Повелителката на дима

Матин

Да се измъкне информация от Матин, се оказва много по-трудно, отколкото очакваше Сьорен, и с всеки изминал миг усещам как чувството му на безсилие нараства. Моето собствено търпение се изчерпва все повече, а Драгонсбейн дори не си прави труда да прикрие раздразнението си, докато крачи по палубата. Малкото членове на екипажа, които пожелаха да говорят, бяха отведени долу, така че да може да се потвърди информацията, дадена от тях. Голяма част от каловаксийците обаче са още тук, коленичили пред астрейските си похитители, които притискат ножове в шиите им.

— Завърна ли се в Астрея спасително-издирвателният отряд, изпратен от императора? — пита Сьорен вероятно за пети път. Матин отново свива рамене, доколкото му е възможно, заради здраво вързаните му китки зад гърба. Въпреки че се беше съгласил да говори, обидните подигравки на моряците от кораба му го караха да размисли. Астреецът, охраняващ Матин, чието име по-късно научих, че е Павлос, впива острието малко по-силно в шията на Матин, от което той потръпва.

— Казвам, че не съм бил доверено лице на императора и не зная за неговите планове, отнасящи се до низвергнатата Принцеса на пепелта и отвлечения принц.

Тонът на Матин е равен. Макар думите му да не разкриват нищо, някои от каловаксийците все още продължават да крещят обиди към него, пренебрегвайки астрейските си похитители, които се опитват да ги усмирят. Устните на Драгонсбейн се изкривяват и за секунда си помислям, че ще му се нахвърли, но вместо това тя впива присвитите си очи в него, сякаш той е уравнение, на което не може да намери решение. Тя прави знак на един от членовете на екипажа, който без никакво колебание прокарва ножа си през гърлото на надсмиващия се каловаксиец. Кръв бликва от раната и тялото се строполява на земята с глухо тупване. Каловаксиецът дори няма време да изпищи, а аз трябва да прехапя езика си, за да не извикам от изненада. Сьорен обаче дори не мигва. Не отмества очи от Матин. След малко погледът на Драгонсбейн се премества върху Сьорен.

— Вие доказахте, че сте твърде безполезен във воденето на разпити, принц Сьорен — казва тя на каловаксийски, произнасяйки отчетливо всяка една дума, така че всички наоколо да я чуят. Сьорен поклаща глава в несъгласие и отваря уста да каже нещо, но бързо я затваря отново.

— Не е безполезен — пристъпям напред аз. — Каловаксиецът не отговаря на въпросите, които вие задавате, но каза ужасно много.

Драгонсбейн накланя главата си встрани.

— Не съм сигурна, че онова, което чуваш…

— Низвергнатата Принцеса на пепелта и отвлечения принц — повтарям аз. — Това е версията, която се разпространява. Но ти не си затворник, нали, Сьорен? Ти не си окован във вериги, свободен си да се разхождаш. Ти си на наша страна по свое желание.

Сьорен разменя поглед с мен, очите му блестят в знак на разбиране.

— Аз не бях отвлечен, Матин — лъже той, като поставя ръка върху рамото на мъжа. Матин помръдва с рамо, за да отхвърли дланта му.

— Тогава курвата трябва да те е примамила… използвала е езическо заклинание, за да те омагьоса — изрича хапливо той достатъчно силно, за да го чуят всички наблюдаващи. — Иначе принцът, на когото служех, никога не би предал братята си.

Из палубата се разнася шепот, но минава известно време, преди да осъзная, че той говори за мен. Сьорен трепва при думата курва, но аз не съм сигурна дали да се засмея, или да отвърна. И двете няма да помогнат. Каквото и да кажа, то няма да разклати достатъчно недоверието у Матин към Сьорен, за да го накара да говори. И Драгонсбейн не може нищо да направи, включително и с мъчения — сигурна съм, че дори и с тях не би се огънал. Не, единствено Сьорен може да го пречупи, така че оставам безмълвна и оставям той да го стори.

— Нямаше магия — казва Сьорен. — Само истината, която бях твърде изплашен да прозра преди. Истината, която мисля, че и ти знаеш много добре: баща ми е страхливец и тиранин.

Матин остава мълчалив дълго време.

— Императорът разшири териториите ни по време на управлението си и отвори нови възможности за търговия — заявява той накрая.

— Не, Матин — казва Сьорен, като поглежда насъбралата се тълпа и произнася думите високо, така че всички да го чуят. — Баща ми седна на трона и стана мързелив. Задоволява се с пировете и с това да бъде почитан като бог. Но що за бог би пратил хората си да се сражават в битка, която той самият е твърде уплашен да води сам? Той не е воювал повече от две десетилетия, защото смята своя живот за много по-ценен от твоя, но аз не мисля, че това е така. Твоята съпруга и дъщеря ти също няма да се съгласят с него.

Матин се стяга, преди да обърне глава и да погледне заплашително към Сьорен.

— Мислиш ли, че щеше да си по-добър? Как, когато поставяш една астрейска курва над твоя народ?

Преди да усетя жилото на тази дума отново, юмрукът на Сьорен се стоварва върху лицето на Матин, който се превива на две, а от устата му започва да капе кръв. Сьорен сграбчва вързаните му китки и го издърпва рязко нагоре, обръщайки лицето му към мен.

— Ще се извиниш — казва той, дърпайки силно ръцете на Матин, докато те почти изкачат от ставите. Матин потръпва. Когато очите му срещат моите, в тях има само омраза.

— Не — изрича злобно Матин. Сьорен стиска челюсти и дърпа силно ръцете на мъжа, докато той не извиква.

— Името й е кралица Теодосия и ако не се извиниш за проявеното неуважение, ще позволя на нейните хора да те отведат и ще опиша на съпругата ти последните мигове от твоя живот, за да узнае колко жалко си умрял.

Матин изсумтява, а погледът му се отмества встрани.

— Извинявам се — изрича той през стиснати зъби. Сьорен се изкушава да измъкне нещо по-искрено от него, но от това едва ли би имало някаква полза. Изкашлям се.

— Приемам извиненията ти — произнасям хладно аз. — Надявам се да разбереш, че една жена може да притежава сила извън онази между краката й — ако не друго, то поне заради дъщеря ти.

Той се сепва, а Сьорен насила го извръща към себе си.

— Опитвам се да ти помогна, Матин — казва Сьорен. — Когато бях на борда на „Гордост“, ти имаше повече поводи за оплаквания от императора, отколкото всеки друг. Той вдигна данъците и родителите ти трябваше да се пребиват от работа във фермата си, за да ги плащат. Ти каза, че баща ти е грохнал от работа, защото и петимата му синове са били призовани да се бият във войните на императора. Когато получи вест, че ти се е родила дъщеря, ти ми каза как се радваш, че не е момче, за да не… какви бяха точно думите ти? „Да умре заради егоизма на един старец“?

Матин не отговаря отначало, но виждам, че се колебае.

— И ти няма да си по-добър — казва накрая той.

Сьорен поглежда към мен, преди да се обърне отново към него.

— Никога не съм имал желание да бъда император — винаги открито съм го заявявал, дори по времето, когато бяхме заедно в един екипаж. Исках кораб и море, нищо друго. И все още искам единствено това. Ако можех да избирам своя път, никога не бих се върнал в двореца, но аз предвождах мъже, които загинаха заради егоизма на баща ми — точно като братята ти, като баща ти. Императорът никога няма да бъде доволен, докато не изпепели целия свят. Или докато някой не го спре.

— Значи се присъединяваш към тях? — пита Матин, докато гледа към Драгонсбейн, Павлос и мен. — Те ще се погрижат да убият всички каловаксийци.

При тези думи Сьорен се разколебава, очите му срещат моите. Той не може да излъже, разбирам аз. Така че аз го правя вместо него.

— Ние си искаме Астрея обратно. Това е всичко. Обединяваме силите си, за да премахнем императора, а в замяна на нашата помощ Сьорен обеща да отведе народа си от нашия дом.

Донякъде очаквам Драгонсбейн или който и да е друг от насъбралите се астрейци да се изсмее или да ми противоречи, но всички остават великодушно безмълвни. Сьорен кимва.

— Времената са безнадеждни — добавя той. — Ние може и да не сме идеалните партньори, но заедно сме далеч по-страховити, отколкото поотделно.

Матин оглежда всички ни, преди да въздъхне и да се приведе напред.

— Казах ти: не зная нищо за плановете на императора. Твърде далеч съм от двореца.

Лицето на Сьорен помръква, но въпреки това му кимва.

— Ти обаче можеш да се прибереш у дома — казвам му аз — и да направиш така, че лъжите на императора да не са единственото нещо, което хората чуват. Нека узнаят, че Сьорен е жив и здрав и се бори срещу баща си.

— Ако го направя, ще ме пуснете да си отида? — пита той, гледайки недоверчиво към Драгонсбейн.

— Да — уверявам го аз, преди тя да е отговорила. Дори докато го произнасям, знам, че това е обещание, което не съм в състояние да спазя.

Драгонсбейн присвива очи.

— Павлос, отведи го в нашия карцер — казва с отегчение тя. — Ще сравним историята му с другите и ще преценим кой ще е най-полезен, за да го запазим.

Павлос сваля ножа си и пристъпя напред, за да хване Матин за рамото и да го извлече оттам, докато Сьорен идва при мен с напрегнат поглед в очите, който разпознавам само миг, преди крясъкът на Павлос да разцепи въздуха. Тъй като Сьорен закрива гледката, успявам само да зърна проблясването на сребро и как Павлос се свлича на земята с тъп удар, преди Матин да се втурне към Драгонсбейн.

Панически викове откъм екипажа разцепват въздуха, ала Драгонсбейн е по-бърза, отколкото смятах, и се отдръпва миг преди Матин да забие камата си в платното, върху което тя се е облегнала. Секунда по-рано и острието щеше да срещне гърлото й.

Преди да проумея какво става или откъде Матин е взел камата, Сьорен грабва моята от ножницата върху хълбока ми и без да се колебае, я запраща във въздуха. Камата се забива във врата на Матин, докато той наново се мята към Драгонсбейн.

Умира бързо, без да издаде дори предсмъртното гъргорене, докато се свлича на земята в нозете на Драгонсбейн.

Няколко мига никой не помръдва — нито Сьорен, нито аз, нито хората от астрейския екипаж или все още коленичилите каловаксийци. Единственият звук идва от тежкото ни дишане и от вълните, удрящи се в корпуса на кораба. Всичко се случи прекалено бързо, но доколкото мога да преценя, когато Павлос хвана отново Матин, той някак си е успял да грабне камата на Павлос, да среже въжетата и да наръга Павлос, преди да се хвърли към Драгонсбейн, макар Сьорен и аз да бяхме по-близо. Сьорен спаси живота на Драгонсбейн, въпреки че имаше много причини да не го прави.

И само една причина да направи точно това.