Детето на нощта

37

Хирад влезе през полусрутения вход на къщата доволен, че пак стъпва на твърда земя. Зад него Дензър се радваше на дъ­щеря си след толкова дългата раздяла. А Незнайния, изтормо­зен от болки в хълбока и крака след неприятните за него часове в лодката, полека куцукаше по пътеката.

Под ботушите на варварина хрущеше стъкло. Огледа се в го­лямото, вмирисано на влага преддверие, видя вдясно само сру­тени греди и рамки на врати и тръгна наляво по дълъг подгиз- нал коридор.

- Илкар?

По-нататък се отвори врата, елфът излезе и тръгна към него.

- Хирад, загазихме.

- Радвам се, че забелязваш.

- Този път говоря за Ал-Дречар. Една от тях е мъртва, дру­гите три си стискат душите в зъбите. Ако не могат да пазят с щит дори част от тази голяма сграда...

- Схванах - промърмори варваринът. - Ти обиколи ли нав­сякъде?

- Да. Зле сме. Ще ти покажа, когато дойдат Дарик и Нез­найния. С колко изостанаха лодките на Закрилниците?

- С около час според Незнайния.

- А той как е?

Хирад се почеса по главата и погледна през рамо.

- Намира ли се някаква храна? Прегладнявам.

- Има, бъди спокоен.

Илкар го заведе в кухнята, сипа му паница супа и чаша чай. Откъм пещите ухаеше на пресен хляб.

- Още не е изпечен, съжалявам - сви рамене елфът. - Сега ми кажи за Незнайния, без да увърташ повече.

- Ами не е добре. Не седна нито за миг в лодката, сега се тът- ри нагоре по пътеката като някой дядо. Ериан уж щеше да го излекува, но не личи да е така...

- Дяволите те взели! - избухна Илкар. - Само преди седмица малко му оставаше да умре, а днес е здрав и ходи, без да се подпи­ра. Какво още искаш? Тя възстанови тазовите кости и ставата, заздрави мускулите и сухожилията, но той никога няма да бъде предишният боец. Уврежданията бяха страшни. В момента има нужда от умерени упражнения и дълги почивки, но ще бъде ли­шен и от едното, и от другото. В сражението ще бъде какъвто го виждаш сега. Примири се и ми кажи ще може ли да се бие?

Този път варваринът вдигна рамене.

- Ще му се да вярва, че си е същият. Очевидно това няма да го бъде. Не е уверен в себе си - и ти чу как поиска Аеб да се бие от лявата му страна.

- А ние какво можем да направим?

- Първо нека не издаваме пред него, че се тревожим.

Вратата откъм балната зала се отвори широко и с накуцване влезе Незнайния.

- Щом няма да се издавате пред него - изръмжа той, - гово­рете по-тихо, че се чувате навсякъде.

Илкар стисна клепачи.

Дарик стоеше в края на градината пред срутеното западно крило. Зад него Ал-Дречар провлачваха нозе, придружени от Ериан, Лиана, Ренерей и всички оцелели елфи от Гилдията Дреч. Не намираше поводи за увереност в гледките и зад гърба си, и пред очите си.

Веднага щом стъпи на брега, той се зае да проучи къщата и подстъпите към нея. Научи с изненада, че Гарваните оставят на него да реши как да се отбраняват, докато те умуват как да се справят с маговете от Дордовер. Знаеше и преди, че уважа­ват способностите му на пълководец, и въпреки това се почувс­тва поласкан. Тате бяха Гарваните...

Щом се увери, че няма как да скрие никого другаде на ост­рова, насочи цялото си внимание към ширналата се построй­ка. Закрилниците вече преграждаха задните входове на основната сграда и трите сравнително непокътнати крила. Дарик бе помолил Аеб да обиколи с него.

- Големият проблем е, че могат да проникнат и през градина­та, и през трите източни крила, и през дупката в покрива на бал- ната зала, ако я забележат отгоре. И оттам, разбира се - посочи главния вход. - Богове... Как да отбраняваш такова място?

- Ще направим всичко, което поискаш - каза Закрилникът.

Тръгнаха по коридора, градината остана вдясно от тях. Тук имаше три двойни врати към крилата. Помещенията в първо­то се използваха рядко, в средното бяха покоите на Ал-Дречар, третото беше за Гилдията. Оттам можеше да се влезе направо в залата, кухнята и складовете. Същински лабиринт, който мно­го безпокоеше Дарик.

- Можем да срутим таваните - подсказа Аеб.

- Което няма да им попречи. Ще се промъкват през всеки отвор. Освен това сме длъжни да вярваме, че ще победим. Не бива да доразрушим всичко, ако не е неизбежно.

Очите зад маската не мигаха, раменете не помръдваха.

- Първо победата, после удобствата - промълви Закрилникът.

- И ти си прав, но сме отговорни и пред онези, които ще дой­дат след нас.

С всяка крачка Дарик се обезсърчаваше. Трийсетина бойци за отбраната на здание, което можеше да побере стотици. Ми­наха по заден коридор, който свързваше трите крила, и се озо­ваха при помещенията на Гилдията.

- Тук трябва да преградим на две места. Немислимо е да ги оставим да влизат свободно и през тази част.

- Каквото и да сторим, никъде няма да ги възпрем за дълго.

- Знам - кимна Дарик. - Важното е да ги насочим натам, къ­дето искаме да дойдат, после да се оттеглим към следващото мяс­то, където ще е лесно да ги убиваме. Твърде тежък ден ни чака.

И Аеб кимна.

- Всички те трябва да умрат.

Натъпкани по едномачтовите и гребните лодки, дордовер­ците бавно и упорито напредваха към острова. Слънцето зале­зе, но бледата лунна светлина се отразяваше от водата. Вятъ­рът и вълните се укротиха, облаците се разкъсаха и Вулдарок най-сетне можеше да си внуши, че всичко е потръгнало добре.

Стигаше обаче да се огледа веднъж назад с магически усиле­ното си зрение и беше принуден да събере цялата си смелост, за да повярва в това. На гаснещия хоризонт сякаш бе гравиран черният силует на единия кораб с толкова нелепо наклонени мачти, че краищата на рейте чак се потапяха в морето. Вулда­рок твърде ясно запомни страшното чегъртане на дърво по ка­мък, разцепването на корпуса и нахлуването на водата в трю- моветб, преди да избяга от обречения кораб.

Рулевите на другите два бяха завъртели лудешки щурвали- те, капитаните им крещяха гръмогласно, за да надвикат пани- ческата врява по палубите. Малцина пострадаха при засядане­то, но цялата войска от бойци и магове бе принудена да продъл­жи с лодките. Предвидливо бяха качили всички лодки от ко­рабите, потрошени от драконите, и сега можеха да поберат в тях малко под сто и петдесет души. Изглеждаше, че е доста- тъчно, но Вулдарок се досещаше колко уморени ще бъдат вой­ниците от дългото гребане, а маговете, сменящи се да летят над протока, за да облекчат претоварените лодки, губеха скъпоцен­ни запаси от мана.

Все пак не си позволяваше съмнения. Щяха да се доберат до острова часове преди зазоряване и да си починат в бивак, а с първите лъчи на утрото да смажат жалката съпротива на Гар­ваните и шепата Закрилници. Драконите ги нямаше и той се надяваше, че вече не са опасни. Впрочем можеха да ги отблъс­нат с общо заклинание от мнозина магове, а без своите пламъ­ци зверовете ще са принудени да долетят в гибелна за себе си близост.

Пак се вторачи напред и с голямо усилие различи очертани­ята на острова. Смайващият светлинен стълб бе изчезнал, но вече не се нуждаеха от него. Елфи управляваха всяка лодка и той не се боеше, че ще сбъркат в мрака.

Подготовката обаче не бе завършила. Повика с жест един маг, който летеше наблизо.

- Време е и нашите изтъкнати съгледвачи убийци да свър­шат малко работа. Искам да знам как са разположени всички удобни места за слизане на сушата, къде има врагове на пост, какви са сградите и уязвимите места. Освен това трябва да знам откъде ще нападаме и дали на острова ще се натъкнем на други противници, освен онези, които ни изпревариха по пътя.

- Добре, господарю - отвърна младият маг, затаил страх в очите си. - Колко от тях да изпратим?

- Всички - реши Вулдарок. - Предайте им моята заповед да не влизат в схватки. Да се защитят само при непосредствена опасност. Нека летят ниско, докато са в протока, а стигнат ли до сушата, през цялото време да поддържат Невидимо було. Не искам Гарваните дори да узнаят, че нашите съгледвачи са били там.

- Разбира се, господарю.

- Добре, иди ги накарай да се размърдат, след това си почи­ни в някоя лодка, виждаш ми се малко напрегнат.

- Благодаря, господарю.

Магът отлетя към една от изоставащите големи гребни лод­ки, Вулдарок се усмихна и побутна с ботуша си крака на мъжа отпред.

- Олекна ли ти малко? Знаеш ли, би трябвало да си стоиш на сушата. Нито морето, нито въздухът ти понасят, а?

Пребледнелият Селик се обърна с озъбена гримаса към не­го.

- Дордоверецо, ти само се погрижи тази прогнила каца да ме отнесе до брега - сопна се завалено. - И си затваряй голяма­та уста.

Усмивката на Вулдарок се стопи, той се наведе към събесед­ника и въпреки това гласът му стигна до ушите на всеки друг в лодката.

- За твое добро ще е да си мериш приказките. Я виж какво има наоколо, Селик. Може да те сполетят какви ли не злополу­ки. - Вулдарок цъкна с език и го потупа по рамото. - Толкова много дордоверци и само един Ловец на вещери...

- Ти нали беше майстор на тактиката?

Хапливите думи на Хирад нарушиха поредното тягостно мълчание в кухнята. Гарваните, Рен, Дарик и Аеб седяха око­ло масата, забравили да разтребят празните паници. В трапеза­рията Арин бдеше над дремещата Лиана, другите елфи от Гил­дията бяха при Ал-Дречар, които също заспаха. В големия ки­лер, където Илкар ги бе заварил, сложиха легло за Троун. Така щеше да е наблизо, а и нямаше много сухи стаи.

Навън вятърът пак се разбушува и дъждът трополеше по къ­щата. Шумът носеше странно облекчение, защото спокойните часове доскоро бяха по-изгодни за идващата войска на Дордовер. Разбира се, всички проумяха, че промяната настъпи, ко­гато нацупената Лиана се съгласи да я отделят от майка ѝ и ба­ща ѝ, за да поспи.

С падането на нощта Закрилниците бяха на стража из къ­щата и над брега, а събралите се в кухнята трудно уталожваха страстите, откакто научиха от Дарик колко непосилна е зада­чата.

- Защо не се опиташ да кажеш нещо разумно? - укори Ил­кар варварина.

- Но той току-що ни обясни, че тази къща изобщо не може да бъде отбранявана.

- Не е така - търпеливо го поправи Дарик. - Казах само, че не е крепост и са нужни много дни, за да я превърнем в подобие на твърдина. Предлагам ви единствената възможност да побе­дим. Ако си измислил нещо друго, сподели го с нас.

- Ти си по тактиката, ти говори! - изфуча Хирад.

- Вече го направих - сдържано напомни Дарик.

- Добре де, обясни ми го така, че да не прилича на отложено с няколко часа самоубийство.

Незнайния бутна стола си назад, за да застърже по пода.

- Вече е тъмно - поде властно той. - Знаем, че всеки миг съг­ледвачи убийци ще налазят откъде ли не къщата. Имам въп­рос, Хирад. Предлагаш ли нещо различно?

- Не, обаче...

- Тогава си затвори устата. Защото трябва да се разберем кой на коя позиция ще бъде, после да си починем на смени и да се сражаваме цял ден. Ако не сме единни, ще ни изколят набър­зо, но аз нямам намерение да прахосвам чудесната работа, коя­то Ериан свърши с крака ми. И колкото ще да се тревожите за мен, утре ще пролея повече вражеска кръв от всички вас на­куп. Като споменах Ериан... Искам тя и Дензър да прекарат последната си нощ заедно в някоя закътана стая, охранявана от Закрилници. Ти отнемаш от времето им.

Незнайния впи поглед в Хирад, който се смъкна на стола, въздъхна пресилено и се зае да зяпа тавана. Илкар бе свикнал с подобни случки. И той, и Незнайния знаеха защо приятелят им се държи така. Хирад просто искаше да е сигурен, че ще направят всичко както трябва. Но тъй и не се научи да изразя­ва малко по-сговорчиво опасенията си.

- Сега да чуем всичко отново - предложи Незнайния и под­кани Дарик да покаже позициите на грубовато начертаната кар­та, затисната с няколко съда.

- Така... Споменах ви, че ще заемем основните отбранител­ни позиции преди изгрев. Не искам дордоверците да имат пре­ди това никакви излишни сведения за нас. Предполагаме, че бездруго ще проучат разположението на къщата и входовете ѝ, може би ще се промъкнат и вътре на някое място. Аеб обаче е разположил по двама Закрилници на всяка важна точка за про­никване, Ал-Дречар пък издигнаха променлив щит и ще засе­кат всеки, който се опита да се прокрадне под Невидимо було. - Дарик се прокашля и се наведе над картата. - Както знаете, основното място, което ще отбраняваме, щом се зазори, е кухня­та. Така онези, които пазим, ще са на сухо и топло. Единстве­ният начин някой да стигне дотук направо отвън за наш късмет е препречен от развалините на западното крило и отворите за проветряване - той посочи редицата от шест тесни прозорче­та по стената срещу залата - са единственото слабо място. Пре­ди да си легне тази вечер Ериан ще ги защити със заклинание, то ще стигне до края на битката. Прав ли съм?

- Да. - Ериан вдигна глава от рамото на Дензър. - То е избух­ваща клопка и взривовете ще бъдат насочени навън. Надявам се, че никой вътре няма да пострада. Освен това шумът ще ни предупреди.

- Ще замажем прозорците със сажди, за да не надничат пре­литащи магове - добави Дарик. - Определих три зони на отбра­ната според догадките си къде ще нападнат дордоверците. Пър­вата е при главния вход, трите странични крила и градината. Тя е най-широка и уязвима отвън, затова и най-трудно защи- тима. Все пак ограничихме достъпа до къщата и сраженията ще се съсредоточат на малко места. При пробив първата резер­вна позиция е балната зала с подстъпите откъм коридорите на крилата и градината. Последната е в трапезарията и кухнята, но ако не се лъжа, ще ги задържим при залата в най-лошия слу­чай.

- При атака откъм градината могат да откъснат тази група от останалите - вметна Аеб.

- Така е, но не могат да нахлуят там с големи сили, освен ако не пробият и при главния вход или крилата. - Дарик посо­чи западното крило. - Понеже тук всичко е срутено, а ние доба­вихме и барикади, единственият начин да проникнат в гради­ната е отгоре. Тоест или само магове, или малкото войници, ко­ито могат да пренесат. Значи ще бъдат уязвими. Рен се съгласи да пази градината с тримата елфи от Гилдията, които са умели стрелци. Трябва да сме благодарни на Джевин и за това, че се сети да ни даде лъкове.

Хирад се облягаше на масата, за да вижда картата по-добре, и Илкар долавяше как въодушевлението му избуява.

- Кой къде отива? - попита накрая варваринът.

- Петима Закрилници остават в кухнята през цялото време. Гарваните заедно с Аеб и още шестима Закрилници - при главния вход. Там трябва да очакваме нападение и със заклинания, и със стрели, щитовете са нужни на това място. Още двама Закрилници ще бъдат на стража в балната зала и трапезарията. Не ми се вярва да опитат проникване през дупката в покрива, но няма да допусна такава изненада. И един хитър маг стига, за да лиши от смисъл всичко, ако влезе. Аз и останалите десет Закрилници па­зим при вратите към крилата, ще имаме ролята на подкрепление и ще държим под око градината. Имате ли въпроси?

Всички обмисляха плана мълчаливо.

- Жизненоважно е всеки да знае какво става при другите - добави Дарик, - затова поставям Закрилниците на различни места. Знам, че се сражават най-успешно, когато са заедно, но нека този път се възползваме докрай и от второто им неоспори­мо предимство в битката.

- Съгласни сме - кимна Аеб. - Ще победим.

- Ние сме едно цяло - прошепна Незнайния.

Илкар предпочете да отмине тези думи с мълчание, макар че гърбът му изтръпна. След толкова години Незнайния още реагираше понякога като Закрилник...

- Ще изчакаме ли неизбежната атака със заклинания преди да заемем позициите си? - попита елфът.

- Първо за това помислих, но атаката не ни пречи, освен при пробив в щита на някое важно място - отвърна Дарик. - Ал- Дречар смятат, че могат да създадат достатъчно здрав щит, но не и прекалено широк. Маговете от Дордовер не могат да про­точат ударите със заклинания безкрайно, затова атаката ще бъ­де кратка, но яростна и добре насочена. Помолих Ал-Дречар да защитят кухнята, трапезарията, балната зала, коридорите и главния вход, стига това да им е по силите. Ще покрият само част от крилата, но все пак защитата е толкова широка, че да накара враговете да бъдат по-предпазливи.

- Други въпроси? - обади се Незнайния. Останалите завър­тяха глави. - Ериан, направи защитното заклинание и се при­бери в стаята си с Дензър. Илкар, ти също в леглото. Хирад, Рен, и вие трябва да поспите. Аз и Дарик ще бъдем на стража първи, а Закрилниците сами ще решат кой кога да бди. Излиш- но е да ви напомням да сте нащрек - повикат ли ни Ал-Дречар, скачайте от постелите.

Но Гарваните не се разотидоха веднага. В безмълвно съгла­сие останаха около масата. Поседяха, свели глави, замислени за предстоящото и какво ще означава то за всички тях, но най- вече за Ериан и Дензър.

- Трудно е, нали? - промълви Ериан. Всички се взряха в нея. - Опитвахме се да свикнем с това през последните дни, но за вас също е тежко, а ние ви пренебрегвахме. Моля ви да ни извините.

- Недей, Ериан - спря я Илкар. - Няма за какво да се изви­няваш. Ти си решила да направиш нещо, за което никакви ду­ми на благодарност не стигат. Малцина ще научат за тази само­жертва, но ще бъде в името на всички. Не ми остава друго, ос­вен да кажа, че ти се възхищавам безмерно. Със смъртта си ще спасиш живота на безчет хора. Това е невероятно. Просто неве­роятно...

Той се задави и млъкна. Дензър му се усмихна.

- Благодаря ти.

- Има още нещо, за което всички си мислим - каза Незнай­ния. - Ериан, ти си наша приятелка. Ти си от Гарваните. Ето че сега сме безсилни да те спасим. От това ни боли най-силно. - Хирад и Илкар кимнаха. - Толкова много преживяхме заедно. И преди сме губили съратници, но сега ни е най-мъчно.

Хирад долови, че погледите се насочиха към него. Вдигна рамене, изправи се и отиде при Ериан.

- Не намирам думи. Само знам, че трябва да се сбогуваме сега, защото сутринта може и да не ни дадат време.

Протегна ръце и Ериан се притисна до него. Сълзите ѝ поте­коха, Илкар виждаше, че и очите на Хирад са влажни. Двама­та не помръднаха дълго, после Хирад отпусна ръце надолу, а Ериан плъзна длан по наболата му брада.

- Няма нужда да го казваш с думи, грубиянчо.

Тя доближи Незнайния, прегърна го и шепнешком се сбогу­ва с него. После обви с ръце шията на Илкар, дръпна се и го погледна в очите.

- Знам, че не си привърженик на Единството - каза му тихо. - Но те моля да закриляш момиченцето ми.

- Ще бдя и над нея, и над Дензър. Обещавам.

Изчакаха Ериан и Дензър да излязат от кухнята, хванати за ръка.

- Вие двамата елате с мен - рече Илкар на Хирад и Незнай­ния. - Искам да ви покажа нещо.

Последваха го в килера, където спеше Троун. Раменете му потръпваха под топлите завивки. Доскоро си мислеха, че са го изгубили завинаги, но виждаха как човешкото лице бавно пог­лъща и последните вълчи черти.

- Какво не е наред с него? - попита Хирад.

- Няма нищо ново, само исках да напомня нещо и на двама ви. Макар че няма да спасим Ериан, можем да спасим Троун. И той е от Гарваните.

- Богове... - изпухтя Незнайния. - Не съм се сещал скоро. Откакто се събудих, все бяхме заети. Изумително е, нали? Да се върне при нас... Замислете се - обърна се към Илкар и Хи­рад. - Представете си за миг какво е преживял като вълк. Под­тиквали са го желания да върши неща, които не е разбирал, но пък е знаел, че така трябва да бъде. И заради това загуби глут­ницата.

- Накрая пак дойде при нас - тихо каза Хирад.

- Да - натърти Незнайния. - При нас. Спомнете си как го сък­руши смъртта на Уил. Ще обвинява себе си и за глутницата.

- Неговото спасяване доста ще се проточи, нали? - промър­мори Хирад.

- Но ние ще бъдем до него, заедно или поотделно. През тези седмици доказахме, че си оставаме Гарваните.

Хирад се подсмихна. Илкар знаеше, че варваринът никога не се бе съмнявал в това.

Магът убиец се рееше ниско над острова. Другите се спусна­ха на закътаната тясна ивица равен бряг и тръгнаха по пътека­та под Невидимо було. Той избра риска да бъде забелязан, за­щото не му се вярваше да е в голяма опасност. И виждаше, и усещаше как се разпада илюзията. Шмугна се през краищата ѝ и огледа сериозно повредените крила на просторната къща.

Дървета в средата, разчистени поляни по периферията, а от­зад - камъни, нападали върху просмуканата с вода земя и спре­ли чак в постройките.

Тук имаше огромна мощ и вроденият усет го предупреди да не лети ниско. Щяха да го открият и в спектъра на маната, и със зрението си. Обикаляше по самите граници на илюзията, но не забелязваше светлини или движение. На пръв поглед къ­щата беше изоставена. Дали не беше така наистина? Напомни си, че няма друго място на острова, където да са отишли.

Прелетя още веднъж над къщата, запомни откъде може да се проникне и се понесе обратно към лодките. Разчиташе, че останалите магове ще останат незабелязани, докато проучват терена по-подробно.

Нямаше да е лесно, но бяха длъжни да победят. От тях зави­сеше дали магията на Дордовер ще оцелее.