Завръщане на Острова на изгубените

9. Планове в плановете

Джей се ухили на приятелите си и потърка ръце. Много обичаше да вижда как се оформя план. Това му напомняше за живота на острова, когато се мъчеше да открие най-добрия начин да свие поне един гнил банан от сергиите с плодове.

- Не може да тръгнем още - повтори той.

- Защо не? - пожела да знае Карлос, макар да изглеждаше облекчен, че не се налага да се измъкнат от града веднага.

- Първо, двамата с теб имаме мач в събота и не можем да изоставим отбора -каза той. - Ако Бен не успее да се прибере оттам, където е отишъл, а ние изчезнем, отборът ще започне с трима титуляри по-малко. Няма да имат никакъв шанс срещу Изгубените момчета. Нужни сме им - Джей погледна Карлос многозначително. - Знам, че днес не беше на тренировка, но разчитаме на теб да си готов, когато му дойде времето.

Карлос въздъхна.

- Ясно.

Джей се обърна към Мал и Иви, които го гледаха скептично.

- Нали разбирате, че тук сме част от нещо по-голямо, не отговаряме само за себе си. Сега сме част от Аурадон - каза им той. - Знаете, че е така.

- Да, но... - опита се да спори Мал.

- Освен това - прекъсна я той с извинителна усмивка - не искаме онези антигерои да усетят, че сме ги разкрили. Какво, мислите, ще се случи, ако се разчуе, че ние четиримата изведнъж сме изчезнали от училище? Трябва да се върнем, но по наш сценарий. Не може да допуснем да разберат, че знаем за тях. Мал помисли малко. Накрая кимна.

- Добре. Джей е прав. Засега трябва да се снишим - каза тя. - Ще тръгнем в събота след мача, понеже учениците имат право да напускат територията на училището през уикендите. Връщаме се в неделя, като всички останали, и в понеделник сме на линия за часовете.

- Ей това е приказка - усмихна се Джей.

- Чакайте малко - каза Иви. - Ако Джей и Карлос ще играят турнир, какво ще правим с танците? Аз съм в кралския комитет и трябва да се уверя, че всичко с украсата е наред. Какво ще стане, ако залата изглежда, сякаш Страната на чудесата е повърнала върху всичко? Освен това танците са точно след мача и хората ще забележат, ако ни няма, особено теб, Мал. Дори Бен да го няма, ще очакват ти да се появиш.

- Значи ще отидем и на танците - съгласи се Джей. - Защо не?

Карлос направи няколко изчисления наум.

- Мачът ще свърши до пет, танците започват в шест, стоим един час примерно, за да сме сигурни, че всички са ни забелязали. Така няма да имаме много време да се измъкнем оттук и да стигнем до Острова на изгубените преди полунощ, но не е невъзможно.

- И няма да подведете отбора си, момчета - каза Иви.

- А Иви ще свърши комитетската си работа - добави Джей.

- А Мал ще... танцува - рече Карлос.

- Всички ще танцуваме - каза Иви с блеснали очи.

Мал вдигна ръце.

- Добре - съгласи се тя. - Няма да тръгнем, преди да е свършил мачът и да сме отишли на танците, за да не събудим подозрения, а и предполагам, че е добре да се съобразим с отговорностите си.

После обсъдиха как точно ще се измъкнат от Аурадон. Иви щеше да измисли дегизировката, а Джей щеше да се погрижи за транспорта.

- Пропуснахме ли нещо? - попита Мал.

- Мисля, че да - рече Карлос след секунда. - Дотук планът е за това как да се измъкнем оттук, но хората няма ли да забележат, че ни няма, в неделя? Това може да предизвика съмнения, нали? Дори да ни е разрешено да напускаме територията на училището, всички ще си помислят, че е странно, защото ние никога никъде не ходим.

- Ох, вярно - каза Джей с глуповата усмивка. - Какво ще правим по този въпрос?

Мал направи гримаса и се замисли дълбоко.

- Ще отсъстваме по-малко от 24 часа. Може да се престорим, че сме прихванали някакъв вирус и стоим по стаите си, и да пускаме статуси онлайн, за да се оплакваме колко сме болни, докато всъщност търчим насам-натам из острова. Нали онлайн профилите са за това? Да убедиш хората, че правиш нещо, което всъщност не правиш?

- Честно казано, мисля, че не са за това - рече Карлос.

- Не, така е идеално - каза Джей. - Всички хващаме грип. Никой няма да иска да се доближи до нас. Ще ни оставят на мира.

- Иви, можеш ли да нагласиш профилите ни така, че постовете да излизат автоматично? Няма да можем да ги пускаме ръчно, докато сме на острова -отбеляза Мал.

- Разбира се - каза Иви. - Имам чувството, че цял живот съм се подготвяла точно за това.

Тя изпърха с мигли престорено и после пак стана сериозна.

- Значи потегляме в събота вечер, така ли?

- Така - потвърди Карлос, който беше леко позеленял. - Защо се усмихваш? -сопна се той на Джей, който бе се облегнал на стената, скръстил ръце зад главата си, и изглеждаше така, сякаш няма никакви грижи. - Не те ли е страх?

- Абсолютно, но очаквах да се случи нещо подобно - отвърна Джей.

- Как така си очаквал да се случи нещо подобно? - попита Карлос, който само дето не бе почнал да скубе черно-бялата си коса при мисълта, че трябва да се върне у дома толкова скоро.

- Ами просто така - каза Джей и се замисли защо наистина е очаквал нещо подобно. Беше израснал на Острова на изгубените, ровеше за храна из боклука, оцеляваше след всяка чаша гоблинско кафе, а любимата му закуска бяха изветрелите пуканки. Дори и след преместването си в Аурадон си оставаше леко скептичен към идеята за „и заживели щастливо". А и честно казано, от коронацията насам чакаше да се случи такова нещо.

- Не знам, може би защото не вярвах, че всичко ще е толкова лесно, разбирате ли? Печелим една битка срещу Злодеида и всичко свършва - обясни той. - Няма начин. Не сме ли се научили вече, че винаги под леглата ни или в килера ще се крият чудовища или, хм, ще бягат от островния си затвор? При това чудовища, които са ни роднини.

- Мислиш, че родителите ни са чудовища? - попита Иви едва чуто.

- Е, знаем със сигурност, че моят родител е чудовище - рече Мал. - Огнедишащ дракон и така нататък.

Всички се засмяха. Само че Джей се замисли за онова, което бе казал за родителите им. Беше ли Джафар чудовище? Вярно, бе склонен да стига до крайности, но в същото време беше леко затлъстелият му баща, който живееше по пижама и мечтаеше за злато и богатства, по-изобилни отколкото можеше да си представи. Човек, воден от алчност и мислещ само за себе си, не беше кой знае какво чудовище на остров, лишен от магия. Но какво щеше да стане, ако Джафар възвърнеше магическите си сили? И той като Злодеида имаше мощен жезъл - кобра, която можеше да хипнотизира и манипулира онези, които попаднеха под влиянието й. Кой знае на какво щеше да е способен тогава? Но Джей вече знаеше отговора на този въпрос. Именно това бе довело баща му на острова.

Така че - не, Джей не беше изненадан, че родителите им кроят нещо, и макар да беше изплашен, знаеше, че дори и четиримата да са изплашени, това няма никакво значение. Ако бе вярно, че движението „Антигерой" се разраства на Острова на изгубените и че зад него стоят блудните им родители - Джафар, Злата кралица и Круела де Вил, той и приятелите му бяха единствените, които можеха да ги спрат.

- Както каза Мал, Злодеида определено е чудовище, но ние се справихме с нея, нали? - каза той. - Така че и с това ще можем да се справим, каквото и да е.

- Ами ако и Злодеида е част от замисъла? - с тревога попита Иви. - Ако не е напълно безобидна, както си мислим?

- Злодеида почти ни изпече живи - напомни им Карлос.

- А и кой знае какво са ни подготвили майка ми, Джафар и Круела де Вил - рече Иви. - Не съм сигурна, че искам да разбера.

- Хайде де. С всичко можем да се справим. Справихме се със Злодеида, нали? -настоя Джей. - Нали, Мал?

Той сръга безстрашния им лидер.

Мал също го сръга и почти го събори на земята. Ясно беше, че е не по-малко ужасена от тях, но също като Джей бе решила да държи страха под контрол.

- Да, разбира се, Джей е прав. Ще се справим. Наистина ще се справим.

Тя си пое дълбоко дъх и протегна ръка напред, давайки знак на останалите да направят същото. Един по един те сложиха ръцете си върху нейната.

- За Аурадон - каза тя.

- За Аурадон - повтори Джей и плесна ръка върху нейната.

- За Аурадон - прошепна Иви и внимателно сложи ръка върху техните.

Всички се обърнаха в очакване към Карлос.

- За Аурадон - каза той най-сетне и колебливо сложи ръката си най-отгоре.

Беше решено. Страхуваха се от родителите си, но въпреки това щяха да изпълнят плана си. Мал винаги ги обединяваше и сега Джей усети облекчението, което се спусна над всички тях.