Създадена да убива

18.

Голямото светилище се намираше във Валор Новус, точно под Голямата хелиосфера. Рядко се използваше. Беше изградено за редките случаи, когато сенатори и други правителствени представители пристигаха от цялата империя на Съвет. Съветите бяха големи събития, обикновено посветени на коронацията на нов император. В Сената можеше да постъпят и да си отидат поколения сенатори, без да са присъствали на официален Съвет. Тогава се събираха не само сенаторите, но и всички по-нискостоящи представители на класите, които управляваха империята: вицекрале, губернатори и наследствени глави на стари фамилии, които по традиция бяха твърде важни, за да могат да минат и без ранг, но твърде бедни, за да притежават реална територия.

Тъкмо затова бях крайно изненадана, когато получих послание за свикването на такъв Съвет на следващия ден. Наредено ми бе да присъствам като представляваща сенатор Фон Империан.

Тъкмо прослушвах отново съобщението, опитвайки се да разбера какво точно означава то, когато по вътрешната уредба на вилата ми съобщиха, че „Невени Сагнау иска да се види със Сидония Империан“.

Когато Невени влезе, се обърнах към нея. Косата ѝ беше в безпорядък, като че ли току-що бе станала от леглото и беше дошла право при мен, също толкова озадачена, колкото и аз.

— И ти ли чу за Съвета, или някой си прави майтап с мен?

— И теб ли викат?

— Като представляваща майка ми. — Очите ѝ бяха широко отворени и в тях се четеше уплаха. — Нямам никаква представа от работите на майка си. Какво искат да кажат с това, че трябва да я представлявам?

— Трябва да отидем вместо тях.

Сенатор Фон Империан можеше да присъства на Съвета чрез галактическите форуми. Нямаше нужда да отивам вместо него. Тук ставаше нещо странно.

— Там ще има хиляди хора — рече Невени почти на себе си. — Разбира се, ние няма да правим нищо, освен да слушаме.

— Така е.

— Но да слушаме… какво?

Поклатих глава. Бях също толкова в неведение, колкото и тя.

— Опитах се да се свържа с майка си, но не успях. — Тя се отпусна на един стол. — Сидония, наистина е странно. Не могат да ни го съобщават от днес за утре. Как очаква императорът всички да могат да пристигнат навреме?

Почувствах да ме пронизва някакъв вътрешен хлад. Спомних си за гербовете, които бях видяла на стената в края на алеята Бърневал и които бяха доказателство за самоличността на всички новопристигнали Високопочитаеми.

Разбрах, че императорът вече е събрал предварително всички, които му бяха нужни за Съвета. Изглежда, го беше планирал още преди да повика Сидония.

Но с каква цел?

Също като Невени, и аз изпратих съобщение до семейството си. Опитах се да се свържа с крепостта на Империан с надеждата да получа инструкции, някакво указание. Нещо.

Но също като Невени не получих отговор.

Съветите изискваха нещо повече от церемониални рокли. Нужно беше такова специално рефлектиращо облекло, че когато представители от всички краища на империята се съберяха в Голямото светилище, където гравитацията беше нарочно подбрана, за да позволява всеки квадратен сантиметър от пода, тавана и стените да бъде зает от столове и хора, облеклото само да увеличава образа на императора, седнал на висящия си във въздуха трон точно в самия център.

Повечето от по-незначителните Високопочитаеми трябваше да се молят и да вземат назаем пари за специалните си облекла. Купих на Невени нейното. Матриаршата вероятно нямаше да е доволна от тези разходи.

Имаше общо шестдесет по-големи фамилии Високопочитаеми, които бяха най-влиятелните в Сената и притежаваха най-важните територии в империята. Като представител на фамилията Империан мястото ми беше във вътрешния кръг. Това бяха опасно надвиснали подиуми, наредени в кръг около императора, до които се стигаше с помощта на стълба. Когато намерих мястото си, стълбата зад мен се прибра в пода. Сега се осмелих да се огледам наоколо.

Самите мащаби на Съвета накараха дъха ми да секне. Навсякъде из сферичното пространство се движеха тела, хората се настаняваха на местата си, а специалните им облекла блестяха с цвета, отговарящ на определения за тях сектор. Някъде отсреща беше Невени. По-близо до мен на съседния подиум седеше сенатор Фон Пасус. За първи път виждах лично големия противник на фамилията Империан.

Огледах го внимателно. Силното ми зрение ми помогна да различа чертите му въпреки голямото разстояние помежду ни. Косата му беше дълга и прошарена, а по лицето му имаше очевидни признаци за напредналата му възраст. Явно беше от хората, които не се възползваха много от възможностите, предоставяни от фалшивата младост. Може би това се дължеше на желанието му да изглежда по-достолепен. Мина ми през ума, че за разлика от много други сенатори тук на сенатор Фон Пасус явно му е било дадено достатъчно време, за да може да пристигне лично от своята звездна система.

Огледах внимателно и другите представители на големи фамилии. Сенаторите Фон Фордайс и Атън бяха тук, но много други фамилии бяха представени само от наследниците си като техни заместници. Нашите облекла за Съвета бяха програмирани така, че да показват фамилните знаци, затова лесно различих наследниците на семействата Амадор и Чомдърли. Всичките бяха млади, неспокойни и изнервени.

Внезапно осъзнах, че е налице една очевидна разлика. Всички сенатори от хелионистката фракция присъстваха тук лично. Но тези от фракцията на сенатор Фон Империан отсъстваха до един. Вместо тях като техни представители тук бяха наследниците им.

Свивах и отпусках юмруци, давайки си сметка, че тук става нещо много нередно, но можех единствено да чакам, за да видя какво ще се случи.

След това въздухът потрепери от гръмналата имперска церемониална музика и в залата влезе процесията на императорската фамилия. Те заеха местата си точно в центъра на нашия кръг.

Най-накрая се появи и самият император заедно с трите си изчадия, съпроводени от хиляди ботчета, отговарящи за сигурността.

Затаих дъх и се огледах наоколо, когато малките метални машинки се издигнаха с бръмчене във въздуха и заеха позиции из цялата зала. Не стреляха, само мълчаливо застанаха срещу всеки от секторите. Пред платформите на всяка от големите фамилии се спря по един такъв миниробот. Усетих се, че гледам право в прицеленото в мен око на малката машинка, увиснала във въздуха само на метри от мястото ми. Различих ясно малката цев на лазера, която се подаваше от него, готов да ме разреже на две.

Но щом погледнах към сенатор Фон Пасус, открих, че фамилиите, ползващи се с благоволението на императора, нямат пред себе си ботчета с насочени оръжия срещу тях. Хелионистката фракция пак беше с предимство.

По гърба ми пропълзяха студени тръпки. Можех да скоча от стола и с един удар да ликвидирам ботчето пред мен, но знаех, че другите ще реагират бързо и само след секунди ще ме убият. Просто трябваше да седя кротко тук, каквото и да се случеше. Бях в капан.

Императорът разпери ръце; образите, отразявани от облеклата на присъстващите, се промениха и започнаха да стават по-големи: тези на лицето на император Фон Домитриан, на кожата му, която днес беше с цвят на праскова, на русата му коса с вплетени в нея златни нишки, които създаваха ореол около главата, на очите му, които проблясваха гордо, докато оглеждаше поданиците си. Той повдигна брадичка и всички притиснахме ръце към сърцата си за поздрав. Отраженията на ръцете, които се движеха в синхрон от толкова много хора наоколо, за миг ме заплениха.

Тогава императорът заговори:

— Скъпи поданици, благодаря ви, че дойдохте като представители или заместници на управителите на всички територии на нашата велика империя. Днес сме се събрали да отпразнуваме победите над нашите настоящи и предишни врагове. Тези битки поставиха основите на сегашното величие на човечеството и върховенството му в галактиката…

Огледах се наоколо. Гордият образ на императора ме гледаше от всички страни. Видях и други хора — заместници като мен, също да се оглеждат и да се опитват да разберат какво става. Императорът със сигурност не беше свикал Съвета, без да има важна причина.

Тогава научих защо бяхме тук.

— Уви, въпреки че вече векове наред империята се радва на просперитет и мощ под управлението на фамилията Домитриан, ние се намираме на опасен кръстопът. Има вредна идеология, която се разраства като рак сред нас. Говоря, разбира се, за онези, които искат да върнат добре забравените науки.

Затаих дъх. Ето защо бяхме тук.

— Онези, които вярват в тази опасна нова идеология, не са просто истерици, убедени, че лошото пространство е голяма заплаха, която един ден със сигурност ще погълне империята. Или пък партизани сред Излишните, които вярват, че ще са по-силни, без да ги направлява нашата благородна ръка. Има предатели и богохулници дори в най-висшите среди на тази свещена империя.

Продължавах да гледам право в него, в онази дребна фигура, седнала на трона сред това велико събрание, а не в неимоверно уголеменото лице, което ме зяпаше от електронното облекло. Мислех само за разделението в това общество след действията ми на арената, за начина, по който, изглежда, се беше поляризирал Хризантемиумът. Фамилията Империан беше в самия център на това разделение. Тя беше неофициалният водач на „канцерогенната“ фракция, която императорът ненавиждаше.

— Някои сенатори и вицекрале са си втълпили, че те, а не аз трябва да вземат решения за доброто на империята. Те разпространиха сред Излишните онези ереси, които не е нужно да се знаят. Въпреки изричните ми заповеди те издават свещените тайни на Живия Космос. Много от вас знаят кои са тези предатели. Много от вас са деца на тези предатели.

Стиснах ръцете си в юмруци, а сърцето ми започна да бие по-бързо. Вгледах се право в машинката, която висеше във въздуха пред мен, готова да стреля, и се запитах дали ще умра.

Императорът замълча и надвисналата тишина стана по-тежка. С всяка изминала секунда човек все по-трудно можеше да си представи, че някой може да я наруши, а може би тъкмо това искаше императорът. На фалшиво младото му лице се появи широка усмивка.

— Затова ви извиках тук на този много специален Съвет. Както виждате, онази малка шепа заблудени, които разпространяват тези богохулства, не са поканени. От уважение към големите фамилии аз подложих на внимателна проверка Високопочитаемите, за да открия техните най-подходящи наследници, онези, които, освен че представляват старата кръв, са готови да се подчиняват на своите водачи, и ги извиках тук.

Продължавах да го гледам, изпълнена с мрачно предчувствие.

— Днес сме се събрали тук с една-единствена цел: някои от вас доказаха, че са достойни за властта на фамилията си, но уви, вашите роднини не са. От днес вие ще вземете техните титли и задължения. Онези от вас, които са тук като заместници, сега са повишени във водачи на своите фамилии.

Погледнах го с недоумение. Не можеше просто така да каже, че сенатор Фон Империан вече не е сенатор, а на негово място сенатор става Сидония. Нещата не стават така. Дори императорът не можеше да заменя един човек с друг просто така, когато реши.

Ако не бяха онези ботчета за сигурността, готови да ни избият, някой вече щеше да е изтъкнал това.

— За да съм сигурен, че прехвърлянето на титлите ще стане гладко — продължи той с ледена усмивка, — премахнах претендентите, които биха оспорили претенциите ви.

Направо се смразих.

Не разбирах. Не можех да разбера.

Около мен и зад мен се чуха гласове, когато хората започнаха да проумяват смисъла на думите му. Единственото нещо, което можех да направя, беше да продължавам да седя там и да си мисля, напълно уверена, че не съм чула добре, че съм го разбрала погрешно.

— Тъкмо затова свиках този Съвет днес — за да можете да се опознаете — каза императорът — новите и старите наследници на тази велика империя. И разбира се, можем да почетем онези заблудени души, които вече не са тук да развращават това величествено събрание.

Императорът направи елегантен жест с ръка.

После образите, отразявани от лъскавото облекло на по-нисшите Високопочитаеми от външния кръг, започнаха да трептят, заменени от други образи. Видях как една космическа станция бе обхваната от пламъци. Флотилия космически кораби изчезна, погълната от автоматизирано минно поле. Една планета експлодира.

Все още не можех да проумея какво виждам, когато на екрана се появи крепостта на Империан и аз забелязах в ъгъла датата на предишния ден.

Не.

После крепостта експлодира.

Скочих на крака и за малко да обърна платформата при тази гледка.

— Не!

Не, не, не. Думата отекна в главата ми, това не беше истина, не се случваше.

Но то беше пред очите ми, жестоко и напълно реално, крепостта се срути и остатъците от нея се разпиляха над познатия газов гигант, който виждах всеки ден от живота си със Сидония.

Виждах дома си разрушен — дома на Сидония разрушен.

— Не! — извиках аз и си спомних, че матриаршата не ми беше отговорила, когато се опитвах да се свържа с нея.

Помислих си за членовете на семейство Империан, които не ми бяха отговорили.

Последваха още образи, още разрушения, стари и нови фамилии, всичките могъщи, избити до крак с неочаквана атака. Скоро образите бяха заменени от гордата физиономия на императора. Пронизващият му поглед като че ли се впиваше направо в душата ми. Образите бяха последвани от викове и вопли. Виждах в далечината как хората са се свили от скръб. Едни бяха разтърсвани от ридания. Някои стояха с каменни лица. Други, като сенатор Фон Пасус, гледаха самодоволно наоколо, недокоснати от касапницата поради благоволението на императора.

А аз си повтарях само: Това не може да е истина. Не може да се е случило…

— Някои от вас загубиха целите си семейства — продължи императорът, когато и последните образи изчезнаха от екрана, — но трябва да ви уверя, че те сами са си виновни за тази участ. Онези, които дойдоха тук като заместници на своите роднини, ще си тръгнат като могъщи хора в империята и вие винаги ще помните заблуждаващите богохулства, довели фамилиите ви до това положение. Вярвам, че до края на живота си ще бъдете благодарни на императора, който ви избра да заемете това високо положение. Ако пък не го направите, е, тогава по всяко време можем да направим още една демонстрация като тази, може би пред различни зрители и с вас на екрана.

Стори ми се, че светът около мен ще изчезне. Това не се беше случило наистина, сигурно беше някакъв кошмарен сън, от който мога да се събудя.

Императорът завърши речта си с приказки за галапразненство, с което да се отпразнува внезапното повишаване в ранг на толкова много млади Високопочитаеми. Не разбирах за какво говори. Все още не се бях събудила от този кошмар.

Ако скоро не се отърсех от него, ще трябваше да повярвам, че императорът бе избил фамилията Империан.

Трябваше да повярвам, че го е направил.

Че беше избил всичките.

Включително Сидония.