Създадена да убива

46.

Същата вечер обявиха годежа на Тирус с Елантра. Научих за него, защото пристигна прислужник с официална покана от младоженката на разсъмване да отида във вилата ѝ за нейното помазване.

— Помазване? — казах с недоумение, загледана в поканата.

Дония я грабна от ръката ми и я прочете.

— Помазването е годежен ритуал. Обикновено хората канят най-близките си приятели за церемонията, преди да започнат да се приготвят за обявяването на брака си. Майка ми ме научи как да го правя, но е сложно. Твърде сложно, за да ти го обясня.

— Значи ще откажа да го направя.

— Не! — Тя пребледня. — Това ще бъде ужасна обида, Немезида.

— Още по-добре — казах рязко. — Ненавиждам Елантра, ти също.

— Не, наистина не можеш да откажеш. Това е свещен ритуал. Може да предизвикаш началото на война със семейството ѝ, а ние не можем да си го позволим точно сега.

В това несигурно време нямах нужда от неприятности със семейство Пасус.

— Добре, няма да откажа, но въпреки това не разбирам. Аз не съм приятелка на Елантра. Защо изобщо ме кани?

— Може би за да се перчи с годежа си? — предположи Дония. — Слушай, ще отидем заедно. Тя няма да възрази, че си довела възпитателката си. Ще ти давам шепнешком наставления.

„Разсъмването“ тази сутрин беше в шест часа. Дония разтъркваше очи, за да прогони съня, когато се отправихме към вилата на Елантра.

Нейните прислужници ни отвориха вратите и ние влязохме. Последвахме ги в спалнята на Елантра, където тя лежеше в леглото и се преструваше на заспала.

— Събуди се — казах рязко. — Давай да свършваме.

Елантра седна в леглото и черните ѝ къдрици се спуснаха на вълни по раменете. Погледна ме сърдито и възрази:

— Не се прави така.

С мъка потиснах раздразнението си. Извадих копринената кърпичка, а Елантра отново затвори очи и легна в очакване. Дония ми беше обяснила какво се очаква от мен. Помнех добре тази част.

Край леглото имаше леген с благословена от слънцето вода. Натопих кърпичката в нея, допрях я първо до едното ѝ затворено око, а после и до другото.

— Така е по-добре — рече Елантра и отново седна в леглото.

Дония надникна от вратата и ми подсказа само с отваряне на устата какво трябва да кажа.

— Поздравления, Високопочитаема Пасус, в този най-прекрасен ден, когато официално ще се вречеш на друг човек — повторих аз.

Елантра гледаше ту Дония, ту мен.

— Наистина ли имаш нужда от възпитателката си, за да ти напомня как да изпълниш този основен ритуал с помазването?

Значи беше чула.

— Простете ми, Високопочитаема Пасус — рекох аз. — Не очаквах да се наложи да го правя, докато не се ожени някоя моя приятелка. — Нарочно наблегнах на последната дума.

Елантра ме погледна с насмешка и стана. Протегна ръце и кокетно примигна.

— Съблечи ме.

Скъсах едно копче, когато задърпах копринената ѝ роба.

— Що се отнася до въпроса защо съм те поканила, Високопочитаема Империан, това е съвсем очевидно.

— Не и за мен — отвърнах троснато.

Дония ми даде знак с пръст да изведа Елантра навън до солариума на вилата. Там имаше голям сенник, който предпазваше от слънцето, и Елантра застана пред него в очакване.

Пристъпих към него и започнах бавно да го навивам. Трябваше да прилича колкото е възможно повече на постепенния изгрев на слънцето, чиито лъчи играеха по кожата ѝ. Новата зора на хоризонта трябваше да символизира началото на живота на Елантра с Тирус.

— Първият престолонаследник и аз се свързваме в брачен съюз — каза Елантра и се наведе така, че черната ѝ коса да се разпилее по гърба ѝ. — Реших, че като те помоля да изпълниш този ритуал, това може веднъж завинаги да изясни нещата между нас. А сега помажи гърба ми.

Посегнах към едно от гърнетата с масло, които стояха отстрани.

— Какво да изясним?

— Не това гърне — рече рязко Елантра, като видя към кое съм посегнала. — Това масло е за теб. Моето масло за помазване е по-тъмното до него.

Взех по-тъмното, като се опитах да си припомня рисунката, която преди това Сидония беше направила, за да ми покаже какво трябва да нарисувам на гърба на Елантра.

Приличаше на слънце с концентрични кръгове около него. Елантра стоеше неподвижно пред огледалото, когато прекарвах пръсти по кожата ѝ. Когато бърках, Дония заставаше до мен, хващаше ръката ми и движеше пръстите ми вместо мен.

— Тирус предложи ти да изпълниш помазването — отбеляза Елантра.

Ръката ми престана да се движи. Това ме изненада.

— Така ли?

Погледнах Дония и тя повдигна вежди.

— Да. Предполагам, че се опитва да те накара да ревнуваш — продължи с ехидна усмивка Елантра. — Това ми подсказва, че той все още има чувства към теб, въпреки че твърди обратното. Доволна ли си?

Защо Тирус ѝ е казал да ме използва по такъв начин? Той никога не действаше без предварително да е намислил нещо, затова сигурно имаше някаква причина. Може би беше жест за пред баба му, за да ѝ подскаже, че продължава да държи на мен, въпреки че го е принудила да се ожени за Елантра. Трябва да е съсредоточил вниманието си върху Сигна, без да се замисли как самата Елантра ще приеме тази негова молба — недоглеждане, твърде нетипично за него.

— Разбира се, че ще си доволна — каза Елантра, като продължи да ме наблюдава. — Всеки на твое място щеше да бъде.

— Всъщност това изобщо не ме интересува — отвърнах и продължих да нанасям фигурите по кожата ѝ с маслото за помазване.

— Подозирах, че той може би още те обича и се обърна към мен поради необходимост, но не ми беше приятно да получа потвърждение за това — продължи Елантра, а очите ѝ се впиха от огледалото в моите. — Предполагам, че ме избра вместо теб, за да угоди на Високопочитаемата Сигна. Но приемам неговата фалшива обич, ако това е цената, която трябва да платя, за да стана императрица.

Ръката ми отново спря, а сърцето ми подскочи.

— Това е… прекалено. — Трябваше да го кажа. Да се обсъжда смъртта на императора, се считаше за измяна, а Елантра не ми беше приятелка.

Тя ме погледна презрително през рамо и изкриви устни.

— Не се преструвай на наивна. Той има нужда от мен да спечели подкрепата на Високопочитаемата Сигна. Възнамерява да убие императора. Дори видях отровата, която иска да използва за тази цел — обикновен токсин. Едно несъзнателно докосване и тя ще проникне през кожата на бедния Рандевалд и ще го убие за минути.

Ръката ми отново спря да се движи. Това признание сигурно беше измъкнато по някакъв начин от Тирус. Ако Елантра се откажеше от брака, Високопочитаемата Сигна можеше да бъде принудена да подкрепи Рандевалд вместо него. Предположих, че Тирус е споделил информацията с Елантра, за да я убеди да се оженят, но не ми стана приятно да го чуя. Тя можеше да предаде всички ни.

Но пък Елантра не би ни издала, ако се надяваше да стане императрицата на Тирус… Сега обаче, когато тя е разбрала, че Тирус обича мен, а не нея, Елантра щеше да бъде нащрек, когато той се възкачи на трона; щеше да внимава да не я излъже. Трябваше да действаме много предпазливо.

— Защо съм тук, Елантра? — попитах я аз. — Не е било нужно да се съгласяваш и да ме каниш за ритуала.

Тя не отговори. Вдигна ръце, за да ѝ облека нощницата. После се завъртя, както беше боса, и седна върху една голяма възглавница близо до осветения от слънцето прозорец.

— О, възпитателко! Вземи маслото на сенатор Фон Империан. Сега е неин ред да бъде помазана.

Дония взе гърнето с по-светлото масло, което трябваше да намажа върху раменете и гърдите си, преди да съпроводя Елантра до свещеника. Пак не знаех какво трябва да нарисувам. Дония ми се притече на помощ:

— Умея много добре да си служа с ръцете. Може ли да помажа моята господарка? Ще стане по-бързо.

Елантра продължи да не сваля поглед от мен.

— Тя може сама да се намаже. Дай ѝ гърнето и ни остави.

Дония ѝ се усмихна с най-нежната си усмивка и аз се запитах как ли би се почувствала Елантра, ако знаеше, че нейната истинска съперница беше малката, кротка девойка до мен.

— Моля ви, Високопочитаема Пасус, много бих искала да направя това за Високопочитаемата Империан. Всъщност дори настоявам.

Елантра я изгледа гневно.

— Как се осмеляваш да настояваш пред мен! Не си ли знаеш мястото?

После гневът ѝ премина и ярката червенина по бузите ѝ изчезна. Тя вирна назад глава и се усмихна.

— Много добре. След като настояваш, можеш ти да помажеш господарката си.

Аз смъкнах туниката си и зачаках Дония да потопи пръсти в маслото и да започне да ги прекарва по раменете ми. Елантра наблюдаваше как пръстите ѝ се движат по кожата ми.

— Откровено казано — рекох ѝ аз, — беше много безразсъдно от твоя страна да разкриваш пред мен плановете на Тирус. Трябва да си даваш сметка, че като отхвърлена любовница мога да поискам да си отмъстя и да го издам пред императора.

Елантра се усмихна.

— О, не се тревожа, че можеш да издадеш каквото и да било.

В този миг гърнето с маслото падна и стана на парчета в краката ни, а Дония сподавено извика. Рязко се извърнах и срещнах широко отворените ѝ, изпълнени с ужас очи. Вдигна лъщящите си от маслото пръсти и аз видях как плътта ѝ по тях бързо придобива някакъв болезнено сив цвят. В същия миг почувствах парене по раменете и разбрах защо Елантра ме беше довела тук, защо не се страхуваше да говори така открито.

Маслото беше отровно.

Елантра никога не беше имала намерение да ме остави да си тръгна оттук жива.