Създадена да убива

25.

Докато чаках прислужниците на Тирус, правех лицеви опори във вилата, наслаждавайки се на изгарящата болка от това, че отново използвам мускулите си. Знаех, че така рискувам да разваля упоритата работа на матриаршата да прикрие истинската ми същност, но непрекъснато мислех колко слаба се оказах в схватката с Вражда. Не исках никога повече да се чувствам толкова безполезна. Физическото усилие ми носеше чудесно облекчение от мислите, които бяха свързани най-вече с опасенията ми за пътя, по който бях поела. Когато не мислех за опасното начинание, което щях да предприема заедно с Тирус, мислите ми ставаха по-мрачни и се насочваха към Сидония.

Дония, която ми се усмихваше в онзи първи ден в лабораторията, усещането как бие сърцето ѝ върху дланта ми, първия път, когато нещо у мен се пропука и способността ми да обичам нахлу в…

Самата мисъл за нея ме караше да желая смъртта, затова се опитах да не мисля за Сидония. Упражнението помогна.

Ето защо се ядосах още повече, когато по вътрешната уредба се чу:

— Слугите на Тирус Домитриан, при Сидония Империан.

Оттласнах се още веднъж с ръце от пода и се отправих към вратата. Видях, че моите прислужници вече я бяха отворили. Правеха го, без някой да ги подканва, когато представител на императорското семейство посещаваше някого с по-нисък ранг.

Нахлу голяма група мъже и жени със сложни прически около татуирания на главите им шестзвезден знак на фамилията Домитриан. Най-отпред вървеше мъж, който очевидно не беше слуга, а от Излишните, приет да служи в дома на Домитриан заради лоялността си. Беше с коса и по кожата му бяха изрисувани успоредни ленти като на някакво странно животно. Когато ме видя, от устните му се разсипа чуруликащ смях.

— Поздравления, сенатор Фон Империан. Аз съм Шезар нан Домитриан.

Падна церемониално на колене и допря ръцете ми до бузите си. Прииска ми се веднага да ги дръпна от меката му напарфюмирана кожа.

— Изпратени сме от Първия престолонаследник да ви подготвим за големия бал.

— Известно ми е. Какви подготовки имаш предвид? Вече умея да танцувам.

Въпреки че понякога бърках стъпките под ръководството на Сутера ну Империан, това по-скоро се дължеше на намаляването на мускулите ми по същото време. Сега бях напълно уверена, че няма да сбъркам нито веднъж.

— Не това тревожи Негово Височество — каза любезно Шезар. — Той иска да бъдете така облечена и с достатъчно бижута, както подобава на партньорката на Първия престолонаследник.

— Аз имам бижута.

Шезар повдигна леко вежди, подсилени по краищата със златни линии.

— Изглежда, Негово Височество е на мнение, че може би ще се нуждаете от помощ при избора на най-подходящите за случая.

Тирус вече знаеше каква съм, затова въздъхнах.

— Много добре. Хайде да приключваме.

Мислех, че ще отнеме най-много час, но прислужниците се въртяха около мен през голямата част от следобеда. Отделяха внимание на всеки кичур от косата ми, оправяха всяко цъфнало косъмче и вплитаха в тъмните ми кичури оттенъци в златисто, светлокестеняво и тъмночервено. После цялата коса беше сплетена на плитчици за по-голям ефект по време на танците. За своя изненада, установих, че наблюдавам прислужниците, объркана от това колко много време хабяха за нещо толкова маловажно. Като изчадие обръщах голямо внимание на малките подробности, но не бих забелязала, ако на някого му цъфти косата.

Може би Високопочитаемите обръщаха внимание на неща, които аз не забелязвах. Слугите носеха табла след табла със сложно изработени украшения за глава, брошки и огърлици, които щяха да бъдат твърде тежки за шията на Сидония.

Въпреки усилията на императора да конфискува всички прикрити оръжия бижута като тези лесно можеха да бъдат използвани срещу даден противник. Разглеждах внимателно огърлиците и преценявах как можеха да се използват срещу нечия глава.

Естествено, тежестта им не беше проблем за мен. Балът щеше да се състои в балната зала при нулева гравитация, което щеше да позволи на Високопочитаемите да се накичат повече от обикновено, без да им е нужен екзокостюм. Същите тези прислужници сега щяха да вземат бижутата и щяха да ми ги сложат минути преди началото на бала.

Те шепнеха и мърмореха под нос помежду си, без да обръщат внимание на предпочитанията ми, особено когато посочвах напосоки някое бижу, нетърпелива всичко това да се свърши по-скоро. Не се опитвах да им се противопоставям, просто всичко, което ми предлагаха, си приличаше. Когато се опитах да посоча най-големите и най-лъскави украшения, предполагайки, че те са най-подходящи за партньорката на Първия престолонаследник, Шезар се засмя:

— Твърде са крещящи за вас, сенатор Фон Империан. Тези са за Високопочитаеми с по-нисък ранг, които се опитват да направят впечатление.

Явно имах лош вкус. И на други мои предпочитания беше отговорено със смях. Две камериерки ме разсъблякоха, за да се заемат с кожата ми. Инжектираха блясък непосредствено под очите и над линията на челюстта, а после прибавиха допълнителен пигмент в кожата под скулите. Нанесоха сенки дори на носа ми и сега, когато се погледнех в огледалото, той изглеждаше прав, бучката почти не се забелязваше.

С тяхна помощ в кожата ми беше втрито благоуханно масло, а ботчетата разкрасители отстраниха с помощта на лазери и най-малките петънца. Избраха ефирна копринена рокля, чисто бяла и скроена така, че да се дипли максимално в условията на безтегловност. Тъй като обувките бяха предназначени за същите условия, а не за ходене, те представляваха сложно изработени обвивки, от които се проточваха пискюли, обсипани със скъпоценни камъни. Огледах внимателно тези непрактични допълнения и си спомних инструкциите на Сутера ну Империан за тях: номерът беше да не ги размахвам твърде силно, защото можех да нараня някого, дори себе си.

Освен ако не исках да нараня някого.

Последните допълнения бяха поредица от примки за ръцете и бедрата, украсени със скъпоценни камъни. Това бяха елегантни магнитни направляващи пръстени, използвани за придвижване из купола на балната зала. Поставянето им под различен ъгъл едни към други оттласкваше тялото да се носи из въздуха.

— Би ли искала Високопочитаемата един масаж за отпускане преди събитието? — попита загрижено Шезар нан Домитриан, когато прислужниците опаковаха всичко, за да пренесат бижутата ми по-близо до балната зала.

— Ще се отпусна достатъчно, ако ме оставите поне един час на мира. Предполагам, че приключихме, нали? — Когато той кимна, го попитах: — Колко трябва да ви платя?

Шезар нан Домитриан поклати глава.

— Това е подарък от Тирус Домитриан. Никога не съм виждал Първия престолонаследник влюбен. Абсолютно никога, но изглежда, че вие сте спечелили сърцето на Негово Височество.

— Ами, да… той е… ние сме очаровани един от друг — рекох с надеждата думите ми да са прозвучали убедително.

После побързах да измъкна ръката си от напарфюмираната хватка на Шезар.

Държането му ми се стори странно, прекалено ласкателно. Дори и като такава важна персона като Сидония Империан с мен никога не се бяха отнасяли по този начин.

Шезар нан Домитриан обаче беше просто първият, който реагира на факта, че съм станала обект на любовен интерес от страна на престолонаследника. И нямаше да е последният.