Детето на нощта

39

- Пазете се! - извика Хирад, парчета стъкло и дърво се поси­паха по гърбовете им.

Дордоверците пред тях напираха в нова атака. В градината се разгаряше светлина и се разнасяха писъци.

- Илкар! - кресна Незнайния и завъртя меча към лицето на войник, който се отклони назад, но върхът разсече долната му челюст. - Разпръсни щита и пази тила ни.

- Първото - не, второто - да.

Хирад отскочи от непохватен удар и заби меча в гърдите на врага. Още заклинания бумтяха отзад.

- Незнаен, време е за втората позиция!

- Още не. Не спирай. Можем да ги отблъскваме тук засега.

Беше прав. Закрилниците вдъхваха страх у противниците, дордоверските магове зад войниците нямаше как да им помог­нат със заклинания, защото щяха да изтребят първо своите. Са­мо издърпваха ранените от схватката, подът стана хлъзгав от пролятата кръв.

- Говори ми, Илкар - провикна се Незнайния.

До него Аеб отсече дясната ръка на войник, но друг успя да го пореже по предмишницата.

- Магове в градината, преодоляха елфите от Гилдията. Аз пазя вратата.

- Не нарушавайте строя, Гарвани! - настоя Незнайния. - Да ги отблъснем пак!

Хирад изрева и удари, без да усеща болките в мускулите.

Лиана беше много потисната. Опита да седи до масата, да ри­сува картинки и да играе с куклата, но звуците отвсякъде на­истина бяха страшни. Виждаше старите жени в леглата да пъш­кат като от рани, а чашите подскачаха по масата с трясъците и грохота.

Знаеше, че е заради магия, но не разбираше как правят всич­ко това. Когато се опита да проникне в умовете на старите же­ни, виещият вятър я възпря и пак я заболя главата. Тя хлипа­ше тихо, надяваше се някой от чудатите мъже да я попита как е, но те само стояха и дебнеха какво става зад прозорците и от­ворените врати към трапезарията и балната зала.

Шумът на магията стихна, но старите жени не помръдваха. Още дишаха, обаче влажните бели лица не изглеждаха добре. Лиана се смъкна от стола и отиде при тях.

- Ефи? Какво ти е?

Клепачите на Ефимер се надигнаха, тя опита да се усмихне. Ръката ѝ докосна бузата на Лиана, но трепереше.

- Толкова сме уморени. Нали може да поспим малко?

- Мама каза да съм при вас, ако се уплаша.

- След мъничко. - Ръката на Ефимер се отпусна, гласът ѝ спадна до шепот. - След мъничко...

Момичето тропна с крак. Не беше честно така! Нямаше кой да я развесели. Искаше да е при мама. Помнеше какво казаха да прави, но ѝ беше все едно. Тръгна към вратата на трапезари­ята, запречена от един маскиран мъж. Тя понечи да се провре между краката му, той опря длан в рамото ѝ и я погледна.

- Трябва да останеш тук. Навън е опасно.

- Няма! - каза тя, ядосана в миг. - Искам веднага да отида при мама, страх ме е.

- В кухнята няма да пострадаш - увещаваше я мъжът. - Не мога да те пусна навън.

-Лиана се дръпна и той я пусна. Тя се втурна покрай него, маскираният обаче ловко я спря и пак я премести назад.

- Не! - кресна детето. - Пусни ме да изляза!

Мъжът приклекна, тя надникна в очите му - те също бяха ужасни, сякаш част от него бе изчезнала.

- Излезеш ли, майка ти ще се разгневи. Стой тук.

- Ти няма да ме спреш - каза му Лиана, всъщност без да раз­бира какво говори, но си знаеше, че е вярно. - Има едни твари наблизо, дето могат да те мъчат.

Мъжът трепна.

- Моля те, остани тук.

- Не искам.

Той млъкна. Останалите се събираха около нея. Тя се упла­ши още повече. Огледа ги - чужди, странни великани. Искаха да ѝ попречат. Може би щяха да я наранят. Това беше гадно.

- Казах ти, а ти май не ме чуваш - изрече Лиана, не владее­ше нито ума, нито тялото си. - Няма да стоя тук, няма!

Вятърът в главата ѝ бушуваше, тя чу слято цвърчене и бър­борене. Толкова лесно беше да освободи тварите...

Мъжът пред нея се хвана за слепоочията и закрещя. Падна назад и се загърчи на пода, краката му ритаха трескаво, тялото подскачаше. Лиана отстъпи заднешком, взираше се в другите хора с маски, които замряха, само пръстите им се свиваха и разгъваха. Писъците на мъжа я накараха да се разплаче. Той не млъкваше.

- Съжалявам - смънка тя и хукна към трапезарията. - Мамо!

Аеб се поколеба и на косъм отклони острието, което щеше да го прободе. Все пак мечът закачи хълбока му и той изохка.

Незнайния размахваше диво оръжието си, за да задържи на­тиска на дордоверците. Двамата с Хирад се уморяваха. Зад тях щитът на Илкар още ги пазеше от маговете в градината. Нез­найния разчиташе на неизчерпаемите сили на Закрилниците, но движенията им се забавяха видимо, нямаше я привичната мощ.

- Аеб, казвай!

Закрилникът до него тръсна глава и заби брадвата в рамото на мъжа пред него.

- Лиана избяга от кухнята. Тя се възползва от наказанието, което навлича Демоничната верига.

- Какво?!

Незнайния мушна силно, но противникът му се изплъзна. Не вярваше на ушите си.

- Нашият събрат страда. Усещаме болката му. Това... отв­лича вниманието ни.

Всички Закрилници се отдръпваха и принуждаваха Незнай­ния и Хирад да направят същото. Още дордоверци се вмъкваха на освободеното място, ставаха по-уверени. Нова драскотина изпъкваше сред старите белези по бузата на Хирад.

- Ериан! - извика Незнайния. - Направи си заклинанието и се върни в балната зала. Илкар, върви с нея. Лиана е излязла.

Ериан се изправи и запрати Огнени кълба над главите на Гар­ваните. Не чакаше да види кого ще поразят, а се втурна по ко­ридора.

- Не мога да оставя вратата без защита - възрази елфът.

- Тръгвай! - изкрещя Незнайния. - Погрижи се на втората позиция да е чисто. Кажи на Дарик, че идваме.

Огнените кълба разляха пламъците си по третата редица на враговете и паниката тласна предните към оръжията на Гарва­ните. Незнайния заби меча под ребрата на един и сряза гърлото му с кинжала. Хирад клекна, за да съсече противник през кра­ката. Закрилниците, принудени да влязат в ожесточения сблъ­сък с войниците, също избиха неколцина.

- Отстъпете по моя заповед - повиши глас Незнайния. Зър­на и Дензър да се изправя зад него, - Сега!

Врътнаха се и побягнаха. Незнайния се бавеше, двама Зак­рилници веднага застанаха до него и го понесоха.

- Има магове в балната зала. И онези от градината ни пос­ледваха - съобщи Аеб безстрастно въпреки хаоса.

- Богове... - помърмори Незнайния. - Дензър, поддържай щита.

Щом свърнаха зад ъгъла в коридора, Незнайния изрева:

- Дарик! Втората позиция! Загубихме градината.

Дарик размахваше меча си неистово, за да отбие атаката от­към първото крило. Коридорът гореше, пожарът пълзеше към залата. Закрилници се сражава яростно и при входовете на дру­гите две крила.

Незнайния видя как Ериан и Илкар изтичаха покрай трето­то крило и почти едновременно взрив разцепи въздуха и през вратата блъвна огън. Нищо не можеше да спаси четиримата Закрилници там - ударната вълна ги залепи за стената, пламъ­ците ги овъглиха и те се свлякоха мъртви. Трусът откърти раз­пратена мазилка, която се смеси със задушаващия дим. През пробива нахлуха дордоверци, които запълваха коридора и в две­те посоки.

Преди Незнайния да отвори уста Закрилниците от двете му страни го пуснаха и се устремиха натам с Хирад. Оставиха на Незнайния, Аеб, Дарик и Дензър да пазят откъм тила. Дано Хирад успееше да разчисти пътя по-бързо, иначе щяха да ги заклещят тук...

Лиана спря в тъмната зала. И тук имаше маскирани мъ­же, но те също не мърдаха. Не знаеше какво причини на он­зи в кухнята, но разбираше, че е сторила зло. Как да го пре­махне?

- Мамо, къде си? - изхленчи момичето, вкопчено в куклата си.

Чуваше викове и шум на битка откъм другия край на зала­та. Там трябваше да са мама и татко, помагаха тя да не постра­да. Двоумеше се. Би се върнала при старите жени в кухнята, за да види дали на странния човек му олекна, но толкова жадува­ше да е при мама. Щеше ли да ѝ се разсърди?

Нещо привлече погледа ѝ към дупката, зейнала в тавана. Мъ­же с криле се спускаха през нея. Един от тях носеше друг мъж.

Преброи шестима, искаше ѝ се да полети като тях. Двамата маскирани най-близо до Лиана се размърдаха и се хвърлиха към нея. Тя изпищя, побягна, а те я подгониха. Единият я наг­раби в ръцете си, другият се обърна към стъпилите на пода хора, чиито криле изчезнаха, а донесеният държеше дълъг меч. Тя напъваше да се отскубне, но маскираният я държеше здраво.

- Мамо, помогни ми! Помощ!

В залата лъхна студ и другият маскиран се строполи. Този, който я носеше, тичаше с все сила към изхода от залата. Лиана си рече, че ако вика по-оглушително, мама непременно ще я чуе.

Илкар не настигаше Ериан.

- Не тичай така! Закрилниците ще се справят!

Оставаха им двайсетина разкрача до залата, когато на вра­тата се появи Закрилник, а в ръцете му врещеше Лиана. Из­веднъж се разтресе целият и падна по лице. Илкар усети смра­зяващия полъх на Леден вятър. Знаеше, че тялото на Закрил- ника е опазило беззащитното дете. Но сега Лиана не можеше да се измъкне изпод него.

Ериан хукна към нея с крясък. И Илкар бягаше натам, мо­леше се Хирад да не е изостанал Много. Колкото и да напряга­ше краката си, времето сякаш пълзеше. Маг от Дордовер със Сенчести криле излезе от залата, погледна към тях и се наведе да отмести трупа. Ериан се скова, само викаше името на дъще­ря си. Момичето протягаше ръце към нея и молеше за помощ.

Зад Илкар избухна заклинание и мислите му внезапно се про­ясниха страховито. Пред него онзи от Дордовер се канеше да грабне Детето на Нощта. Щеше да отведе Лиана обратно в Дор­довер, където заплахата от Единството да бъде заличена вед­нъж завинаги. Толкова лесно беше да му позволи. Просто ня­маше да стигне навреме до него и никой не би имал правото да го обвини. Можеше да спаси Школите. Можеше да спаси мъчи­телно възстановяващата се Джулаца.

Той си оставаше маг от Джулаца, не би трябвало да има и повод за колебание. Какво му каза Незнайния онзи път - няма­ло да попречи, ако друг поиска да я убие. Подразбираше се, че за Илкар спасението на неговата Школа е по-важно от един- единствен живот.

Как не!

Не знаеше какво го прихвана. Никога не бе опитвал нещо подобно през живота си, но подсъзнанието заповяда на тялото, без да се допитва да разсъдъка. Измъкна меча си - само това оръжие имаше - и го метна през коридора. Сега времето сякаш спря.

Острието се въртеше във въздуха. Не беше майсторско хвър­ляне, но свърши работа. Удари мага от Дордовер с плоската страна и той залитна назад. Крилете му изчезнаха. В следва­щия миг Ериан се протегна към Лиана и я издърпа. Дордоверецът пак скочи към тях, но дотичалият Илкар го хвана през кръста и двамата рухнаха на пода.

Хирад сряза гръкляна на първия изпречил му се войник и го запрати обратно в коридора. До него брадвата на Закрилник се завъртя в дъга под тавана и сцепи главата на следващия за­едно с шлема. Закрилникът не издърпа веднага брадвата, а из­мъкна светкавично меча от ножницата на гърба си и промуши третия.

Варваринът ръмжеше, кръвта му кипеше, чувстваше се ок­рилен и неописуемо вбесен. Отби удар към гърдите му и с ле­вия юмрук смаза носа на врага. Без да прекъсва движението, той се завъртя, заби левия си лакът в лицето на жертвата и до­върши с опакото на дясната си ръка. Дордоверецът се просна на пода с обляно в кръв лице и Хирад се вряза в плътната група противници. Нямаха време да осъзнаят какво ги е сполетяло.

- Елате ми, гадини!

Цапардоса с меча един по челото, сцепи костта и от разби­тия череп пръсна мозък. Ритна мъртвеца, за да изтръгне оръ­жието от главата му и да си освободи място.

- Илкар, идвам!

Пред него имаше още врагове. Закрилници го изпревариха и повалиха двама от онези, които се бяха устремили да догонят Ериан и Илкар. Всичко се обагри в червено пред очите на вар­варина, докато избираше следващата жертва.

- По-живо, по-живо! - викаше Дензър, отчаяно поддържащ щита, от който отскачаха стрели. - Стойте зад мен, нападайте само ако доближат на две крачки!

Незнайния куцаше все по-мъчително по коридора, Аеб вър­веше от едната му страна, Дарик - от другата. По-напред Хи­рад бе обезумял и всяваше смут сред дордоверците, които нахълтваха откъм крилата. Те се чудеха кого да атакуват. Аеб ги избави от двоуменето, като обезглави един с тежък замах на брадвата.

Потиснал болката, Незнайния изтича след него, но с всяка крачка главата му се замайваше.

- Трябва да стигнем до кухнята. Третата позиция!

Аеб отби удар с меча, брадвата му изсъска ниско и отсече ходилото на маг, който тупна по задник, впил пръсти в кървя­щия чукан. Закрилникът бясно разчистваше проход, преграж­даше достъпа откъм крилото и печелеше време, но противни­ците наоколо скоро щяха да станат твърде много дори и за не­го. Незнайния се хвърли напред.

- Дензър, не се отделяй от мен! - успя да изхърка.

- Точно зад теб съм. Ще ти кажа кога да побегнеш.

Незнайния стигна до мелето и отвлече вниманието на двама войници. Първият му се нахвърли, вдигнал меча да го съсече отгоре. Едрият воин беше по-бавен, но не и съвсем сакат. Наве­де се надясно и замахна отляво към корема на мъжа миг преди онзи да нанесе смъртоносен удар. Противникът му не доживя да си вземе поука от фаталната грешка. Вторият беше по-предпазлив, обаче се озърна за миг, когато брадвата на Аеб мина под носа му, за да разсече лицето на друг дордоверец. Незнай­ния се възползва от шанса и метна кинжала. Войникът отби умело, но остана беззащитен за удара с меч, който го изкорми. На Незнайния вече му прилошаваше от болка. Пулсираше на вълни през гърба чак в главата и рано или късно щеше да го омаломощи.

- Тичай! - ревна Дензър.

Незнайния се огледа и преглътна на сухо. Дордоверците в коридора се бяха отказали от стрелбата и напираха по коридо­ра, уверени в надмощието си. Дарик го подмина с вик, който той не чу добре.

- Аеб, да се махаме.

- Добре.

Закрилникът цапардоса войник с дръжката на меча и го хвърли в доближаващата тълпа. Извъртя се, сграбчи Незнай­ния за ръката и го издърпа на бегом по коридора, Дордоверци­те ги настигаха.

Илкар събори противника по гръб и заби двата си юмрука в лицето му. Главата на мага от Дордовер изпращя в плочите и ръцете му пльоснаха безсилно на пода. Ериан влезе в балната зала. Елфътсе озърна. Навсякъде гъмжеше от дордоверци.

- О, богове...

Скочи присвит към най-близкия маг с надеждата да изпре­вари заклинанието.

Лиана се вкопчи в майка си, която бягаше към кухнята. Мъ­жът с дългия меч се появи изневиделица и халоса Ериан по сле­поочието. Тя се свлече тежко и момичето писна още преди да се изхлузи от прегръдката на майка си. Не заплака, а се надигна да изтича при Ериан, но мъжът я отблъсна.

- Малката, ти ще се прибереш у дома да умреш, но първо ще видиш как убивам майка ти.

Гласът му беше особен, тя обаче го разбра.

- Няма да сториш зло на мама! - Гласът ѝ изтъня във вой. - Няма!

Илкар се олюляваше под неимоверния натиск в маната, до­като опитваше да настрои съзнанието си към спектъра ѝ, за да се защити. Шестимата магове пред него залитнаха едновремен­но, притиснали длани към ушите си. Каквито и заклинания да бяха намислили, с това бехпе свършено. Илкар жадуваше да ги избие, но разбеснялата се в маната сила го събори на колене. Той лазеше и напразно се озърташе кой би могъл да му помог­не. Хирад нахълта, следван от Закрилници, а насред залата ма­ната все по-ярко се вливаше в Лиана.

Хирад зърна Селик, изправен над проснатата в краката му Ериан. Лиана стоеше отстрани и пищеше, но сега не можеше да се тревожи и за нея.

- Селик, нали ти казах, че пак ще се видим.

Предводителят на Черните криле се обърна към него, стис­нал меча си, уродливото му лице се изкриви в пародия на ус­мивка.

- Знаех си, че няма да изляза жив оттук, но ще изтръгна сър­цето на Гарваните. Първо теб, после кучката.

Изрита Ериан в корема и тя изстена. Лиана се разпищя още по-пронизително.

- Мечтай си! - изръмжа Хирад и го нападна.

Малкото здрави стъкла в прозорците из цялата къща се пръс­наха на хиляди късчета. Мазилката се напука и падна. Цепеха се греди, от покрива се сипеха каменни плочи, подът се разкла­ти.

Навсякъде бушувате ураган. Стените откъм градината се разхвърчаха навън, таванът на коридора хлътна. Хирад също като Селик не можа да се задържи прав. Преметна се, видя Ли­ана да стои неподвижно насред това безумие, после се вторачи в Илкар, който крещеше, от носа и ушите му потече кръв. Тряб­ваше да го изведе веднага.

Събра сили да се надигне и се пребори с унищожителната стихия, за да преодолее разстоянието до мястото, където него­вият приятел лежеше свит на кълбо. Хирад се озърна - магове­те от Дордовер също се гърчеха в мъки. Вторачи се в Лиана. Ако никой не успееше да я спре, всички магове в къщата щяха да умрат.

Подът под краката на Дензър подскочи и се сцепи, той се свлече. Незнайния се обърна да му помогне и видя как покри­вът се изду, после рухна по цялата дължина на коридора в по­рой от разтрошено дърво и плочи. Дордоверците забравиха за гонитбата, закриваха главите си с ръце и тичаха назад, за да не ги затиснат срутените отломки.

Парче от греда удари Незнайния по рамото, докато се навеж­даше да вдигне проснатия маг. Вятър, какъвто не бе виждал и чувал досега, го събори по корем и лицето му се озова до глава­та на Дензър.

- Какво е това?!

- Лиана - изломоти магът през зъби, в устата му се стичаше кръв от носа. - Ериан трябва да я обгърне с щит. Тя придърпва цялата мана в себе си и не може да я... задържи. Заведете Ери­ан и Лиана в кухнята при Ал-Дречар.

Незнайния разбра какво се иска от него.

- Дарик, помогни!

- Не! - кресна пълководецът в ухото му. - Искам да намеря Рен. Не мога да я зарежа в тази стихия.

Той изтича към вратата, за да се измъкне в градината.

Незнайния изправи Дензър и се обърна. Аеб се бореше с вя­търа, за да стигне до залата. Незнайния се затътри подире му, извръщаше се, за да опази лицето си от урагана, и спираше с едната си ръка летящите насреща парчета мазилка.

Вътре шумът беше още по-смазващ.

„Аеб, дано мислите ми стигат до теб. Трябва да заведете Ери­ан и момичето при Ал-Дречар.“

Аеб се огледа и кимна. В същия миг други Закрилници про­пълзяха през залата. Един прегърна Лиана с огромната си ръ­ка, други двама вдигнаха Ериан. Зад Незнайния прегърбени и наведени дордоверци се мъчеха да преборят вятъра, влачеха крака между парчетата и убитите си съратници .Лиана даваше още малко време на онези, които я защитаваха, но изписаната по лицето ѝ болка беше ясен знак, че това разкъсва ума ѝ.