Завръщане на Острова на изгубените

45. И заживели щастливо, поне засега

Беше неделя следобед, когато се върнаха в училище. Игрищата бяха пусти и тихи, а учениците се възползваха от почивния ден, за да четат под дърветата или лениво да си подхвърлят фризбита на моравата. Мал примигна пред внезапната ярка светлина и спокойствие, толкова различни от тъмната мина, от която бяха дошли. Все още стискаше здраво Яйцето на дракона. Понечи да го прибере, когато забеляза нещо - лилавото бе започнало да се обагря в зелено по краищата.

Яйцето на дракона ражда оръжие. Най-мощният талисман. Мал потръпна и натика яйцето в джоба си, засега.

- У дома, в безопасност - въздъхна Бен.

Той благодари на Мал, Джей, Карлос и Иви за помощта и каза, че трябва да се срещне със съветниците си, за да им разкаже всичко случило се досега.

- Скоро пак ще те видя - рече той и стисна леко ръката на Мал.

- Не и ако аз те видя първа - отвърна Мал на усмивката му.

Бен пое към Замъка на Звяра, а останалите тръгнаха към общежитието. Направо не беше за вярване, че ги бе нямало по-малко от ден и уикендът още не бе свършил. Имаха чувството, че са прекарали в Катакомбите на обречените цял живот.

- Е - рече Карлос. - Май това е засега.

- Не съвсем - възрази Мал. - Все още не сме разбрали как да се отървем от талисманите.

Джей кимна.

- Утре.

- Трябва да подремна - прозя се Иви.

Докато вървяха към общежитието, зърнаха Одри и Чад, които бяха си направили пикник под едно дърво, а до тях Джордан и Джей се припичаха на плажни кърпи. Аурадонските деца им махнаха, щом ги видяха, и четиримата спряха да им кажат „здрасти".

- Здрасти, Джей - поздрави Чад. - Извинявай за... ъъ... за това с окото ти онзи ден. Добре игра вчера.

- Нямаш проблеми, човече - отвърна Джей.

Двамата си стиснаха ръцете и Мал съвсем малко се разочарова, че Джей не се възползва от възможността да открадне лъскавия часовник на Чад.

- По-добре ли се чувстваш? - загрижено попита Джейн Карлос. - Изглеждаше много зле на танците снощи.

- Много по-добре съм - отвърна Карлос и се изчерви. - Благодаря.

- О, Джордан - сети се Джей. - Онова, което стана в лампата ти онзи ден, с ключовете за лимузината. Извинявай. Върнах ги на Бен, да знаеш.

- Няма нищо - каза Джордан. - Помислих, че много са ти трябвали, щом се наложи да си ги пожелаеш.

- До скоро, хора - каза Мал.

Иви изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заспи права, и едва-едва успя да помаха на другите.

- Аз ще поостана - рече Карлос и седна на кърпата до Джей.

- И аз - добави Джей, който вече беше се изтегнал до кърпата на Джордан.

Мал и Иви размениха многозначителни усмивки, но не се присмяха на момчетата. Запазиха си това право за по-късно. Когато влязоха в стаята си, и двете се срутиха на леглата си и спаха, докато будилникът ги събуди за училище на следващата сутрин.

Преди Мал да влезе в час, трябваше да свърши още нещо. Тя пропусна закуската и отиде направо в библиотеката. Стражите пред входа не я познаха, а и бяха повече от последния път.

- Трябва да вляза да видя майка си! - настоя тя.

- Съжалявам, крал Бен нареди да не се допускат никакви посетители.

- Но този път ще направя изключение - каза Бен, който беше чул разпрата и бе дошъл да види какво става.

- Рано си станал - отбеляза Мал.

- Имам тренировка. Другата седмица започват плейофите - обясни Бен. - Какво става? Искаше да се видиш с майка си ли?

- Да - отвърна Мал.

- Пуснете я - нареди Бен.

Двамата влязоха в стаята. Мал не се стърпя и хукна напред. Спря рязко пред пиедестала със стъкления похлупак.

Злодеида бе изчезнала.

Гущера го нямаше.

И имаше само трима души, които биха могли да я откраднат.

Дъхът й спря. По някакъв начин злодеите бяха успели да се промъкнат покрай стражите!

- Какво ще правим?

Бен обаче не изглеждаше разтревожен, а по-скоро малко глуповат и засрамен.

- Мал, трябва да ти покажа нещо - каза той. Извади телефона си и й показа видеокартина на гущер под стъклен похлупак. - Това е живо предаване.

Тя погледна.

- Но как? Това е...

- Злодеида. Когато се върнах от Камелот, я преместих от библиотеката в музея, в случай че някой се опита да направи нещо глупаво. През цялото време беше там. Не се е преобразявала изобщо и е в безопасност.

- Ами стражите?

Той се изчерви.

- Тук са само за фасада. Нищо не пазят.

- И майка ми е все още просто гущер - засмя се Мал.

- Просто гущер - усмихна се Бен.

По-късно през деня Бен помоли четирите злодейски деца да дойдат при него, за да обсъдят проблема с талисманите.

- Очевидно е, че не можем да ги оставим ей така - каза той.

- Да, трябва да ги неутрализираме - съгласи се Мал. - Но как?

Къде щяха да намерят достатъчно мощна магия, която да прочисти талисманите от злото? А тя пък трябваше да намери начин Яйцето на дракона да се излюпи. Беше му хвърлила един поглед сутринта - то определено започваше да сияе в зелено по краищата.

- Да попитаме Мерлин? - предложи Карлос.

- Или трите добри феи? - каза Джей.

- Небивалата земя, да - рече Иви.

Бен обаче ги изненада.

- Не. Мисля, че човекът, който ни трябва, е тук.

- Феята кръстница - сети се Мал. - Разбира се!

Именно нейната магия бе събрала всички злодеи и бе ги затворила на Острова на изгубените. Най-могъщият магьосник в Аурадон беше тяхната бузеста директорка на средна възраст, която сега предпочиташе да учи децата как да живеят без магия, но щеше да знае как да постъпи с талисманите.

- До края на седмицата ще се върне от бала на Пепеляшка и тогава ще се посъветваме с нея. Засега просто ще ги държим под око - каза Бен.

- И все още не знаем къде са родителите ни - напомни Джей. - Попаднахме на следите им в Катакомбите, но така и не са се появили.

Мал имаше теория по този въпрос.

- Иви, би ли ни доставила удоволствието? - попита тя и посочи Вълшебното огледало.

- Мислиш ли, че този път ще проработи? - попита Иви.

Мал кимна окуражително.

Иви вдигна Вълшебното огледало.

- Огледалце във ръката, покажи ни на злодеите местата!

Повърхността на огледалото се завихри, сива и облачна, и после...

Ето ги и тях: Злата кралица пудреше носа си в замъка си, Круела де Вил ровеше из килера си с кожи за най-подходящото палто, а Джафар оглеждаше някакво устройство, донесено в магазина му от гоблин.

- Но как са успели да се приберат? - озадачи се Иви, сякаш не можеше да повярва на очите си.

- Мерлин, нали? - попита Бен и се обърна към Мал. - Трябва да са били някъде из Катакомбите, когато той направи заклинанието.

- Да, мисля, че са били в някой от тунелите - каза Джей. - И са ни чули да си говорим. Знаели са, че сме намерили талисманите.

Мал кимна.

- После Мерлин изпрати всички там, където е мястото им, и явно е върнал и тях на Острова на изгубените.

- Щом са били долу толкова време, защо ли не са успели да намерят талисманите - почуди се Иви.

- Може да са нямали карта - предположи Карлос. - Ин Сид каза, че ако се загубиш там, може никога да не откриеш изхода.

- Чакайте малко, какво е това в ръката на Джафар? - попита Мал и се наведе, за да види отблизо.

- Дистанционното, което изключва действието на купола и пуска моста -простена Карлос. - Гоблинът трябва да го е намерил в канавката!

- Чакай... счупено е, виж, има пукнатина в средата - отбеляза Джей.

- Но щом го оправи... - започна Иви нервно.

Нямаше нужда да казват какво ще се случи, ако някой поправи дистанционното, помисли си Мал. Злодеите щяха да успеят да си тръгнат от острова и сега, след като знаеха у кого са талисманите им, нямаше какво да ги спре да дойдат в Аурадон и да си ги вземат.

Ставаше наистина жизненоважно тя, Иви, Джей и Карлос да унищожат талисманите, докато Бен подготвя кралството за сблъсък с враговете му, затворени на Острова на изгубените. Бен изглеждаше уверен, но Мал и приятелите й не хранеха големи надежди за успех. Знаеха колко зли могат да бъдат родителите им и на какво бяха способни, и нямаше да спят спокойно тази нощ.

- Аз не се тревожа - заяви Бен. - В Аурадон можем да разчитаме на героите си да ни защитят.

- Аз не се чувствам като герой - рече Карлос.

- Няма нищо - обади се Мал с тъжна усмивка. - Забрави ли какво каза професорът? Ние сме злодеите, които всеки харесва.