Завръщане на Острова на изгубените

42. Яйцето на дракона

Когато стигнаха върха на Гибелния зъбер, откриха, че драконовото гнездо е колкото малка лодка. Обгорените, почернели клонки бяха усукани нагъсто и никъде не се виждаше яйце. Мал коленичи и затършува. Останалите последваха примера й и претърсиха всеки сантиметър от гнездото.

- Няма го - ядоса се Мал.

- Трябва да е тук - каза Иви.

- Може да са стигнали преди нас и да са го намерили. Круела, Джафар и Злата кралица - рече Джей. - Нали се предполага, че са някъде из Катакомбите?

- Вероятно затова и четиримата успяхме да се изкатерим по планината - каза Мал. Беше одраскала дланта си по пътя нагоре и сега я притисна, за да спре кървенето. - Защото талисмана го няма.

- Не! - викна Карлос. - Трябва да е тук. Ако го бяха намерили, планината щеше да е изчезнала. Не помните ли какво стана с другите места? Започнаха да се рушат веднага щом взехме талисманите. Продължавайте да търсите.

Мал затършува отново и се сблъска с Иви, която падна върху Карлос, а той се препъна и се стовари върху Джей.

- Няма достатъчно място и за четирима ни - оплака се Мал. - Трябва да излезете. Не ми помагате. Може талисманът да не се показва, защото вие сте тук - ядосано каза тя.

- Сигурна ли си? - попита Иви.

- Да - отвърна Мал.

- Хубаво - рече Джей. - Щом не ни иска тук, няма за какво да висим. А и от това място ме побиват тръпки.

- Но професорът каза... - започна Карлос.

- Него го няма, нали? Не той изкатери цяла планина, за да търси яйцето. Махайте се! - извика Мал.

Карлос, Иви и Джей се спогледаха. Мал продължи да ги гледа гневно, докато един по един излязоха от гнездото и започнаха да се спускат надолу по планината.

Мал нямаше нужда от никого, никога не бе имала такава нужда. Е, добре, може и да се бяха обединили, за да победят Злодеида, но в края на краищата всички знаеха, че волята на Мал бе пречупила волята на майка й и бе превърнала дракона в гущер.

Макар че в този момент сърцето на Мал се сви при мисълта за приятелите й, които слизаха надолу, тя не можеше да допусне тази мисъл да я спре. Отново започна да претърсва всеки сантиметър от гнездото и на третия път зърна с крайчеца на окото си нещо под мръсотията. Нещо дребно и лилаво.

- Аха! - възкликна и посегна да го вземе.

Беше очаквала зелено яйце като онова в скиптъра. Това защо беше лилаво?

Ще стане зелено, когато се излюпи, отговори й някакъв глас, сякаш четеше мислите й. - Яйцето на дракона не ражда дракон, а оръжие.

Добре, все едно, помисли си Мал и пъхна яйцето в якето си. Беше свършила работата си. Беше взела талисмана без ничия помощ. Може би професорът бе сбъркал за нейното изпитание. В края на краищата старецът не можеше да знае всичко, нали?

Мал застана на ръба на гнездото, готова да тръгне надолу, когато от небето изграчи лешояд. Тя се стресна, загуби равновесие и падна от гнездото, като в последния миг успя да се хване за една клонка на дъното му. Размаха безпомощно крака във въздуха.

Страхотно, щеше да падне от скалата, а беше изгонила единствените хора, които можеха да й помогнат. Защо все държеше да върши всичко сама?

Ръцете й започнаха да изтръпват.

Защото беше идиотка, ето защо, а нямаше да се задържи на клонката още дълго!

Държа се досега, нали?

Във вените й течеше кръвта на дракон, точно като майка й.

Нали?

Имаше чувството, че пръстите й всеки момент ще се откъснат.

Тя бе Мал, дъщеря на Злодеида. Майка й й бе дала кратко име и бе казала, че не е заслужила дългото. Но тя може би не искаше да има дълго име. Може би не искаше да стане втора Злодеида. Може би се чувстваше съвсем добре като себе си, като Мал.

А не си ли себе си? Не е ли в това цялата работа?

Кой друг би могла да бъдеш?

Едната й ръка изпусна клонката и в очите й пръсна прах, когато корените на растението започнаха да излизат от земята.

Злодеида никога не би признала, че има нужда или желание за друго човешко същество, и бе превърната в гущер, защото нямаше достатъчно любов в сърцето си. Но Мал не беше като майка си. Макар да беше упорита и твърде горда, тя бе много различна от нея. И точно в този момент без срам си призна, че е сгрешила.

Държеше се само с една ръка. Клонката се откъртваше от скалата. Можеше да падне след секунди.

Грешиш. Никога не си правила по-голяма грешка...

Иви, Джей и Карлос трябваше да открият собствената си сила и затова се наложи да преминат изпитанията си сами. Мал нямаше нужда от такава проверка, защото вече знаеше, че е силна. Това, което научи едва сега, докато висеше над ръба на скалата, бе, че въпреки цялата си сила, понякога имаше нужда от нечия протегната ръка.

Буквално.

Може би това е била моята проверка...

Силата не означаваше непременно да се изправиш пред опасността сам. Силата идваше от доверието, от приятелството, от верността. А и Ин Сид бе прав, не беше нужно да носи това тегло сама, то бе и тяхно тегло. Надяваше се, че приятелите й са още тук.

- Ей! Хора! Помощ! - извика тя. - Помогнете ми!

Тя продължи да вика, докато видя лицата им да надничат към нея откъм гнездото.

- Мал! Идваме! - викна Иви.

Карлос хвана Иви за краката и я спусна надолу, а Джей държеше Карлос. Съвсем бавно и предпазливо те издърпаха Мал обратно в гнездото.

Тя едва си поемаше дъх, а гърлото я болеше от виковете. Ръцете й бяха изподраскани и нарязани.

Но беше жива.

- Благодаря ви. Че спасихте живота ми и така нататък.

- Намери ли яйцето? - попита Карлос, когато и четиримата бяха на сигурно място в гнездото.

Мал вдигна лилавия овал, който бе твърд като камък.

- Да.

- Защо е лилаво?

- Защото още не се е излюпило - обясни тя. - Хайде да се махаме оттук, преди планината да се срути или кой знае какво.

Сякаш чула думите й, планината започна да се тресе и тътне, после бавно се разтвори в нищото - целта й бе изпълнена и талисманът бе взет.