Създадена да убива

48.

Исках да е лъжа.

Исках да вярвам, че всичко е измама на Сигна.

Но като се замислех, не можех да не ѝ вярвам. Не можех да отхвърля убедеността си, че всичко това беше работа на Тирус.

Аз изобщо не съм някаква нежна душа. Отдавна съм приел, че по ръцете ми ще има кръв…

Трябва да живея с това, Немезида, и ще го направя. Ще живея с това.

Тирус можеше да живее със смъртта на някой невинен. И отказа да пожертва мен. Аз бях единственото нещо, което той не се осмеляваше да загуби. Затова…

Затова…

Ето го и него. Нещото, което бе готов да пожертва.

Сега Сидония лежеше на леглото. Покрих я с чаршафите на Елантра и затворих тъмните ѝ очи. Кожата ѝ беше студена. Лицето ѝ бе посивяло. Дълго я гледах и се опитвах да разбера как онази Дония, която познавах, която живееше, дишаше и ме гледаше с такива живи очи, сега можеше да се превърне в тази неподвижна восъчна фигура пред мен.

Застанах под душа и измих от себе си кръвта на Елантра. Навлякох една от роклите ѝ. Не исках да привличам вниманието върху себе си по коридорите на Валор Новус с вида си на човек, извършил масово клане.

Клането тепърва предстоеше.

Около мен витаеше мъгла, когато влязох в небесния купол и се запровиквах през тълпите връщащи се от Голямата хелиосфера. Спомних си за Невени и предупреждението ѝ, на което изобщо не обърнах внимание.

Тирус може и да е враг на твоя враг, но той продължава да е Домитриан. Никога не му се доверявай. На никого от тях. Те са фамилия от убийци и лъжци. Той може и да не използва резорбиращата мъгла, но все пак я беше донесъл със себе си. Какво ти говори това за него?

Беше донесъл тази резорбираща мъгла, макар да бе наясно колко е опасна, защото знаеше силата на заплахата и силата на избегнатата смърт. Беше достатъчно умен и пресметлив, за да не се възползва от нея или да я остави на кораба.

А после, когато се издигнахме над Лумина, ме целуна… Болката ме прониза като смъртоносна прободна рана.

Маслото беше това, което ми каза всичко. Уважавах прекалено много Тирус, за да повярвам, че е способен на такава грешка, да повярвам, че случайно е разкрил чувствата си към мен… да повярвам, че случайно е показал на Елантра коя е правилната отрова, която трябва да използва.

Главата ми бучеше, а светлините около мен като че ли бяха помътнели. Стигнах залата за аудиенции тъкмо когато Сигна излезе от нея. Видя ме, но не ме поздрави, а само извика настрана няколко стражи, които чакаха там, за да ми сторят път.

Изчадията на императора не пазеха до вратата.

Сигна беше разчистила пътя ми, но не можех да си обясня тяхното отсъствие. Минах направо през вратата и влязох в залата за аудиенции. Очите ми се нагодиха към полумрака вътре и видях всички — Тирус, Девини, Саливар, Рандевалд — ядяха и пиеха, а във въздуха над тях се носеха облаци изпарения. Риск и Мъка се спотайваха край далечната стена, без да се натрапват с присъствието си.

Имаше и друго любопитно. Бяха твърде далеч, за да се намесят, ако нападнех.

Но не го направих. Спрях веднага, щом ме забелязаха.

Всички прекратиха разговора помежду си. Всички Домитриан ме зяпаха с нескрито изумление — за тях бях бившата любовница на Тирус и натрапница. С периферното си зрение забелязах, че ботчетата по сигурността забръмчаха и се насочиха към мен. Бяха единствените стражи в стаята, разтревожени от присъствието ми.

— Сидония? — учуди се Тирус. Погледна ме за миг и скочи на крака. — Сидония, какво се е случило?

Какъв добър актьор! Лицето на умиращата Сидония продължаваше да е пред очите ми, а аз само го гледах от разстояние, което сега ми се стори безкрайно далечно.

Наистина е вярвал, че може да организира смъртта ѝ, а аз да не разбера, че е негово дело. Разбира се, че е вярвал. Ако Сигна не беше дошла, ако не беше говорила, аз никога нямаше и да си помисля, че това е негова работа.

Но сега, след като Сигна ми бе подсказала за тази възможност, тя ми се струваше единствената логична.

Ще предпочетеш да спасиш нейния живот пред своя. Но аз не мога да предпочета нейния пред твоя живот.

Това се очакваше от едно изчадие да направи — да убие един невинен заради човека, когото най-много обича. Можех да го разбера, защото точно така бих постъпила, но никога нямаше да го простя.

Знаех каква е ролята ми като изчадие на Сидония: да отмъстя за това чудовищно предателство. Да изтръгна сърцето му, както той изтръгна моето. Да го разкъсам на парчета. От дългото гледане, без да мигна, зрението ми се замъгли и трябваше да погледна настрана, защото дори сега не можех да убия Тирус. Сигна може и да беше разчистила пътя ми, но аз не бях нейно оръжие. Не бях дори собственото си оръжие.

Някой беше планирал убийството на Дония и щеше да си получи отмъщението, но щях да действам така, както самият Тирус би направил: индиректно. Хвърлих се на земята по ръце и колене пред императора.

— Трябва да ви призная нещо.

— Какво? — попита той и се изправи на крака.

— Ваше Величество, имам новини за заговор срещу вас.

Тирус се вцепени, а императорът вдигна ръка, когато изчадията му скочиха, готови да се нахвърлят върху мен. С крайчеца на окото си забелязах как Сигна мина през вратата и изведнъж спря, изненадана, когато ме видя на пода. Без съмнение беше очаквала да ме завари вече над трупа на внука ѝ.

— Заговор? — каза Рандевалд. — Какъв заговор?

— Ваше Величество — опита се да се намеси Тирус.

— Не съм Сидония Империан — извиках. — Аз съм Немезида дан Империан, изчадие на фамилията Империан. Заговорничих с племенника ви Тирус да отнемем живота ви.

— Сидония! — викна рязко Тирус.

— Не, не, остави я да продължи — каза императорът, без да скрива задоволството, изписано на лицето му. Даде знак на прислужниците си. — Изведете племенницата ми и съпруга ѝ. Всички други ще останем. Искам да чуя всичко.

Саливар и Девини, все така с течащи от устата лиги, бяха изведени от прислужниците. Тирус тръгна към мен, но Риск му препречи пътя.

— Ти… ти не разбираш — каза Тирус и се огледа безпомощно. — Мисля… мисля, че тя е полудяла. Нека поговоря с нея!

— Някога и ти беше луд — рече императорът. — Винаги съм те изслушвал.

— Сидония — каза с разтреперан глас Тирус, — моля те…

— Недей дори да произнасяш това име! — изревах насреща му. — Да не мислиш, че съм толкова глупава да не видя твоята ръка в това, което се случи?

Почувствах се така, като че ли ме бяха разкъсали на две и скръбта сякаш ме заслепяваше. Не виждах нищо, не забелязвах нищо, освен болката в мен.

— Сидония е мъртва. Тя е мъртва и това е твое дело. Зная го!

— Почакай малко, тя е… — започна Тирус.

— Сине — намеси се спокойно Сигна и застана до императора, — това е много сериозно обвинение. Кой знае какво е замислил внукът ми? Преди да може да направи нещо, препоръчвам веднага да бъде екзекутиран.

Погледнах я. Да, тя беше очаквала веднага да го убия. Сега лицето ѝ бе напрегнато, защото не го бях сторила. Не бях нейно оръдие и не бях дошла тук, за да съм играчка в ръцете ѝ.

— Ваше Величество — продължих аз, — Високопочитаемата Сигна също е заговорник.

Сигна подскочи.

— Абсурд!

— Тя е участница от самото начало — продължих тихо. С един куршум — два заека.

— Лъже! — извика Сигна и се извърна към императора, пребледняла като платно.

Но реакцията на сина ѝ ни най-малко не я успокои. На лицето на Рандевалд се бе появило изражение на маниакално задоволство. Всичките му мечти се бяха сбъднали.

Сигна отстъпи назад, отдръпна се от тази усмивка и вдигна ръце, като да се предпази от удар.

— Сине… не може да вярваш на това! След всичко, което пожертвах заради теб, бих ли те предала?

Тирус отново се засмя. Смехът му прозвуча някак странно, лениво. Изглежда, че се беше отказал да се измъкне с лъжи.

— Бабо, няма смисъл да отричаш! — Той я изгледа. Очите му изведнъж заблестяха в очакване. — Разкрити сме. Всичко пропадна.

От гърлото на Сигна излезе приглушен звук, сякаш се давеше.

— Ти…

Тирус се усмихна, но погледът му беше изключително студен. Разбрах какво прави.

Обвинението ми беше свързало удобно съдбата на Сигна с неговата, каквато и да е тя. Нямаше да загине, без преди това да види как тя среща и своята съдба.

— Риск, хвани племенника ми! — нареди императорът, без да сваля очи от Високопочитаемата Сигна. — Що се отнася до теб, майко, възнамерявам да приема предложението ти. Ти може да направиш нещо, преди да мога да те спра. Няма причина да те оставя да напуснеш тази зала.

Сигна ахна от изненада.

— Рандевалд, какви ги говориш?

Той оголи зъби.

— Ако те оставя, ти без съмнение ще намериш начин да се измъкнеш от присъдата. Не, няма да ти дам възможност да заговорничиш със своите съюзници. Ще умреш тук и сега заради този срамен опит да посегнеш на живота на собствения си син, а когато умреш, Тирус ще бъде убеден да даде публично показания за вината ти, както и за всичко друго, което пожелая. Мъка! — изкомандва той изчадието. — Убий я!

Мъка и Риск не се помръднаха.

Тирус се намръщи и също погледна нататък.

— Мъка! — изръмжа императорът и се наведе напред. — Казах, убий майка ми!

От мястото, където бях коленичила, вцепенена и безчувствена, видях Мъка да поглежда Сигна. Този поглед… в него имаше въпрос.

Сините очи на Риск също я гледаха.

Нито едно от двете изчадия не се подчини на императора.

Затаих дъх.

А Риск и Мъка гледаха Сигна в очакване на нареждания.

Те не бяха изчадия на императора.

Бяха нейни.

Бяха нейни, така както са били нейни и в деня, в който говорих с императора, когато се опитах да насоча подозрението му към Сигна. Тогава Мъка насила ме изведе от стаята, а Риск задържа императора — заради Сигна.

Тя е знаела, че Тирус и аз заговорничим срещу нея.

Сега лицето на Сигна се изкриви от отвращение.

— Рандевалд, как смееш да се съмняваш в мен? Предпочетох те пред другите си деца. Винаги съм предпочитала теб. А днес, въпреки твоето вероломство, бях избрала отново теб, този път пред собствения си внук — момче, което би могло да те надхитри още в люлката си. Мислех да ти го сервирам на тепсия, а ти какво направи? Обърна се срещу мен. През всичките години пренебрегвах дори собствената си сигурност, като заповядах на изчадията си да защитават теб вместо мен. Олеле! — Тя замълча за момент и се подсмихна, когато смаяното изражение на императора ѝ показа, че е разбрал. — Точно така, аз така и не ти казах. Тяхната връзка никога не е била с теб, Рандевалд. Те са мои. Но въпреки всичките ми саможертви каква е наградата ми? — Сигна разпери ръце. — Нареди да ме убият! Виждам, че трябва да приключваме с това. Риск, Мъка, убийте този предател!

Риск се втурна към императора и след миг го повали на земята. Мъка скочи и разби най-близкия бот по сигурността, като избегна лъчите на другите ботчета и после се нахвърли на следващия.

Императорът изрева изненадан, когато се намери на земята, оставен на милостта на собствените си изчадия. Тирус отстъпи назад, олюлявайки се, а аз скочих на крака и се втурнах към него… да направя… Какво? Не знаех. Да го защитя или да го нараня?

Не успях да стигна толкова далеч.

Погледът на Тирус се стрелна към мен и на лицето му се изписа тревога. Щракна с пръст.

Изведнъж електричеството ме прониза и ме събори отново на земята. Паднах на пода. Всяка клетка от тялото ми вибрираше. Останах да лежа там, зашеметена. Електродите.

Беше ми казал, че ги е деактивирал. Нищо подобно. Били са там през цялото време.

Никога не ми се беше доверявал.

Преди малко се бях почувствала предадена. Сега обаче с мъка си поемах дъх, познала истинската болка от предателството. Минаваше като безпощаден огън през сухожилията ми.

Секунди или минути по-късно можах да извия глава и да се огледам наоколо. Императорът гледаше с отворена уста майка си, жената, която не беше разбрал до този момент. После се чу грозно изпукване. Риск му беше прекършил врата.

Тялото на Рандевалд се свлече на пода. Беше мъртъв.

В залата се възцари пълно мълчание. После Сигна посочи към мен и след миг Риск и Мъка се нахвърлиха върху мен. Сграбчиха ме за ръцете и ме изправиха помежду си. Не се съпротивлявах. Как бих могла? Ако го сторех, Тирус щеше да активира електродите. Останах така да гледам как Сигна се приближи до него.

Бледите очи на двама Домитриан се вторачиха едни в други, като противници сред осеяно с трупове бойно поле.

— Така — рече Сигна, — това е бил планът ти въпреки всичките ти приказки за съюз. Искаше да измамиш и мен, и сина ми.

— Да — отвърна студено Тирус. — Но явно ти ме изпревари.

— Разбира се, че те изпреварих. Винаги ще бъда една стъпка пред теб. Подозирах, че искаш да ме вкараш в капан. Затова първо приготвих своя. Изглежда, че твоето изчадие, с което нямаш химическа връзка, наистина те обича. Мислех, че ще те убие. Имаше всяка причина да го стори. Въпреки това обаче не можа.

— Не си видяла какво се случи току-що — каза Тирус и ме погледна. За миг лицето му изрази някаква емоция. Истинска мъка.

Опипах врата си, опитвайки се да разбера къде са имплантирани електродите.

— И ето ни сега в безизходица — каза Сигна. — Виждаш, че Рандевалд е мъртъв, а имаме нужда от император. Не мога сама да се възкача на трона, затова се нуждая от някого от моята кръв.

Тирус погледна двете изчадия на Сигна, готови да пресекат залата и след миг да го убият.

— Ти постъпи умно, като се опита да ме убиеш, Тирус — продължи тя. — Защото беше прав. Аз съм най-достойна от семейството да управлявам. Правех го чрез дядо ти в продължение на години, правех го и чрез сина си. А сега или ще го правя чрез теб, или ще умреш още тук и империята ще трябва да се задоволи на трона да седи една ненормална, на която ѝ текат лигите… Бих предпочела теб. Ако сложа Девини на трона, ще възникнат прекалено много проблеми. Всички Високопочитаеми ще започнат да говорят за мозъчното ѝ увреждане. Но никой няма да оспори твоите претенции.

Тирус се засмя.

— И сега как бихме могли да бъдем съюзници? Аз възнамерявах да те убия. Скоро след това чичо ми щеше да те последва. Знаеш го.

— О, но освен това знам и колко си умен. Достатъчно умен, за да се страхуваш от мен.

Той се загледа с празен поглед в жената, която беше убила родителите му и повечето членове на семейството му.

— Да.

Сигна вирна брадичка.

— Подлото изчадие на Империан днес уби любимия ни император. Всички ще узнаят за това.

Тирус си пое дълбоко въздух.

— Няма ли? — попита рязко Сигна, а изчадията до мен заплашително се размърдаха и Тирус ги погледна с тревога.

Преглътна мъчително и рече:

— Както кажеш, бабо.

— И твоето изчадие ще бъде жертвеният огън при коронацията ти. Жертвен огън в най-истинския хелионистки смисъл.

Тирус стисна юмруци.

— Любов или власт, Тирус — изграчи Сигна. — Знам какъв избор съм правила от време на време. За един истински мой внук има само един избор.

После бавно, мъчително Тирус падна на колене пред нея и я погледна с пресметливите си очи.

— Както пожелаеш, бабо.

Тя се усмихна като голяма доволна котка и допря ръката си до бузите му.

После рече:

— Да поздравим императора.

Позициите им бяха напълно разменени, новият император на колене, а вероломната му баба над него, гледаха се с едни и същи очи, предпазливи и цинични, напълно лишени от обич или доверие.

И двама се бяха опитали и не бяха успели да се убият един друг, като използват Рандевалд; вместо това убиха само него. Сега този сатанински съюз щеше да продължи и тъкмо такова щеше да бъде и владичеството на Тирус. Нито един от неговите възвишени идеали и големи планове нямаше да се осъществи под железния юмрук на Сигна, защото тя щеше да бъде истинският владетел.

Наблюдавах това с опустошено сърце, все още остро усещаща електродите във врата си — доказателство, че съюзът ми с Тирус винаги е бил една лъжа. Съжалявах само, че не бях прозряла навреме истинската му природа на един Домитриан, за да спася Сидония.