Завръщане на Острова на изгубените

22. Игла в копа сено

Чад Чаровния принц-младши не се зарадва особено да го събудят на зазоряване в неделя, и не спря да се оплаква, докато Бен караше по крайбрежната магистрала на Аурадон в кралския кабриолет. Чаровния принц мрънкаше, че е стоял до късно миналата нощ на Бала на випускниците и какво може да е толкова важно, че да тръгват по никое време?

- Честна дума, старче, защо изобщо отиваме в Чаровния? Майка ми ще откачи, като ни види. Нали знаеш, че обича всичко да блести от чистота, когато й идват на гости кралски особи - рече Чад.

- Казах ти, имам ранна среща с великия херцог за предстоящия бал - обясни Бен, който засега смяташе да не споделя с Чад новините за дракона. - А ти знаеш най-прекия път.

- Добре - съгласи се Чад и се отпусна на седалката до шофьора. - Карай направо, после слез от магистралата до Пристанището на Бел и след това ще продължим по черните пътища до Великолепното шато.

Бен последва инструкциите, зарадван, че Чаровният залив не се е вкопчил в миналото като Камелот и че може да кара собствената си кола, без да влачи със себе си цялата кралска свита. Ако можеше, щеше да тръгне с мотора си, но спортният кабриолет също беше приятен за каране. А и му се искаше да обсъди нещо с Чад.

- Ей, Чад - започна той. - Какво става с теб и Джей напоследък? Да не го тормозиш?

Чад изсумтя.

- На тези злодейски наследници май много им порасна работата, как мислиш? Разхождат се из Аурадон, сякаш им е бащиния. Някой трябва да ги сложи на мястото им.

- Мястото им е в Аурадон - ядоса се Бен. - Виж, човече, те просто се опитват да се впишат в средата. Остави ги на мира, а?

Чад се размърда, но кимна.

Бен отпусна волана, който стискаше силно, и си отдъхна. Чад беше надут принц, но не и абсолютен шут.

Пристигнаха в Чаровния замък по обяд. Чад започна да вика родителите си, но му казаха, че са излезли по задачи, свързани с предстоящия бал, и ще се върнат късно.

Когато се качи в стаята си, за да си навакса със съня, Бен се срещна с великия херцог, който отговаряше за всичко, докато кралското семейство отсъстваше. Херцогът лъскаше монокъла си в приемната, когато обявиха пристигането на Бен. Херцогът му се поклони и му предложи да седне на един от тапицираните с червено кадифе столове от другата страна на голямата маса с инкрустации.

- Получихте ли съобщението ми от снощи? - попита Бен. - Съжалявам за бързането.

- О, да, сир - каза херцогът, а мустаците му потрепнаха. - Както помолихте, разпратих вестоносци из кралството, за да разберат дали още някой е виждал създанието. Хората ми са много съвестни и разбират, че става дума за операция от величината на „Стъклена пантофка". Според бележката ви търсим следи от присъствието на лилав дракон, прав ли съм? - Той сви ръцете си на фуния около устата и добави: - Като Злодеида?

- Засега не е потвърдено - рече Бен. - Доколкото знаем, тя е все така заключена в библиотеката.

Херцогът видимо си отдъхна.

- Когато се превърна в гущер, ми се стори наистина безопасна, дори симпатична, ако ми позволите, сир. Доколкото разбирам, от гущерите стават добри домашни любимци.

Бен не изрази мнение, а херцогът си спомни спешните новини, които трябваше да съобщи на краля. Той вдигна няколко свитъка.

- Получих ги точно преди да пристигнете. Като изключим съобщението на Мерлин, че създанието е било забелязано в близост до Чаровния залив, изглежда, не е нанесло никакви щети чрез огън или кражба на добитък. Но тази сутрин се случи друг инцидент, край Пепеляшкабург.

- Какъв инцидент?

- Рано сутринта в един курник е било видяно някакво същество - каза великият херцог. - Според фермера обаче въпросното същество не приличало на дракон. По-скоро на лилава змия.

Змия. Дракон. Гущер. Всички са членове на семейство влечуги, помисли си Бен.

- Възможно е да има връзка с онова, което търся. Нека да проверим.

Бен остави Чад да хърка в замъка, а великият херцог и група лакеи го придружиха до китното малко селце, което някога бе дом на Пепеляшка. Фермерът и жена му ги очакваха, застанали неспокойно пред фермата си. Когато видяха Бен, последваха поклони и реверанси.

- Разбрах, че сте видели странна змия във фермата тази сутрин? - каза той.

- Да, сир, появи се изневиделица и открадна три яйца от курника! - разказа жената на фермера. - Не съм виждала по-голяма змия, да си кажа, и по-лилава. Крещях с пълно гърло.

- И с големи зъби - добави фермерът и потръпна. - Късмет имахме, че не взе овца... или крава.

- Дали бих могъл да огледам курника? - попита Бен.

- Разбира се, сир - рече фермерът. - Оттук.

Двамата с херцога последваха фермерите зад къщата, където насред задния двор се издигаше спретнат курник. Няколко закръглени, пухкави кокошки кълвяха семенца по земята.

Фермерът отвори вратата на курника и Бен се приведе, за да надникне вътре. Миришеше на слама и пера, и на нещо не особено приятно.

- Какво търсите? - попита великият херцог и свали монокъла от окото си. - Мога да пратя лакеите да претърсят мястото.

- Няма нужда - каза Бен. Беше зърнал нещо да блещука в най-близкия полог. Вдигна го с два пръста, като внимаваше да не го стисне прекалено силно, тъй като беше много крехко. - Мисля, че открих каквото търсех.

- Какво е? - попита великият херцог.

Бен се изправи и вдигна предмета във въздуха. Беше лъскава люспа. Лилава. Същият цвят като на дракона, който бе видял в Камелот. Той внимателно сложи люспата в кърпичката си и я прибра в джоба си.

- Благодаря ви, много ми помогнахте - каза той на фермерите. - Служителите ми ще ви донесат дузина яйца за неприятностите ви.

- Сърдечно благодарим, сир - рече фермерът и допря пръст до шапката си.

- Да, чудесно, чудесно наистина, благодарим ви за бързия отговор - рече великият херцог. - Моля да ни уведомите, ако видите змията отново.

Бен се обърна да си върви, но жената на фермера го спря.

- Моля, сир, носи се слух, че Злодеида не е затворена на сигурно място, както си мислехме. Че отново тормози Аурадон. Възможно ли е тя да има нещо общо със змията, която видях днес?

- Къде чухте това? - попита той притеснен.

- Братовчедка ми живее в Камелот Хайтс и ми каза, че по техните места се е появявал лилав дракон, който сее хаос и бъркотия.

- Аха.

- Злодеида ли е?

Вместо отговор Бен извади телефона си и и показа кадрите от десетките камери, инсталирани около стаята на Злодеида, които показваха спящия гущер върху камъка.

- Какво мислите?

Жената на фермера не изглеждаше напълно убедена.

- Може да излиза и пак да влиза. Хитра е тя.

Бен нямаше как да не се съгласи.

- Уведомете ни, ако отново видите змията, но моля, опитайте се да не се тревожите. Пратил съм няколко взвода войници в Чаровния, за да осигурят безопасността ви.

Бен се върна в замъка, за да вземе Чад и да се сбогува с великия херцог, който обеща да му съобщи, ако в района се появи още нещо лилаво. Чад беше в кухнята, галеше кафяво кученце от последното котило на Бруно.

- Готов ли си, старче? - попита той.

Бен кимна.

- Да вървим. Ще те оставя в училище.

- А ти къде отиваш? - попита Чад, докато се качваха в колата. - Мога и аз да дойда. Нямам какво да правя, освен да пиша домашни. Нали Иви вече не ми ги пише.

- В Небивалата земя.

Чад размисли.

- Добре. Аз ще си остана в гимназия „Аурадон", ако не възразяваш. Едно от изгубените момчета още ми е сърдито, задето му откраднах мечешкия костюм след последния мач. Вчера отново го спомена, но не съм аз виновен, че така и не си го получи обратно!

Членовете на шарената групичка все още бяха много привързани към кожите си от мечки, лисици, зайци и еноти.

- Само че точно ти беше виновен, че някой го намери и си направи от него постелка - напомни му Бен.

Чад въздъхна.

- Да, така си е.