Завръщане на Острова на изгубените

31. Спасителите

Джеи познаваше всички преки пътища в града или поне така си мислеше. Като реши, че ще се движат по-бързо, ако избягват тесните улички, той ги поведе към Злобната улица, но скоро разбра, че е допуснал грешка. Така се отдалечаваха от Залива на обречените, вместо да тръгнат по Улицата на болката и после по Кея на гоблините, както беше предложила Иви.

- Извинявайте, мислех, че така ще е по-бързо - изпъшка той, свали шапката и избърса челото си с нея.

- Няма проблем, важното е да стигнем дотам - каза Иви, докато тичаха по калдъръмените улици, вдигайки облаци прах, и привличаха любопитните погледи на малцината, които срещаха по пътя си.

Най-сетне подминаха Изгодния замък и пътят до Разклатения мост им се откри.

- Чакайте! - извика Иви. - По-добре да не се издаваме.

- Но къде са те? - попита Карлос, оглеждайки моста. - Не ги виждам.

- Ясно чух Мади да казва, че ще чакат тук. А може би каквото и да са чакали, вече се е случило - предположи Иви и в гърдите й се надигна неприятно чувство. - Трябваше да остана тук! Проклети да са тези обувки, страшно ме забавиха.

Джей се втренчи в моста. Изглеждаше пуст и самотен на лунната светлина, но в края му той зърна две яркоцветни глави: едната - синьо-зелена, другата -лилава.

- Ето ги! Виждам ги!

Иви се завъртя в посоката, към която сочеше.

- Да се приближим - каза тя и тримата се запромъкваха напред към брега, като се стараеха да се доближат максимално до моста, но да останат незабелязани.

- Какво правят? - попита Карлос. - Просто гледат към водата. Какво чакат?

- Може би някой гоблински шлеп? - предположи Иви. - Те не се ли движат през нощта?

Джей се почеса по челото под шапката.

- Обяснете ми отново защо се промъкваме тайно? Защо просто не кажем на Мал, че сме тук?

- Не! - каза Иви. - Още не.

- Защо не? - попита Карлос, който я изгледа така, сякаш я смяташе за параноичка.

- Защото нямам доверие на Мади и ако им кажем, че сме тук, никога няма да разберем какво крои - обясни им тя.

- Ти просто не харесваш вещиците - заяви Джей.

- Глупости! - Иви се ядоса, че не приемат думите й сериозно. - Май сте забравили, че и аз съм вещица. Като майка ми. И си се харесвам.

- Ти си вещица? - повтори Карлос. - А, вярно, наистина си вещица. Бях забравил.

Иви кимна.

- Няма нищо, почти всички забравят. Мислят си, че съм просто зла принцеса.

Те наблюдаваха Мал и Мади, които все така стояха втренчени в тъмната вода, и след няколко минути на момчетата им доскуча.

- Хайде, Иви, хайде просто да кажем на Мал, че сме тук. Трябва да започнем да търсим входа към Катакомбите - каза Джей.

- Още мъничко - помоли Иви.

- Просто не виждам смисъла - рече Джей. Двамата все още спореха, когато Карлос панически ги сръчка и двамата.

- Какво? - ядоса се Джей.

Карлос не можа да продума, затова само посочи... и вниманието на всички бе приковано от гледката на Разклатения мост, където няколко злодейски деца бяха излезли от сенките и се бяха скупчили около Мал и Мади. Групата бе пъстра -включваше Антъни Тримейн, Джини Готел и едрите братя близнаци Гастон и Гастон.

- Иви беше права, това никак не изглежда добре - прошепна Карлос.

- Шшшт! - каза Джей, наострил уши да чуе какво си говорят.

Плътният баритон на Антъни Тримейн изпълни въздуха.

- Я вижте какво си имаме тук - малката героиня на историята - каза той.

- И каква ще да е тази история? - попита Мал.

- О, една приказчица, която измислиха в Аурадон, за това колко е хубаво, че злодеите могат да се променят - той се усмихна лукаво. - Срамота, че тук не вярваме на приказки.

- Не е вярно, и на Острова на изгубените има куп хора, които вярват, че е възможно - каза Мал. - Мади, какво става? Те какво правят тук? - настоя да знае тя.

- Кажи й, Мади - изкиска се Джини Готел. - Кажи й защо я доведе тук.

В скривалището на останалите трима Карлос се изправи на пръсти, защото едрите силуети на Гастон и Гастон му пречеха да вижда.

- Какво става? - попита той. - Май е време да отидем там.

- Още не! - спря го Иви. - Искам да чуя какво ще каже Мади.

Мади скръсти ръце и изгледа Мал от горе до долу.

- Помниш ли, като ти казах, че в клуба има гнили ябълки? Е, май току-що попадна на една от тях, Мал - тя се изсмя. - Само че няма мен да нарежат на парчета тази нощ. Особено сега, след като знаем, че не притежаваш никакви магически сили.

Иви направи гримаса.

- Какво? - извика Карлос. - Измъчват ли я?

- Само с недодялани игри на думи.

- Знаех си! Съобщението беше фалшиво! През цялото време си се преструвала на добра - гласът на Мал звучеше ясно и спокойно в мрака.

- Добър опит, но в такъв случай защо дойде? - изсумтя подигравателно Мади.

- Исках да съм сигурна - каза Мал. - Мислех, че може би все още имам приятел на острова.

- Приятел ли? Ти това ли си мислеше, че съм? Ти режеше главите на куклите ми! Натри косата ми с луга и се наложи да сменя цвета й! Не ти харесваше, че всички ни наричаха близначки! Голяма приятелка беше, няма що! Ти си по-заблудена и от майка си! - разкрещя се Мади.

- Олеле - рече Иви. - Мал наистина ли е направила всичко това?

- Ъъ, да - каза Карлос. - Така де, все пак е дъщеря на Злодеида. Беше доста злобна като дете.

- А ти каза на онзи гоблин на улицата да доведе останалите от групичката ти, за да ми направят засада - каза Мал.

- Точно така - потвърди Мади.

Злодеите се скупчиха около Мал и тя се притисна към парапета на моста.

- Добре, добре, да вървим да я спасим - каза Иви и тримата изскочиха от скривалището си и хукнаха към моста начело с Джей.

- Добре де, добре! Бях гадно хлапе! Съжалявам.

- Само загубеняците съжаляват - заяви Мади. - А антигероите са най-големите загубеняци на света!

- Не схващаш ли? - попита я Джини Готел. - Професорът греши! За нас няма надежда и не ни трябва! Ние сме злодеи по сърце! Истински злодеи! Не като вас! - тя вдигна ръка към небето. - Злото е живо!

- Злото е живо - повториха Гастоните и удариха юмруци в дланите си.

- Когато жителите на този малък, жалък остров открият, че героинята им е била изядена от крокодилите, какво според теб ще се случи с глупавото им клубче? -попита Мади с безумна усмивка. - Всички ще разберат, че няма надежда да станат добри! Злото винаги побеждава! Антигерой е просто друга дума за злодей и ние завинаги ще си останем злодеи!

- Не е нужно да го правиш - каза Мал. Беше се изкатерила върху парапета, за да се отдалечи от тях, но Джини стоеше срещу нея и й препречваше пътя напред. - Нищо няма да докажеш, Мади, няма да възстановиш косата си, но може би аз мога да ти помогна да я оправиш. Доста съм добра в заклинанията.

- Млъквай - нареди Мади. - И не ми е нужно да правя това. Искам да го направя! - кресна тя и се разсмя, последвана от останалите.

- Джини, ако искаш, ти го направи - предложи тя.

- Хайде заедно - каза Джини.

С еднакви усмивки двете бутнаха Мал от парапета в залива.

Мади се надвеси над водата.

- Кажи „здрасти" на крокодилите! Кажи им, че вечерята е сервирана!

- Джей! Карлос! Бързо! - викна Иви. - Мал не може да плува!