Завръщане на Острова на изгубените

5. Разбъркана мрежа

В „Дракон Хол" училищната политика забраняваше достъпа на учениците до библиотеката, наречена Атенеум на злото. Карлос де Вил обаче не беше като останалите ученици. Повечето четива, които успя да открие там, се състояха от миналогодишни седмични издания на телевизионната програма със сериали, които не беше и чувал, и стари броеве на списание „Каляски и кочияши". Истинското знание се събираше като злато, грабеше се като съкровище и да стигнеш до него бе истинско изпитание.

Само че в гимназия „Аурадон" библиотеката и изобилието от други източници на информация бяха безплатни и на разположение на всекиго. Карлос често можеше да бъде открит в библиотеката, прехласнат пред подвързаните с кожа томове на какви ли не теми - от „Как да преодолеем скуката, ако живеем сами 16 години", до „Пътеводител на Джина из синята планета: вижте света за три желания". Това място никога нямаше да му омръзне.

Днес обаче беше се сврял в стаята, която делеше с Джей, седнал на удобното си легло, наметнал синия си раиран юрган, и се взираше в екрана на лаптопа си, без да обръща внимание на широкоекранния телевизор и множеството видеоигри. Беше се оказало, че и той като Мал предпочита да работи на тъмно. Карлос бе прекарал в стаята целия следобед, толкова погълнат от проучванията си, че бе пропуснал тренировката по турнир.

Беше любопитен по рождение и когато искаше да разбере как работи нещо, не спираше, докато разкриеше тайната. Например когато поредица земетресения разтърсиха Аурадон през последните няколко седмици, той проучи статистиката и забеляза, че през последния месец е имало повече земетресения, отколкото през цялата изминала година. Все се канеше да го спомене на учителя си по чудесата на света, но още не беше му се открила възможност.

Този път обаче бе не просто любопитен. Беше вбесен. По-рано през деня беше получил доста неприятен имейл. За разлика от повечето деца в училището, той не участваше особено активно в кралските мрежи - на стената му в Грейсбук имаше само един пост и никога не пускаше ЗапЧатове. Предпочиташе удобството на джин-мейла си, където писмата му се организираха като с магия.

Тази сутрин той влезе в пощенската си кутия, за да провери дали новата видеоигра, която бе си поръчал (Короната на дълга) е вече пусната от доставчика, и видя, че има нов имейл от непознат. Съобщението, като повечето анонимни съобщения, беше обидно - призоваваше го да се върне там, откъдето е дошъл, и да бъде на Острова на изгубените преди следващото новолуние. Макар самото послание да беше дразнещо, онова, което го вбеси, бе фактът, че така и не успя да разкрие самоличността на подателя.

Карлос се смяташе за по-умен от средния трол, но досега бе успял само да идентифицира сървъра, през който бе минал имейлът, без да може да хакне защитата му.

- Далматинци - измърмори Карлос, достатъчно ядосан, че да си послужи с любимата ругатня на майка си.

- Извинявай, Пич - добави той, обръщайки се към кучето, което лежеше в скута му.

Пич изскимтя и Карлос го почеса зад ушите. Бързото отсечено чукане по вратата го стресна.

- Влез! - извика той и вдигна глава. В стаята влязоха Мал и Иви с мрачни изражения.

Той вдигна ръка, когато двете стигнаха до бюрото му. От известно време ги чакаше.

- Не ми казвайте. И двете сте получили груби съобщения, които ви призовават да се върнете на Острова на изгубените, нали? Което е и причината да сте тук. Днес получих имейл.

- Как разбра... Няма значение - прекъсна се сама Иви.

Карлос често вървеше крачка пред тях.

- Да, получихме съобщения - каза Мал и издърпа един стол, докато разказваше подробностите на Карлос. - А ти какво откри? Знаеш ли откъде ги пращат?

- Още не - отвърна той, докато пръстите му летяха по клавиатурата.

Доближаваше се до истината, усещаше го. Най-сетне бе преодолял първата

преграда на системата за сигурност. Сега трябваше само да познае паролата. Опита се да пренебрегне присъствието на момичетата, за да се съсредоточи.

- Не е ли странно, че ти си получил имейл, Иви получи коментар под снимка в ИнстаКрал, а аз получих съобщение по телефона? - попита Мал. - Който и да стои зад всичко това, изглежда, ни познава добре.

Карлос кимна.

- Аз почти не ползвам кралски мрежи, ти ползваш само телефона си, а всички знаят, че Иви непрекъснато пуска нови статуси и снимки. Дали са стигнали и до Джей? Той никога не е онлайн и все губи телефона си.

- Сигурна съм, че са намерили начин - каза Мал.

- Ние мислим, че посланието е от родителите ни - каза Иви малко задъхано.

Не това бяха новините, които Карлос искаше да чуе.

- Какво? Защо? - той се размърда нервно, внезапно обладан от страх, че майка му Круела де Вил, с безумната си коса и креслив глас, стои зад него.

Пич изскимтя.

- Спокойно, не са тук, поне още не - каза Мал.

После му разказа как Вълшебното огледало на Иви не е успяло да им покаже злодеите на острова.

- Ако щете, наречете ме параноик, но напоследък наистина имам чувството, че е наблизо. Сякаш ме наблюдава отнякъде. Не мога да се отърва от това чувство -каза той, обхванат от паника, представяйки си как Круела стои на прага на стаята.

Злодеида можеше да се превръща в дракон, но Круела си беше дракон.

- Спокойно, параноик си - рече Мал.

Карлос запредъвква новата информация.

- Може и така да е, но ти казваш, че има вероятност именно те да стоят зад всичко това, нали? Родителите ни? Искат да се върнем? Защо? - разпитваше той.

- Защото им липсваме и искат да ни прегърнат? - предположи Иви. - Шегувам се. Сигурна съм, че майка ми иска да знае само дали си правя кални маски и масажи на лицето всяка седмица.

- Ще им се да се върнем, за да им помогнем да си отмъстят на Аурадон, разбира се - заяви Мал. - Загубата на битката само нахъсва злодеите да се стараят повече. Направо чувам майка си как казва: Вие, нещастни глупаци, които си мислите, че можете да ме победите! Мен! Господарката на злото! - тя се изкикоти като Злодеида.

- Страшничко звучиш - каза Иви и потръпна.

- Благодаря, предполагам - рече Мал.

Карлос потрепери и отново сведе глава към компютъра си, за да изпробва поредица често срещани пароли. Никоя от тях не беше вярната. Той се втренчи в мигащия курсор.

- Далматинци - изруга отново.

После осъзна, че ако Мал е права и злодеите наистина стоят зад съобщенията, има само един начин да се уверят, че наистина е така.

П-Е-Щ-Е-Р-А-Н-А-С-Ъ-К-Р-О-В-И-Щ-А-Т-А, опита той. Нищо.

Г-Р-И-М бе следващото му предположение. Въздъхна с облекчение, когато нищо не се случи, както и след въвеждането на З-Л-О-Т-О-Е-Ж-И-В-О.

Той събра смелост и реши да пробва още една парола, която би разкрила връзката между родителите им и съобщението.

Д-А-Л-М-А-Т-И-Н-Ц-И, написа Карлос.

Екранът замръзна и за момент той се успокои, че интуицията му го е подвела, но след секунда картината се съживи и през екрана започнаха да се гонят зелени букви. Беше хакнал адреса на изпращача. Беше вътре.

- О, не - каза той.

- Какво стана? - попита Иви и примижа срещу екрана.

Сайтът не приличаше на нищо, което бяха виждали досега. Беше примитивен, правен набързо, без красиви картинки или ярки цветове. Имаше само черни прозорци и зелени букви.

- Тъмната мрежа - прошепна Карлос, все така взрян в екрана, неспособен да повярва, че това, което вижда, е истина. - Има слухове, че след разбиването на купола, когато Злодеида избяга, на острова са успели да създадат тайна мрежа, тяхна собствена. И не говоря за мрежа, в която хората си показват клипове със смешни котенца.

- Но нали на острова няма достъп до интернет. Отрязани сме, не помниш ли? -попита Мал.

- Може би нещо е станало след падането на купола - предположи Иви.

- Всичко е възможно - рече Карлос. - Особено през периода, в който куполът пропусна магия на острова.

Той вдигна глава и ги погледна.

- Предполага се, че понеже Тъмната мрежа е скрита от аурадонските сървъри, жителите на Острова на изгубените могат да я използват, за да общуват помежду си. Помислете си само, в Тъмната мрежа могат да кроят злодейски планове, без никой тук да разбере за тях.

- Значи използват Тъмната мрежа, за да си пращат злодейски имейли? -пошегува се Мал.

- Да пускат злодейски статуси - изкикоти се Иви.

- Сериозно говоря! - каза Карлос. - Не е смешно.

- Прав си, прав си - съгласи се Мал, вече по-сериозна. - С онлайн мрежа могат да кроят заговори по-успешно.

- Точно така, затова ще огледам тук и ще видя какво мога да намеря - заяви Карлос.

- Но Карлос, нали току-що спомена, че злодеите стоят зад съобщенията! -извика Иви. - Не е ли опасно?

- Бих казал, че Опасно е второто ми име - весело рече Карлос. Загряваше за предизвикателството. Кучето слезе от скута му и полегна в краката му. Сега, щом имаше какво да проучва, той вече не се страхуваше толкова. Щеше да се справи. - Само че второто ми име всъщност е Оскар.

Видя израженията им и промърмори, докато тракаше по клавиатурата:

- Е, можеше и по-зле да е, нали? Мал, твоето второ име е Бърта.

- За нещастие, това е вярно. Както и да е, виж какво можеш да откриеш - каза Мал и кимна рязко. - Но мисля, че така или иначе, трябва да направим план за завръщането си.

- Завръщане? Къде? - попита Карлос, макар да имаше чувството, че вече знае отговора.

- На Острова на изгубените, разбира се - отвърна Мал и запретна ръкави.

- Но защо? Така може да влезем в капан - възрази Иви. - Нали точно това искат от нас, които и да са тези „те".

- Е, няма как да стоим тук - трябва да разберем какви ги вършат злодеите у дома - обясни Мал. - Плюс това нямам намерение да треперя пред онзи, който е пратил съобщенията. Трябва да поемем риска, иначе може отново да се случи нещо подобно на онова, което стана на коронацията.

- Определено трябва - съгласи се Джей, който беше изникнал на прага с насинено лице, едното око подуто и почти затворено, стиснал в ръка смачкано листче хартия, покрито с лилаво мастило.

- Вие получихте ли бележки за връщане на Острова на изгубените?

- Старомодна бележка! Разбира се! - възкликна Карлос, който неволно се възхити на хитростта на незнайния им враг.

- Нещо подобно - каза Мал, а другите двама кимнаха.

Джей сякаш се успокои.

- Какво е станало с окото ти? Добре ли си? - попита Иви. - Искаш ли Мал да ти създаде торба с лед?

- От тренировката е. Нищо работа - отвърна Джей, за да разсее притесненията им.

- Та както казвах, трябва да се върнем у дома, защото всички знаем, че злодеите няма да се успокоят, преди да сравнят Аурадон със земята, а всички ние се превърнем в техни слуги - каза Мал с много чувство, сякаш бе готова в същия миг да се изправи срещу армия злодеи.

- Гоблини - каза Джей. - Слугите на Злодеида бяха гоблини, защо никой не си го спомня?