Завръщане на Острова на изгубените

32. Нечестен бой

Гледай ти, високите токчета най-сетне свършиха някаква работа, помисли си Иви, след като свали едната си обувка и удари с нея Джини Готел в гърба. Тъмнокосото момиче изпищя и замахна с нокти към нея, като почти успя да я одере по бузата.

- Не по лицето! - кресна Иви яростно. - Навсякъде другаде, но не и по лицето! Джини се хвърли напред и двете паднаха на земята, всяка вкопчила ръце в косите на другата.

Джей обезвреди Гастоните, като притича между тях в точния момент, а те сблъскаха глави и се строполиха със стенания на земята. Само че Лудата Мади и Антъни Тримейн останаха встрани от боя. Карлос знаеше, че внукът на Лошата мащеха не би взел участие в честен бой, защото предпочита шансът да е изцяло на негова страна, и че той лесно ще се справи с него, ако изиграе картите си правилно.

- Какво чакаш! - извика Карлос и направи няколко движения от джудото, които бе гледал във видеоигрите.

Антъни завъртя очи и си тръгна.

- Е? - обърна се Карлос към Лудата Мади, докато Гастоните се измъкваха незабелязано, а Джини побягна с хленчене. - Сега сме трима срещу един.

Мади отметна синьо-зелената си коса от лицето и се усмихна злобно, а очите й се разшириха от маниакална ярост.

- Мислите си, че спечелихте, но ви обещавам, че Аурадон ще гори точно като Камелот! - каза тя, изкиска се като вещица и се стопи в нощта.

Иви се изправи, хукна към парапета и се вторачи в тъмната вода.

- Къде е Мал? - попита тя. - Не я виждам!

- Ето я! - Джей посочи тъмнолилавата коса и ръцете, които пляскаха по водата.

- Скачай! Какво чакаш? - каза Иви, като видя, че Джей се колебае.

- Не мога да плувам - призна той. - Не е като да са ни организирали уроци на Острова на изгубените!

Карлос дотича при тях и започна да разкопчава тежкото си яке.

- Аз мога да плувам кучешката! Аз ще скоча!

- Чакай! - викна Джей. - Има крокодили!

Мал бе заобиколена от няколко огромни люспести звяра, които щракаха с челюсти. Тя се поклащаше по вълните и викаше за помощ.

- Идваме! - викна Иви. - Карлос ще те спаси!

Карлос се изкатери на парапета и се втренчи в гладните крокодили във водата.

- Ъъ, така ли?

- Скачай! - извика Иви. - Не се бой от крокодилите, с Джей ще отвлечем вниманието им!

Тя го бутна леко и той полетя към водата. Черно-бялата му глава се мяркаше над вълните, когато заплува към Мал.

- Супер! И как ще отвлечем вниманието им? - попита Джей.

- С примамка!

- Страхотно! - рече той. - Ти май наистина пътуваш с всичко необходимо, а?

Иви го изгледа.

- Чакай малко, ние ли сме примамката? - простена Джей.

- Да! Бързо! - Иви хвърли едната си обувка към най-близкия крокодил и тя го уцели по главата. После изсвири с уста и провеси крак от парапета. - Насам! Ехооо!

Джей се протегна напред от ръба на моста и размаха ръце.

- Хайде! Насам! Елате и ме изяжте! - извика той и после, обзет от внезапно вдъхновение, започна да скандира: - Тик-так, тик-так, тик-так!

Всички знаеха, че крокодилите около Острова на изгубените не са обикновени, защото произхождат от самия единствен и неповторим Тик-Так. Звукът на цъкащ часовник бе като приспивна песен за крокодилите, затова те се хипнотизираха от гласа на Джей и заплуваха към него и Иви.

Мал изпищя за последен път, преди главата й да потъне под вълните, но с един последен напън Карлос се озова до нея. Гмурна се във водата и я подхвана под мишниците.

- Хванах я! Хванах я! - извика той, като внимаваше да държи главата на Мал над водата, докато плуваше към брега, заобикаляйки крокодилите, които кръжаха нетърпеливо около Джей, омаяни от ритмичния му напев.

- Тик-так, тик-так... Точно така, елате насам. Тик-так, тик-так - не спираше Джей. - Тик-так, тик-так!

Иви прибра крака си и хукна да помогне на Карлос. С общи усилия двамата измъкнаха Мал на сушата.