Завръщане на Острова на изгубените

11. Желанието е мечта, родена в сърцето

Най-голямата пречка - и буквално, и преносно - в плана им за завръщане на Острова на изгубените беше невидимият купол, който го покриваше. Нямаше начин да се влезе или излезе от него без разрешението на краля. Разбира се, нямаше нищо по-лесно от това да помолят Бен за помощ, само че той бе заминал. А и Мал не искаше да се налага кралят да се обяснява на съветниците и поданиците си, ако се разчуе, че е позволил на четирите злодейски деца да се върнат на Острова на изгубените в момент, когато границите се охраняват по-строго от всякога след нападението на Злодеида. Ембаргото, въведено наскоро, означаваше, че повечето гоблински шлепове, които доставяха на острова храна и остатъци, бяха блокирани, а малкото, които охраната пропускаше, се следяха отблизо.

Следователно Джей бе решил да открадне кралската лимузина за бягството им. Единственият проблем бе как да вземат колата, без да ги хванат.

За щастие, човекът, който можеше да му помогне, беше го поканил на гости. Джордан бе му предложила да се отбие в лампата й този следобед. Записваше поредния епизод от популярното си онлайн шоу и искаше да интервюира един от най-добрите турнирни играчи на Аурадон като част от приготовленията за мача преди Бала на випускниците.

Джей последва инструкциите, които беше му дала, и се озова пред лампата, поставена на специален рафт в общежитието. Беше по-малка от лампата на баща й, от розово злато, с филигранна резба по цялата повърхност. Джей се почуди дали трябва да я вземе, и реши да не го прави. Вместо това викна в чучура:

- Ехо! Джордан?

- Просто я потъркай и ще влезеш - чу Джордан да вика отвътре. - И не викай! Чувам те идеално!

Той я послуша и след малко се намери настанен удобно на табуретка от розово кадифе пред ниска осмоъгълна масичка. Покрай стените на просторното помещение се редяха зелени колони, украсени със златни завъртулки, а от тавана висяха тежки сини завеси. В средата на пода имаше великолепен ориенталски килим в лилаво и златно и тук-там стояха вази, пълни с паунови пера.

- Готино - каза той. - По-голяма е, отколкото изглежда.

- Благодаря, и на мен ми харесва - каза Джордан, която седеше срещу него на лилава табуретка.

- Дразниш ли се, че това е единствената магия, която можеш да правиш в училище? - попита Джей и взе една от множеството пухени възглавнички наоколо.

- Не особено - рече Джордан. - Всъщност се радвам на ограниченията. Магията понякога е напълно непредвидима, така че, макар с нея да е забавно, е добре да си даваме почивка от време на време.

- Значи никакво изпълняване на желания, а? - пошегува се той.

- Не и днес - весело отвърна тя. - Готов ли си за интервюто?

- Давай - каза Джей.

Джордан щракна с пръсти и лампите светнаха.

- Добре дошли в Турнирен център! - каза тя и се усмихна към камерата. - Днес при нас е Джей, една от звездите на аурадонските рицари! Джей, радвам се, че дойде!

- Благодаря за поканата, Джордан.

- Вълнуваш ли се за предстоящия мач? Мислиш ли, че отборът е готов да спечели първенството?

- Много се вълнувам и мисля, че сме повече от готови.

- Изгубените момчета имат убийствена защита. Как мислиш, че рицарите ще успеят да я пробият?

- Така както го правим винаги - тичаме бързо, избягваме топовете и вкарваме голове.

- Звучиш много уверено.

- Така е, защото познавам отбора.

- А какво ще кажеш за слуховете, че крал Бен няма да се прибере навреме, за да участва в мача? Научихме, че по-рано тази седмица е заминал по някаква тайнствена кралска работа - рече Джордан енергично. - Можеш ли да ни разкажеш нещо за това?

- Не мога да коментирам слухове, но знам, че Бен няма да ни предаде. Надявам се да се върне навреме, но ако не успее, ще продължим без него.

- Не се и съмнявам - каза тя и потърси следващия въпрос из бележките, които държеше. Усмихна се отново към камерата. - Едно от нещата, които обичаме да правим в Турнирен център, е да опознаваме играчите си по-добре. Ще ни разкажеш ли повече за себе си?

- Ами аз съм Джей, син на Джафар. Отраснах на Острова на изгубените, но мисля, че това вече всички го знаят.

- Точно така, ти си едно от така наречените злодейски деца. Кога пристигна тук? - попита тя.

Джей се оживи.

- В началото на учебната година. Една голяма лимузина ни взе от острова и ни остави пред входа на гимназията.

- Много бляскаво - каза Джордан и се приведе напред с усмивка.

- О, да. Само като си помисля какви купища сладкиши имаше в това возило, трябва да ти кажа, Джордан, че единственото ми желание в момента е да усетя ключовете за лимузината в джоба си - добави той и поглади корема си.

- Джей! Знаеш правилата! - възкликна Джордан и се огледа тревожно. - Не бива да произнасяш думата желание в лампата ми. Иначе... провери си джобовете за ключовете. Ще трябва да ги върнеш... - гласът й заглъхна, а стаята се завъртя така, че двамата полетяха като парцалени кукли.

- Трябва да е било земетресение - каза Джордан, докато се опитваше да изправи на крака и себе си, и табуретката. Имаше счупени лампи, разхвърляни възглавници и паунови пера навсякъде. - Толкова са досадни! При всеки трус лампата ми пада на пода. Имаш ли нещо против да я върнеш на мястото й, когато си тръгваш?

- Разбира се, че не - усмихна се Джей, забелязал, че тя е забравила ключовете за лимузината.

Почувства се гузен, че я заблуди нарочно и я подмами да използва магията си. Но тъй като измамата беше с благородна цел, може би нямаше проблем. Злодейските деца просто се опитваха да опазят Аурадон от злото. Трябваше да попита Феята кръстница следващия път, когато имаха час по лечебна доброта.

Джордан приключи интервюто и му благодари, че се е отбил.

Докато вървеше обратно към училище, Джей усещаше ключовете от лимузината да дрънкат в джоба му.