Завръщане на Острова на изгубените

26. Анти какво?

Докато ходеше в „Дракон хол", Мал нямаше късмета да учи в някой от класовете на Ин Сид и макар да знаеше за „добрата" му репутация, не беше подготвена като другите за лекия му, спокоен маниер.

- Първо на първо, как разбрахте, че сме тук? - попита тя.

- Ами щом получихте съобщенията ни, разбира се, започнахме да се подготвяме за пристигането ви - каза Ин Сид.

- Това сте били вие! - възкликна Карлос.

- Разбира се. Нямаше как да ги подпишем със собствените си имена, за да не се издадем - в тази кошница има доста гнили ябълки, ако ме разбирате, човек трябва да внимава извънредно много. Но се надявахме, че ще се досетите, и не се излъгахме - обясни професорът. - Много се гордея с вас.

- Но как успяхте да ни пратите съобщенията? - поинтересува се Джей.

- Фреди! - възкликна Мал. - Тя е била вестоносецът, нали? Защото тъкмо беше дошла от острова - знаела е как да използва Тъмната мрежа и как да се свърже с нас.

- Права си - каза Ин Сид.

- Какво имате предвид? - попита Карлос.

- Видях я в библиотеката една вечер и ми се стори, че ме следи. Плюс това е единственото злодейско дете в Аурадон, което не получи съобщение да се върне у дома - обясни Мал. - А и сигурно е знаела, че начинът да ме накара да приема съобщението сериозно, е да го напише така, сякаш е от майка ми, затова го е подписала с М.

- Още не сте ни казали каква е целта на клуба - напомни Иви.

Старият магьосник свали шапката си и се почеса по плешивата глава.

- Преди да продължа с обясненията, първо да разчистим - каза той. - Членовете на клуба знаят, че тук има други правила - държим чисто и подредено. Немарливостта е труден за изкореняване навик, но те се стараят.

- Дайте да ви помогна - каза Мал и започна да събира чиниите.

Иви събра чашите, а момчетата избърсаха масата си със салфетки. Мал хвърли чиниите в кофата за боклук и когато вдигна глава, видя групичка деца, които я гледаха с обожание.

- Това, дето го направи в Аурадон, според нас е страхотно - прошепна Хади, синьокосият син на Хадес.

- Наистина беше страхотно - съгласи се Големия Мърф.

- Супер направо - изписука Еди със същата кривозъба усмивка като на баща си, докато замисляше да удави Дукесата и котенцата й.

Скоро около нея се насъбра цяла тълпа, изпълнена с възхищение, и Мал забеляза, че и около Иви, Карлос и Джей са се образували подобни групички.

- Наистина ли мислите така? - попита ги тя. - Че онова, което направихме на коронацията, е било страхотно?

- Разбира се! - изтръби Хърми Бинг точно като слон от стария цирк на баща му.

За момент Мал реши, че всички се вълнуват и я гледат така, защото тя е най-злата на света, но скоро й стана ясно, че е тъкмо обратното. Искаха да говорят само за това колко добра е станала. Мал не можеше да повярва колко бяха сгрешили за този клуб.

- Чакайте малко - мислех, че всички се страхуват от мен, защото ме смятате за по-лоша от майка ми - тя вдигна ръце.

- О, страх ни е - потвърди Хари. - Направо сме в ужас, откакто разбрахме, че доброто е по-силно от злото!

- Чакайте, значи не сте ми ядосани? Не ни мразите? - попита тя, макар да се почувства глупаво, че задава такъв въпрос след посрещането и тортата.

Жуженето на възбудените гласове се извиси възмутено. „Не!" „Нищо подобно!" „Ние ви обичаме, хора!" „Какви ги говори?" „Отдавна не живее тук, забрави ли? Не знае, че нещата са се променили."

- Ние искаме да бъдем като теб, да се научим да правим това, което вие направихте - каза Големия Мърф сериозно. - Искаме и ние да се научим да бъдем добри.

- Разбираш ли, когато видяхме какво постигнахте вие четиримата, осъзнахме, че и ние не искаме да правим онова, което искат от нас родителите ни - обясни Хади. - Макар че, честно казано, това в моя случай може да се окаже трудничко заради баща ми. Но искам да съм различен.

- Ние избрахме да сме добри - натърти Изла, сякаш твърдението бе форма на бунт, а като се има предвид, че се намираха на Острова на изгубените, точно такова си беше.

Обясниха, че клубът е основан веднага след като Мал е победила Злодеида. Аутсайдерите на острова, повечето от които вече бяха скъсани на изпита по пъклени кроежи при лейди Тримейн и понякога скришом помагаха на окуцели гоблини да пресекат улицата, вместо да ги сритат към бордюра, бяха осъзнали, че ги привлича добрината, не злото.

Донякъде Карлос беше излязъл прав - движението „Антигерой" наистина бе радикална група, най-вече защото е решила да се бори с принципите в основата на злодейските ценности, изповядвани на острова. Действията на Мал в Аурадон бяха запалили фитила на истинска революция на Острова на изгубените, в която младото поколение злодеи нямаше търпение да последва примера й. Мал бе очаквала да попадне на група, събрана заради омразата си към героите, а не да се превърне в почитана личност именно заради геройството си. Мина известно време, преди да повярва, че всички са искрени, но накрая го прие.

Разбира се, членовете на клуба разказаха на Мал и приятелите й как трябва да пазят в тайна новите си предпочитания, заради което дори злодеите на срещата се бяха държали грубо с тях в града. Никой не биваше да научи, че членовете на клуба се опитват да станат добри, особено на Острова на изгубените. Благодарение на Ин Сид обаче имаха местенце, където можеха да бъдат себе си. Изла обясни, че всъщност Ин Сид е предложил Замъка от другата страна, понеже е отдалечен от града и защото от известно време е изоставен. Освен това никой не би заподозрял, че в дома на Злата кралица се замисля нещо различно от пъклени кроежи и уроци по гримиране.

- Чакайте! Значи нея наистина я няма, така ли? Злата кралица не е част от клуба? Ами Круела и Джафар? - попита Мал.

Преди някой да успее да отговори на въпроса й, Ин Сид пристъпи към черната дъска.

- Добре дошли на седмичната среща на клуб „Антигерой" - каза той. - Обявявам я за официално открита.

- Може ли да попитам защо се наричате антигерои? - вдигна ръка Карлос.

- Не се ли досещаш? Помисли си - каза професорът, а в очите му проблесна пламъче.

Мал сбърчи чело и се замисли какво бе научила от развълнуваните така наречени злодеи.

- Казва се „Антигерой", защото се криете там, където всички могат да ви видят - каза тя.

Ин Сид се усмихна широко.

- Това е единственият начин да се скриеш.

Всеки, който попаднеше на форума на клуб „Антигерой" в Тъмната мрежа, щеше да реши, че членовете му ненавиждат четиримата герои, но разбира се, снимките им бяха просто начин да се привлекат нови попълнения, като загатваше на запознатите, че клубът е мястото, където могат да станат като Мал, Иви, Джей и Карлос. Мал сподели прозрението си с групата и всички щастливо закимаха.

- Това е част от цялата работа, разбира се, но има и друга причина да се наричаме антигерои - каза Ин Сид. - Повечето хора не знаят, че антигерой е друга дума за злодей... Или, нека го кажа така: антигероят е злодеят в историята, който предизвиква симпатия. Антигероят е герой, който не е идеален. Антигероят не идва на бял кон и няма блестяща златиста коса и безупречни обноски. Всъщност антигероят съвсем не прилича на типичния герой в дадена история. Антигероите са груби, грозни и егоистични, но въпреки това са герои. Колкото и да е несъвършен един антигерой, той се опитва да постъпи правилно. Всички вие сте антигерои и аз се гордея с вас.

Той грейна насреща им и всички започнаха да ръкопляскат и подвикват.

- Значи, ако сме разбрали правилно, това е таен клуб, който учи злодеите...

извинете, антигероите, да бъдат добри? - попита Карлос.

Мал си спомни как Джини Готел иронично бе казала, че „те" са прави за нея, и бе се пошегувала: „Има надежда за всички нас" - явно бе намекнала, че за злото няма надежда, щом дори дъщерята на Злодеида е избрала да бъде добра.

Мал се намръщи.

- Почакайте, професоре. Щом целта на клуба е да обучава злодеите да бъдат добри, права ли съм да предположа, че Злата кралица, Круела де Вил и Джафар нямат нищо общо с него?

- С „Антигерой"? Не, разбира се, те са закоравели злодеи, за съжаление - каза професорът. - Но като стана дума за злодеи, радвам се, че разбрахте смисъла на посланието ни и се върнахте на острова, защото имам отчаяна нужда от помощта ви, за да ги намерим и надхитрим.