Завръщане на Острова на изгубените

13. Еднопосочен билет

Карлос изобщо не се смяташе за умел танцьор, но след победата над Злодеида, когато цял Аурадон се събра да танцува на стълбището пред училището, той с удоволствие се поразкърши с останалите. Кой би предположил? Сега с удоволствие танцуваше с Джейн. Тя изглеждаше много хубава с косата, възвърнала естествения си цвят и форма, вместо с дългата, лъскава грива, която беше й направила Мал с магия. Според Карлос естествената коса на Джейн й подхождаше много повече. На някои хора не им трябваха подобрения на външния вид - само малко увереност.

Тъкмо беше я завъртял, когато Джей го потупа по рамото.

- Аз излизам - каза му. - Нещо не ми е добре. Ти как си?

Карлос отвори уста да каже, че се чувства прекрасно, но си спомни плана.

- Да! И на мен... и на мен не ми е добре. Извинявай, Джейн.

Той се хвана за корема и се престори, че примира от болка.

- О! - възкликна тя. - Лошо ли ти е?

- Да, малко. Май по-добре да си полегна - каза той. - Благодаря за танца.

- Не, аз ти благодаря! - каза Джейн с лека тъга.

Карлос тръгна все така превит от балната зала с Джей, който също се постара да изглежда болен. Когато напуснаха сградата, двамата се изправиха и хукнаха към паркинга. Все още чуваха музиката, долитаща от залата, докато безшумно тичаха през двора на училището. Спряха колебливо, когато земята под краката им се раздвижи за миг, но трусът отмина бързо и те продължиха.

Джей сложи шофьорска фуражка на главата си, а Карлос забучи в ухото си фалшива слушалка. Тъй като и двамата вече бяха облечени с черни костюми, Иви бе решила, че аксесоарите са достатъчни, за да завършат дегизировката им като шофьор и бодигард на две принцеси. Сега оставаше само да се изпълни надеждата им, че никой, който ги види, няма да знае, че Одри и Лони са на танците.

Откриха лимузината с аурадонски флагчета от двете страни на предното стъкло. Джей извади ключовете от джоба си и отключи вратите. Влезе от страната на шофьора, а Карлос се качи на съседното място.

- Дистанционното? - попита Джей.

- Тук е - отвърна Карлос. - Беше в жабката.

Отзад се чу шумолене на рокли и момичетата изплуваха от мрака. Мал беше омагьосала косите им така, че отдалеч двете с Иви наистина приличаха на Лони и Одри. Всъщност маскировката беше толкова добра, че Карлос се размина на косъм с паниката при мисълта, че истинските принцеси са тръгнали към лимузината.

Мал отвори задната врата и двете влязоха в колата.

- Бързо - подкани ги тя. - Трябва да стигнем преди полунощ.

- Колесницата ви чака, дами - пошегува се Джей и включи двигателя.

- Хм, Джей? Ти кога се научи да караш? - попита Иви, надзъртайки през стъклото, което делеше предната част на колата от задната.

- Триста улични плъхове! - изруга Джей и удари волана ядно. - Надявах се да сте забравили, че всъщност не мога да карам.

- О, по кожите - рече Карлос. - Дай да сменим местата си.

- Карлос, ти пък откъде знаеш да караш кола? - впечатли се Мал. - Как си се научил?

- Сам - отвърна Карлос. - Майка ми има кола, нали помните? Непрекъснато ме караше да я возя на гости у Червената кралица.

Той си сложи фуражката и подаде слушалката на Джей.

- Слава на доброто - каза Иви.

- Честно казано, доброто няма нищо общо - усмихна се Карлос. Леко изкара дългата кола от паркинга. - Ей, ако са останали бонбони отзад, няма да си ги ядете сами.

Мал му хвърли огромна близалка, която го чукна по главата, и потеглиха.