Завръщане на Острова на изгубените

24. Топло посрещане?

Карлос се стресна при звука на този глас и бързо се скри зад гърба на Мал. Реши, че това е най-безопасното място. Не се страхуваше да се изправи пред опасностите, но предпочиташе да го направи с ясното съзнание, че Мал е пред него. Иви затаи дъх, но успя да не изпищи. Джей изпука с кокалчетата на пръстите си, готов да раздава юмруци. Мал беше спокойна, а гласът й прозвуча равно и гладко, когато сръчка Карлос и му каза какво да прави: - Факлата, моля.

- Какво? - попита той, преди да се сети, че тя има предвид запа „Факла", който имаше на телефона си. Той пусна запа и ярка светлина заля стаята.

Четиримата попаднаха в центъра на светлинния поток и Карлос видя, че са обградени от всички страни от малка, но развълнувана групичка млади злодеи. Разпозна някои лица - братовчед си Диего де Вил, който вдигна вежда вместо поздрав, Хари и Джейс - с въодушевени усмивки на лицата, Изла, Хади, Клодин Фроло и Лудата Мади, която държеше нещо като огнехвъргачка в ръце.

Един момент. Какъв беше този шум? Какво правеха?

Отначало не беше сигурен, но им се стори, че групичката ръкопляска, дори подвиква, подсвирква, тропа с крака и вика имената им: „Те са тук!" „Тук са!" „Наистина е Мал!" „И Джей е тук!" „Ура, Карлос!" „Иви изглежда разкошно!"

И чакай малко... оръжието, което държеше Мади... да не би да беше торта? С прекалено много свещички?

Определено беше торта, и то с надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА, ГЕРОИ!".

- Май има предвид нас - рече Джей и разтегли устни в усмивка.

- Явно имат предвид нас - каза Иви с невероятно облекчение.

- Хм, мисля, че не сме разбрали целта на клуба - каза Мал и сръчка Карлос. -Или сме дошли на грешна среща? Определено не ми изглеждат антигеройски настроени.

Карлос обаче не усети сръчкването, защото откри в тълпата едно много познато и много обичано лице.

- Професоре! - извика той, когато зърна не друг, а бившия си преподавател по науки Ин Сид. Стоеше точно зад Мади, а звездите по островърхата му магьосническа шапка отразяваха пламъчетата на свещите. Ин Сид беше един от най-уважаваните учители в „Дракон Хол", макар да се говореше, че той дори не е злодей и се е преселил доброволно на Острова на изгубените, за да помогне в образованието на злодейските деца.

- Момчето ми - рече Ин Сид и кимна сериозно. - Добре дошъл.

Той се обърна към насъбраната групичка.

- Не ги притискайте, не ги притискайте, отдалечете се - каза строго. - А вие четиримата се погрижете за свещите, преди да подпалят замъка. Няма да е добре Злата кралица да се върне и да види купчина пепел, нали?

Четиримата духнаха свещите под още ръкопляскания и радостни възгласи. Някой включи лампите и Карлос видя, че се намират в съвсем нормално мазе, чисто и светло. На едната стена бе закачена черна дъска, а пред нея бяха старателно наредени няколко маси.

- Да започнем с тортата, а? Наложи се да подкупя няколко доста стиснати мишки да я изнесат тайно от дворцовата кухня в Аурадон и да я доставят на гоблините по-рано тази седмица за днешната среща - обясни Ин Сид. - Изла, донеси чиниите, моля те. Мади, ще се заемеш ли?

- Разбира се, професоре - каза младата вещица и започна да реже тортата на парчета.

Четиримата гледаха занемели от недоумение как членовете на групичката послушно и доброволно се разпръснаха, насядаха по столовете и зачакаха да им поднесат тортата. Карлос погледна Джей и вдигна рамене.

Ин Сид им направи знак да седнат до най-близката маса.

- Е, поне не са се събрали да ни нападнат - каза Джей и намигна, когато му поднесоха парче торта.

- Освен ако смятат да ни убият със захар - отбеляза Мал и погледна своята торта със съжаление. - Да не бях изяждала целия пудинг.

Членовете на клуб „Антигерой", които никога не бяха яли нещо толкова вкусно, се тъпчеха с бясна скорост и Мади едва смогваше да реже нови парчета. За първи път вкусваха истинска захар и неколцина се замаяха и превъзбудиха от сладостта й.

Хари и Джейс се приближиха с победоносни усмивки.

- Казахме ви, че няма да развалим изненадата. И не я развалихме, нали? -попита Джейс.

- Изобщо нищо не заподозряхте, нали? - присъедини се и Хари и облиза петно глазура от горната си устна.

- Нищичко - потвърди Карлос, комуто двамата се сториха изведнъж много по-симпатични от всякога.

Не бяха особено съобразителни или сръчни, но пък бяха послушни и изпълнителни. Когато го принудиха да организира купон за Мал, двамата му помогнаха да украси къщата, без да се оплакват. Джейс и Хари се ухилиха и се върнаха доволни по местата си.

- Професоре, може ли да попитаме каква е целта на тази среща? - попита Иви, която похапваше изящно от тортата си.

- След малко, след малко - отвърна професорът и облиза малко глазура от мустаците си. - Имаме много за обсъждане и е по-добре да го направим на пълен стомах.

Той остави чинията си на масата.

- Кажете ми, как успяхте да се върнете на острова?

- Аз карах - каза Карлос с уста, пълна с торта.

- Откраднахме кралската лимузина - поясни Джей. - В нея стои дистанционното, което отключва купола и кара моста да се появи.

- Умно - рече Ин Сид. - Сигурен съм, че способностите ти на крадец са помогнали в това отношение.

Джей грейна.

- Ами предполагам.

- Макар че се сблъскахме с крал Бен и той ни позволи да вземем колата -напомни Мал и завъртя очи заради опита на Джей да си припише всички заслуги.

- Да, Бен винаги е имал напредничаво мислене - съгласи се Ин Сид. - И всички сте добре, нали? Харесва ли ви животът в Аурадон?

- Да, сър - отвърна Иви. - Много ни харесва.

Професорът поглади дългата си сива брада.

- Отлично, отлично. Моля, предайте поздравите ми на Феята кръстница, когато я видите.

Иви обеща.

- Между другото, професоре, майка ми знае ли, че сте тук, в мазето ни? Тя участва ли във всичко това?

Ин Сид се засмя.

- Всичко ще ви бъде обяснено, когато му дойде времето.

Мал се размърда нетърпеливо. Карлос знаеше, че тя иска светският разговор да приключи, но Ин Сид сякаш бе решен да не го допусне.

- Как се справят рицарите този сезон? - обърна се той към момчетата.

- Досега имаме пет победи и една загуба - отвърна Джей. - Спечелихме всичките си мачове освен този срещу отбора от Имперската академия. Ли Шан не си поплюва.

- По мое време отборът на Олимп беше най-сериозният съперник - не е лесно да се побеждават боговете - каза Ин Сид с носталгия.

- Още са силни, но доста от децата на боговете учат в гимназия „Аурадон" и сигурно затова ние сме по-силни - обясни Джей.

Карлос изяде тортата си и вече се пръскаше от любопитство. Не можеше да го задържа повече.

- Хайде, професоре, разкажете ни каква е тази работа с антигероите.

- Разбира се, че ще ви разкажа! - възкликна весело Ин Сид. - В края на краищата именно аз създадох клуба.