Завръщане на Острова на изгубените

28. Чираците на магьосника

Нещата бяха много по-зле, отколкото беше си мислила. Иви бе сигурна, че пътуването до Острова на изгубените ще им разкрие как злодеите кроят нов коварен план, но не беше подготвена за онова, което всъщност чу. Самата мисъл, че някъде отдолу има четири талисмана на злото и ако родителите им ги намерят, никой няма да може да ги спре, бе прекалено страшна. Откакто Мал бе победила Злодеида, Иви се чувстваше сигурна, че могат да се справят с всичко, което им се изпречи на пътя, и че силата на доброто винаги ще побеждава. Сега обаче изглеждаше, че отново са в сериозна опасност. За щастие, Мал бе спокойна както винаги.

- Е, поне сега знаем къде са - под земята, в Катакомбите, и търсят изгубената си магическа мощ.

- Да - каза Ин Сид. - Вие четиримата трябва да намерите талисманите и да ги унищожите, преди родителите ви да успеят да ги използват срещу Аурадон. Боя се, че само вие бихте могли да ги надхитрите. В края на краищата никой не ги познава по-добре от вас. Мал, дори Злодеида да няма възможност да вземе Яйцето на дракона, е жизненоважно да го прибереш, преди друг да го направи.

- Супер, хайде да тръгваме - рече Джей, който вече беше на крака.

- Първо трябва да ви покажем върху какво работим - Ин Сид кимна към членовете на клуба, които застанаха мирно и започнаха да вадят карти и схеми. -Мислим, че не след дълго ще имаме точна карта на подземните тунели.

- Значи сте слизали там, така ли? - попита Карлос.

- Не. Никой от нас не е ходил там.

- Тогава как е възможно да правите карта на място, което не сте посещавали? -обърка се Карлос.

- С помощта на известни проучвания - отвърна Ин Сид. Той кимна към класа си и децата показаха книгите, които четяха. - Откраднахме ги от Атенеума на Злото, разбира се.

- Според тези книги всеки талисман се създава и расте, захранван от магията в идеална за него среда, затова скицирахме възможните места, на които може да се намират - обясни той, сякаш това беше толкова лесно, колкото да измислиш пъклен план или да откраднеш парите на някой наивник, а всъщност сигурно бе толкова трудно, колкото да научиш цял екипаж на пиратски кораб на добри маниери.

- Страхотно, ще ни дадете карти. Добре тогава - покажете ни накъде трябва да вървим за Катакомбите, и тръгваме - каза Джей.

- Точно за това ми е нужна помощта на всички ви тази нощ. Не успяхме да открием точното местоположение на входа към Катакомбите - каза професорът. -Не ни остава много време, затова вие и останалите антигерои ще трябва да претърсите острова, докато го откриете.

Той започна да раздава задачи на членовете на клуба - разпращаше ги към всяко ъгълче на острова, от Хълма на оръженосеца до Кафявия мост.

- Ние с тях ли ще се движим? - попита Джей, докато антигероите се приготвяха да изпълняват задачите си.

- Да, но засега, моля, останете, където сте. Преди да ви изпратя на мисията ви, искам да дам на всеки съвет. Вземането на талисманите ще бъде много опасно. Злото е изкусително. Ще трябва да проявите силната си воля и да не се поддавате на съблазънта му.

Той застана пред Карлос и сложи ръка на главата му.

- Карлос де Вил, ти притежаваш жив интелект, но не позволявай на главата ти да диктува на сърцето. Научи се да виждаш онова, което наистина е пред теб.

Иви бе следващата и Ин Сид направи същото - положи ръка върху тъмносините й къдрици.

- Иви, помни, че дори когато вярваш, че си сама на света, си заобиколена от приятели.

Джей сведе глава и свали шапката си, за да може добрият професор да сложи ръка и на неговата глава.

- Джей от Аграба, момче с много способности, отвори очи и виж, че съкровищата на света са навсякъде около теб.

Накрая стигна до Мал. Ин Сид нежно докосна лилавата й коса.

- Мал, дъще на Злодеида, ти носиш кръвта на дракона в себе си, заедно със силата и огъня му. Но не носиш този товар сама. Разчитай на приятелите си и остави тяхната сила да ти помогне.

Ин Сид огледа младите злодеи, наредени пред него.

- Онова, което се готвите да направите, е много опасно.

Карлос се оживи.

- Няма проблем, второто ми име е...

- Оскар - каза Иви. - Знаем.

Антигероите заръкопляскаха, когато Мал, Иви, Джей и Карлос стиснаха ръката на професора и му благодариха за мъдростта и съветите.

- Ще съберем картите, които вече са готови - каза Ин Сид. - Дайте ни няколко минути.

Всички от групата се разпръснаха по задачите си, малките злодеи разговаряха оживено.

Карлос се сбогува с Хари и Джейс, които бяха натоварени с претърсването на Изгодния замък. Джей обеща на пиратите, че ще им праща картички от Аурадон.

Иви се радваше, че са разбрали къде са родителите им, но да тръгнат по следите им нямаше да е лесно. Ако Злата кралица бе решена да си върне талисмана, никой не би могъл да я спре. Тази жена бе в състояние да разблъсква хората с лакти, за да се добере до шишенце с коректор.

- Тръгвате да търсите, а?

- Аха - отвърна Иви.

- Радвам се, че вие поемате след тях, а не ние с Джейс. Ние прекалено много ще се страхуваме. Леле, ама много сте смели.

- Аз не съм - каза Иви. - Но понякога човек трябва да свърши онова, което трябва да се свърши. Благодаря все пак.

Преди да тръгне обаче, тя искаше да е сигурна, че ще може да ходи нормално. Огледа счупеното токче. Не можеше да върви така. Безкрайните катакомби на обречените със сигурност бяха място, свързано с много ходене, а тя все още беше с неподходящи обувки.

- Професоре - повика го тя със счупеното токче в ръка. - Дали ще можете да го оправите с малко научна магия или нещо подобно?

Той огледа обувката.

- Не, боя се, че няма начин да спасим обувката с магията на науката.

Иви посърна и се примири, че ще трябва да куцука по целия път под земята, и ще й излязат пришки и мазоли.

- Но имам нещо, което може да ти помогне - каза Ин Сид.

- Какво?

- Тиксо - заяви той и сръчно залепи супеното токче на мястото му.

Не бяха маратонки, но поне нямаше да куца.

Ин Сид се зае да проверява за пореден път възможните входове към Катакомбите с Джей и Карлос, а останалите членове на клуба чакаха търпеливо задачите си. Иви се огледа и не видя Мал. Къде ли беше отишла? Огледа отново стаята и зърна проблясък на синьо-зелена коса, който изчезна в тъмния коридор, а след него се мерна лилавата глава на Мал.

Отначало си помисли, че може би Мади просто иска да говори с Мал насаме, но когато след няколко минути от двете все още нямаше следа, я обзе мрачно предчувствие. Тя надникна в коридора и видя Мади да излиза от подземието и да се качва нагоре по стълбите, а Мал я следваше. Къде ли отиваха?

Тъй като от пръв поглед бе изпитала недоверие към Мади и приятелството й с Мал, Иви реши да тръгне след тях и да види какво ще правят. Озърна се, за да е сигурна, че момчетата още говорят с Ин Сид. Нямаше да шпионира Мал. Просто проявяваше предпазливост, каза си. Мал сигурно имаше основателна причина да тръгне нанякъде с Мади, нали?

Мади вече бе излязла от подземието и вървеше по пътя към града. Мал я следваше на известно разстояние. Не вървяха заедно, забеляза Иви. Мал следеше Мади по някаква причина. Но каква? Кого ли го бе грижа за Мади?

Трябваше да открият входа към Катакомбите. Нямаха време за други занимания. Круела де Вил, Злата кралица и Джафар вече имаха преднина. Ако дори един от тях успееше да вземе талисмана си, всички в Аурадон щяха да бъдат в опасност. Четиримата трябваше да тръгват. Какво правеше Мал?

Иви продължи да ги следва, като се стараеше да поддържа прилична дистанция, когато Мади спря рязко и се огледа. Мал се скри зад едно дърво, а Иви се дръпна в сенките. Не беше сигурна какво става, но се радваше, че не е оставила приятелката си сама.

Двете момичета продължиха да вървят. Иви ги следваше.