Създадена да убива

40.

Сутринта в деня на Голямата надпревара имаше заседание на Сената. Знаех как императорът искаше да гласувам. Трябваше да одобря резолюция за повишаване на данъците на Излишните в пограничните планети. Според Дония тези Излишни по традиция се радваха на по-ниски данъци като стимул да живеят в опасните покрайнини на имперската територия.

Но както всички знаеха, хазната на императора беше празна. Бяха му нужни пари като компенсация за богатството, което поколения императори от фамилията Домитриан бяха пропилели — богатство, което той самият беше изцедил буквално. Дори защитените от данъците му сега трябваше да поемат бремето за издръжката на императорската фамилия.

Един слуга на Тирус ми донесе секретно съобщение с неговата инструкция.

Гласувай против резолюцията.

И аз гласувах както той поиска.

Не бях единственият сенатор, който го направи. Огледах се наоколо и се запитах колко от тези хора са гласували против резолюцията по нареждане на Тирус. Беше дръзка стъпка след скорошната чистка и най-вероятно те са поели този риск само със знанието, че някой ще ги защити от последиците за тяхното неподчинение на императора.

Това наистина щеше да бъде силен удар за Рандевалд фон Домитриан.

Не можех да престана да се питам колко още удари щеше да му нанесе Тирус, преди той най-накрая да реагира.

След гласуването взех магнитния трамвай, който ме свали на алеята Картие, пилонът, противоположен на алеята Бърневал. Тя не беше толкова занемарена и беше предназначена повече за любителите на приключения с нейните красиви градини, изкуствени потоци и срещащите се на всяка крачка небесни куполи. В самия ѝ край бяха най-големите куполи с огромните прозорци, гледащи към част от пространството, където беше очертано трасето за състезанието.

Около мен другите сенатори също се бяха отправили към състезанието, като разговаряха тихо помежду си за историята, която Тирус ми беше разказал за надпреварата преди пет години. Историята, според която императорът беше екзекутирал пилотите, екипажите им и техните семейства, защото бе загубил облога. Никой не завиждаше на пилота, на когото беше заложил императорът тази година.

Очевидно Голямата надпревара се състоеше винаги, когато шестте звезди на системата се приближаваха достатъчно, за да бъдат достигнати от един кораб. Шестимата състезатели — повечето от тях Излишни и спонсорирани от Високопочитаемите — прекарваха години в подготовка на корабите и за подобряване на уменията си. Бяха дошли от цялата империя, за да се състезават за голямата купа, съпроводена с финансова награда, достатъчна да се купи малка луна.

През последните години събитието се спонсорираше от императора, но този път това направи Тирус. Неговата щедрост сигурно щеше да се стори на Рандевалд много по-безкористна преди година, преди да бе предизвикал у него някакви подозрения и когато още не беше разгласил публично истината за финансовите му затруднения. Сега този жест трябваше да се тълкува като умишлена и открита подигравка към императора, защото подсказваше, че Тирус има повече пари от него.

Седях с Тирус на издигнатата трибуна, запазена за императорската фамилия. Тирус беше подпрял мускулестите си ръце на облегалките на стола. Елантра се намираше заедно със семейството си на по-ниската платформа, запазена за по-изтъкнатите Високопочитаеми. На няколко пъти отправи лъчезарни усмивки към Тирус, на една от които той отвърна, но като че ли беше прекалено зает, за да обръща внимание на непрестанните ѝ опити за флирт.

Тълпата около нас изразяваше шумно вълнението си. Тирус беше похарчил доста пари за разни интоксиканти, за да ѝ достави удоволствие, както и за лекари, които да помагат, ако се наложи, на онези, които биха прекалили с дозите. Един прислужник дойде при нас с табла в ръце. Нарочно се наведох, за да разгледам какво имаше на нея, защото от мен се очакваше да си взема нещо.

Нямаше алкохол. Нямаше опиати. Нищо успокояващо. Само амфетамини и еуфорични препарати, които изостряха вниманието.

Погледнах скришом Тирус и се запитах дали имаше някаква причина нарочно да е забранил да се поднасят някои видове наркотици.

Усмивката му ми напомни на мързелива котка. Наведе се към мен и каза тихо:

— Искам хората да запомнят този ден. Не искам нищо да замъглява мозъка им.

Явно беше планирал нещо.

— Заложил ли си пари на някого?

— Цяло състояние на Дандрас Тирон — каза весело Тирус. — А ти?

Изненадах се, че беше похарчил пари с такава лека ръка, макар да знаеше колко много беше загубил чичо му последния път, когато е имало такова състезание. Това беше много нетипично за него. Може би знаеше нещо, което аз не знаех. Погледнах към екрана за залаганията в подножието на столовете ни.

— И аз ще заложа на Дандрас.

Тирус хвана ръката ми, преди да успея да го сторя.

— По-разумно е да похарчиш парите си някъде другаде.

Погледнах го с недоумение. Значи не беше много сигурен, че победителят ще е Дандрас? Не можех да разбера намеренията му.

Затова заложих малка сума на друг пилот, когото избрах напосоки.

Императорът пристигна с двете си изчадия. Холограмите засвяткаха около нас, а ревът и възгласите на тълпата изпълниха въздуха. Отведоха императора до мястото му над нас. Видях да се размахва море от ръце и хората да ги притискат до сърцата си за поздрав. Той огледа тълпата видимо ядосан, защото очевидно току-що беше чул за гласуването в Сената, което не беше в негова полза. Императорът гневно даде знак с ръка за началото на състезанието.

Корабите, които стояха в готовност близо до станцията, незабавно се изстреляха в черното пространство към първата от шестте звезди — червено джудже, около което трябваше да наберат скорост.

Спуснаха един екран, на който ни показваха корабите, след като изчезнаха от погледа ни. Образът често се сменяше от един сателит на друг, разпръснати из шестзвездната система.

Състезанието щеше да продължи с часове и с течение на времето щеше да става по-вълнуващо заради увеличаването на скоростта, с която състезателите се приближаваха все по-близо и по-близо до звездите, за да получат повече точки за близост. Някои от тях щяха да сбъркат в преценките си, щяха да бъдат привлечени от гравитационното поле на звездите и щяха да бъдат унищожени. Шестзвездната система беше пълна с хаотични гравитационни сили и дори летенето през нея със стандартната скорост беше опасно. Днес някои от състезателите щяха да умрат, но ако не ги извадеха от строя в началното разстояние, както пилота, на когото бе заложил императорът последния път, поне нямаше да се опозорят.

Продължаваха да разнасят сред тълпата подноси с ободряващи вещества, храна и сувенири. Хората бяха променили външността си така, че да наподобяват характерните лицеви отличителни черти на любимите си състезатели от техните звездни системи. Надаваха окуражителни възгласи всеки път, когато на екраните показваха корабите на любимците им.

Тирус не говореше много, загледан с такова нетърпение в най-близкия екран, като че ли очакваше нещо. Продължаваше да държи ръката ми. С течение на времето започна да стиска по-силно. Вгледах се в мускулестата му ръка. За Тирус не беше характерно да показва вълнението си така открито. Аз също съсредоточих вниманието си в екрана. Корабът на Дандрас Тирон наближаваше звездолета на един състезател, който се наричаше Уинтън Траванис.

И тогава то се случи.

Вероятно е имало промяна в гравитацията или турбулентност. Беше трудно да се каже. Но корабът на Уинтън зави и удари този на Дандрас. Моментално и двата кораба излетяха встрани и бяха дисквалифицирани.

И то още в самото начало на състезанието.

Тълпата нададе вик и всички скочиха на крака, а корабът на Дандрас беше уловен от гравитационно поле, което не можа да преодолее, и се разпадна на части, избухвайки в пламъци.

Сред тълпата се възцари пълно мълчание и всички погледи се насочиха към Първия престолонаследник. Всички бяха видели огромната сума, която беше заложил за Дандрас. Вгледах се в лицето му, за да видя как ще реагира.

Тирус седеше със скръстени ръце и гледаше с каменно изражение право пред себе си. Беше се случило буквално същото като на последната Голяма надпревара. Подобно на чичо си императорският наследник беше заложил парите си на късмета на един състезател, който пък беше изваден от състезанието заради грешка на друг състезател, още преди да стигне първата звезда. Всички знаеха какво се бе случило с оцелелия състезател, отговорен за този инцидент. Опозоряване и екзекуция.

— Жалко — чу се отгоре гласът на императора и Тирус се обърна да го погледне. — Надявам се да не си банкрутирал.

— Заложих повече, отколкото бих желал да загубя — отвърна тихо Тирус.

Лицето му обаче продължаваше да е невероятно спокойно. Нямаше и следа от ужаса от загубата, който очаквах да видя.

— Пилотска грешка.

Императорът не се опита да скрие злобата в гласа си. Очите му искряха от задоволство, докато гледаше надолу към Тирус.

— Оставям на теб да решиш какви да бъдат последствията за това.

Тирус се отпусна на стола си до мен, а аз продължих да го наблюдавам внимателно. Лицето му все така бе непроницаема маска и не издаваше никакви емоции.

Беше ми казал да не залагам на Дандрас.

Провинилият се пилот Уинтън явно знаеше какво се бе случило с онези, осмелили се да подложат на изпитание късмета на един Домитриан. Когато състезаващите се кораби стигнаха следващата звезда, корабът му вече напускаше звездната система. Беше предпочел да избяга, вместо да рискува да бъде наказан в Хризантемиума.

Не стигна далече.

Нетърпеливи да спечелят благоволението на Първия престолонаследник, някои не особено изтъкнати Високопочитаеми изпратиха корабите си след него. Повреденият кораб на Уинтън не можеше да им избяга. Подмазвачите се върнаха в последния час от надпреварата заедно с провинилия се пилот. Новината се разпространи бързо сред тълпата. Тирус стана и се върна на Валор Новус, половината зрители също си тръгнаха, без да догледат последния етап на състезанието. Вълнението и без това беше доста спаднало, след като повечето състезатели или бяха дисквалифицирани, или бяха загинали. Печелившият състезател имаше значителна преднина и стигна лесно до финиша.

За повечето хора беше далеч по-забавно да видят как ще излее яда си Първият престолонаследник, отколкото да гледат предварително ясния край на състезанието.

Тирус продължаваше да държи ръката ми, когато наближихме Съдебната зала на Валор Новус. Тълпите, които ни последваха, вече се боричкаха за места около нас.

— Трябва ли да те призова да проявиш сдържаност? — попитах го аз, замислена за обичайната си роля при нашите публични прояви.

— Не и този път — каза Тирус. — Остави ги да видят каква ще бъде реакцията ми.

Приближихме се до мъжа, който беше паднал на колене — един уплашен Излишен с твърде похабена кожа на жител на планета. Страхът беше изписан на лицето му, тъй като знаеше какво се бе случило на последния провинил се точно по същия начин човек пред един Домитриан.

Тирус го изгледа продължително, а после вдигна ръка, за да накара присъстващите да замълчат. Бяха започнали да шушукат развълнувано и дори да изказват предположения колко хора ще бъдат екзекутирани този път.

— Ти беше участник в най-сериозния инцидент, на който станах свидетел преди малко. Защо избяга? — попита строго Тирус. Надвеси се над коленичилия мъж като някой страховит император.

— Уплаших се, Ваше Височество. Беше случайност. Навигационните ми уреди се повредиха. Моля ви. — Уинтън се хвърли на земята. — Знам, че Ваше Височество трябва да вземе живота ми, но ви моля да пощадите семейството и екипажа ми. Те не са виновни.

Тирус не каза нищо, оставяйки молбата да виси без отговор, а напрежението да нараства. Представих си как самият император наблюдава всичко това на екрана си, вместо да следи края на състезанието.

— Стани, човече — рече Тирус.

Уинтън вдигна глава, широко отворил очи от страх.

— Ваше… Ваше Височество?

— Казах да се изправиш. Нямам намерение да екзекутирам един честен спортист като теб заради нещо, което очевидно беше случайност. Това би било просто варварщина.

Хората в залата зашумяха, невярващи на ушите си.

— Ще разследваме инцидента и ако някой бъде намерен за виновен, ще му бъде забранено отново да упражнява този спорт — продължи Тирус. — Що се отнася до теб, ще посетиш семейството на мъртвия и лично ще им занесеш една сума, която аз ще им даря за тяхната загуба. Мога ли да ти поверя тази задача?

Уинтън отново падна на колене, притиснал молитвено ръце.

— Да, да, Ваше Височество! Да, можете!

Тирус вдигна ръце и позволи на човека да ги притисне почтително до бузата си.

— Разбира се, възнамерявам да отслужат литургия в Голямата хелиосфера за онези, които загинаха в това доблестно състезание. Очаквам да присъстваш и ти, преди да заминеш, нали?

— Да, с удоволствие. С удоволствие, Ваше Височество!

Той отново опря пръстите на Тирус до едната, а после и до другата си буза.

— Вие сте милостив, велик и справедлив…

— Отивай да почиваш.

Тирус се отдръпна от него и се обърна към онези, които бяха заловили пилота.

— Благодаря ви, че намерихте нашия заблудил се приятел, преди да е извършил нещо неблагоразумно. Ще бъдете компенсирани добре за услугата.

Когато Тирус се обърна, за да излезе от Съдебната зала, чух да се надигат гласове на изумление, след като хората станаха свидетели на състраданието на един Домитриан. На този Домитриан. То така очевидно контрастираше с жестокостта на чичо му. В изумените лица съзрях възможността у хората да се появи надежда каква би могла да стане империята при управлението на такъв по-млад и по-справедлив управник.

Настигнах Тирус, разбрала какво точно беше направил. Пак беше подронил авторитета на императора по един от онези хитри начини, които не могат директно да се определят като враждебни, но въпреки това имаха точно такъв ефект. Тирус бе възнамерявал да загуби цяло състояние, само за да покаже, че въпреки загубата може да бъде милостив.

— Браво! — прошепнах му аз едва чуто.

Тирус ми хвърли бърз поглед и за миг неговата непроницаемост се разклати, разкривайки нещо, което бях видяла в лицето му още когато Елантра хвърли Единство на ринга.

— Не заслужавам похвала, Немезида. Сторих нещо направо чудовищно. Корабът трябваше само да бъде повреден, а не унищожен.

До този момент не бях помислила за човека, който загина при инцидента. За мен целите винаги оправдаваха средствата, но погледът на Тирус беше мрачен.

— Аз изобщо не съм някаква нежна душица. Отдавна съм приел, че по ръцете ми ще има кръв, ако следвам пътя, който съм избрал. Но не очаквах да убия днес един невинен човек.

— Тирус, ако аз си позволявах да се тревожа за невинна кръв по ръцете си, не бих могла да си върша работата. Ти поне можеш да поправиш стореното.

— Да — каза той. — Да. Семейството му ще получи добра компенсация. Ще се погрижа за тях възможно най-добре. — Той изпусна тежка въздишка. — Трябва да живея с това, Немезида, и ще го направя. Ще живея с това.

Настъпи пълно мълчание, докато Тирус мислеше за човека, чиято смърт неволно беше причинил, а аз пък мислех за маневрата му. С днешната си проява и гласуването в Сената по-рано сутринта хитрите му провокации към императора едва ли още дълго щяха да останат безнаказани.

Рандевалд фон Домитриан щеше да си отмъсти за това. Беше само въпрос на време.