Завръщане на Острова на изгубените

35. Подземно леговище

Антигероите бяха усърдни и до обяд бяха претършували целия плаж, но не успяха да намерят нищо. Мал бе почти готова да се предаде и да се откаже да търсят входа. В края на краищата, когато видя подводната пещера, се давеше - можеше да е халюцинация.

Само че тогава, в самия край на Залива на обречените, в една скала току над водата, Карлос и Големия Мърф откриха малък отвор в земята колкото заешка дупка.

- Не може да е това. Как ще влезем? - попита със съмнение Иви. - А и щом не е достатъчно широко за нас, със сигурност няма да е достатъчно широко за крокодил.

- Да покопаем? - предложи Джей и започна да рине пръст. - Само това намерихме след часове търсене. Трябва да опитаме.

Карлос коленичи, за да му помогне, и двамата успяха да разширят дупката дотолкова, че вътре да може да се вмъкне човек.

Мал знаеше, че няма защо да се тревожат от появата на крокодилите - малко по-рано бе изпратила Хади да хвърли кофа гнило месо във водата от другата страна на острова, за да ги отдалечи. Но сега, докато гледаше тесния тъмен тунел, се питаше дали пък са решили един проблем само за да си създадат друг. Ала Джей беше прав. Трябваше да опитат.

- Благодаря, хора - каза Мал на групичката. - Мисля, че открихме входа. Влизаме!

Изпотените членове на „Антигерой" нададоха радостни възгласи.

- Първо дамите? - попита Джей.

Мал кимна и пропълзя в тунела. Чу как Иви си проправя път след нея и след това момчетата. След няколко метра тунелът се разшири и можеха да продължат прави.

- Дано да е това - каза Мал. - Нямам никакво желание да се мотая тук без причина.

Докато вървяха напред обаче, тя осъзна, че се чувства съвсем добре на това място. Пещерата беше тъмна и влажна, пълна с космати същества, които зърваше с крайчеца на очите си. Защо пещерите имат толкова лоша слава всъщност? Какво толкова има в няколко паяжини?, чудеше се Мал, когато попадна в огромна паяжина, от пода до тавана. Опита се да я разкъса и да се промуши през нея, но само още повече се оплете в копринените й, лепкави влакна.

- Паяците нямат ли си друга работа? - попита на глас.

Карлос поклати глава и й помогна да се освободи от паяжината. Продължиха напред, но отново спряха, когато Иви изпищя заради миниатюрната мишка, която бе допуснала грешката да се изкатери по крачола й.

- Просто й кажи да се махне - предложи Мал. - Злата кралица не те ли е учила как да се справяш с мишки?

- Не, майка ми се грижеше само за правилното поставяне на сенките за очи -каза Иви и затаи дъх, докато мишката изчезна сред пукнатините по стените.

- О, забравих, че взех нещо от магазина - каза Джей, бръкна в джоба си и извади фенерче.

Разклати го, за да се съживят батериите. Внезапният поток светлина им разкри вътрешността на пещерата - огромни паяжини, които биха стояли добре на всеки купон, лигави локви и нещо неочаквано: златна гривна с висулка във формата на отровна ябълка, която проблясваше на пода.

Иви я взе.

- На майка ми е! - развълнува се тя. - Явно са минали оттук! Значи вървим по верния път!

Докато напредваха, откриха и други следи от злодеите. Дълго цигаре, което би могло да е само на Круела, и няколко монети, които сигурно бяха паднали от кесията на Джафар. Четиримата продължиха да вървят, ободрени от находките си, а после фенерчето освети редица следи като от едро животно.

- Тези стъпки са май големи за крокодили, а? - попита Джей, докато ги оглеждаше. - Освен това ми приличат на лапи.

- Много са големи за крокодили - съгласи се Мал.

- Страхотно - рече Карлос. - Пред нас се движи огромно космато чудовище.

Те навлязоха по-дълбоко в пещерата, пристъпяйки предпазливо.

Тогава някъде от мрака из пещерата отекна слаб звук, сякаш животно душеше въздуха.

- Стига, Джей! - каза Мал и се завъртя рязко към него тъкмо докато се канеше отново да издаде звука.

- Не можах да устоя - оправда се Джей.

Той вдигна ръка към Карлос за „дай пет", но Карлос само поклати глава.

- Не беше яко, човече. Изобщо. Трябва да открием Отровното езеро - каза, след като разгледа една от картите, които им даде Ин Сид. Доколкото виждаше, езерото, заобикалящо Отровното дърво и Плода на отровата, щеше да е първата подземна територия, през която трябваше да минат. - Чудя се как расте дървото. Как изобщо може да порасне нещо в този мрак?

- Вероятно се храни с отрова от езерото - предположи Иви.

- Като стана дума, как може да има езеро под океана?

- Намираме се под морското дъно, това е ясно. Освен това тук всичко е създадено с магия - обясни Мал. - Забравихте ли?

- Да, сигурно си права - каза Карлос, втренчен в дървото. - В книгите пише, че магията създава идеалната среда за всеки талисман. Добре, да вървим. Насам.

Те продължиха по пътеката, която водеше все по-дълбоко в недрата на земята, на моменти толкова стръмна, че четиримата почти падаха. Тунелът се стесни и после отново се разшири. Тук-там беше наводнен и се наложи да запретнат крачоли, за да минат през водата. Накрая пещерата стана толкова огромна, че таванът й не се виждаше. Те продължиха да вървят, докато стигнаха кръстопът.

В същия момент отново чуха душещия звук. Карлос се вкамени, а Мал ядосано затисна устата на Джей с ръка.

- Стига!

- Добре, добре, просто не мога да устоя на изкушението. Толкова е скучно тук -каза Джей приглушено иззад ръката й.

- Сега накъде? - попита Мал.

Карлос сведе глава към картата.

- Не пише.

Той огледа двете разклонения на тунела. Едното бе покрито с големите следи от лапи, които видяха преди, другото бе чисто.

- Не знам.

- Хм - замисли се Мал. - Езерото е отровно, нали? Каквото и създание да живее тук, знае това, така че вместо да следваме отпечатъците му, може би е добре да тръгнем в другата посока. Трябва да открием мястото, до което създанието не би припарило.

- На мен ми се струва добре - каза Карлос, който не тръпнеше от желание да срещне под земята голямото животно или каквото там беше.

Тръгнаха по чистото разклонение. След няколко метра фенерчето угасна, но Джей го удари в стената и то светна отново. Тук тунелът беше по-тесен, имаше само толкова място, колкото да се промушат напред.

- Мисля, че наближаваме вода - каза Мал. - Въздухът е влажен.

- И мирише - добави Иви. - Направо си е токсично.

Карлос вече бе запушил нос с пръсти и сега Мал и Иви последваха примера му. Джей свали шапката и я притисна към носа си. Продължиха да вървят, докато чуха шум от вода, плискаща в пясък. Сигурно беше Отровното езеро.

Те се затичаха - Джей бе насочил фенерчето напред.

Появи се широко тъмнолилаво езеро, в което бълбукаше отровен газ. В средата се издигаше малък скалист остров, върху който растеше едно-единствено дърво с един узрял, лъскав червен плод. Четиримата се вторачиха в него, неспособни да повярват на очите си. Беше невъзможно да приемат, че нещо може да порасне под земята и че след цялото си ходене бяха стигнали до един от най-опасните предмети в света.

- Така, сега да измислим как ще се кача на него - каза Иви и запретна ръкави.

Плодът бе талисманът на майка й.

- Трябва да намерим начин да направим сал - рече Карлос. - Може да

използваме клоните, които видяхме преди малко, и каквото друго намерим.

Те се върнаха в тъмния тунел, за да потърсят нещо, от което да стъкмят сал, и тогава в пещерата отекна странен звук - идваше отдалече, но се приближаваше бързо.

Душене, сумтене.

Мал реши да не обръща внимание на Джей. Мразеше глупавите му шеги.

Сумтене, душене.

Много по-силно.

Душене, сумтене.

Душещите звуци и сумтенето се засилиха толкова, че й беше трудно да се съсредоточи. На Мал й писна.

- Джей! Спри веднага!

- Честно, човече - каза Карлос, нави картата на руло и я пъхна в джоба си. -Спри звуковите ефекти.

- Сериозно - обади се Иви и отметна коса от челото си. - Лазиш ми по нервите.

Когато се обърнаха, за да продължат да се карат на приятеля си, разбраха, че

той вече не е зад тях. Фенерчето лежеше на земята.

- Джей? - повика го колебливо Мал.

Джей изплува от мрака, понесъл наръч мъртви клони.

- Какво? - попита, а звукът ставаше все по-силен и по-силен. - Оставих ви фенерчето, за да си светите.

- Не Джей издава звука! - изкрещя Иви. - Бягайте!

Карлос грабна фенерчето и четиримата хукнаха обратно към езерото. Само че нещо им запречваше пътя. Нещо едро и космато, с огромни остри зъби.

Душене, сумтене.

Сумтене, душене.