Детето на нощта

38

По някое време през нощта Лиана ги бе намерила, за да се намърда между тях, без да ги събуди. Ериан я видя, щом отво­ри очи - разперила ръце и заела повече място на леглото, от­колкото е нужно за телцето на петгодишно момиче. Дензър се крепеше чак до ръба на леглото и можеше да падне на пода, а Ериан откри, че се е свила, за да се опре в нея гърбът на Лиана.

Толкова хубав бе мигът, че усети бузите си мокри, но си наложи да бъде сдържана. Избърса сълзите си, подпря се на лакът и погали Лиана по главата. Някой ходеше из къщата, макар че още беше тъмно. Ериан се досети, че скоро трябва да станат.

Тяхната стая беше първата в крилото на Гилдията и въпре­ки леката влага им беше доста уютно тук. През цялото време пред вратата бяха стояли по двама Закрилници, капаците на прозореца бяха залостени и защитени със заклинание от Ден­зър. Никой не бе смутил съня им.

Лиана отвори очи и сънено се усмихна на майка си.

- Добро ти утро, хубавице! - прошепна Ериан.

- Тъмно е, мамо.

- Знам. Днес тук ще бъде много опасно и искам да си храбра.

- Аз ще бдя над теб, мамо.

- Знам, мила.

Прегърнаха се и Ериан веднага долови колко напрегната и разтревожена е дъщеря ѝ. Тук не беше място за дете, а Ериан нямаше да бъде до Лиана в идните дни, за да заличи постепен­но от съзнанието ѝ въздействието на ужасните случки, които щеше да преживее.

Стресна ги тропане по вратата, момичето се отмести, а Ери­ан седна и придърпа чаршафа, за да прикрие гърдите си.

- Влез!

Вратата се отвори и Нерейн пристъпи вътре с поднос в ръце­те. Над двете пълни чаши се виеше пара.

- Съжалявам, че ви се натрапвам толкова рано - каза ел- фидата. - Но Незнайния воин помоли да се надигнете от пос­телята.

Нерейн се усмихна, като видя цялото семейство сгушено на леглото. Дензър изпъшка и също седна.

- Направо е срамота, че ви карам да станете - добави елфи- дата. - Прекрасни сте заедно.

Ериан се озърна към сънения Дензър - разрошена коса, щръкнала брада. Засмя се.

- Убедена ли си?

- Знаеш за какво говоря - промълви Нерейн и сложи подно­са до леглото.

- Какво друго каза Незнайния? - попита Ериан.

- Дордоверците са стъпили на брега и проникват в острова. Скоро ще ни обкръжат. Ал-Дречар вдигнаха щит и засега е ус­тойчив. Всички са вътре в къщата, а вие трябва да се премести­те скоро оттук, за да запречат и барикадират вратата към кри­лото.

- Накарал те е да запомниш всичко това? - поклати глава Дензър и чак сега забеляза дъщеря си. - О, здрасти!

- Здрасти,татко.

- Сега поне знам защо ми се е схванал кръстът.

- Не мисля, че причината е в Лиана - подхвърли Ериан.

Нерейн се изчерви и тръгна към вратата.

- Незнайния обеща да изпрати Хирад следващия път, ако се помайвате.

- Заплахата си я бива - призна Дензър. - Благодаря, Нерейн. Кажи му, че няма нужда.

Възрастната елфида тихо затвори вратата. Дензър надник­на в очите на Ериан с такъв копнеж, че само вмъкналата се меж­ду тях Лиана ги спря. Той допря длан до бузата на жена си.

- Това е...

- Така изглежда.

Дензър кимна, долната му устна трепереше.

- Само помни колко те обичам.

- И аз ще те обичам, където и да съм.

Лиана се разшава на леглото.

- Мамо, нещо лошо ли има? _л

- Нищо, миличка. Нищо.

Хирад пренесе в кухнята и последното от леглата за Ал-Дречар, после го побутна още по-близо до печката, за да е топло.

- И докопаха ли някого от убийците? - изви глава към Нез­найния.

- Трима.

- Добре свършена работа. Никой ли не е проникнал в къ­щата?

- Поне не знаем да са успели. На Рен обаче ѝ се сторило, че видяла един да кръжи отгоре. Значи са видели градината и зна­ят разположението на къщата. Ал-Дречар казаха, че никой не е влизал в досег с щита.

Хирад седна до масата, извади меча си и започна да го остри с точилен камък, който взе от елфите. Преливаше от бодрост. Предстоеше битка, врагът имаше надмощие, но както винаги Гарваните не бяха за подценяване.

- И колко остава до нападението?

- Може да нападнат всеки миг - отвърна Незнайния. - Още не са струпали силите си наоколо, но няма да се бавят. Трябва да отидем по местата си.

Хирад остана доволен от острието, прибра меча в ножница­та ѝ по навик провери дали кинжалите са в каниите. Вратата към трапезарията се отвори, Ал-Дречар влязоха една по една, подкрепяха ги елфите от Гилдията.

- Всичко наред ли е, дами? - посрещна ги Хирад.

Мириъл го изгледа неприветливо.

- А аз си въобразявах, че отдавна ми е минало времето да се свирам в кухнята...

- Е, ще се опитаме да не ви държим тук дълго - обеща варва­ринът. - После може да си поприказваме за моите дракони.

Усмихна се и тръгна през трапезарията към залата, но не бе­ше спокоен. Опита да стигне с мисълта си до Ша-Каан и се уве­ри, че драконът е затворил съзнанието си. Или беше мъртъв. На­дяваше се, че почивката на някой остров ще им даде сили да оце­леят, но помнеше умората на Ша-Каан при последния им разго­вор и се боеше от най-лошото. Каква безценна подкрепа щяха да са двамата Каан за Гарваните, ако можеха да долетят днес...

Тръсна глава. Незнайния накуцваше зад него, след като от­ново провери преградените входове. Излязоха от залата и про­дължиха по коридора. Вратата към крилото на Гилдията се от­вори и излезе Дензър, който тъкмо препасваше меча си.

- Не бързай толкова, има време - подхвърли варваринът.

- Ха-ха-ха.

- Ще помоля дордоверците да те изчакат - добави Хирад.

- Непременно, моля те.

- Хирад! - строго изръмжа Незнайния. - Идвай.

Закрилниците вече стояха на позициите си, а в разсейващия се мрак Хирад различи един елф от Гилдията, скрит под пре­кършен клон в градината. Нататък по коридора завариха Да­рик да крачи напред-назад.

- Добро утро, генерале! - ухили му се Хирад.

- Той винаги ли се държи така? - промърмори Дарик към Незнайния.

- Винаги. Свиква се. Горе-долу.

- Всичко ли е готово? - попита варваринът, който разбира­ше, че трябва да се настрои сериозно.

Чувстваше се странно олекнал, тръпката на неизбежното сражение вливаше жизненост и в душата, и в тялото му. Но не можеше да си позволи разсеяност.

- Остана да преградим вратата към крилото на Гилдията и сме готови - отговори пълководецът. - Ще имаме време да си поемем дъх, ако сме познали, че първо ще ни ударят със заклинания.

- Разумно ли е елфите да стоят в градината? - усъмни се Хи­рад.

- Щитът се простира и над близкия ѝ край. Рискът е прием­лив и сме принудени да се примирим. Не бива да ни изненадат оттук, а не искам маговете да видят отгоре къде са защитници­те на градината.

Варваринът протегна ръка и Дарик я стисна сърдечно, пос­ле хвана и десницата на Незнайния.

- Викни, ако имаш нужда от още бойци - каза Хирад.

- Вие също.

Двамата Гарвани отидоха в преддверието, където Илкар ча­каше с Аеб и другите Закрилници, избрани за тази позиция.

- Как е положението? - попита варваринът.

- Вече имаме щит срещу заклинания - увери го елфът с глас, издаващ напрежението му. - Прегражда вратата.

- Добре. Но къде са Дензър и Ериан, по дяволите?

Лиана седеше до единия край на кухненската маса и изглеж­даше толкова малка и уплашена. Приклекнала до нея, Ериан я галеше по косата и шепнеше, за да я успокои. Момичето стис­каше куклата си и макар че кимаше нарядко, Дензър забеляз­ваше как стрелка с поглед Закрилниците, застанали като изва­яни из кухнята. Разбираше страха ѝ.

Отиде при Ериан и Лиана, съпроводен от съчувствените, но малко замъглени погледи на Ал-Дречар.

- Как е тя?

- Ами може да се каже, че е добре - отвърна Ериан.

Той се наведе и целуна дъщеря си по бузата.

- Тук си на най-сигурното място, нали знаеш?

- Но аз искам да съм с вас - оплака се детето.

- Сладката ми, навън ще бъде опасно - повтори Ериан. - При Ефи, Клири и Мира е най-добре, не мислиш ли?

Лиана огледа помещението и се начумери.

- Не ги харесвам тези мъже. Защо носят маски? И защо ни­кога нищо не казват?

Ериан се обърна към Дензър, който само размърда вежди.

Моментът не беше най-подходящ да обяснят на петгодишно мо­миче как мъжете са се превърнали в Закрилници.

- Те са особени войници от моя град - изрече накрая. - Не се притеснявай от маските им. Носят ги, за да се сражават по-уме- ло. Ще останат тук, за да те пазят.

- Добре - съгласи се Лиана.

- Сега ме слушай внимателно, скъпа - подхвана Ериан. - На­вън ще бъде много шумно и страшно. Но ти не бива да излизаш, за да ни търсиш, защото заплахата за теб е голяма. Нищо няма да ни се случи, не се бой. Ще бъдеш ли смела заради мама?

- Ще се опитам - обеща детето.

- Браво на теб! - похвали я Дензър. - Ако се уплашиш пре­калено, иди да се гушнеш при някоя от старите дами. И на тях си им любимка.

Лиана кимна.

Оглушителен взрив отекна из цялата къща.

- Започна се - промърмори Дензър, наведе се и прегърна мо­мичето. - Ще се видим по-късно.

- Довиждане, татко.

И Ериан я прегърна.

- Бъди послушна и прави каквото ти кажат мъжете с маски­те, моля те.

Погледнаха още веднъж дъщеря си и тичешком излязоха от кухнята, за да отидат при другите Гарвани.

- Само по моя заповед! Не прибързвайте! - изкрещя Вулда- рок, когато едно-единствено Огнено кълбо литна и се пръсна в някакъв щит.

Вулдарок изви глава към Горстан, който бе командвал си­лите им в Арлън.

- Заклинанията да са насочени точно към определените мес­та. Искам колкото се може по-голяма част от тази сграда да бъ­де разрушена, но предпочитам да спрете навреме, ако нищо не постигате. Онзи с Огненото кълбо може и да е идиот, но нау­чихме нещо важно, нали? Това не е щит, създаден от маг, кой­то принадлежи към някоя Школа.

- Така е, господарю.

- Добре, започвайте. И помни, че трябва да ми съобщиш, ко­гато решите да спрете. Трябва да знам, за да пратя войниците в атака.

- Това ли е? - обади се Хирад. - Аз...

- Олеле! - прекъсна го Илкар, който се поклащаше на пети. Усещаше внушително раздвижване в маната. - Ето ги.

Още миг тишина и заклинанията започнаха да блъскат тът­нещо. Като цял табун великански коне, препуснали по покри­ва, Огнени кълба биеха по щита на Ал-Дречар. Проблясваха навсякъде в оранжево, жълто и бяло, бълваха пламъци през пролуки в барикадите и заливаха с огън края на градината. Щи­тът чак съскаше при отблъскването на атаката. Хирад по инс­тинкт сгуши глава в раменете си, от шума го боляха ушите, въп­реки че ги затискаше с длани.

Обърна се случайно - Ериан и Дензър идваха на бегом. Вар­варинът успя да им се усмихне, но не чу какво му каза магът от Ксетеск и само сви рамене.

В градината пламъците запълваха пространството между мокрите дървета, изпаряваха водата и ги гризяха с пращене и пукане.

След поредната ярка светлина се чу хрущене - едно заклина­ние проби преградата и се стовари на покрива. Всички погледна­ха стреснато нагоре, но иначе щитът издържаше и шумът стих­ваше постепенно. Изведнъж го смени ехтящ грохот отдясно.

- Земен чук - подхвърли Дензър. - Заеха се с крилата на къ­щата.

Ушите на Хирад пак звъннаха. Зад тях градината се бе под­палила в ивица, широка двайсетина разкрача, а горе единстве­ното проникнало Огнено кълбо изпепеляваше дърво и топеше каменни плочи.

Трептенето стигна до пода под краката им, чу се глух взрив на нови Огнени кълба между стени.

- Аеб, предай на събратята си и Дарик, че онези намират от­къде да влязат - каза Незнайния.

- Добре.

Още един пламтящ залп бе спрян от щита и за няколко при­ятни мига настъпи тишина.

- Гарвани, бъдете готови - изрече пак Незнайния.

Извади от ножницата елфическия меч, хвана го с една ръка и започна да почуква с върха му по пода.

Всички застанаха в полукръг, който преграждаше главния вход - Хирад вдясно от Незнайния, Аеб вляво, по още трима Закрилници от двете страни. Маговете се подпряха на коляно отзад.

- Щитът срещу стрели е вдигнат - съобщи Дензър.

- Готова съм с Леден вятър - добави Ериан.

Вратата се разтресе.

- Заклинание ли е? - попита Хирад.

- Не - отговори Илкар.

Още един удар. Вратата изскърца заплашително. Хирад ле­ко промени стойката си и премести пръстите си по дръжката на меча. Навън викаха, войници на Дордовер се струпваха с тро­пот. „Дайте ги насам“, рече си варваринът. Равномерното по­чукване на оръжието в ръката на Незнайния сякаш му даваше още сили. Както винаги.

- Този път ще успеят - процеди огромният воин.

С третия удар дънерът, използван като таран, хлътна през вратата и от щита на Дензър отскочиха трески. Навън изрева­ха, махнаха дървото и във все по-разредения сумрак Хирад ви­дя събраните нагъсто тела, които напираха.

През отвора изсвистяха стрели, които също отскочиха, вед­нага след тях Огнени кълба доразнебитиха вратата, разляха се по магическия щит на Илкар и подпалиха дървото наоколо.

- Дотук издържахме - каза Незнайния, който дори не бе миг­нал. - Сега е ред на мечовете.

Зад последните две Огнени кълба враговете нахълтаха с кря­съци.

- Ериан, когато можеш - подкани Незнайния.

Тя се изправи рязко и заповяда:

- Наведете се!

Подчиниха ѝ се мигновено и Леденият вятър изрева над гла­вите им. Дордоверците от първата редица млъкнаха изведнъж, залитаха и падаха със замръзнали в уплаха лица. Напорът на­маля и Гарваните се изправиха.

- Хайде бе! - провикна се Хирад. - Чакаме ви.

И враговете се нахвърлиха. Мечът на Незнайния изсвири ко­со нагоре и надясно, мина през защитата на първия противник, одра го по гърдите и стигна до челюстта му. Трупът отлетя на­зад, пръскайки кръв.

До него Хирад спря удар, без да се напъва, и отблъсна вой­ника! с юмрук. Онзи залитна, но направи лъжливо движение наляво и мушна отдясно. Варваринът пак отби и този път с об­ратен замах го улучи в ребрата и разсече кожената му броня. Войникът изохка, препъна се настрани и брадвата на Закрил- ник разполови черепа му.

Дордоверците се скупчваха на тълпа. Закрилниците отля­во и отдясно си бяха оставили място да въртят мечове и брад­ви с мълчалива и страшна свирепост. Аеб използваше меча си да пази лявата страна на Незнайния, но брадвата му сее­ше опустошение сред враговете. Колкото и трупове да пада­ха, натискът нарастваше и Гарваните едва забележимо отс­тъпваха назад.

Незнайния отклони меч с кинжала в лявата си ръка и се възползва от шанса - заби своя меч през плетената ризница и нападателят се катурна по гръб. Но когато измъкваше оръ­жието си, Незнайния усети как хълбокът му се схваща. За миг загуби равновесие, килна се напред и извика от неочаква­ната болка.

Някой видя и замахна отляво. Незнайния беше в толкова не­удобна поза, че не би успял да спре меча с кинжала си, но Аеб изтласка нападателя. Брадвата на грамадния Закрилник про- фуча, заби се над ключицата на войника и стигна чак до гръб­нака му, за да го запрати в блъскащите се зад него. Без да се забави и частица от секундата, Аеб издърпа Незнайния обратно в защитната линия.

Хирад си отдъхна, придърпа следващия противник, фрасна го с чело по носа, бутна назад зашеметения мъж и му разпори слабините. Дордоверецът се свлече с писък.

Варваринът тъкмо решаваше как да се справи със следва­щия, когато вратата към градината се разхвърча на парченца зад гърба му.

Дарик видя прелитащите над градината магове, които неза­бавно се скриха от погледа му. Съсредоточи се отново в отбра­ната на заетата позиция. Чуваше как дордоверците се прови­рат в развалините зад вратата към най-близкото крило на къ­щата.

Вдясно от него заклинание изкърти вратата на второто кри­ло и чакащите Закрилници се хвърлиха в мелето, остриетата им кълцаха светкавично, по коридора заехтяха стонове на уми­ращи войници.

Вратата пред него изтрещя, до ушите му стигнаха гласове на наежени мъже.

- Отстранете се - предупреди той и тримата Закрилници с него се долепиха до стените. - Хайде да влезем там по-пъргаво и може би ще докопаме маговете.

Кимнаха мълчаливо, че разбират и са съгласни.

Вратата се сцепи при пантите, двете половини се блъснаха шумно в стените. Дарик се извърна за миг да опази очите си от прахоляка и треските, а Силов конус спря в отсрещната стена и се разпръсна.

- Сега! - изрева той и поведе атаката по коридора зад изтър­бушената врата.

Закрилниците го следваха само с извадени мечове, в теснотията нямаше място и за брадвите им.

Дарик се изсмя на стъписаните магове и войници. Изкорми с меча си стоящия най-близо маг преди онзи да е шавнал. Смай­ващо бързо Закрилниците минаха пред него от двете страни, съсичаха войници и магове, кръв плискаше по стените и кори­дорът се огласяше от вопли на умиращи. Дарик се хвърли заед­но с тях, но враговете се уплашиха и побягнаха. Закрилниците щяха да ги подгонят, но генералът заповяда:

- Спрете и отстъпете!

Изтичаха към относителната безопасност на главния кори­дор. Той се озърна през рамо и кресна:

- Скачайте встрани и легнете!

Всички се претърколиха на пода. Със следващия удар на сър­цето му Огнени кълба се пръснаха по стените на главния кори­дор, пламъците изригваха през празните рамки на прозорците и овъгляваха дървото.

Дарик се изправи и видя, че Закрилниците вече са на крака и го гледат в очакване.

- Търпение - каза им той.

Те имаха неизчерпаеми запаси от това качество.

Рен се опитваше да види небето на всички страни, отпусна­ла лъка надолу, но с готова стрела. Над градината прелетяха смътни силуети, но нито тя, нито елфите с нея можеха да стре­лят по тях. Маговете явно се канеха да проникнат някак в къ­щата, където техните войници се биеха срещу Гарваните и Зак­рилниците.

Стоящият отляво елф от Гилдията подсвирна тихичко. Со­чеше нагоре и Рен видя осмина магове, които се спускаха стре­мително. Лъковете се огънаха.

Тя дишаше бавно и равномерно и не изпускаше от поглед един, който завиваше във въздуха. Небето просветляваше, но се струпваха облаци, вятърът подмяташе листа из градината и раздухваше пламъците около вратата към преддверието.

Маговете се снишаваха към земята. Рен чакаше и опъна още малко тетивата. Сега! Стрелата се заби в шията на онзи, когото набеляза, и магът падна без звук. Тетивите на още три лъка звъннаха, още двама магове се строполиха в градината. Оста­наха петима, но Рен се огледа наляво. Оттам летяха цяла дузи­на.

- Стреляйте непрекъснато! Внимавайте с онези отляво!

Тя пусна друга стрела, улучи маг в ръката, крилете му из­чезнаха, той изврещя проточено „неее!“ и тялото му се прип­леска в хлътналия покрив на западното крило.

Две стрели пропуснаха целта. Петима-шестима магове вече бяха стъпили на земята и тичаха през градината, готови за зак­линания.

Рен долавяше паника у елфите от Гилдията. Тя опъна тети­вата и стрелата ѝ се заби в окото на маг.

- Стреляйте, не спирайте! - примоли се Рен.

Но маговете дори не помислиха да нападнат тях, а доближи­ха вратата отдясно. Първите Огнени кълба я унищожиха вед­нага, полетяха още и още, градината се изпълни с пламъци.