Детето на нощта

8

Авангардът изпреварваше армията от Закрилници с половин ден - най-голямото разстояние, на което се свързваха без затруд­нения със своите събратя. Двадесетимата мълчаливи мъже с мас­ки бяха съпроводени от четирима магове, на които се подчиня­ваха, но вече без да се боят от най-страшното наказание.

Закрилниците намаляваха, макар че все още бяха страхо­вита сила, подвластна на Ксетеск. Последният бе влязъл в ре­диците им преди шест години... и пак той беше първият и един­ствен освободен чрез ритуал, който не можеше да бъде повто­рен без пълното му прсзучване и изясняване. Незнайния воин, когото никога нямаше да забравят.

А съвсем доскоро душата на непокорен Закрилник, престъ­пил суровите забрани, щеше да бъде терзана от демони, доко­гато неговият Повереник сред маговете поискаше. Само демо­ните още не знаеха, че вече не могат да измъчват душите. Ина­че биха отказали да поддържат Демоничната верига, която свързваше всеки Закрилник със Сливането на душите, скрит дълбоко в подземията на Ксетеск.

Но пък и наказанието вече беше излишно. Аеб, предвож­дащ авангарда, трудно си спомняше годините преди да поро­бят душата му. Сега познаваше само сливането на своята ду­ша с душите на стотици други събратя. Обикновените хора не можеха и да си представят подобно братство. То даваше сила, утеха и пълно разбирателство. То ги изпълваше с огромна мощ.

Разбираше, че някой ден ще го попитат избира ли свобода­та, и не знаеше какъв ще бъде неговият отговор.

Но някои правила оставаха неизменни. Закрилникът има­ше право на самостоятелни решения единствено в битка или когато Повереникът му загине. Никога не казваха на Закрил­ниците къде и с каква цел ги изпращат. Изпълняваха запове­ди, за да се бият или да заплашват със самото си присъствие. Аеб вярваше, че така трябва да бъде. Нямаше недоволни сред събратята му. Това би подкопало единството им. Немислимо!

Съзнаваше с тъга, че завършат ли успешно изследванията си маговете, братството ще се разпадне. Но засега хората се бо­яха от Закрилниците, например конниците на Дордовер, на ко­ито се натъкнаха.

От четири дни Закрилниците вървяха на югоизток, спираха късно нощем и отново потегляха призори. Почиваха само ако се уморят маговете и конете им. Оставаше им час до пределите на земите, над които властваше Ксетеск, когато прекъснаха по­хода, за да се възстановят четиримата им повелители.

През целия ден вятърът мяташе насам-натам ситни дъждов­ни капки, които влошаваха видимостта. Тази мъглица си праве­ше шеги с очите им, караше ги да виждат призрачни силуети. Все пак преди конниците да доближат тропотът на копита за­почна да се чува глухо, макар че не се знаеше точно откъде идва. Но щом зърна малкия отряд от Ксетеск, предната редица спря.

Аеб си позволи миг на задоволство. Виждаше тъмната лъс­кава маска на стоящия до него Елкс и си представяше как вне­запно очерталите се в мъглата Закрилници са стреснали кава­леристите.

Маговете пристъпиха насред пътеката, когато към тях бавно тръгна ездач от средата на колоната. И той беше маг, но зат­лъстял и с твърде нездрав цвят на лицето под качулката. Язде­ше много едър кон, друг не би издържал тежестта му.

- Вулдарок... - изрече Ситкан, старшият сред маговете в авангарда. - Каква неприятна, макар и очаквана гледка.

Дебелакът му се ухили.

- Тъкмо щях да кажа същото за теб, Ситкан. Дни наред по­лучаваме вести за вас и изчадията, които си водите. И май ня­ма смисъл да ви питам накъде сте се запътили, нали?

- Да, ще си загубим времето - потвърди Ситкан и се огледа.

Макар и млад, наскоро бе издигнат за магистър и му предс­тоеше бляскаво бъдеще. Въпреки високия си ръст и тежки кос­ти беше повратлив и чевръст, сивите му очи се взираха прониз­ващо изпод прилепващата към главата шапка на маг.

- Вулдарок - подхвана той отново, - доколкото си спомням, тези земи все още са под грижите на Ксетеск.

- Грижи, а? Интересна дума подбра. Аз пък си спомням, че съгласно Тривернското съглашение имаме правото да минем безпрепятствено през тези земи.

- Стари уговорки, покрити с праха на вековете - отбеляза Ситкан. - Дано не ме лъже паметта, но не действат във времена на явни раздори между Школите.

- Раздори значи... - поклати глава Вулдарок.

Аеб наблюдаваше напрегнатите пози на конниците. Преброи над сто и предполагаше, че още два пъти по толкова са скрити по-назад в студените бели ивици на мъглата.

„Пълна готовност, но не вадете оръжията - нареди мислено на събратята си. - Внимавайте за онези отляво - те са настръхнали за битка. Другите отдясно са спокойни, по средата пък се боят.“

Маговете от Ксетеск препречваха пътеката нехайно, но Аеб долови, че една жена подготвя въздушен щит срещу стрели и копия. Стоящият до нея пък се готвеше да отблъсне нападател­ни заклинания.

- Ситкан, неразумно е да ни се ежиш - подхвърли Вулда­рок. - Водя триста конници. Ще ми бъде неприятно, ако се на­ложи да ви прегазят.

- Няма да преживееш тази неприятност - отвърна Ситкан твър­до, но невъзмутимо. - Освен това атаката ще бъде голяма грешка, защото основният отряд от Закрилници не е много далеч зад нас.

Вулдарок прихна, смъкна се от коня и дойде по-наблизо.

- Така е по-цивилизовано. Според мен е най-добре да прек­ратим тази размяна на любезности. Нека се споразумеем всеки Да не признава целите на другия и да си върви по пътя.

Стоеше на няколко крачки и Аеб ясно виждаше страха в очи­те му въпреки престорената самонадеяност.

- Точно така - съгласи се Ситкан. - Но за вас това означава да изберете най-прекия път, по който ще се махнете от земите на Ксетеск. Тоест на север, струва ми се. Аеб, как мислиш?

- Да, конете ще минат по-лесно по северния път, магистре. По него ще вървят по-бързо, отколкото по южния.

- Именно. Вулдарок, аз изпълнявам заповеди, дадени лично от Дистран. Поради достойните за съжаление действия на Дордовер и Листерн нашите земи са временно недостъпни за вас. Настоявам да се съобразите с решението ни.

- Въобразяваш си, че ще зачета волята на Господар на Хъл­ма, който е кукла в ръцете на Кръга на седемте, и ще се вслу­шам в съвета на един маскиран главорез?

Вулдарок се врътна на пети и тръгна обратно към коня си.

- Откажи се от думите си за нашия Господар на Хълма! - трос­нато каза Ситкан.

- Никога не се отказвам от истината.

- Аеб, разположи бойците си - промърмори Ситкан и даде знак на другите магове да вдигнат щитовете.

„Преградете пътеката. Готови за бой.“. ...

Закрилниците се разгърнаха с точни и пестеливи движения. За миг-два препречиха пътеката, застанали в леко извита на­вътре редица. Мечовете и брадвите бяха измъкнати от калъфи­те и ножниците на гърбовете им със звън на стомана, след кой­то настана неспокойна тишина. Аеб пак откри страх у против­ниците, както и очакваше.

Ситкан наруши мълчанието.

- Твоите обиди, Вулдарок, са само сътресение на въздуха, но нашите предупреждения не са празни приказки. Тръгнете на север. Напуснете земите ни и ме послушайте - върнете се в Дордовер. В Арлън няма да намерите нищо, освен смъртта си.

Вулдарок изсумтя.

- Ще яздя накъдето си поискам.

- Нека да е на север.

- Ами ако откажа?

- Тогава ще ви нападнем. Аеб има свобода на действие в този случай, без да чака нови заповеди от мен.

Вулдарок поумува и се усмихна, после сви рамене.

- Конете са бързи. Вашите изчадия вървят пеша. Мога да заповядам на конницата да се отклони с една миля на север, ако така съвестта ти ще бъде спокойна. И ще се върнем на пътя когато ни е удобно... далеч пред вас.

- Твърде зле си осведомен за Закрилниците. Създадени са да смазват заплахи и нападения срещу Ксетеск. Конете ви не могат да полетят, а ние ще ви последваме. Не ни предизвиквай.

- Започва да ми омръзва. Тук сме триста кавалеристи и сто и петдесет магове. Вие сте четирима и имате двадесет бойци. Махнете се от пътя.

- Не сте ни равни - вдигна рамене и Ситкан. - Няма да отс­тъпим. Всички в Ксетеск полагаме клетва да браним земите си, както правите и вие в Дордовер. Ако не желаеш да бъдеш уч­тив, поне прояви уважение към правилата ни. - Той заговори по-сдържано: - Стига де, Вулдарок! За какво ни е да се сража­ваме тук? Знаеш, че не мога да отстъпя и крачка назад. А това не е унижение за теб. Просто ще постъпиш почтено.

- Както желаеш - сопна се Вулдарок и насочи коня обр&тно към средата на конницата, строена в колона по четирима.

Тутакси оттам литнаха Огнени кълба, описаха блестящи дъ­ги във въздуха и се пръснаха в невидимия щит пред маговете от Ксетеск. Щитът устоя, огънят се плъзна по прозрачната му по­върхност и угасна със съскане на земята, над която блъвнаха облаци пара.

- Проклет да си, Вулдарок! - изръмжа Ситкан.

Аеб не чакаше да го подканят.

„Първата редица-конете, втората-подкрепа отстрани. Хва­нете първите конници в клин.“

Застанал по средата с Елкс и Рю от двете си страни, Аеб прис­тъпи напред, щом дордоверската конница се устреми към тях. Приклекна, завъртя брадвата с дясната си ръка и разсече левия крак на първия кон точно над коляното. Животното изцвили ог­лушително и се надигна на задни крака, но Аеб вече го подмина­ваше към стоварилия се на земята ездач, който не успя и да види как мечът на Закрилника се заби в оголената му шия.

Отляво и отдясно събратята на Аеб удариха ниско с брадви­те и високо с мечовете - коне и ездачи рухнаха заедно. Закрил­ниците се развихриха, пръски кръв обагряха мъглата в грозен оттенък на розовото. Ужасеното цвилене на конете се смесва­ше с панически и яростни викове на кавалеристи, които се опит­ваха да подкарат животните към битката.

В теснотията Аеб замахна с брадвата и острието потъна в хъл­бока на жребец, който отскочи встрани. Конникът обаче се задър­жа на седлото и мечът му изсвистя надолу, но срещна с тежко дрънчене подложения меч на Аеб. Противникът загуби равновесие и Закрилникът го метна от седлото със следващото завъртане на брадвата, миг по-късно копита стъпкаха нещастника.

Аеб вече се обръщаше към следващия. Пред него конниците се тълпяха и отстъпваха, отляво Елкс обезглави един, който допусна грешката да се наведе от седлото, за да намушка уж незащитен гръб на Закрилник.

„Престрояване. Отдръпнете се в средата, не отстъпвайте по фланговете. Те се струпват за решителна атака.“

Огледа редицата. Не бяха загубили никого, а пред тях се вър­галяха дванадесет мъртви конници от Дордовер. Направи две крачки заднешком, знаеше къде стъпва, защото другите го на­сочваха. Над главите им още Огнени кълба пронизаха възду­ха, изпарявайки дъждовните капки, и се разпръснаха в маги­ческите щитове, без да засегнат никого. Маговете от Ксетеск все още не отвръщаха с бойни заклинания.

Предният отряд на Дордовер се бе скрил в мъглата, но в плът- ната тишина се разнесоха гръмки заповеди. Аеб виждаше на шей- сетина разкрача пред себе си. Закрилниците стояха в две редици - отляво и отдясно по осем бойци, Аеб и още трима - в средата.

Преди да различат нещо в мътилката, земята се разтресе от копитата на множество животни, подкарани в бърз тръс. Зад­рънча метал, чуваше се нетърпеливо конско пръхтене.

Закрилниците не помръдваха. Размитите силуети в мъгла­та ставаха все по-плътни и Аеб най-сетне видя в какъв строй нападат. Маговете зад Закрилниците бяха на седлата, удвоили магическите щитове. Можеха да побягнат веднага, но се дове­ряваха на своите маскирани воини.

Последва рязък крясък и вражеският отряд се хвърли нап­ред в галоп, ездачите нададоха гърлен рев, мечовете лъщяха мокро над подбраните силни и бързи коне.

Аеб вече знаейце какво е нужно.

- Магистре Ситкан, ударете първите редици по фланговете.

„Внимавайте, ще се опитат да ни обкръжат. Замахнете нис­ко, първо с брадвите. Ние сме едно цяло.“

„Ние сме едно цяло“ - отвърнаха всички.

Ксетеск имаше свои оръжия, а Ситкан не се поколеба да ги из­ползва, след като противникът вече си бе послужил с магия. Под­готвяше се още от началото на сблъсъка. Щом врагът в колона по осем препусна към Закрилниците, той и другата магьосница, ко­ято не поддържаше щит, скръстиха ръце пред гърдите си, а след това ги протегнаха напред към двата фланга на колоната.

- Адски огън! - изръмжаха двамата.

В разбърканите бели валма профучаха дванадесет колони от пламък, всяка търсеше жива душа. Отляво магическият щит на Дордовер издържа, огънят се отклони и се завъртя по земята, ко­ято - макар и подгизнала - пламна от жегата. Конете се подплаши­ха. Отдясно щитът бе пробит и за конниците нямаше спасение.

Тела се пръскаха на парчета, без жертвите да писнат, а пла­мъците прерязваха и конете под тях преди да угаснат.

Десният фланг се разбърка в див страх, оцелелите животни се мятаха и хвърляха къчове, а задните редици се блъскаха в тях преди ездачите да дръпнат юздите. Мнозина изхвърчаха от седлата, други надаваха вой, когато костите в краката им се чу­пеха, затиснати между два коня.

Само в средата устремът не спря. Макар и ококорени плаш­ливо, обучените коне продължиха, стъпвайки между безжиз­нените тела на убитите.

Приклекналият Аеб бе пуснал меча на мократа земя и стис­каше дръжката на брадвата с двете си ръце. В последния миг се Метна напред и наляво, острието се стрелна нагоре. Усети как се вряза дълбоко и позволи животното да го повлече назад. Кон­никът, борещ се да укроти ранения кон, не можеше да удари с меча. Животното се препъна и политна напред.

Колоната се разбърка, но двама пробиха, прегазвайки стоя­щите на пътя им Закрилници. Един от втората редица закъвня с частица от секундата и острие разсече гърдите му. Но другите не се помайваха. Подредиха се отново мигом, първите приклек­наха и съсякоха конете, събратята им се хвърлиха, смъкнаха ездачите и с отсечени движения прекършиха шиите им.

Аеб измъкна брадвата от тялото на ритащия кон.

„Аеб, трима събратя са повалени. Замахни надясно и назад.“

Той удари, без да погледне, и още един конник умря.

Наведе се, грабна меча, а докато се изправяше, другите Закрил­ници притиснаха от двете страни обречената колона. Разпръснали се, за да замахват свободно, те събаряха коне и след секунда се разправяха с ездачите им. Никой не можеше да устои на напора им. Аеб скочи напред към конник, който тъкмо измъкваше меча си, оплетен в юздата, и заставяше животното да обърне назад. Втре­щеният противник нямаше време да стори каквото и да било преди широкият замах да спре острието на брадвата между ребрата му. Отлетя назад и последното му дихание пръсна кърваво облаче.

„Сломихме ги. Победихме. Ние сме едно цяло.“

Враговете завъртаха конете си и препускаха стремглаво назад, виковете на безсилна ярост заглъхваха в мъглата, която вече воне­ше на смърт. Аеб погледна назад, за да се увери, че маговете са нев- редими, и коленичи да свали маската на Ел кс. Копието я бе сцепило надве. Очите наокървавенотолицесляпозяпаханебето. Душатаму бе освободена, тялото щяха да изгорят, а оръжията - да отнесат.

Аеб се върна при чакащия на коня си Ситкан, чието лице бе застинало в гневна гримаса, а раменете му се превиваха от умо­рата след заклинанието.

- Ще нападнат ли отново? - попита магът.

- Не, магистре, но ще ги проследим. Сега бягат на юг.

- Добре. Погрижете се за ранените, извършете обредите за мъртвите. Трябва да тръгнем час по-скоро. Още десет дни път ни делят от Арлън.