Завръщане на Острова на изгубените

10. Енергия = магия на квадрат?

Планът на Джей за транспорта от Аурадон до острова беше прост. Щяха да излязат от Аурадон така, както бяха влезли - с кралската лимузина, в която държаха дистанционното, дето отваряше невидимия купол и пускаше моста между континента и острова с натискането на едно копче.

Но ако четирите злодейски деца мислеха да се измъкнат от гимназия „Аурадон", без някой да ги забележи, трябваше да се маскират - беше очевидно. Нямаха приятели или семейства в другите кралства, така че нямаха причина да напускат училището преди зимната ваканция.

Налагаше се да бъдат изобретателни. За щастие, изобретателността не беше проблем за Иви.

- Оставете на мен - беше казала тя на групата предишната нощ. - Ще се оправя. Ако вземеш колата, Джей, ще се погрижа никой да не познае, че в нея сме ние.

Засега обаче имаше време и за нормален живот. След часовете Иви тръгна към балната зала, където щяха да се проведат утрешните танци по случай Бала на випускниците, за последната организационна среща преди събитието. Ежегодният мач и танците след него бяха традиция в чест на всички випускници на гимназията, които се завръщаха за ден в старите си ловни полета. Добрите стари принцове и принцеси омайваха околните с разкази за номерата, които бяха правили навремето - кражбата на талисмана на гимназията например или пък онзи път, когато бяха залепили мебелите в една класна стая за тавана, така че Феята кръстница бе възкликнала нещо повече от „Бибиди-бобиди-бу!".

Иви поздрави останалите членове на комитета и срещата започна. Тъй като танците наближаваха, всички подробности бяха вече уговорени. Менюто беше одобрено и господин и госпожа Дарлинг се бяха съгласили да наглеждат учениците заедно с Роджър и Анита Радклиф. Лони беше диджеят и щеше да донесе оборудването си. Оставаше само да се избере цветна тема за украсата.

- Може да го направим в стил „имперски банкет" - предложи Лони.

- Ами султански пир? - попита Джордан. - Може да опънем палатка над всичко! Изглежда, никой не хареса тези идеи, най-малко Иви, която смяташе, че щом празникът е Бал на випускниците, темата на украсата трябва да е свързана с цветовете на гимназията - кралскосиньо и златно.

- Да, има нещо такова - каза Одри. - Но мислиш ли, че бледорозовото и бебешкосиньото са по-красиви цветове?

- Не правим бебешки рожден ден - измърмори Иви през зъби.

- Извинявай, каза ли нещо? - попита Одри, преструвайки се, че не я е чула.

- Съгласна съм с Иви - заяви Али. - Може да опитаме с нещо по-психеделично, а? В Страната на чудесата имаме великолепни цветя в най-разнообразни нюанси.

- Ммм - проточи Иви и огледа дебелия кремав килим и изкусните гоблени по стените на балната зала. - И двата варианта ми се струват чудесни, но наистина мисля, че синьото и златното са най-добрият избор. Ще се впишат в настоящия колорит на залата.

- Щом казваш - въздъхна Али. - Предполагам, че така ще е по-традиционно.

- Значи избираме златни балони и сини кадифени панделки около колоните? -попита Иви с писалка в ръка.

- Може би и букети от виолетки в златни вази? - предложи Али. - Виолетките тук всъщност са сини.

- Идеално! - тя се усмихна на Али.

- И да покрием масите със златно фолио - добави Лони.

Одри се намръщи.

- Е, щом смятате, че така ще е най-добре.

Иви се усмихна. Знаеше кога е спечелила и не парадираше с победата.

- Одри, Лони, искате ли да дойдете с мен да пробвате балните си рокли? -попита тя. - Почти са готови.

Мал беше известна сред съученичките си с това, че оправя коси, а талантът на Иви като моден дизайнер и шивачка бе започнал да става легендарен. Няколко момичета я бяха помолили да им ушие рокли за празника, затова, когато Мал спомена, че ще трябва да тръгнат от Аурадон дегизирани, на Иви й хрумна идея.

- Ооо, нямам търпение - рече Одри. - Сложи ли лебедови пера на полата, както помолих?

- Трудно беше, но успях - усмихна се Иви.

- И аз нямам търпение да видя роклята си - каза Лони. - В червено и златно ли е, както говорихме?

- Ще изглеждаш като императрица - обеща Иви.

Момичетата отидоха с нея в стаята й и тя им даде роклите. Последва много ахкане и охкане при вида на прелестните тоалети. Роклята на Одри бе обсипана с розови и сини плочици, които променяха цвета си, когато тя се завъртеше.

- Като магия е! - въздъхна Одри, която не можеше да свали очи от отражението си в огледалото.

- Мисля, че мишките на Пепеляшка ще ти завидят! - каза Лони, зашеметяваща с класически императорски прав и тесен модел с красива шарка на лотоси. -Мери със сигурност ще иска да работиш за нея, когато завършиш.

- Благодаря, момичета - усмихна се Иви.

След като се преоблякоха отново в училищните си дрехи, Одри пристъпи към тоалетката на Иви, покрита с какви ли не миниатюрни стъкленици, пълни с най-различни цветове. Пъхна пръст в една от тях.

- Какво е това?

- О, няколко партиди гланц за устни, с които експериментирам в лабораторията. На Острова на изгубените използвахме само козметика с изтекъл срок на годност, а когато дойдох тук, открих, че мога да се науча сама да си правя гримове, и много се зарадвах. Дори успях да засиля цвета с няколко химически съединения - обясни Иви. - Виж, ето един, който се променя от розов в син на различна светлина.

Одри изписка.

- Може ли да го взема?

- Твой е - рече Иви.

Лони вдигна стъкленица с прозрачен гланц.

- А този какво прави?

- Свети в тъмното - каза Иви. - Помислих си, че ще бъде забавно, когато угасят лампите по време на танците.

- Страхотно - каза Лони.

Те се струпаха пред тоалетката и започнаха да разглеждат стъклениците и да изпробват съдържанието им. Лони вдигна една стъкленица с лилав гланц.

- Ами този?

- Нали е много неприятно, когато гланцът ти се изтрие по средата на деня? Е, открих начин да направя гланц, който никога не се изтрива - обяви Иви.

Лони и Одри кимнаха.

- Сигурна ли си, че мога да взема този? - попита Одри и вдигна синьо-розовата стъкленица.

- Разбира се, направих го за теб - отвърна Иви. - Ти кой искаш, Лони?

- Този, който свети в тъмното, благодаря. Така всички ще видят как се усмихвам зад диджейския пулт - рече тя.

- Идеално.

Момичетата благодариха на Иви и си тръгнаха с роклите. Мал се появи след няколко минути.

- Всичко готово ли е? - попита тя.

Вместо отговор Иви отвори гардероба, където висяха две рокли, същите като онези, които бе ушила за Одри и Лони.

- Пробвай твоята - каза тя. - Искам да видя дали ти е по мярка.

Иви беше стояла будна почти цяла нощ, за да успее да ги свърши. Ако трябваше да си тръгнат от Аурадон, щяха да го направят дегизирани като принцеси. Лони и Одри често ходеха до родните си замъци и кралства, така че никой нямаше да обърне внимание на кралската лимузина. Джей и Карлос щяха да се маскират като шофьор и бодигард.

- Как е майка ти, между другото? - попита Иви, докато вдигаше ципа на роклята, която беше имитация на тази на Одри. - Каза ли ти нещо, като отиде при нея?

Мал поклати глава.

- Не, освен ако не общува чрез съскане. Наистина не виждам как може да е замесена, но кой знае. Налага се да приемем най-лошото за вярно.

Тя зърна отражението си. Лилавата коса ограждаше ужасеното й лице, докато се взираше в роклята, излъчваща блещукащи вълни от розово и синьо. - О, по гоблините, изглеждам като принцеса! Толкова е... розово... и синьо!

Иви се засмя.

- Това е целта! Макар да се налага да призная, че това определено не са твоите цветове.

Мал се изплези на Иви.

- Какво стана с Вълшебното огледало?

- Нищо - отвърна Иви. - Работи идеално, ако поискам да ми покаже нещо друго. Но ако пожелая да видя майка си, Джафар или Круела, се замъглява. Сякаш са изчезнали или кой знае къде са.

- Дай да видя - каза Мал. - Възможно ли е да се е пукнало?

- То си е пукнато поначало - отбеляза Иви.

- Мога да опитам едно-две заклинания.

Мал грабна книгата си със заклинания от рафта - същата, която бе й завещала Злодеида.

- Вълшебно огледало, чуй заповедта ми, излекувай се и се вслушай в гласа ми!

Огледалото не се промени.

- Вълшебно огледало, следвай мисълта ми, злодеите на острова веднага покажи ми! - пробва Мал.

Не последва нищо. Иви поклати глава.

- Според мен на огледалото му няма нищо. Започвам да подозирам, че те не искат да бъдат открити. Някак са успели да се скрият от него.

- Но това може да се постигне само с магия - каза Мал. - А на острова няма магия.

- Може пък силата на Вълшебното огледало да отслабва - рече Иви замислена. -Тук не гледат с добро око на магията, така че не го използвам толкова често.

- И какво?

- Ами представи си, че магията е като мускул - ако не го използваш, той атрофира или си намира друго място. Енергията се трансформира, нали? Това учихме по химия - обясни Иви. - Не е възможно да превърнеш нещо в нищо. Просто нещото се превръща в друго нещо, дори ние да не го виждаме.

Мал обмисли думите й.

- Знаеш ли, може да се окажеш права.