тръгваме - каза тя. - Аз ще взема Иви, ти вземи Карлос и ще се срещнем при колата.
Мал усети как стомахът й се преобръща, когато задействаха плана. Разбира се, веднъж вече бе се изправила пред Злодеида и бе спечелила. Но кой знае що за мрак ги очакваше този път? Уви, имаше само един начин да разберат.