Завръщане на Острова на изгубените

39. Градски лабиринт

За разлика от Аурадон, този град бе сив и пуст, вместо да кипи от енергия и живот. Магазините и улиците бяха празни, вратите и прозорците на сградите - залостени и с пуснати капаци. Над всичко се стелеше гъста, тъмна мъгла, която пробиваха само няколко небостъргача.

- Къде сме? - попита Карлос с леко треперещ глас.

Стомахът го присвиваше при мисълта, че точно неговият талисман се намира тук.

- Някакъв град - отвърна Иви. - Не е зле. Не знам за вас, но аз нямам никакво желание да виждам повече пещери. Да не говорим за пясък и змии.

- Не че искам да разваля настроението ти, но да напомня, че все още сме под земята, в Катакомбите - каза Мал, макар и по нейното лице да бе изписано облекчение, че са на място, което прилича на реалния свят.

- Магията ли е създала всичко това? - попита Иви. - Сградите и какво ли не? Доста безумно.

Мал ритна една тухлена стена.

- Аха. И е истинско.

Джей се завъртя в кръг, вдигнал глава към небостъргачите.

- Интересно - каза той.

- Хайде, стига сте разглеждали забележителностите. Трябва да вървим -напомни Мал. - Какво пише в картата?

- Пише, че талисманът на Круела е в Къщата на ужасите - отговори Карлос след справка с картата.

- Мислех, че къщата ви се казва Адското имение - рече Иви.

- Да, и определено беше къща на ужасите - рече Карлос. - Мисля, че сме натам.

Той пое на изток.

- И как изглежда пръстенът? - попита Мал.

- Онзи с големия зелен камък, който Круела носеше едно време - отвърна Иви. -Доста е хубав, между другото. Дали Карлос ще ми го даде?

Те вървяха покрай къщи и другите сгради, чиито врати до последната бяха затворени, а завесите - спуснати. Вратата, през която бяха влезли в този свят, още зееше зад гърбовете им. През отвора Карлос видя късче пустиня и си помисли дали да побегне натам. Да се изправи пред талисман - олицетворение на майчината му жестокост, съвсем не беше сред нещата, които би направил с удоволствие.

Четиримата вървяха по средата на улицата. И този, като предишните два свята, беше съвсем пуст. Нямаше хора. Цареше тишина. Всичко бе просто фасада. Не истински град, а място, създадено от магията - дом за талисмана. Той ги поведе надясно, после свърнаха наляво, после два пъти завиха надясно и Карлос спря объркан.

- Чакайте, ето я пак вратата към пустинята - каза той. - Въртим се в кръг.

- Не е вярно - възрази Джей. - Ако се въртяхме в кръг, щяхме да завиваме само надясно. Съвсем ясно си спомням и един ляв завой.

Те тръгнаха отново, като този път завиха два пъти наляво, после надясно, после отново наляво и отново надясно. И пак се озоваха пред вратата.

- Да не сме в някакъв магически лабиринт? - почуди се Мал. - Чакайте да позная: картата няма да ни помогне.

Карлос провери - огледа картата от няколко различни ъгъла.

- Всъщност според картата къщата трябва да е точно тук, където стоим. Не съм сигурен какво става - дали пейзажът се променя, за да не отговаря на картата, или аз я разчитам грешно.

- Е, поне ни остава вратата към пустинята - посочи Джей. - Можем винаги да се върнем обратно, откъдето дойдохме... защо ме гледате така?

Карлос посочи. Вратата вече я нямаше.

- В капан сме! - извика Иви.

- Капан, който очевидно не ни позволява да намерим каквото търсим, и от който няма друг изход - каза Мал.

- Може пак да се появи. Не знам как действа магията. Да вървим - подкани ги Карлос.

- Да се въртим в кръг? - попита Джей.

- Ти имаш ли по-добра идея? - рече Мал.

- Май не - призна Джей. - Добре, давайте, и в кръг става.

- Може би ако продължим да вървим, ще видим нещо друго - предположи Карлос.

Те продължиха да вървят и да се оглеждат за къщата, но за пореден път стигнаха там, откъдето бяха тръгнали.

- Чакайте малко - каза Карлос. - Мисля, че картата не лъже. Къщата на ужасите наистина е тук.

- Но това са все нормални сгради, не имения - рече Иви. - Не виждам Адското имение.

- Талисманът не е в Адското имение, аз сбърках - обясни Карлос и посочи към един прашен прозорец точно пред очите им. Не му беше обърнал внимание, защото бе решил, че Къщата на ужасите трябва да е домът на майка му. А това беше кожарски магазин и в ъгъла имаше табела: КЪЩА НА УЖАСИТЕ. РАЗПРОДАЖБА! ДНЕС!

- Мисля, че трябва да напазарувам - заяви Карлос.

- Ами давай тогава - подкани го Джей.

- Отивам! Дай ми секунда - каза Карлос.

Но не помръдна. Не можеше.

- Хайде, човече, влез и свърши работата си. Знаеш, че можеш. Давай! - насърчи го Джей и го побутна.

Най-накрая Карлос отвори вратата и погледна през рамо.

- Вие сигурно ще можете да влезете, а? - попита с надежда.

Но разбира се, когато Мал, Иви и Джей се опитаха да го последват, не можаха.

- Ще те почакаме тук - обеща Иви.

- Късмет - пожела му Мал. - Ще ти потрябва.

- Бързо донеси пръстена. Започвам да огладнявам - рече Джей.

Карлос преглътна страха си, изпъна рамене и пристъпи вътре.