Завръщане на Острова на изгубените

14. Гаджето ми се върна

Бяха изминали само няколко метра и дори не бяха излезли от територията на училището, когато по алеята плисна светлина и лимузината закова на място. Мал примижа срещу светлината, за да види кой стои на пътя им.

- Това е кралската каляска! - възкликна Иви. - Трябва да е Бен!

- Какво ще правим? - нервно попита Карлос. - Не мога да я заобиколя, прекалено е голяма.

Кралската каляска беше огромно чудовище, прилично не толкова на омагьосана тиква, колкото на цял бостан тикви на едно място. Един лакей отвори вратата и Бен слезе, заслони очи срещу светлината и надникна в лимузината.

Карлос изключи двигателя примирен.

- Е, явно няма да ходим никъде - каза той, като се опита да прозвучи разочаровано, но не успя.

- Оставете на мен - каза Мал и слезе от колата.

- Одри? - попита Бен, щом я зърна.

- Не, ъъ, аз съм, Мал - каза тя. Досрамя я и се почувства глупаво от създалото се положение, пък и й стана неприятно, че ги хващат, докато се измъкват от „Аурадон". След цялото подробно планиране, това й се стори преждевременен край.

- Мал? - той зяпна. - Какво става? С какво си облечена? Това да не е рокля на Одри? Много е синьо-розова. Това кралската лимузина ли е?

Прозорците се смъкнаха и останалите от групата помахаха весело на Бен. Той отвърна на жеста леко объркан.

- Защо Иви прилича на Лони и защо Карлос е зад волана? Той има ли книжка?

- Ще ти обясня - каза Мал.

Набързо му разказа за тайнствените съобщения, които всички бяха получили, за антигеройския клуб в Тъмната мрежа и за изчезналите злодеи. Бен я изслуша внимателно, като се поклащаше на пръсти и пети, докато обмисляше думите й.

- И сега сте тръгнали към Острова на изгубените?

Мал кимна.

- Налага се, трябва да разберем какво става там.

- Разбирам.

Не се мръщеше, което бе добър знак, но не се и усмихваше.

- И не ми каза, защото...?

- Не искахме да ти създаваме проблеми. Имам предвид, с поданиците ти - каза Мал. - Всички са малко неспокойни от коронацията насам и смятахме, че няма да изглежда добре, ако си знаел, че отиваме на Острова на изгубените, особено с ембаргото и всичко останало.

- Хм - рече Бен. - Добре.

- Добре? - попита Мал. - Не си ядосан?

- Не, защо да се ядосвам? Нищо лошо не правите... Е, освен че Джей не трябваше да взема ключовете от Джордан с измама, вие с Иви не трябваше да се преструвате на Одри и Лони, а Карлос не бива да кара без книжка - каза той меко, почти усмихнат.

- И няма да ни спреш? - поиска да се увери Мал.

- Не. Мисля, че определено трябва да проверите какво се случва на острова. Не знам дали щях да се съглася, ако ме бяхте попитали, но сега, след като знам, мисля, че това е правилното - рече той. - Кажи на Карлос да ми прати линк към Тъмната мрежа, и ще се постарая да държа онази тема на клуб „Антигерой" под око, ако ви потрябват подкрепления.

- Непременно. И със сигурност ще се върнем, преди да започнат часовете в понеделник - каза му тя. - Просто искахме да проверим. Макар че ако наистина става нещо, може да се забавим. Но не бива да се тревожиш.

- Няма да се тревожа. Знам, че можеш да се грижиш за себе си - каза той и взе ръката й в своята. - Радвам се, че ви хванах. Исках да ти кажа, че не само на Острова на изгубените се случват странни неща. В Аурадон също.

- Имаш предвид земетресенията ли? - попита тя.

Той вдигна вежди.

- Не само земетресенията - напоследък има доста чести урагани долу в Мочурищата, а не е сезонът им. Има и пясъчни бури в Аграба.

- А знае ли се какво ги причинява? - попита тя.

- Засега не знаем. Но това не е всичко - той се поколеба, преди да продължи.

- Какво има? Къде беше, между другото? Какво е станало? - взе да го разпитва тя, разтревожена от сериозното му изражение.

- В Камелот Хайтс - отвърна той. - Затова взех каляската - тамошните пътища не са подходящи за автомобили. Мерлин дойде в съвета с Арти в понеделник да моли за помощ заради някакво странно създание, което напада кралството им.

- Какво създание? - попита Мал без никакво желание да чуе отговора. - Какви нападения?

Бен я погледна в очите.

- Създание, което пали горите, краде добитък и опожарява фермите. Истинско бедствие - обясни той. - Всички са много изплашени. Камелот Хайтс е в повишена бойна готовност, крепостта е затворена.

- О, не - каза тя. - Това е ужасно.

- Мал, беше лилав дракон - тихо каза той и замълча за миг, за да й даде време да осъзнае казаното.

После й разказа как са устроили лагер с камелотските рицари в края на гората и как са чакали дни наред създанието да се появи.

- Арти беше на стража онази нощ и ни събуди. То се появи изневиделица, но успях да го видя, преди да изчезне. Огромен пурпурен дракон с яркозелени очи.

- Какво? Не. Не може да мислиш... - започна тя с бясно биещо сърце.

Това беше лудост. На света имаше само един лилав дракон. Злодеида.

- Видях го - потвърди той. - Беше точно като нея... Никога няма да забравя как изглеждаше на коронацията. Лицето й беше точно пред моето и тя се готвеше да ме изгори жив, но ти я спря. Казвам ти, тя беше.

Мал скръсти ръце и продължи да клати глава.

- Не, просто не може. Не е възможно. Тази сутрин ходих при нея. Затворена е под стъклен похлупак и си лежи на пиедестала. Малка. Безпомощна. А и ти като мен знаеш, че скиптърът „Окото на дракона" е на сигурно място, заключен в музея. Тя няма никакви сили и не може да прави магии без него.

- Знам какво видях - каза Бен с изопнато лице. - Знам колко ненормално звучи. Но за всеки случай ще разположа още стражи в библиотеката и ще оставя камерите включени денонощно. Ако може да излиза от затвора си, трябва да разберем как го прави.

- Съжалявам, че не мога да остана и да ти помогна - каза тя, разстроена от новата информация.

Бен се усмихна.

- Колкото и да ми се иска, мисля, че това би било грешен ход. Аз ще остана в Аурадон, за да видя дали можем да проследим и да хванем дракона, преди да нанесе още щети. Държим го в тайна, защото не искам да предизвиквам паника. Вие идете и открийте какво става на Острова на изгубените. Може би всичко е част от по-голям план. После ще ми кажете какво сте открили, и не се страхувай да помолиш за помощ, ако имате нужда.

- Непременно - рече тя и го прегърна силно. - Благодаря, Бен.

- Трябва ли ти още нещо? - попита той.

- Не, мисля, че няма нищо.

Бен я прегърна за последен път и й помогна да се качи в колата. Прозорците все още бяха спуснати и четирите злодейски деца му помахаха на сбогуване с нервни, но и обнадеждени лица.

- Късмет - пожела им Бен. - И между другото, добра игра. Браво на вас. Хванах най-силните моменти по Турнирен център - каза той на Джей и Карлос.

- Благодаря, човече - извика Карлос от шофьорското място, а Джей удари юмрук в юмрука на Бен от другата страна.

Бен посегна към ръката на Мал през нейния прозорец.

- Ще се видим в понеделник - каза той и с нежелание я пусна.

После даде знак на кочияша да се отмести от пътя, за да може лимузината да мине и да излезе от територията на училището.

- До понеделник - повтори тя, докато колата се отдалечаваше.

После се сети за нещо.

- Бен! - викна тя.

Той вдигна вежди.

- Ако хванете лилавия дракон... - тя се поколеба, макар да знаеше, че Бен ще разбере, дори никой друг да не разбира.

- Да?

- Не го наранявайте, става ли?

Той кимна.

- Давам ти думата си.