Създадена да убива

28.

Почувствах как гърдите ми се стягат от тревога. Щяха да доведат Невени тук, вероятно за да я екзекутират. Щяха да я убият пред нас и тогава… тогава без никакво съмнение щяха да продължат спокойно вечерята си.

Забих пръсти в издутия бицепс на Тирус. Той ме погледна въпросително, повдигайки светлите си вежди. Усещах втренчения поглед на Риск да изгаря врата ми, но вниманието на останалите беше насочено другаде. Мъка бе вперила хищнически поглед във вратата, а императорът и майка му се бяха оттеглили в един ъгъл и оживено шушукаха. Ако имаше някаква възможност да спася Невени, трябваше веднага да говоря насаме с Тирус. Трябваше някак да се отдалечим от изчадията. Заради острия им слух беше невъзможно двамата да разговаряме тук, без да ни чуят.

Имаше друг начин.

Наведох се към него.

— Штт — прошепнах и обвих ръка около раменете му, така изненадващо мускулести. Учуден, той повдигна вежди и ме погледна, присвивайки очи, а сърцето ми подскочи и започна да бие по-бързо. Не бях сигурна как да го направя. Трябваше да изглежда убедително.

Притиснах устни в неговите.

За миг Тирус остана напълно неподвижен. Почти се отчаях. Притиснах по-силно устни в неговите. Разбери ме. Разбери ме.

Той бавно докосна лицето ми, мазолестите му пръсти се допряха леко, почти колебливо до бузата ми. После изведнъж, изглежда, ме разбра. Пое нещата в свои ръце, устните му се раздвижиха под моите, целувката стана нежна, убедителна. Устните му се плъзнаха по моите, преминаха по бузата ми и накрая стигнаха ухото ми.

— Добре ли си? — прошепна той.

Зарових лице в косата му. Ухаеше силно на някакъв парфюм.

— Не — прошепнах аз.

Тогава той се отдръпна и дяволито се усмихна. Хвана ме за ръка и се изправи.

— Високопочитаемата Фон Империан и аз трябва… да си поговорим за малко насаме — рече той на хората на масата, които не му обърнаха внимание. После се обърна към Риск, чието каменно изражение не трепна, и похотливо ѝ намигна.

Изведе ме от стаята в гостната, осветявана от огъня в една камина. Беше готова за развлечението след вечерята, заредена с подноси, пълни с разноцветни прахове и фиали с вещества за вдишване.

Тирус хвана бузите ми, приближи се плътно до мен и едва чуто каза:

— Знам, че онова момиче Сагнау ти е приятелка, но не мога да направя нищо.

— Трябва да има някакъв начин да я спасим. — Опрях юмрук в гърдите му. — Ако ти не можеш да направиш нещо за нея, никой няма да може.

Тирус отмести кичур коса от очите ми, а после прекара пръсти по бузата ми очевидно заради видеокамерите.

— Това е важно за теб, нали?

— Да. Ако не се намесиш, сама ще направя нещо… на всяка цена!

Той като че ли се замисли за момент, а после леко се усмихна.

— Ти си самото вдъхновение, Немезида. Хайде сега да се върнем.

Тирус тръгна обратно към трапезарията и аз го последвах в пълно неведение за намеренията му, но с надеждата, че ще се справи някак. Не се чувствах много спокойна, защото трябваше да се доверя на друг да реши проблем, който аз не можех да реша.

Тирус ме заведе с доволен вид при масата. Изпъчи важно гърди така, както го правеше само в моменти, когато се преструваше на луд, и идиотската усмивка се появи на лицето му.

— Чичо, имам блестяща идея!

Сигна изсумтя.

— Тирус, сега не е време…

— Бабо, аз пък мисля, че е, а аз съм Първият престолонаследник — каза Тирус, без да сваля очи от чичо си.

Сигна стисна силно чашата си с вино, а устните на императора потрепнаха за момент. Харесваше му да гледа как наследникът му проявява неуважение към майка му. Без съмнение Тирус знаеше това.

— Моята нова любов никога не е стъпвала на планета — продължи Тирус, — а и на мен много ми се иска да се позабавлявам на някоя. Дай ми това момиче Сагнау и аз ще разреша тази ситуация.

Високопочитаемата Сигна се изсмя.

— Ти ли? Мислиш си, че можеш да предотвратиш предстоящ бунт, така ли?

— Да, мога. — Тирус вдигна тържествено ръка за поздрав към чичо си. — Този опит ще ми предостави възможност за известно разнообразие. Ако се окаже, че момичето Сагнау не иска да ми съдейства, по-късно сам ще ѝ отрежа главата.

— О, изпрати го, наистина — рече Сигна, а очите ѝ проблеснаха като ножове. — Това наистина ще е изключително забавно. Лудият да усмири Излишните!

Императорът се облегна със снизходителна усмивка назад в стола.

— Тирус, Тирус… Какво разбираш ти от власт и упражняването ѝ? Какво ще направиш, като отидеш там? Излишните уважават силата. Те ни предизвикват, затова единственият отговор е да ги смажем.

— Чичо!

Тирус падна на колене, като запази идиотската си усмивка, която изобщо не прилягаше на това, което се опитваше да постигне.

— Трябва да знаеш, че това момиче Сагнау е приятелка на моята Сидония, а Сидония е приятелка на Сагнау. Мисля, че с помощта на Сидония тя може да бъде убедена да потуши този бунт с минимални разходи за хазната. Ако греша, последствията ще са за мен.

— Ох, ох! — Високопочитаемата Сигна се наведе напред. — Лично ли ще поемеш отговорността? — Тя погледна сина си. — Изпрати го тогава. Ти го избра за твой пръв наследник. Дай му тази възможност да… — Усмивката ѝ беше като на хищна котка, сякаш мисълта Тирус да се покаже като глупак я изпълваше с удоволствие, прекалено голямо, за да го прикрие. — Да покаже що за мъж е наистина.

Императорът потърка замислено брадичката си.

— Предполагам, че ще спестим известни разходи, ако Тирус убеди луминарите да се срещнат лично с него. Всъщност той би могъл — в очите му се мярна игриво пламъче — да им влее здрав разум. Скъпи Тирус, ще ти кажа точно какво искам да кажеш. — Императорът ме погледна.

— Ти какво мислиш, сенатор Фон Империан? Смяташ ли, че си в състояние да използваш това просто момиче Сагнау, за да ни избави от новите ни неприятности?

Още не можех да схвана какъв е планът на Тирус, но станах по-решителна, когато си помислих с каква готовност Сидония би искала да избегне ненужните убийства в ситуация като тази.

— Да, Ваше Величество. Уверена съм, че ще се справя с тази ситуация. — Появиха се прислужници и рояк ботчета по сигурността, а между тях, съвсем объркана, вървеше Невени Сагнау. Косата ѝ бе разрошена, а лицето — измъчено от скръбта, която я бе сполетяла неотдавна. Тя нямаше като мен утехата от плановете ми да убия императора. Можеше да разчита само на себе си.

Тирус обаче може би имаше планове и за нея.

— Госпожице Сагнау — рече императорът, — хората ви са се разбунтували. Ще придружите племенника ми и сенатор Фон Империан до вашата планета Лумина.

В очите ѝ се прокрадна надежда. В този момент разбрах колко силно тъгуваше за дома.

— Ще усмирите вашето бунтарски настроено население — продължи императорът — или ще сте отговорна за смъртта му.

Радостта ѝ моментално изчезна. Тогава разбрах с каква тежка задача сме се нагърбили Тирус, Невени и аз. На нас се падаше да спасим безброй животи.