Завръщане на Острова на изгубените

44. Магьоснически дуел

Без да спира да се смее, Мадам Мим се превърна в огромен лилав дракон. За разлика от драконовия вид на Злодеида обаче, този на Мадам Мим изглеждаше почти смешно. Рошавата й лилава коса си остана на върха на главата, а крилете й бяха колкото на птица. Как изобщо Бен бе взел този дракон за Злодеида?

- И ти си помисли, че това е майка ми? - попита го Мал и завъртя очи.

Бен се засмя нервно.

- Беше в небето, не се виждаше добре. Знам ли, магията е виновна може би? Всички хукнаха, когато Мерлин нави ръкавите на синята си магьосническа роба. Той замахна с жезъла към дракона и от него пръснаха искри, но Мим бе твърде бърза. Преобрази се в лисица и побягна към мрака. Мерлин запрати след нея още едно заклинание от жезъла, но закъсня. Мим отново се преобрази, този път в побеснял носорог.

- Скалите! - викна Мал и посочи грамадните камъни в началото на галерията. Джей и Карлос се втурнаха пред животното и бутнаха камъните на пътя му. Само че малко преди да я премажат, Мим се превърна в кокошка и отлетя.

- Къде отиде? - попита Бен.

- Не знам - задъхана отвърна Мал. - Но поне вече сме сигурни, че драконът от Камелот не е майка ми.

- Така е - съгласи се Бен.

Мим явно бе открила входа към Катакомбите, мислеше си Мал, и ги използваше, за да си отмъщава на Мерлин, който я победи при последния им двубой, след като я зарази с шарка. Откачената стара вещица се забавляваше, докато сееше разруха из Камелот и крадеше храна от Аурадон. Явно бе разказала на внучката си какви ги върши. Цял чудо бе, че Мади не бе се опитала да избяга в Аурадон. Сигурно беше се уплашила да не се изгуби под земята. Знаела е за дебнещите опасности от клуб „Антигерой".

- Ммм, много вкусни изглеждате! - изкиска се Мим, превърна се в крокодил и разтвори широко челюсти.

- Аааа! - изкрещя Карлос и побягна надалеч от щракащите зъби. Мим се изправи на задни крака, а лилавата й коса падна в очите й.

- Ти си била! - извика Мал. - Ти беше розово-лилавото нещо, което видях в тунелите!

- Тигъра от захарен памук ли? - попита Джей. - Връщам си думите назад, определено е страшна!

Едва успяха да избягат, а и Мерлин скоро им се притече на помощ.

- Обградена си, Мим! - викна той и размаха жезъла. - Единственият път навън минава през мен. Мястото ти е на Острова на изгубените! Предай се!

- Никога! - изкрещя Мим и отново се преобрази в дебелия лилав дракон, от чиято уста блъвна огън. - Никога няма да се върна там!

Тя запрати по него огнена топка, но Мерлин се превърна в синьо врабче и отлетя. Мим обаче веднага създаде клетка и го затвори в нея.

- Големият вълшебник! - изсумтя Мал. - Не може ли да се превърне в нещо... знам ли, по-страшно?

- Чел съм историята на Камелот - каза Карлос. - Когато се биел с Мим в детството на Артур, Мерлин правел същото: Мим се превръщала в страховити чудовища, а той й противостоял, като се преобразявал в малки и наглед невинни животни като заек и костенурка. Може би така действа неговата магия.

Нямаше време за по-нататъшни обсъждания, защото Мим бе се насочила към тях, готова да избълва още една огнена топка.

- Не! - извика Бен и се затича напред, но Мим го удари с опашка.

Той прелетя до другия край на пещерата и падна тежко на земята.

- Бен! - изкрещя Мал. Хукна към него, но Мим застана пред нея и й препречи пътя. После драконът започна да пристъпва напред и притисна Мал, Джей, Иви и Карлос към стената.

Нямаше накъде да мръднат.

- Какво ще правим? - изплака Иви. - Тя ще ни изпече!

- Талисманите? - предложи Джей. - Ако ги използваме, за да нараним някого, имам чувството, че ще се съживят! Мога да я хипнотизирам с кобрата! - рече той и размаха дървената пръчка.

- А може да използваме моя пръстен, за да я накараме да прави каквото поискаме - каза Карлос.

- Отровата е винаги добър избор - внесе своя дял Иви и извади златната ябълка от чантата си.

- Мал, ти държиш Яйцето на дракона - каза Карлос. - Можеш да командваш всички сили на ада.

- Само след като се излюпи - напомни му Мал. - А единственият начин да се излюпи е да се сложи под дракон.

- Искаш да кажеш, че трябва да го сложиш под Злодеида? - попита Иви.

- Може би - отвърна Мал.

- Шашава работа - каза Джей.

- Но разполагаме с нашите талисмани. Хайде да ги изпробваме - рече Карлос с отчаяние в гласа, тъй като Мим идваше все по-близо.

- Не! - отсече Мал. - Не може да използваме талисманите! Не разбирате ли, че злото в тях иска точно това? Ако ги използваме сега, те ще станат още по-мощни.

Ще се изкушим от магията... и ще се превърнем в родителите си.

- Права си - съгласи се Иви и неохотно прибра талисмана си.

Момчетата също бяха съгласни.

- Тогава се пригответе - заяви Карлос - да бъдете опечени живи.

Четиримата се притиснаха един до друг, търсейки утеха преди края, а лилавият дракон се изправи на задни крака и отвори уста. Само че преди да ги изпепели, се появи Бен и опря меч в сърцето на създанието.

- Помниш ли го? - попита той. - Арти ми го даде назаем. Помисли, че може да ми потрябва.

- Екскалибур! - възкликна Карлос, който позна меча от историческите книги за Камелот.

- Единственият и неповторим - каза Бен, без да сваля поглед от Мадам Мим. -Най-мощният меч в Аурадон. Знаеш какво може да прави.

- Затова предлагам да си спестиш страданията, Мим - каза Мерлин, който беше се освободил от клетката, превръщайки се в гъсеница, а сега бе възвърнал човешкия си облик.

Лилавият дракон изсумтя, когато Бен натисна острието към гърдите му. Накрая се превърна в лилава мъгла и Мим отново се появи като вещица с превити рамене.

- Толкова ми липсва Аурадон - проплака тя. - Овцете бяха вкусни.

- Уви, Аурадон не е място за теб - каза Мерлин.

Той размаха жезъла си и Мадам Мим бе изпратена обратно на Острова на изгубените.

- Предай поздрави на Мади от мен! - викна подир нея Мал.

- Трябва да затворим този тунел, така никой друг няма да го използва, за да влезе в Аурадон - каза Бен.

- И аз си мислех за същото - рече Мерлин, махна пак с жезъла и галерията зад тях се затвори завинаги с непроходима стена, която нито човек, нито магия не могат да пробият. - Ето, сега е запечатан за вечни времена. Никой от Острова на изгубените няма да може да мине оттук.

- Да се прибираме вкъщи - каза Бен и посегна към ръката на Мал.

- Добър план - усмихна се тя и стисна ръката му. - Вие готови ли сте?

Останалите трима кимнаха.

- Време беше - рече Джей. - Утре сме на училище.

- А тази вечер трябва да напишем домашните си - напомни Карлос.

- Надявам се, че онлайн профилите ни са се обновявали както трябва - каза Иви. - В момента мислят, че сме на легло, с кихавици от грипа.

- Кихавко ли казахте? Аз не съм Кихавко, аз съм Сърдитко - каза Сърдитко.

- Мерлин? - обърна се към него Бен. - Имаш ли нещо против да ни изпратиш у дома? Само този път?

- А ако можеш да ме хвърлиш до Омагьосаната гора - рече Сърдитко, - ще ми спестиш едно пътуване с кола.

- Аз самият съм към Камелот - каза Мерлин и се ръкува с всички.

- Добър крал си, Бен - рече вълшебникът. - И беше прав. Не ни трябва магия, за да хванем дракона. Само усърдие и кураж, както ти ни показа.

- Благодаря - рече Бен. - Това значи много за мен. Макар че ни потрябва магия, за да го изпратим обратно на Острова на изгубените и да затворим прохода. И да се приберем у дома.

- Подробности, подробности - усмихна се Мерлин. - Кой ли в днешно време чете дребния шрифт?

- Ще върнеш ли това на Арти? - попита Бен и му подаде меча.

- С удоволствие - отвърна старият вълшебник с усмивка.

- Сбогом, Мерлин - каза Мал, а останалите помахаха.

- Ще тръгваме ли? - подкани ги Сърдитко.

Мерлин запретна ръкави.

- Нека всеки се върне там, където трябва да бъде - каза вълшебникът. Вдигна жезъла за последен път и прати всички, където им беше мястото.