Завръщане на Острова на изгубените

3. Пламък върху камък

Онова, което Бен бе казал на Мал в библиотеката, беше вярно. Кралската работа идваше преди всичко друго, дори преди личните предпочитания на краля. Съединените щати на Аурадон бяха огромна империя, която включваше всички добри господарства - от Залива на Тритон на запад до Небивалата земя на изток, от планинските земи на север до пристанищното селце на Бел на юг - и управлението й не беше дребна работа.

След като се сбогува с Джей и момичетата пред трапезарията, Бен отвори шкафчето си и смени ежедневната си корона с една по-официална, която носеше на срещите на кралския съвет. Е, може би училищното шкафче не беше най-подходящото място за съхранението й заради всичките безценни скъпоценности, с които бе обсипана например, но пък това тук беше Аурадон, където никога не се случваше нищо лошо.

Нито дребни кражби, нито обири с взлом, нищо. Той веднъж беше загубил едно пени и веднага му го върнаха, плюс още едно като лихва.

Така ставаха нещата в Аурадон.

Бен си отбеляза наум да говори с Чад. Макар да знаеше, че Джей може да се справи с положението и сам, насиненото му око го разтревожи повече, отколкото би си признал. Бен не очакваше всички в Аурадон да са напълно добри през цялото време, но очакваше да се стараят да се държат по-добре. Иначе какъв бе смисълът злодеите да са отделени? Можеха спокойно всички да живеят под купола.

Бяха минали няколко седмици, откакто родителите му бяха заминали на мечтаната си „пенсионна" обиколка на кралството по вода. Крал Звяр и кралица Бел бяха се качили на кралската яхта и го бяха оставили да отговаря за всичко. На връщане към собствения си дворец той мина покрай турнирното игрище и му се прииска да беше намерил време за тренировка. Само че по-голямата част от свободното му време бе заета плътно от кралски задачи - да раздава награди на герои на бляскави церемонии, вместо да излиза с приятели, и да посреща високопоставени гости като семейство Фицхърбърт, което тази седмица беше на посещение в Аурадон, вместо да играе видеоигри.

Понякога Бен се чувстваше по-възрастен от шестнайсетте си години. След като свърши с откриването на Центъра за отдих и стисна ръцете (или лапите?) на безчет пухкави и забавни малки създания - тези помощници всъщност бяха много приятна компания, - той си тръгна с надеждата, че не е закъснял за срещата на съвета. Това, че беше крал, не значеше, че може да си позволи да кара хората да го чакат.

- Готов ли сте, сир? - попита Люмиер, който стоеше на пост пред заседателната зала.

Бен кимна и приглади реверите на сакото си.

- Кралят на Аурадон! - обяви Люмиер и отвори вратата със замах.

- Кралят на Аурадон! - повториха събраните вътре съветници. - Приветстваме те, кралю Бен!

- Свободно, свободно - каза Бен и зае мястото си.

Тронът беше правен специално за Звяра и той все още не се чувстваше особено удобно в него. Огледа с усмивка съветниците, насядали около дългата маса, и ги поздрави. Люмиер беше поставил обичайното блюдо със захаросани бисквити и каната с чай с подправки в средата на масата и Бен почака всички да хапнат и да пийнат, преди да започнат.

- Здрасти, Док, само ти ли си дошъл днес? - обърна се той към най-старшия съветник в залата.

Старото джудже кимна, след като отпи глътка от чашата си с чай.

- Сърдитко праща извиненията си, сир, но се събуди в лошо настроение и не се чувства достатъчно добре за срещи.

Бен потисна усмивката си и се обърна към следващия съветник:

- А ти как си днес, Джине? Тъкмо срещнах Джордан по пътя насам.

- Чудесно съм, по-добре не съм бил, Ваше Височество - рече едрият син Джин и отправи на Бен бляскавата усмивка, която бе негова запазена марка. - Радвам се, че от училище й позволиха да живее в лампата си вместо в общежитието. Нали ни знаете нас, джиновете, най-добре се чувстваме бутилирани.

Бен се засмя и огледа останалите места около масата. Забеляза, че няколко са празни.

- Това ли са всички за днес? - попита той.

- Да, сир - отвърна Док. - Далматинците са на обиколка в сто и един университета. Мери, Гюс и Жак са заети с приготовленията за ежегодния бал на Пепеляшка, така че днес сме само аз, Джинът и трите добри феи.

Флора, Фауна и Лъчезария, трио пълнички жени на средна възраст с ярки заострени шапки в червено, зелено и синьо и рокли и пелерини в същите цветове, грейнаха в усмивки и му помахаха от своя край на масата.

- Идеално - каза Бен.

- Да започна ли с доклада по точките от дневния ред? - попита Док и надникна иззад свитъка, който държеше, примигвайки зад очилата.

- Ако не възразяваш.

Бен се облегна на стола си и се заслуша в доклада, който обхващаше всичко случващо се в кралството му. След ужаса от Инцидента със Злодеида животът, изглежда, бе се върнал в обичайното спокойно русло. Макар че кралските учени бяха забелязали няколко необичайни промени във времето напоследък - не само земетресенията в Аурадон, а и неочаквани слани в Топлите страни, странни гръмотевични бури в Източен Райдинг, както и други нетипични за сезона климатични феномени. Бен си отбеляза загрижеността им, но както посочи пред съвета, нямаше как да промени времето. Той се прозя и докато Док нареждаше, се опита да задържи очите си отворени, но не успя. Можа да подремне, преди Док шумно да се прокашля.

- Кхм - каза джуджето. - Извинете, сир.

Животът със Сънливко бе го научил на множество деликатни начини да събужда внезапно задрямалите.

Бен се поизправи, примигна сънливо и се засрами.

- Извинявай, какво пропуснах?

- Тъкмо казвах, че това е всичко по редовния дневен ред. Сега, ако не възразявате, са дошли посланици от Камелот, за да се срещнат с вас. Казват, че случаят е спешен, затова ги вместих в днешната среща. Надявам се, че нямате нищо против - каза Док. - Отдалече идват.

Бен кимна.

- Разбира се, разбира се. Поканете ги да влязат.

Люмиер отново отвори вратата и обяви с чувство:

- Вълшебникът Мерлин и Арти, син на Артур.

Мерлин, стар, съсухрен вълшебник със синя роба, и Арти, момче на около дванайсет години, с проста туника, която свидетелстваше за благородния му произход, влязоха в заседателната зала.

Арти се огледа, явно впечатлен от Джина, който се носеше във въздуха до феите. В Камелот също живееха невероятни създания, разбира се, но Арти, изглежда, не бе срещал джин досега. Джинът видя как удивено го гледа момчето, и направи една от многото си смешни гримаси, с което го разсмя.

- Артур праща поздрави - каза Мерлин, поклони се на краля и хвърли бърз гневен поглед на момчето. То също се поклони, но не можа да скрие усмивката си. - В момента се занимава с проблема, затова не дойде.

- Какъв е този проблем? - попита Бен.

- В Камелот има чудовище! - прекъсна Арти вълшебника.

Джинът се стресна.

- Чудовище ли?

- Ами поне така мисля - каза Арти засрамен и в същото време непоколебим.

- Арти се опитва да каже, че нещо създава хаос в града, плаши селяните и пали пожари - обясни Мерлин. - Положението е доста притеснително.

- Така ли? - попита Бен.

- Да. Продължава вече няколко седмици и макар че правихме опити да заловим създанието, то успява да избегне капаните ни, сякаш изчезва във въздуха. Минават дни, после се появява изневиделица и напада. Селяните губят овце и кокошки. Има стъпкани градини. Цели ниви със зеле наведнъж.

Мерлин свали островърхата си шапка и избърса челото си.

- Създава ни истинско главоболие. Артур реши да остане в Камелот, в случай че създанието отново се появи, а ние дойдохме да търсим помощ.

- Как можем да помогнем? - Бен се приведе напред, обзет от желание да бъде полезен.

Това беше много по-интересно от новината, че селяните в провинцията, от която бе родом майка му, пак се оплакват от цените на яйцата. И пеят песни по въпроса.

Мерлин пристъпи от крак на крак.

- Точно затова сме тук, сир. Дойдохме да помолим за разрешение да използваме магия, за да проследим създанието.

- А, разбирам - каза Бен. - Магия.

Той се облегна.

- При това говори за сериозната магия - пошепна Док в ухото му. - Не онази, която променя цвета на някоя рокля или прави нова прическа, а това, доколкото разбирам от племенника си Дъг, е ежедневие в училище.

- Няма ли друг начин да се залови чудовището? - попита Бен, намръщи се и потропа с писалка по масата.

- Опитахме всичко, но за жалост, досега не сме постигнали успех - отвърна Мерлин. - Иначе нямаше да сме тук.

- И сте сигурни, че с помощта на магията ще успеете да го заловите? - попита Бен със строго изражение.

- Ами ако не подейства? Тогава какво? Магията може още повече да обърка нещата, нали знаеш - добави Фауна и намести червената си шапчица, която бе се плъзнала по къдравата й сива коса. - Със сестрите ми сме го виждали с очите си.

- Последствията от безотговорната употреба на магия наистина могат да бъдат доста опасни - съгласи се Лъчезария с изопнато от притеснение лице.

Останалите около масата замърмориха утвърдително.

Мерлин се изправи в целия си ръст. Не беше много по-висок от джудже, но въпреки това имаше внушителна осанка. Той хвърли смразяващ поглед на съветниците на краля.

- Нима трябва да ви напомням, че аз съм вълшебникът Мерлин? Наясно съм с опасностите, които носи магията, но вярвам, че ще мога да я използвам благоразумно, за да заловя това адско изчадие и да го прогоня, та да не ни безпокои повече. Имате думата ми.

Съветниците се обърнаха към краля.

- Разбирам те, вълшебнико Мерлин - Бен съзря гневния поглед на Мерлин и се опита да не показва колко е нервен. Сега той беше лидерът. Баща му бе оставил грижата за безопасността на кралството в негови ръце. - Ще обмисля молбата ви, но трябва да се консултирам със съветниците си, преди да взема решение. Благодаря, че ни уведомихте за положението в Камелот - каза той предпазливо.

Старият вълшебник кимна рязко.

- Хайде, Арти, ела да потърсим шоколадови бисквити, докато чакаме.

Когато излязоха, Бен се обърна към съветниците си.

- Може ли да го направя? Да позволя на Мерлин да използва магия по този начин?

- Може да правите каквото поискате, щом сте крал - рече Док. - Имате абсолютна власт.

А абсолютната власт води до абсолютна развала, помисли си Бен. Трябваше да внимава.

- Кога за последен път е била използвана магия от такава величина в Аурадон? - попита той съветниците.

- Да видим. Мисля, че последният път беше, когато Феята кръстница създаде купола, който държеше магията далеч от Острова на изгубените. След това двамата с баща ти въведоха политиката на живот без магия, дори и без купол над главите ни - каза Джинът. - Отначало ни беше трудно да свикнем, но успяхме.

- И сега сме по-добре - каза Флора твърдо. - Малко тежък труд никому не е навредил.

Бен беше съгласен. Магията не бе изрично забранена в Аурадон, но не се приемаше добре и кралството бе спечелило от това. Би било безотговорно да пренебрегне политиката, която бяха приложили крал Звяр и Феята кръстница, заради един-единствен инцидент в далечно кралство. Дори и в ръцете на умели магьосници напоследък имаше случаи на сбъркана магия. Носеха се слухове, че Джинът изпълнява желанията на погрешните хора, ако забрави къде е оставил лампата си. Дори трите добри феи от време на време се поддаваха на изкушението и оставяха щедростта им да надделее над здравия разум. Веднъж, за рождения ден на Бен, бяха създали огромен леден замък, който спираше дъха, но той се разтопи и предизвика наводнение.

Мерлин бе един от най-могъщите магьосници в империята и ако му се позволеше да използва чак такава магия, кой знае до какво щеше да се стигне.

Бен направи знак на Люмиер да покани Мерлин и Арти в залата.

- Обмислих наложителността на молбата ви - каза им той.

- Благодаря ви, Ваше Височество - в очите на Мерлин се появи надежда, той нямаше търпение да си тръгнат.

Бен вдигна ръка. Не беше свършил.

- Но на този етап ще отхвърля искането ви за разрешение за ползване на магия с цел залавяне на съществото.

Мерлин се намръщи и лицето му почервеня зад гъстата брада. Старият вълшебник определено не бе се надявал да чуе това, а и бе свикнал да получава каквото иска. Арти изглеждаше много потиснат. Явно мисълта да се борят с ужасяващо изчадие с помощта на древна магия бе развълнувала младия благородник.

Преди Мерлин да възрази, Бен продължи:

- Ще дойда в Камелот, за да преценя обстановката. Ще тръгна с вас утре рано сутринта.

Щеше да му се наложи да пропусне един, може би два учебни дни, но се надяваше, че ще се върне в Аурадон до края на седмицата. Освен това историята звучеше като приключение, а преди да се появят Мал и приятелите й, Бен не беше преживявал много приключения в Аурадон.

- Много добре, сир - каза Мерлин и сръга Арти да се поклони като него. - Да се надяваме, че Камелот все още ще си е на мястото, когато пристигнем.